Откъс от романа: Стон и Величие, роман, 2017, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-3-1, София, 256 стр. 

https://www.book.store.bg/p201502/ston-i-velichie-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/getika-za-proizhoda-i-deyaniyata-na-getite-rimska-istoriya-izvadki-malh-vizantiyska-istoriya.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=45580#%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A0%D0%85-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D0%86%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B5

https://m.helikon.bg/211934-%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%B5.html

Гимназията, 1859

На другата вечер имаше събрание на еснафа и чорбаджиите в църквата „Света Петка”. Обсъждаха се два въпроса: предстоящото дарение за цариградската църква и за училищната програма в Габрово.

 В края на 1849 год. на мястото на подарената от Богориди къща в Цариград се построи и освети  един малък параклис, а на 25 октомври 1859 година на това място се положиха основите на храма „Св. Стефан“. За строежа на тази българска черква в Цариград решиха до 31 декември 1859 година да съберат и изпратят 6 718 гроша.

             По втория обсъждан въпрос докладчикът беше Тодор Стоянов Бурмов. Той освен семинарията беше завършил и духовната академия в Одеса. Говореше освен руски, старобългарски, старогръцки, латински и френски. Габровци изпитваха безкрайно възхищение и уважение към такива учени хора.

 -        Драги съграждани – започна Тодор, -  Година след като съм се родил, през 1835, в града ни се откри първото българско светско училище. Инициативата за туй велико дело беше на нашите благословени съграждани, живеещи тогава в Одеса, Васил Априлов и Никола Палаузов, дарили 7 117 гроша. С тези пари, с вашите дарения и доброволен труд върху имота на „починалия в дълг“ Нено Великин се издигна училище - голямо двуетажно паянтово здание с двор, разширен през 1837-1838 г. за сметка на закупения имот на Георги Узуна, дворът, както знаете, е ограден с каменна ограда с вход откъм малка уличка, перпендикулярна на чаршията. За пръв учител привлякохте тогава прочутия ни писател, калугерът Неофит Рилски. Той служи три години и въведе и утвърди полезната и модерна тогава в Европа „взаимоучителната“ метода, наречена също и Бел-Ланкъстерова метода. Това се разчу из България и почнаха да прииждат ученици и от други места. Сградата стана тясна. Втория мощен тласък на нашето образователно дело дадохте пак вие, по-имотните занаятчии и търговци, в присъствието на многоуважавания Васил Априлов. Тогава през август 1847 под ябълката в двора на църквата „Света Троица“ вие подписахте акт за набиране на капитал за нова сграда. Априлов даде 2 500 и дядо Илия Видинлиев даде 2 500 гроша. Тоз пример беше последван и след туй събрахте до 25 000 гроша, което е достатъчно за една голяма модерна сграда. Новата училищна сграда започна да се строи 18 април 1851 г. на мястото на старо черковище, дето му викаме „Света Богородица”. Тогава дойде и многоуважаваният Васил Рашеев, пълномощник на Одеското училищно попечителство. Нашият Васил беше вече в отвъдния свят, но и оттам чрез завещанието си и чрез душеприказчиците си бдеше да се доведе това дело до успех, като завеща и годишна рента на училището. Майстор Генчо Кънев от Трявна отиде в ония години специално в Одеса да вземе мерките на Ришельовския лицей, та посред Балкана да си имаме и ние тази съкровищница на българската култура и просвещение.

 Присъстващите клатеха одобрително глави: „Тъй беше!“, а по-старите плачеха от умиление.

 -        Сега дойде време, да въведем три или четири горни класа, тъй че общо учението да трае 9 години. Защо е необходимо това? Нашите ковачи се нуждаят от подготвени момчета, които могат технически да изрисуват на книга детайлите , които има да произвеждат. Затова възникна науката „Описателна геометрия“. Чрез нея нашите техници ще могат да приказват помежду си на един език и един детайл да се произвежда по един и същи начин от различни хора. Тъй ще се увеличи производството.

 Ковачите в един глас възкликнаха:

 -        Аферим бе, момче, съгласни сме, на нас тъкмо туй ни трябва!

-        След туй, нашите търговци ходят насам-натам по света и трябва да знаят езици. От Наполеона насетне много се говори френски по света, англичаните създадоха машини, които ще дойдат един ден в града ни и ние трябва да ги разбираме, немците също… а имаме търговци, които ходят в Италия, а не знаят гък и се минават… Италианци и французи идват тук да купуват коприна и се нуждаят от преводачи. Тъй че в горните курсове ще учим децата на езици. Нужно е също да ги учим на гръцки и латински.

