Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03.2018 09:00 - Двубоят във Ведериана между Юстиниан и Речирад
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 786 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 15.11.2022 11:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Беше пролетта на 503. Тогава Изток, от рода на великия Константин, беше княз на Илирия. На празника на свети Георги имаше всенароден събор във Ведериана извън крепостта. Обикновено на този ден се събираха младите войници. Техните близки ги изпращаха с много ядене, пиене, музика и този ден се превръщаше във всенароден празник. Навсякъде хората печаха агнета и се радваха на порасналите красиви младежи и на вече израсналия свеж зеленчук. Старците казваха, „Хванах се за лука и тази година, така че ще я преживея“. Героите на деня обаче бяха войниците, които преди два дена се бяха завърнали от война с независимите българи, прекосяващи често Дунава. Младите войници и децата се трупаха около тях и слушаха с напрежение и радост разказите им.

По обяд пристигна с войниците си и Речирад, синът на Селимир и Лада. Лада беше сестра на Изток и беше женена за Селимир, който беше славянски принц. Имаше няколко синове, сред които и Речирад. Речирад искаше непременно да се срещне с Изток. Изток нареди да го поканят в шатрата си. Поздрави го почтително и го покани на трапезата. Речирад седна и от учтивост опита ястията и отпи съвсем малко вино. Във въздуха цареше злокобно напрежение. Никой не започваше да говори, а двамата знаеха за какво е дошъл. 20-годишният Управда (1) седеше до дясната страна на баща си Изток. Управда понечи да каже нещо, но Изток го погледна строго и забранително. Стана и каза:

          - В тази война падна нашият смел и многоуважаван воевода Расти.

          Отля от виното и каза:

          - Бог да пази вечната му памет!

          - Амин - отговориха всички християни.

          - Той беше и наш воевода – каза натъртено Речирад.

          - Въпреки тази голяма загуба за нас и твоята помощ за врага, ние отхвърлихме отвъд Дунава българите на кан Драг и неговите съюзници.

Тогава Речирад започна бавно и развълнувано:

- Княже, вуйчо, българите отвъд Дунава не са нито твои, нито мои врагове. Тази безсмислена война сякаш няма край. Спомни си как нашите деди в Атиловата армия рамо до рамо владееха света, а сега ти се подчиняваш на кучето Анастасий, което е даже и против нашата религия.

          Долната му устна потрепери от яд и той добави:

- Анастасий само търси подходящо време да изтреби нашите епископи, а след това да подчини и страните ни. Станали сте подметки и подлоги на Анастасий!

          Това беше страшна обида за наследниците на Константин Велики и всички изтръпнаха. Младият Управда скочи мигновено. Мечът му злокобно изсвистя, измъкнат от ножницата. Юстин скочи също и сложи ръцете си на раменете му, погледна го дълбоко в очите и рече:

          - Спокойно, сине, спокойно!

Тогава се обърна към Речирад, който също беше настръхнал с гол меч в ръката, и му рече бавно, но със страшна решителност:

          -  Макар и да си рожба на сестра ми, ти знаеш, че за тази обида ние искаме възмездие. Ако обаче започнем тука битка, войските вънка също ще се втурнат една срещу друга. Ще загинат не само войници, а и много от дошлите за празника.

          - Така е – изсъска Речирад – и какво от това?

          Управда не можеше повече да се въздържа и изкрещя:

– Нека решим този спор както това са правили древните – воевода срещу воевода, като преди това закълнем войниците си, че независимо от изхода на двубоя двете войски ще се оттеглят в мир.

Преди Изток да си поеме дъх, Речирад изсъска отново:

- Тъй да бъде!

В душата на Изток бушуваше загрижеността на бащата за живота на сина му. Болеше го и за това, че който и да спечели, мъката от загубата на роднина остава в неговото семейство. Но те бяха горд род, а гордостта и честта на владетелите стоят над всичко. Това чувство надделя: „Управда рано или късно ще се изправя срещу противниците си и аз няма да съм винаги до него.“

- Тъй да бъде – каза също и Изток след дълга пауза.

Глашатаи извикаха воеводите на двете страни. Когато всички се събраха и им бяха разяснени условията на двубоя, всички се заклеха, че ще ги спазят независимо от изхода на битката. Свитата на Управда веднага доведе коне и оръжия за избор. Управда лично провери дали коланите на една млада и силна кобила са добре затегнати, провери седлото, нави наново аркана и го постави на мястото му, взе едно дълго и едно късо копие с дълъг кожен ремък и завърза единия му край за седлото, събу си ботушите, пренави си грижливо и хубаво партенките (2) и ги обу наново. След това си съблече празничната мантия и навлече дебела памучна дреха с дебела яка, върху която облече люспеста ризница. Преметна и средно голям щит на гърба си. На главата нахлу дебела мека шапка и върху нея стоманен шлем, но със старата форма на бесите.

Въоръжението на Речирад беше същото, но той не ползваше аркан, а мечът му беше по-дълъг.

Младите войници и всички момчета щяха да разказват през целия си живот за тази битка. Речирад беше много опитен воевода, преживял много тежки двубои и битки. Малко му беше жал, че ще затрие 20-годишен неопитен войник и братовчед, който няма нищо общо с решенията на баща си, но беше уверен, че ако спечели има възможност славяните, българите от Велика България и българите федерати на юг от Дунава да се обединят.

