Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2018 09:26 - Велика България изпраща през 547 г. наказателна експедиция до Константинопол предвождана от кан Заберган
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Откъс от книгата: Ураган над Балканите (Тракийските императори и българите), исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049610-3, Издателство ГУТА-Н, София, 156 стр. Цена 10 лв.

https://www.book.store.bg/p164302/uragan-nad-balkanite-trakijskite-imperatori-i-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

image



Заберган

През 531 умря Кавад и го наследи синът му Хорсой[1]. Лазика беше приела християнството и се бореше срещу окупаторите персийци, като гонеше и маговете[2]. Това никак не се хареса на Хорсой и той навлезе в Армения и Лазика. Тогава Теодора написа едно много любезно писмо на Заберган да упражни цялото си влияние върху Хорсой, та той да спре агресията:

„…Колко много те ценя, Забергане – аз виждам в теб доброжелател на нашата държава - това знаеш, откакто скоро беше с посланичество при нас. Твоите действия ще съответстват на мнението ми за теб, ако убедиш цар Хорсой да води мирна политика с нашата държава. Тогава ти обещавам голяма награда от страна на мъжа ми, защото той не върши нищо без моето съгласие.”

          Тъй като кръвта вода не става, Заберган даде това писмо на братовчед си Хорзой, а Хорзой го използва при един бунт на неговите нахархи[3] за аргумент, че „видите ли как можете да се плашите от държава, в която командва жена“.

          През 540, по молба на Хорсой, Заберган беше главнокомандващ на персийската армия при превземането на Антиохия, а след това води и преговорите с ромеите при Едеса. През 547 той се върна във Велика България, тъй като Сандил беше много стар. Сандил многократно му беше писал за интригите на Юстиниан и го молеше да дойде с армията си и заедно с войски от Велика България, за да дадат веднъж завинаги урок на Юстиниан.

При посещението си навремето в Цариград Заберган лично беше обикалял Дългата стена и нямаше намерение да се заема с неизпълними задачи, но през тази година имаше много и силни земетресения в Тракия и той прецени, че беше напълно възможно земетресенията да са я повредили. Към това се прибави и още едно обстоятелство. Зимата на 547-548 беше жестока. Съобщиха, че Дунавът е замръзнал и по него могат да се прекарват тежки конници и коли. Заберган знаеше, че през зимата римляните разпускат войниците по домовете си и прецени, че е дошъл моментът да ограби империята.

Във Велика България имаше много гети, живеещи при всички реки, които бяха почнали сами да се наричат славяни. Още Кеан Велики беше почнал да ги размества. Той засели Седмоградско и Банат с българи от Панония, след като гепидите я заеха частично, и изсели славяните от Тиса към Угорските хълмове[4]. Заберган беше първият владетел, който съобрази, че ромеите могат да бъдат победени, като се привлече и огромният народ на славяните. Договори се с техните воеводи за следното: славяни, които живеят на запад от река Олта, да прекосят Средния Дунав и нападнат към Адриа, за да не позволяват на илирийските отряди да участват в кампанията по защитата на Цариград. А ония славяни, които живеят между река Олта и Днепър, да го придружат към Цариград.

След това премина Дунава със силна конница. В провинция България, както бяха почнали официално да наричат Малка Скития и Мизия от времето на Анастасий, не срещна никаква съпротива. Това се очакваше. Така се озова в Тракия.

В Тракия с набързо събрана войска го посрещнаха стратилатът[5] Сергий, син на презвитер Вакх, и стратегът Едерм, син на Калоподий, преславния кубикуларий[6] и препозит[7]. Отрядите им бяха разбити и самите пълководци пленени. Така пътят към Цариград беше свободен. Тогава Заберган изпрати назад конници да извикат и крупните славянски отряди. След като те пристигнаха, Заберган раздели войската си. Една част изпрати срещу Елада, за да нападне незащитените тамошни селища и да ги ограби. Друга част изпрати в Тракийски Херсонес, а сам със 7 000 конници потегли направо за Константинопол, като опустоши по пътя си ниви, нападна градове, раздвижи и разбърка издъно всичко. Всичко в Тракия беше фактически на негово разположение. Когато войниците му достигнаха до стената, видяха, че има места, където няма охрана и защитни машини и които можеха да бъдат безпрепятствено разрушени. Когато обаче обиколиха цялата стена, видяха, че има и разрушения и лесно я преминаха. На втория ден неговите българи кутригури се установиха около селото Мелантиада[8], което отстои на не повече от 140 стадия[9] от града. Край него тече реката Атира, която след като измине малко пространство, се отклонява постепенно към североизток и се влива в Пропонтида. Поради това пристанището, което е разположено покрай брега и устието й, носи нейното име[10]. Стигнаха чак до Дрипия, Нимфите[11] и селото Хитос, като по пътя грабеха всичко. Ония, които се спасиха с имуществото си, влязоха в града през портите на Теодосиевата стена.