 Тука мигом десетина души скочиха възбудени до немай къде:

 -        Че как така, нали довчера се борихме да се освободим от тези душегубци - гърците, сега тъкмо си имаме отново независима църква от тях, а трябва да им учим отново езика? Да не ти е изпила чавка акъла бе, младо?

-        Нашите бъдещи учени хора трябва да знаят старогръцки и латински, за да ни преведат старите книги и да ни напишат историята такава, каквато е, а не такава, каквато искат да ни я разказват гърците. Ако Паисий Хилендарски и Спиридон Габровски не знаеха древни езици и не можеха да четат старите книги, щяхме ли да имаме сега техните истории? Пък и човек не може да разбере собствената си история, ако не разбере историята на другите. Ние ще трябва да учим децата си на древна история, история на Рим и история на Русия. А руски трябва да знаят. Кой знае… - тука той направи пауза, огледа присъстващите и не се доизказа. - Да знаете, тъй е и в Русия, те в Петербург си имат хора, дето говорят стари езици и си превеждат всичките стари книги.

 Едва с последното изречение скочилите бяха убедени, седнаха и казаха:

 -        Прав си, Тодоре! Добре, че те изпратихме в Русия, та да ни поучиш!

-        И най-важното. Само с четирите аритметични действия не ще се мерим с другите, дето учат висша математика. Тъй че ние ще трябва да въведем такъв курс. Ще трябва да ги научим и на методите на бързото смятане. Това за еснафа е важно.

 Това никой не го оспори.

 -        А има и науката физика, която обяснява природните явления и как могат те да се направят полезни за хората. Ние непременно ще трябва да въведем този предмет, та децата да знаят що е сила, що е работа, що е мощност, що електричество, що е магнетизъм, как работи компасът, секстантът, как се строят машини, движени вода или от пара… Само че докато другото може да преподава с книги, хартия и мастило, то физика не може. За физиката трябват прибори, с които да правим експерименти пред децата да разбират природата. Ето, днеска има телеграф, ще трябва да докараме телеграф в училището, та да научаваме бързо и световните новини… Младите трябва да носят новото в еснафа и да са по-образовани от сегашните майстори… Само тъй ще можем да се равним, па, дай боже, и да изпреварим другите…

 Всички бяха утихнали. Чуваше се само обичайният шум на вечерния град, сегиз-тогиз кучешки лай…

 -        И още нещо. Ще трябва да изхвърлим пръчките от училищата.

-        Ама как тъй бе, Тодорчо? - възкликна някой.- Че то без бой може ли да се учи?

-        Българи, не ви ли омръзна да ви бият зверовете, или … или свикнахте…

 Всички настръхнаха! На мнозина се появиха сълзи в очите, мъжете свиха юмруци до болка, жените изохкаха…

 -        Та искате българи да бият българи и то за какво, за да се сдобият с най-ценното, към което всеки умен човек се стреми по природа, ей-тъй от самосебе си, знанието…

 Иван също беше свил юмруци. Слушаше в захлас и си мислеше колко полезно е било учението в Русия и за Тодора и за Габрово. Той много пъти си мислеше да учи в Априловото училище и след туй да иде да учи в чужбина, но кой щеше да храни 9-те гърла у дома му? В същото време в главата си имаше толкова планове какво да предприеме утре… и си мислеше какви неща да обсъжда с Тодора с цел да си помогне на производството. Всички бяха насядали на пейките около църквата, а Тодор говореше прав пред тях. Около дувара на църквата обаче се беше наредил много народ и също с интерес следеше събитието. Величка и тя беше там с приятелките си. Това, което Тодор говореше, я вълнуваше силно. Беше прочела стихосбирката на Пушкин и разбираше почти всичко. Особено едно стихотворение ѝ допадна толкоз много… Досещаше се, че Тодор ѝ подари тази книга само заради това стихотворение. Боже мой, той да не би да е… Погледите им се кръстосваха няколко пъти и той сякаш ѝ се усмихваше…

             Тогава дядо Илия Видинлиев размени няколко думи със седящия до него Добри Стоянов, бащата на Величка, и стана. Всички утихнаха. Дядо Илия беше нещо като цар на Габрово. Не само богатството му беше причината за това, а и това, че го добиваше и харчеше за народно благо. Пък беше внушителен в говора си като воевода на голяма войска.