Когато народът се отдалечи от арената на двубоя, двамата се отдалечиха един от друг, обърнаха конете си и ги пришпориха един към друг. Речирад вдигна в едната ръка дългото копие, а с другата прикри със щита тялото си. Българите с ужас забелязаха, че Управда държеше щита си преметнат на гърба и сякаш нямаше намерение да го използва. Когато се доближиха на един хвърлей разстояние, Управда прехвърли ловко копието в лявата си ръка и мина отляво на препускащия Речирад. Спонтанен вик огласи небето. Копията на двамата полетяха. Управда вече беше скочил от другата страна на коня си, държейки се за стремето, и се метна обратно на него, след като копието се заби в земята. Това стана за миг. Речирад със страшно усилие успя да отбие неудобния за него удар, но копието рани коня му в хълбока. Последва нов, неистов крясък на народа. При следващото препускане един към друг и двамата държаха къси копия в ръцете си. Когато се доближиха, Управда хвърли безцелно копието настрана и със страхотна ловкост завъртя аркана. Речирад вдигна щита и копието си над главата като препятствие за обръча, но се случи нещо съвсем неочаквано: Управда хвърли обръча точно пред краката на препускащия му кон и дръпна точно навреме. Единия крак се хвана в примката и вече раненият кон така се сгромоляса, че вече не можеше да стане. Отново неистов вик огласи полето. Управда освободи примката на аркана от седлото, дръпна рязко ремъка на късото копие, което се тътреше след кобилата, и то полетя високо над главата му. Когато сръчно го хвана, народът отново го аплодира. Речирад разбра в последния момент какво стана и успя да скочи невредим, преди да бъде затиснат от коня. При третото препускане Управда смяташе, че победата му е сигурна, и без особена подготовка хвърли късото копие. Речирад мигновено легна на земята, като запокити настрана щита и затисна падналото копие, хващайки ремъка му, който придърпа със силен тласък към себе си. Това беше причина Управда да се сгромоляса от коня си. Тогава се изтръгна страхотен вик, този път от хората на Речирад. Сега им предстоеше да си премерят силите на земята. Управда чувстваше, че противникът му го превъзхожда с меча си по сръчност. Речирад прилагаше най-неочаквани атаки. Скоро и двамата вече трепереха от изтощение. Звънът на стомана накъсваше шумното им дишане. Тогава Управда, при поредния сечащ удар на Речирад, се стрелна на земята и със щита си преряза жилите му в свивките зад наколенниците. При това обаче получи страшна рана в хълбока. С последни сили се изправи и преряза гърлото на стенещия от болки Речирад. И двамата грохнаха в локва от кръв.

Кръвта на двамата братовчеди, единият – славяно-българин а другия българин, се беше вече смесила във вечен мир.

От двете страни дойдоха войници с носилки и ги занесоха в палатките им. Управда беше жив! Раната беше много лоша и докато лекарите я шиеха, Изток издиктува писмо до император Анастасий с молба да му помогне с най-добрите лекари, описвайки му случилото се и това, че с войската на Речирад има вече мир. Напомни му как, благодарение на него, той стана император и как също, благодарение на него, беше отстранена най-голямата напаст за Анастасий – въстанието на исаврийците на умрелия Зенон, когато Анастасий му беше конфискувал имота, арестувал и депортирал брат му и беше намалил хлебните дажби на самите исаврийски войници.

Керван от коли и свежи коне беше сформиран и още привечер се отправи по Виа Игнациа (3) към Цариград. В една кола, върху прясно окосена трева, стенеше Управда. В същата кола беше и наставникът му Богомил.

Войската на Речирад понесе на щита воеводата си и се оттегли в траур. Не мина много време и празненството продължи с дива възбуда до късна нощ.
 

(1) Бъдещият император Юстиниан

(2) Платнени кърпи използвани вместо чорапи

(3) Пътят Адриа - Цариград


Откъс от романа: 

Ураган над Балканите (Тракийските императори и българите), исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049610-3, Издателство ГУТА-Н, София, 156 стр. Цена 10 лв. 0.213 kg.

https://www.book.store.bg/p164302/uragan-nad-balkanite-trakijskite-imperatori-i-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uragan-nad-balkanite-trakijskite-imperatori-i-balgarite.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39643#%D0%A1%D1%93%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D2%91-%D0%A0%C2%B1%D0%A0%C2%B0%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%94%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A1%E2%80%9A%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%91%D0%A0%E2%84%96%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91%D0%A0%D1%98%D0%A0%D1%97%D0%A0%C2%B5%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5

image
Ураган над Балканите (Тракийските императори и българите). Исторически роман с приложение: Сведения на старите автори за епохата на Анастасий, Юстин, Юстиниан и българите, 27.09.2019, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-19-3, Издателство ГУТА-Н, София, 256 стр. Цена 21 лв. 0.325 kg.

https://www.book.store.bg/p164302/uragan-nad-balkanite-trakijskite-imperatori-i-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uragan-nad-balkanite-trakijskite-imperatori-i-balgarite.html

 

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39643#%D0%A1%D1%93%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D2%91-%D0%A0%C2%B1%D0%A0%C2%B0%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%94%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A1%E2%80%9A%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%91%D0%A0%E2%84%96%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91%D0%A0%D1%98%D0%A0%D1%97%D0%A0%C2%B5%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5


image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

 

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D


image

 













Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959715
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031