          Чувството на сигурност, че Анастасиевата стена е непреодолима изчезна у цариградчани. Народът си представи обсади, водещи до оскъдица на припаси, пробиви на Теодосиевата стена, палежи в града и какво ли не. Затова често големи тълпи от населението, дори в по-вътрешните улици, при всеки пореден слух, че българите били вече нахлули в града, се впускаха панически да бягат. Голямо смущение настана и в дюкяните поради страх от грабежи на тълпата. Тревога и страх обхванаха не само тълпата и простолюдието, но и всички сановници и самия Юстиниан. По негово нареждане бяха снети украшенията на храмовете, разположени извън града в европейската част и в крайбрежната област, която почва от тъй наречените Влахерни и Златния рог, простира се дори до Евксинския Понт[12] и завършва на Босфора. От всички тези храмове скъпите дарове и други вещи бяха вдигнати, натоварени на коли и една част беше прибрана вътре в града, а друга беше откарана с лодки на отсрещния бряг. Храмове бяха оголени сякаш токущо бяха построени. Един от писарите, като правеше списъци на вещите, попита Юстиниан какви стойности да слага срещу всяка вещ, на което Юстиниан отговори:

          - Свещените вещи не подлежат на оценка!

В това време войските на Заберган стигнаха до Потидея. Пред града имаше стена, разделяща материка с полуостров Касандра. Оказа се, че стената е порутена и войниците лесно я преминаха. Ограбиха града и полуострова.

Белицар беше вече твърде стар и немощен, но главата му работеше като в най-добрите му години. Като видя, че нещата се развиват пагубно, отиде при Юстиниан и му каза:

- Юстиниане, тоя глупак Зенон Исавриецът, когато навремето през 476 потуши бунта на Василиск, въведе идиотския закон за охрана на стените да се изпращат първо разнежени синчета на аристокрацията, които с подкупи са назначавани на представителните гвардейски постове. Сега по този закон синчетата са изпратени по Теодосиевата стена[13]. Там са схолите, протекторите, нумерите[14] и целият сенат. Ти знаеш колко много от схолариите[15] загинаха в сраженията. Не стига това, ами и изпратените с тях цивилни граждани загиват, тъй като няма кой да ги ръководи правилно. Ако не искаш кутргурите да ни откъснат главите, трябва отбраната на града да се води като професионална война. Тия богати хлапетии могат само да си играят с пишките си, но за война не струват.

- Ти, приятелю, спечели толкова слава с победите си по целия свят. Сега, към залеза на годините, си чувстваш ли сили, че би могъл да поемеш командването?

- Да!

- Тогава поеми ти командването!

Белицар събра калени в битки войници, направи ги командири на тълпата и ги изпрати по Теодосиевата стена. Нареди да се вземат всички налични коне: императорските, от конната войска, от богоугодните домове и от всеки човек, който има кон. Въоръжи войската, излезе в селото Хистос, направи окоп и започна да пленява някои от нападателите и да ги избива. Той заповяда още да отсекат дървета и да ги влачат зад войската. От вятъра се вдигна много прах, който се понесе над нападателите. А те, като помислиха, че са голямо множество, избягаха в местата Св. Стратоник, в Декатон[16]. Заберган забеляза, че вече има голяма и добре организирана стража по стените на Константинопол и нареди на войската да се изтегли в областта Цурулон[17], Аркадипол и Св. Александър Зупарски, където дочакаха светата Пасха[18].

Тогава започнаха интригите срещу великия пълководец и той, след като отново оказа неоценима услуга на империята, беше отстранен от командването. Страхът от славата на великите генерали след спечелени войни винаги беше заплаха за владетелите и те просто по навик ги сваляха, а понякога даже по навик ги и убиваха. Роденият между Филипопол[19] и Ниш генерал беше обаче от щастливците, които умираха от естествена смърт.

