Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03 01:24 - Битката при Акра при въстанието на Виталиан
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 567 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 12.03 01:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Откъс от: Ураган над Балканите (Тракийските императори и българите), исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049610-3, Издателство ГУТА-Н, София, 156 стр

https://www.book.store.bg/p164302/uragan-nad-balkanite-trakijskite-imperatori-i-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

image

Изминаха два месеца, в които не се случваше нищо от обещаното. Епископите не бяха върнати.

Виталиан знаеше, че Анастасий и този път крои мръсни планове, затова изпрати пратеничество при Теодорих (1). Виталиан искаше да знае и позицията на Теодорих при една бъдеща война. Пратениците се върнаха и му предадоха пожеланието на Теодорих за успех и уверение, че от Адриа до Сирмиум Виталиан няма да има проблеми. Самият Теодорих и целият му народ бяха ариани и те, естествено, симпатизираха на борбата на Виталиан за църковна независимост. Теодорих дори изпрати писмо до Анастасий, с което го молеше да престане да преследва арианите, защото той по тази логика би трябвало да преследва католиците в Италия. Това писмо предизвика само гаврата на Анастасий и нищо друго.

          По настояване на Теодорих архиепископът на Рим Ормизд (2) изпрати епископ Енодий и архидякон Виталиан за събора в Хераклея. Дойдоха и около 200 епископи от различни места. Обаче след дълго чакане Анастасий и Константинополският епископ Тимотей (3) просто наредиха на пратениците да си ходят. Казаха им, че ще им съобщят кога пак да дойдат. След тази случка Теодор запита Анастасий в сената:

- Императоре, ако протакаме до безкрайност събора и не върнем епископите, ще излезе, че ти лъжеш!

Анастасий гръмко се разсмя и каза:

- Има закон, когато империята е в опасност, императорът да има право да лъже, за да я спаси.

Сенаторите знаеха, че такъв закон нямаше, но времената на римската република бяха отдавна отминали и сега те бяха по-скоро свидетели на действията на императора, отколкото сами да коват закони и управляват империята. Продиктува и следното на писарите:

- Да се намали с една четвърт данъка върху добитъка във Витиния (4) и Мала Азия. Да се сложи грамотата на светия престол в катедралната църква, с която потвърждавам това.

Анастасий беше умен човек. С това той удовлетворяваше условията на витинци, киликийци и исаврийци да воюват на негова страна срещу Виталиан, което за тях си беше пълно самоубийство, тъй като Виталиан разполагаше с далеч по-добрата войска. На това заседание Анастасий обяви и Кирил за стратег на Тракия и му нареди да унищожи Виталиан. Кирил фактически заместваше мразения от всички Ипатий.

 

Виталиан знаеше, че сражението с Кирил е неминуемо, но съдбата искаше да се случи друго. Карин, градоуправителят на Одесос, му съобщи, че Ипатий е отплувал с кораба, с който Кирил пристигнал в Одесос, и че сега е моментът Виталиан да влезе в Одесос. Виталиан вдигна отрядите от Меркели и прехвърли Балкана, но не директно, а към Залдаба и оттам стигна до Одесос. Изпрати съгледвачи, преоблечени като селяни, продаващи храни, и зачака знак от Карин. След два дена хората на Карин му съобщиха: „на следващия ден преди да се зазори да бъде пред стените на Одесос“.

 

Първата работа на Кирил, новият стратег на Тракия в Одесос, беше да уреди едноседмично пиршество за местните велможи във вилата на градоуправителя. Това беше голяма радост и за много момичета от пристанищните бордеи. Струваше им се, че оргията на Кирил няма да има край и те добре ще да се напечелят.

Виталиан безшумно придвижи през нощта 2000 конници до стените и на сутринта, когато вратарите, подкупени с много злато от хората на Карин, отвориха вратите, той с 50 отбрани мъже начело с хуна Тарах се насочи към въпросната вила. В същото време конниците изненадаха гарнизона в сън и не беше убит никой. Градът беше в ръцете на Виталиан. Във вилата не  можеше да се мине през залите от голи момичета и мъже, заспали в най-произволни пози. Сякаш пред очите му бяха пиршества на Бакхус, както обикновено ги изобразяваха по вазите. Когато съзря в една стая златната мантия на стратег, той инстинктивно изтегли гетския си меч. Двете голи момичета до Кирил дори не усетиха, че клиентът им предаде богу дух. Даже без да изстене! Разбудиха се едва когато изнасяха Кирил, за да го хвърлят в морето, и изпаднаха в ужас.

Виталиан официално назначи отново Карин за управител и му върна златото с молба да купува всеки кораб, който може. Трябваха му кораби. След което смени гарнизона, като постави свои хора за офицери и взе одеските войници със себе си, той се отправи към Адрианопол.

В деня, който беше назначен за прием на Ипатий, Анастасий узна за случилото се в Одесос. Побесня! Когато Ипатий влезе, той без въведение му нареди да поведе, като върховен главнокомандващ, 80 000 души към Залбада и да я превземе. За стратег на Тракия му беше назначен скитът Алатар, а за ковчежник Теодор.