 -        Предлагам да назначим за учители тримата ни сънародници, върнали се от Русия. И нека те да поемат горните курсове и да се грижат да се разпишат планове, по които да се учи, да търсят българи по света, които да създадат учебници. Каквото има нужда, ако не стига Априловото дарение и годишната рента, ние сме насреща. Тодоре, би ли написал писмо до настоятелството на Одеската гимназия да ни изпратят списък на физически прибори, които ще са нужни. За парите ще се споразумеем. Те сигурно ще трябва да се закупуват в Австрия, Брашов или Виена… но първо трябва да знаем какви ни трябват, пък и за този важен предмет ни трябва изпробван учебен план. И друго. Трябва габровските учители да си имат съвет със секретар и протоколчик. С мнозинство да си вземат решения и след това да си ги изпълняват. Пък ние от настоятелството от време на време ще ги проверяваме. Тук той се обърна към Теофил Георгиев, един от училищните настоятели и рече:

-        Теофиле, нали ще се заемеш с тая работа?

-        Дадено, бай Илия!

-        И нека туй, кое постановят, да важи за всички училища в Габрово! И още нещо. Ако чуя учител да бие дете, аз ще го пребия лично …

 Хората съзнаваха, че тази вечер стана нещо особено. Ония, дето бяха учили в странство, знаеха, че тази вечер се положиха основите на цивилизованото академичното образование в България.

Фиг. 8. Сградата на Априловската гимназия с паметника на Васил Априлов

Цяла нощ кафаните на Дагол, Христо Гатев, и Пецата Хаджи Христов, пък и кръчмите бяха пълни с хора и всички обсъждаха събитието, всички се възхищаваха на Тодор Стоянов Бурмов измежду обичайните майтапи и вицове. Пецата си беше надписал табелката на кафаната нарочно с правописна грешка. На въпроса защо той отговаряше:

 -        Нека тия, дето не ме знаят, да ме мислят за по-прост и че лесно могат да ме излъжат, така те със сигурност ще ми влязат и ще си поръчат нещо…

 По едно време дойде съседката и се оплака:

 -        Пеца, твоето куче пак ми е изяло една кокошка.

-        А, разгеле че ми каза - хилеше се Пецата, - днес няма да го храня – И отново звучен смях гръмваше в кръчмата.

 За трите години, в които Тодор Бурмов беше учител, Габровското главно училище се превърна в европейска гимназия. По-рано, по изпитите идваха само родителите, освен официалните лица. Сега се стичаше целият град, за да научи толкова много неща. Наложи се да правят изпитите на пазарния площад. Тодор отвори очите на габровци за Европа и за света. Сбъдна се мечтата на Васил Априлов и Николай Палаузов. България се сдоби с първата си гимназия, в която се преподаваше на български от висококвалифицирани специалисти.

Искрата на Априловската гимназия разпали онзи огън на образованието, което даде възможност до 1947 в Габрово да възникнат 220 фабрики с 21 000 души персонал, с активи 4.3 милиарда златни лева. Освен това България получи:

Първият министър—председател в България

Първият министър на войната в България

Първият министър на народното здраве в България

Първият генерал в Габрово

Първата жена летец в България

Първият морски капитан

Първата жена—кмет в България

Първият съзаклятник срещу кобургите

Първият машинен инженер в България

Първият корабостроителен инженер в България

Първия текстилен инженер в България

Първият трикотажен инженер в България

Първият математик, физик и философ в България

Една от първите лекарки в България

Първият психиатър в България

Първият рентгенолог в България

Първият професор по история на медицината в България

Родоначалникът на Българската художествена музика

Първата жена композиторка в България

Първата българка на сцената на Миланската скала

Първата цигулка, концентрираща в България

Първият живописец в България

Първият етнограф и нумизмат в България

Първата кредитна кооперация в България

Пионерът на трудовите земеделски кооперации

Първата потребителска кооперация в България

Първата производителна кооперация в България

Първата машинна кожарска кооперация в България

Първите рудници в България

Първата калъпчийска фабрика в България

Първият движещ се макет в България

Първата гълъбова поща в България

Първо дружество „Червен кръст“ в България

Първата българска метеорологична станция в България

Първата психологична лаборатория в България

Първият работнически марш в България

Първият оркестър в България

Първият социалистически вестник

Първият кодекс на турските закони

… и мн. др.

Документални сведения за създаване на гимназиалното образование в България бихте могли да почерпити от току що преиздадената забележителна книга: 

Из общественото и културно минало на Габрово, исторически приноси, Д-р Петър Цончев, Първо издание: София, 1934, Печатница Художник. Препис: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2020, ISBN 978-619-7444-33-9, 838 стр., Цена 50 лв., 0.900 kg

https://www.book.store.bg/p293136/iz-obshtestvenoto-i-kulturno-minalo-na-gabrovo-istoricheski-prinosi-d-r-petyr-conchev.html

https://ciela.com/iz-obshtestvenoto-i-kulturno-minalo-na-gabrovo-istoricheski-prinosi.html

https://m.helikon.bg/226591-%D0%98%D0%B7-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE.-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8.html

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

https://www.bookpoint.bg/?cid=3&where=publisher&exact=&search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D