Тракийският Херсонес е на Галиполския полуостров. В най-тясното място на полуострова има крепостна стена от Дарданелите до Егейско море, която защитава няколко китни и богати селища на юг от нея. Именно те възбуждаха апетита на Заберган и бяха причината част от войската да бъде изпратена там. Съюзните войски на кутригури и славяни я обсадиха и започнаха война за превземането ѝ.

Герман, синът на Доротей, води рода си от Юстиниан и Юстиниан полагаше големи грижи за него. Когато навърши осмата година от рождението си, Герман бе доведен в Константинопол и бе обграден с всякакви грижи. Той ходеше в училищата на граматиците[20] и освен това посещаваше и по-висшите учебни заведения, та получи и латинско образование. Юстиниан знаеше по себе си, че за всеки млад и богат аристократ в Цариград съществува сладкото изкушение да се отдаде на неразумни желания и просташки увлечения, както и на конни състезания според цветовете на цирковите партии, към които младежта много често и лесно клони и в които се забърква, ако не бъде заета с нещо друго полезно. Когато достигна пълнолетие, Юстиниан реши да бъдат задоволени неговата буйност и склонностите на младостта му, а също стремежът му към слава и го назначи да защитава Тракийския Херсон като началник на тамошната войска. Герман беше съвсем млад, с току-що набола брада, но се отличаваше с усет на пълководец и притежаваше способност за големи дела, далеч превишаващи възрастта му.

       Заберган започна нападения на преградната стена, като докара стълби и стенобойни машини. В тези боеве Герман показа вродените си качества да обмисля всякакъв вид планове за защита и да разпознава най-вярно онова, което ще принесе полза. В него нямаше надменност и той въпреки младостта си твърде охотно се подчиняваше на по-старите около себе си, които бяха вече калени във военни борби чрез многобройни по-раншни сражения и които го упътваха в това, което трябва да се извърши. Така стената се оказа непреодолимата за Заберган.

Тогава славяните по собствена инициатива построиха 150 сала от тръстика с цел да заобиколят по море края на стената откъм западния бряг на залива, който завива към града Енос[21], и да вкарат откъм незащитената страна 600 добре въоръжени войници в града. Тези славяни живееха винаги във вътрешността на континента, плаваха с лодки само по реки и нямаха никакво понятие от това каква е морската сила на Източната империя. Герман изведе професионални войници на кораби и издави или изби с лекота войниците на тръстиковите лодки-салове. Няколко дена след това, използвайки този успех, Герман извърши смел набег извън стените и нанесе достатъчно щети на кутригурите, за да се прекрати войната. В тази битка Герман беше ранен със стрела в бедрото.

След празника на Пасхата[22] Юстиниан поведе всички от града към Силимбрия, за да възстановят разрушенията по Дългата стена. Работата продължи до месец август. Бяха построени и укрепления, защитаващи град Анастасиопол откъм Черно море.

После Юстиниан заповяда да построят двукърмени кораби, за да отиде до Дунава да посрещне преминаващите българи и да влезе в сражение с тях. Изпрати да известят това на Заберган с надеждата да го уплаши. Заберган обаче заяви, че не ще отстъпи, докато ромеите не му дадат годишната заплата на утигурите, и заплаши веднага да изколи пленниците, ако родствениците им не побързат да ги откупят. Юстиниан се принуди да изпрати толкова злато, колкото мислеше, че е достатъчно, за да откупят пленниците и след това българите и славяните да напуснат мирно страната. Те освободиха много пленници, между които беше и стратега Сергий, син на Вакх. Заберган заяви също, че ако Юстиниан не му осигури превоз през Дунава, той възнамерява да остане до следващата зима. Това означаваше още по-голямо разграбване на империята. Юстиниан се съгласи и изпрати своя племенник, куроплата[23] Юстин[24], да ги превози безопасно през Дунава.

Заберган изчака да пристигне войската от Елада, натоварена с плячка, и цялата армия тръгна към Велика България.

