Стон и Величие, роман, 2017, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-3-1, София, 256 стр. Цена 17 лв. 0.351 kg.

https://www.book.store.bg/p201502/ston-i-velichie-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/getika-za-proizhoda-i-deyaniyata-na-getite-rimska-istoriya-izvadki-malh-vizantiyska-istoriya.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=45580#%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A0%D0%85-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D0%86%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B5

https://m.helikon.bg/211934-%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%B5.html

Книгата описва живота на Иван Калпазанов, създателя на първата българска фабрика, в която габровци за първи път в живота си влизат с безкрайно удивление. Животът на Калпазанов се развива в онези бурни времена, в които Габрово е горено от Капудан Хюсеин, изнемогва от непосилни данъци за финансиране на войните на турците, изложено е на произвола на черкези и татари, в което габровци преживяват кървавите Янтра и Росица през април 76-та, време в което Габрово, е пълно с будни колибари, кой загубил син, кой брат, на кого изнасилили дъщерята или жената. Градът макар и гладен и изтощен до безкрайност, дава подслон на бежанците от Южна България и на руските войски по време на войната, и с огромния си труд и собствената си кръв поддържа Шипченския фронт да не рухне. Този град посрещна и изпрати Столетов, Радецки, руския княз,… В този град Иван се съхрани в огньове и пепелища, за да покаже на съгражданите си, пък и на един народ, със собствените си мъки, усилия, настойчивост, любов и интелигентност пътя към благоденствието. Книгата ще Ви потопи в атмосферата на оня бурен стремеж на габровци, който създаде за 60 години до 1947 г. 220 предприятия с 20 400 работници, с активи от 4.3 милиарда златни лева…

Епилог на книгата

Стон и Величие, 1889

            Тази година започна лошо. На 13 март 1889 г. пожар унищожи почти напълно сградата на фабрика „Успех“. Цар Фердинанд още не беше научил новината, когато на следващия ден, по ирония на съдбата, подписа устава за нейното функциониране. Наложи се собствениците да заложат всичко, каквото имаха, за да получат безлихвен държавен заем и да я възстановят.

        23 юли 1889 год. се случи един прекрасен слънчев ден. Небето синееше до болка, лястовичките под стряхата на Априловската гимназия и Девическия манастир започваха своя луд танц и песен още в ранни зори. Градът се събуди със звъна на ковачниците, с тропота на каруците, с вика на хората, с пеенето на петлите, с великия аромат на пресен хляб, лъхащ от арнаутската фурна, с тракането на фабриките. Един град, пулсиращ от напъваща мощ, която всеки ден създаваше по някакво чудо…

Но в този ден камбаните на четирите църкви биеха на умряло, по един път… и пауза…пак… „На мъж е“, казваха си хората, „Кой ли е завалията?“… Новината бързо се разнесе: „Иван Калпазанов! Вчера починал! Опелото ще е в „Света Богородица”!“ Хората забравиха работата си и се запътиха към църквата един по един,  стече се огромно множество… целият град, оня град, който с безкрайно удивление влезе за първи път в живота си във фабрика с машините на Иван, оня град, който беше горен от Капудан Хюсеин, който видя кървавите Янтра и Росица през април 76-та, който беше пълен с будни колибари кой загубил син, кой брат, на кого изнасилили дъщерята или жената, който, макар и гладен и изтощен до безкрайност, даде подслон на бежанците от Южна България по време на войната и на руските войски, който с огромния си труд и собствената си кръв поддържаше Шипченския фронт да не рухне, който посрещна и изпрати Столетов, Радецки, руския княз,…

        Хората късаха цветя от градините си и се стичаха. Църквата беше препълнена, свещите се бяха свършили… множеството чакаше отвън, напълнило улицата, Баев мост, та чак до гимназията…

-        На колко е години?

-        На 54.

-        Леле, млад си замина…

-        Боледувал няколко месеца…

-        Сигурно е след оная настинка, дето я прихвана кога докараха големия котел…

Васил Карагьозов поддържаше стенещата и едва пристъпваща Величка. Величка беше забрадена със стамболска забрадка от тъмнозелена коприна, бродирана с черни копринени ширити с нашити златни треперушки, оная, дето я купи от Иван, когато за първи път се запозна с него. Зад тях децата на Иван и Величка: Дешка, Никола, Добри, Мария, Стояна, Кина и Димитър, потънали в сълзи, зад тях ортаците и акционерите в черни европейски дрехи, зад тях всичките Иванови работници със семействата си, зад тях учениците от Априловската гимназия начело с учителите,… Четири попа пееха „Вечная памят“ и размахваха кадилниците, вървейки пред ковчега, носен от Ангел и майсторите на Иван…

Когато спуснаха ковчега, до гроба се изправи Васил Карагьозов и силният му, макар и вибриращ от вълнение глас огласи стихналото множество:

-        Иван Колчов Калпазанов живя като жар птица, която се съхрани в огньове и пепелища, за да излети и покаже на един град, пък и на един народ със собствените си мъки, усилия, настойчивост, любов и интелигентност пътя през синевата към благоденствието...

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D