Алатар започна с малки военни действия по пътя към Адрианопол. Виталиан беше оставил малки подразделения за разузнаване, като им беше наредил да не влизат в никакви военни действия, да научават колкото се може повече за идващи войски и да донасят бързо в Адрианопол. Ипатий и Алатар тълкуваха това като победи и даже предлагаха на Анастасий да излезе извън града и направи тържествени молитви на светите места и устрои празнични зрелища за народа. Но когато се доближиха до Адрианопол, преживяха ужаса на хунската конница: набези и отстъпления без прекъсване, а при всяко отстъпление облаци от стрели. Българите сменяха често конете и изглеждаше, че въобще не се изморяват от битка с такъв интензитет. От изгрев до залез натискът на българите не спираше, така че войските дори не можеха да ядат и пията вода. Тогава Ипатий реши да върне войската в Цариград, да я натовари на кораби и стовари в града Акре (5). В Одесос вече не можеше. Акре беше в древността съкровищницата на наследниците на Александър в Европа. Поради отвесните скали на брега беше достъпна само от едно сгушено в скалите заливче. Всъщност това беше изтъняващ се нос с три успоредни крепостни стени от бряг до бряг, зад които бяха сградите. Пред най-външната се простираше голямо поле. Местните гърци ѝ казваха хубавата Акре или Калиакре, защото беше разположена на отвесни скали над морето и беше много красива. В продължение на един месец в провинция България бяха стоварени 80 000 войници. С тях беше и историкът Юлиан, който би следвало да запише славните дела на ромеите. Ипатий направи огромен лагер от коли, като започваше с малки нападения от него. Виталиан пренесе войската отвъд Балкана, като я настани в хълмовете недалеч от езерата на Одесос. Още в първия контакт с хуните-българи един от тях забеляза, че един младеж се мотае без оръжие. Сръчно се доближи до него и му преметна обръча на аркана, така че да му свие ръцете към тялото и да го свали от коня. Тъй като дрехата на младежа беше копринена, конникът го заведе при Виталиан. Виталиан приятелски разговаря с него и като разбра, че е хронист, още вечерта го върна на Ипатий срещу откуп. Хунския войник получи целия откуп. По-друга беше съдбата на Тимотей, един от близките телохранители на Анастасий. В този първи контакт той се сражаваше храбро, но бе обграден от трима хуни, които един след друг му нахлуха обръчите на арканите, свалиха го от коня и го държаха прав с опънатите си аркани на разстояние от себе си. Един от стрелците погледна към стотника, стотникът кимна и стрелецът му прободе врата с първата стрела.

Виталиан прекрати за този ден сражението. Колите със стрели от Залдаба щяха да пристигнат през нощта.

На следващата утрин Ипатий се събуди от крясъка на чайките. Когато излезе от палатката, кръвта му се смръзна: цялото поле около Акра беше пълно с български конници. Бяха на два хвърлея стрели от оградата, образувана от колите. Ипатий веднага нареди да се впрегнат воловете, за да преустрои войската си, но беше късно. Оградата се разкъса и конниците стреляха като на учение в движение по излизащите от палатките войници. Настана страхотна паника, някои се втурнаха към морския бряг, но брегът в Акра беше скалист и отвесен. Така че те, ако не умираха от стрелите, умираха от раните си след сгромолясването в пропастите. Ипатий успя да стигне невредим до водата на единствения залив, но беше разпознат и го измъкнаха като мокра кокошка на брега. Целериан и Павел, които Виталиан беше назначил за командващи на тази операция, подвикнаха на воеводите:

- И да не падне косъм от главата му. Той е братовчед на императора и е толкова скъп в злато, че с това можем да се издържаме мизийската конница една година. Същото важи и за стотниците – те са почти всички от благородни семейства и откупът за тях ще е значителен. Убитите воловете веднага да се разфасоват и месото им на ивици да се осоли и изсуши. И да се съхранява на сухо и проветриво място, най-добре в пещери на Балкана. Това месо е по-ценно от злато. Воеводите отговарят лично за това. Всички кораби от Акра да се закарат в Одесос, там пристанището е далеч по-голямо и удобно.

Виталиан беше изключителен организатор. Той беше предвидлив както в най-дребните неща, така и в сложни взаимодействия на хора и държави. 

Битката приключи фактически до обяд.

Вечерта в стана на Виталиан дойдоха воеводите на българите от цяла Мизия и Малка Скития, които сега наричаха провинция България, и ковчежниците на Виталиан им платиха уговореното злато. Българите предадоха всички пленници, както това беше уговорено. Между тях бяха и стратегът на Тракия Алатар, и Евсигний, и мнозина други.

Нощта се изпълни с мириса на печено говеждо и с песните на ликуващите войници.

През следващата седмица събираха оръжието и предметите на загиналата войска. Изброиха над 60 000 души убити и огромно количество коне и волове. Останалите се предадоха. В началото на втората седмица българските войници си отидоха по домовете. Виталиан обходи всички градове в Малка Скития и Мизия и се увери лично, че воеводите им го признават за император, макар той да не искаше това от тях.

Когато донесоха на кана ювиги Ирник във Велика България за страшното поражение на ромейската армия при Акра, той и за миг не се подвоуми да прати част от сибирите да минат на юг от Кавказ. През  515-516 българите сибири навлязоха в басейна на река Кюр (6), минаха в Анадола и дойдоха чак до Кападокия.


(1) Част от старите дунавски гети, остроготите, начело с владетеля им Теодорих се изселват в Северна Италия и създават за около 100 години държавата на готите.

(2) 514-523
(3) 511-517

 

(4) византийска провинция в Мала Азия на южния бряг на Черно море

(5) Акрида, Акре-град, на брега на Черно море, при дн. Калиакра
(6)
от където областта носи името си днес - Кюрдистан

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 71392
Постинги: 139
Коментари: 142
Гласове: 272
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930