          Доста преди Юстин да отплава, Юстиниан пращаше няколко пъти пратеници с много злато на Сандилх с цел утигурите да нападнат отново своите роднини, кутригурите, които се завръщат натоварени с огромна плячка. Отново обеща да им дава данък. В началото Сандилх прибираше златото и не реагираше, но накрая, понеже не искаше да се кара с Юстиниан, му написа следното деликатно писмо:

„Не е справедливо, нито пък прилично съвсем да се унищожат съплеменниците ни, които не само говорят език, еднакъв с нашия, и са наши съжители, имат и същото облекло и бит, но са и наши сродници, ако и да са подвластни на някои други вождове. При все това ще отнема веднага конете на кутригурите и ще си ги присвоя, за да нямат какво да яздят, та да нанасят вреди на римляните.“

Така започна наново обединението на народа на българите.

Славяни към Балканите

Западните славяни спазиха договореното със Заберган. През 548 година една славянска войска едновременно със Заберган премина Истър и стига до Епидамн[25]. Съпротивляващите се биваха избивани, а имотите им разграбвани. Младежите на боеспособна възраст бяха пленявани. Славяните се настаниха в много крепости, дори и в такива, които по-рано изглеждаха непревземаеми, защото сега нямаше кой да ги брани. Ромейската армия на Илирик, която се състоеше от 15000 войници, следеше чрез разузнавачи движението им, но се страхуваше да напусна гарнизоните.

        През 549, след като Заберган се върна, той изпрати 3 000 от източните славяни отново да преминат Дунава и Хем[26] и да стигнат до река Хеброс[27], като им даде опитни водачи. Там армията им се раздели на две части от по 1 800 и 1 200 души. Едната тръгна отново към Илирик, а другата - към Тракия. В Тракия при Цурулон славяните с лекота разбиха войската на Асват, която беше по-многочислена, а самия него измъчваха и изгориха. След това превзеха града Топир и много други крепости. Върнаха се със заграбеното и с огромно количество пленници.

          През 550 последва ново нападение на западните славяни към Ниш. Когато в София пристигна пълководецът Герман, племенник на Юстиниан, който им беше взел страха през войната при Тракийски Херсонес, те се стъписаха и не посмяха да продължат. Герман[28] неочаквано почина в София, а неговата армия беше изпратена към Салона. Едва тогава славяните възобновиха нападението. За разлика от предишните две нападения, този път те не грабеха, а разделени на три отряда останаха да презимуват в заетите райони като в своя земя, без никак да се страхуват от ромеите. Това, разбира се, беше равностойно на грабеж. На следващата година при Одрин ги посрещна пълководецът Константин, същият този Константин, когото близките му откупиха навремето от Борис. Легионът му беше разбит и за позор на ромеите знамето на легиона беше пленено. След като разграбиха околностите на Одрин, те се насочиха към Черно море и ограбиха цялата област Астика[29], която не беше ограбвана от столетия.

След това стигнаха до Дългата стена. При Цариград Константин успя да се реваншира и да спечели частична победа. Успя да си върне знамето и част от плячката.

В края на краищата славяните се върнаха отвъд Дунава с огромна плячка.


[1] Хорсой I Ануширван (с безсмъртна душа), 531-579

[2] Свещеници на религията зораустра

[3] воеводи от Армения

[4] Днешна Украйна

[5] военачалник, по-късно почетно звание, използва се и за свети военачалник

[6] евнуси, придружаващи императора и жена му

[7] началник на кубикулариите и надзорник на императорските покои

[8] в Източна Тракия, станция на централната линия, дн. Яръм-бургас

[9] 26 км

[10] дн. Буюкчекмедже, близо до Цариград

[11] местност, близо до пътя, който водел от Анастасиевата стена към Константинопол

[12] Черно море

[13] построена през 413 на разстояние един километър северозападно от Константиновата стена, като включвала в чертите на града и Влахерните

[14] редовни войски

[15] императорска охрана

[16] на десет мили от града

[17] дн. Чорлу

[18] Великден

[19] Пловдив

[20] първоначалните учители, които учели децата на граматика

[21] дн. Сароски залив

[22] Великден

[23] четвърти по ранг в йерархията

[24] бъдещият император Юстин II

[25] дн. Драч

[26] Стара планина

[27] Марица

[28] край София и днес съществува село с име Герман

[29] Област между Сакар планина и Черно море


Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-pc/id-12287/knigi-ot-nikolaj-ivanov-kolev.html

http://bgkniga.bg/searchresults.html?cat=books&word=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9%20%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%20%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2

image
image






Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 258348
Постинги: 203
Коментари: 276
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031