Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2018 10:15 - БЪЛГАРИ НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ !
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 909 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 03.03.2022 10:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Неотдавна бях в България за кратко време, и от кратките включвания на телевизионни програми ме потрисаха отново и отново понятия като „османско присъствие“, „турците въобще не са имали интерес да избиват българите, защото те са ги хранели“ и какво ли не… По долу е даден художествен преразказ на една от многото действителна случки документирана в книгите:

„Из стопанското минало на Габрово“ (1929) и

https://www.book.store.bg/p293136/iz-obshtestvenoto-i-kulturno-minalo-na-gabrovo-istoricheski-prinosi-d-r-petyr-conchev.html


„Из общественото и културно минало на Габрово“ (1934)

https://www.book.store.bg/p306857/iz-stopanskoto-minalo-na-gabrovo-monografichni-izsledvania-d-r-petyr-conchev.html

от д-р Петър Цончев, лекар, писател и известен краевед на Габрово, изтъкнат общественик и щедър дарител. А такива има безкрайно много документирани от нашите възрожденски историци, чуждестранни пътешественици, журналисти и консули, и писалите след тях…

 

„…Кървава сватба, 1856

   В навечерието на деня на свети Василий, в първия ден на януари, се събраха юноши и девици в Енимахле, т.е. в Нова махала в Хаджихристовата воденица. Имаше обичай на този ден момите да си събират пръстените и ги полагат в едно котле и пеят песни, в които често се споменава името на шестия български цар Лил или Ладо, царувал векове преди Христа, който е нападал Рим по времето на Тарквиний Луций и който се почиташе все още като бог. Свещениците бяха против този ритуал, понеже той нямаше нищо общо с християнството и още по-малко пък със свети Василий. Това за тях беше преклонение пред идоли. Пръстените пренощуват в това котле. На сутринта всички излизат на Градище. Там идват и други компании. Редуват песни, една с щастлив край, една с нещастен край. След всяка песен едно момиче или момче бърка в котлето, разбърква пръстените и вади по един. Ако песента е щастлива, то на когото е пръстенът, ще бъде щастлив. Минко и Неда един след друг изваждаха щастливи пръстени. Това беше поличба. Те отдавна се харесваха, пък и родителите им бяха близки. И двамата бяха от село Баба Маджарка, и двамата учеха в Габрово занаят. Дадоха си дума и съобщиха на родителите си. През юни дигнаха сватба. Сватбата не беше голяма, но всички бяха щастливи. Решиха да останат на село и да вземат от габровските гайтанджии вълна на ишлеме и да я предат, с което да си изкарват прехраната. Разбира се, когато имаше полска работа, излизаха всички на полето. Така беше и четири дена след сватбата. Излязоха да плевят и окопават царевица. Небето синееше бездънно, птиците пискунеха в неописуем хор, всички бяха радостни, и младите, и старите, копаеха и крояха планове… Кога колко ще спечелят, кога ще си направят къща, колко деца ще имат… Кучето подтичваше наоколо и гонеше още малките пъдпъдъци.

   По икиндия кучето почна да лае нервно. Всички се изправиха. Дядо Гроздьо изпъшка:

- Турци! Заптиета от Габрово, преоблечени като башибозук. Единия е Али, изверг омразен… боже опази!

Минчо замръзна и се нареди прав до баща си пред Неда. Ръцете им стискаха търнокопите до болка. „Боже, дано отминат“, си мислеха всички, но уви… Те пришпориха конете и след миг се изравниха със семейството. Трима се насочиха към Неда, хилейки се гадно… Неда изпищя в грозно предчувствие:

- Минчо, миличък, убий ме преди тези изверги да са ме докоснали! За бога, Минчо, заклевам те, убий ме!

Дядо Гроздьо първи замахна с търнокопа, но беше немощен и падна на колене. Сабята на наведения над коня си Али изсвистя и главата на дядо Гроздьо хвръкна напред сред царевиците… Бащите скочиха срещу другите турци, но те изпразниха пищовите си в гърдите им. Птиците замлъкнаха. Само кучето заскимтя жално… Али замахна втори път с опакото на сабята си и трясна главата на Минчо. Минчо се строполи на земята от болка. Али хвана Неда за косата и я замъкна към каруцата. Другите трима дигнаха Минчо и го вързаха за ритлите, след което проснаха пищящата Неда на земята и Али скочи от коня.

- Ага, моля те убий ме… - стенеше Неда. - Боже, за какъв грях ме наказваш…

Първо я изнасили Али, след това се изредиха и другите. При третия Неда загуби съзнание и не пищеше вече. Минчо виеше като набучен на кол. Викът му отекваше по околните баири… но Бог беше далече… а помощ отникъде не дойде… По едно време и той загуби съзнание.

Когато последният турчин се изправи и обу потурите си, Али заби камата си в белите разголени гърди на Неда. Неда даже не изохка, тя отдавна се беше преселила в един друг свят, свят на светиците… красива, с разпилени коси и устни, застинали в стон… Али вдигна ножа към лицето си, изрева: „Аллах акбар“ и облиза едната му страна… Турците се метнаха на конете и направиха още един кръг около вързания Минчо, замахвайки със сабите си. Един от тях разцепи черепа му на две… Кучето скимтеше жално, жално… Четиримата извадиха пищовите си и почнаха да стрелят по него, издаващи нещо като смях… и псувайки… Конят, който беше отвързан от каруцата и пръхтеше наблизо, също се изправи на задните си крака и избяга…

   Гроздьовица изчака да докарат овцете от паша, отби своите и се зачуди защо не се връщат нейните хора… Наближаваше заник слънце… Когато конят и кучето се прибраха, тя изтръпна в грозно предчувствие… Вдигна се, както си беше по къщни дрехи, и отиде на нивата, където би следвало да си види хората…и о, боже… Стенейки от мъка, Гроздьовица се опита да вдигне Неда на каруцата, но не успя и грохна на земята… Върна се в селото, вайкайки се на мегдана и скубейки си косите, крещеше в неусвест… Хората разбраха какво е станало. Мъжете отидоха и прибраха труповете, които измиха и приготвиха за опело и погребение на следния ден. За погребението дойдоха хора от съседните села. Мъжете бяха настръхнали. Всеки говореше от къде да вземе оръжие, всеки смяташе, че онова, дето го готвеше дядо Никола, ще стане и ще си отмъстят най-сетне на тези кръвопийци…Преди да хлопнат капака над ковчега над хубавата Неда, заваля… Господ плачеше… и хората плачеха…
…“
Откъс от книгата:

Стон и Величие, роман, 2017, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-3-1, София, 256 стр. Цена 17 лв. 0.351 kg.

https://www.book.store.bg/p201502/ston-i-velichie-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/getika-za-proizhoda-i-deyaniyata-na-getite-rimska-istoriya-izvadki-malh-vizantiyska-istoriya.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=45580#%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A0%D0%85-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D0%86%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B5


image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606
image






Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 960575
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031