Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03 21:13 - Знае ли някой днес нещо за Тота Венкова?
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 246 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 11.03 21:23


 

"Нека носим още синела от бича, следи от теглото..."








Откъс от романа:


image

https://www.book.store.bg/p201502/ston-i-velichie-nikolaj-ivanov-kolev.html


В средата на октомври в Габрово пристигат полковете на 24-та дивизия за смяна на тия от 14-та дивизия. Габровци бяха почнали да разпознават по тътена кои оръдия бият. След затишия следваха дни с непрекъснат тътен. На 5.IX, 30.Х и 9.XI Сюлейман направи нови безуспешни опити да форсира прохода.

Зимата на 77-ма се случи страшно студена. На втория ден от пристигането на първия батальон от 24-та дивизия на Св. Никола от 1 074 войници 425 заболяха от измръзване на носа, краката, ушите и ръцете. През първите дни на м. декември измръзванията взеха страшни размери: на 10 декември един от полковете дава 1 717 измръзнали, а останали здрави в строя са само 1 084 войници. Независимо от студа и големите виелици в Балкана за големите размери на измръзванията допринесоха твърде много и тесните обувки на войниците от тази дивизия.

Черквите се пълнеха с богомолци, пред входа под артиката и вътре в нея всякога имаше на носилки трупове на войници за опело. Над мъртъвците свещениците четяха молитви, а старите жени палеха свещи и се молеха.

Цялата околност на Габрово се покри с коптори на бежанци и войскови части, защото къщите не можеха да поберат всички. Училищата бяха затворени от септември, помещенията им се използваха за болници и казарми.

В Априловската гимназия докараха в тежко състояние младия руски лекар Иван Янчич. Прие го Тота, дъщерята на бай Венко. Тя беше завършила девическото училище в Габрово и от три години беше учителка в него. Иван беше в безсъзнание. Краката му бяха жестоко премръзнали. Събуди се в рая. В стаята беше топло, топло… Над него беше наведено едно същество с бяла манта и с такива сини очи! Боже, какви очи! В тях имаше жълти, зелени и кафяви нишки, бяха дълбоки, сякаш потъваше в млечния път на вселената… Тота също се смути, като видя сините очи на този толкова рус руснак… В тях се четеше добрина и съчувствие, макар че от съчувствие имаше нужда той, а не тя… След като пи топъл липов чай и се наяде до насита, Иван дойде на себе си за първи път от много дни насам.

-        Ти как се казваш?

-        Тодора, а ти?

-        Иван. Може ли да ми отвиеш краката или това, което е останало от тях?

Тота ги отви, Иван се надигна и се ужаси.

-        С мене е свършено!

-        Защо, Иванушка, ще те излекуваме, ще видиш- топлата ѝ ръка стискаше неговата и някаква живителна топлина го сгряваше.

-        Аз съм лекар Теодоша, аз съм лекар и знам как завършват такива работи…

Иван почна да ѝ дава напътствия как да постъпва с раните му. След това се информира за съседите си и ѝ даваше напътствия как да ги лекува. Тота почувства страхотно желание да следва медицина. Информира се как би могло това да стане в Русия. Вечерта говори с баща си, а той:

-        Тотке, че ти като видиш капка кръв, припадаш… Могат ли тези нежни ръце да режат човешко месо…, може ли твоята нежна душа да издържи ежедневно на стоновете на болните…

Преди да излезе, в баща ѝ заговори габровецът и той и подвикна шеговито:

-        Пък ако и да учиш медицина, учи за зъболекар. Човек има едно сърце и 32 зъба.

 Сутринта Тота влезе в стаята на Иван и отвори за малко широко прозорците. След това на улицата се чу шум. Докарваха нови болни, между които и един офицер, с когото донесоха и една китара. Имаха само едно свободно легло в стаята на починал вчера, който откараха в църквата за опело. Останалите настаниха на постели в коридора. Иван се събуди от нахлулия свеж въздух и като видя Тота и новия офицер, я помоли да му подаде китарата. Взе я, беше седемструнна, стара изработка, протрита от употреба, но с чуден тон. Иван я настрои, вгледа се в очите на Тотка  и започна съвсем тихо:

 Милая моя,

ты услышь меня,

под окном стою я,

я с гитарою.

 Руснаците се повдигнаха и в миг на четири гласа запяха припева

 Ты гляди на меня,

хоть один только раз,

ярче майского дня,

чудной блеск в твоих глаз…

 Хората на улицата се спираха… и се отнасяха в оная далечна, необятна и тайнствена Русия, която беше дошла да им донесе лелеяната пет века свобода и от която беше дошло това красиво четиригласие, което не бяха чували… Чистият въздух отнасяше песента надалече… Една сотня казаци тъкмо преди припева достигна до гимназията,… стотникът вдигна ръка и всички утихнаха. Даже конете не пърхаха заслушани…  Двама от тежко болните в стаята изпратиха неусетно за другите последния си дъх с усмивка на уста… в тази далечна за тях България. Тотка затвори прозореца и приседна на леглото на Иван. Беше развълнувана от песента, която очевидно беше за нея. Сподели със сподавен глас с него думите на баща си, а той ѝ призна, че и той иска да специализира хирургия.

 -        Иванушка, а не може ли заедно да учим в Русия…

 Иван протегна ръцете си и тя се притисна към гърдите му. Двете сърца тупаха в такт, тактът на влюбени сърца, свързани завинаги…

 …Краката на Иван почерняха и трябваше да бъдат ампутирани. Липсата на хирурзи обаче доведе дотам, че възпалението се разпространи по цялото му тяло и той притихна в ръцете на Тота Венкова. Погребаха го в габровските гробища. Тота твърдо реши, след войната да отиде в Русия  да учи медицина, както мечтаеха заедно с Иван Янчич (1).

През студените есенни и зимни месеци се изсякоха за гориво всички дървета около града, включително всички плодни дървета из хубавите габровски градини. До края на войната както в Габрово, така и в околните села рядко остана къща без болен от възвратен и коремен тиф. Имаше къщи, които се затвориха поради измиране на всички членове на семейството.

Стана тъй, както Иван беше предсказал на генерал Радецки. Настъпи голямо поскъпване на предметите от първа необходимост, както и на колониалните стоки поради големите нужди и недостатъчен и труден превоз от пристанищата на Дунава.... 



(1) Със стипендия на Девическото училище в Габрово Тота Венкова завършва медицина в Русия. Завръщайки в България, тя поставя паметник на гроба на Янчич, на който и днес четем: „Няма по-голяма любов от тази да положиш живота си за своите другари“. На 23.12.1921 г. в София, д-р Венкова почива, като завещава на санаториума в Искрец, който носел нейното име, 500 000 лв., с които да се обзаведе павилион за деца, болни от туберкулоза. Заветът на д-р Венкова бе изпълнен. Д-р Сергей Трейман свидетелствал през 1940 г. като лекар в санаториума, че портретът на дарителката и съответен надпис на павилиона са съществували. На Габровското девическо училище тя завеща 500 000 лв., с които средства бе построено през 1949 г. в местността "Топлешка поляна" детско летовище, до 1990 г. Климатическо училище "Д-р Тота Венкова". Днес сградата е развалина. Д-р Тота Венкова не забравя и Софийския университет, на който дарява 40 000 лв. Днес окръжната болница в Габрово носи нейното име.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 87074
Постинги: 142
Коментари: 164
Гласове: 314
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031