Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03 09:22 - Кратък пътеводител: Обща картина на събитията, довели до разширяване на българската държава на Балканите
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 332 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.03 09:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Откъс от книгата: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015,
Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.
https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html
image

3. Кратък пътеводител: Обща картина на събитията, довели до разширяване на българската държава на Балканите

Преди да приведем необходимите доказателства за изводите, направени в тази книга, нека се отдалечим толкова от събитията, че да видим само техните най-груби контури. Тази глава е нещо като пътеводител за екскурзията назад във времето, която ни предстои да направим.

 Тракийци и гърци воюват в Троянската война. „Двама се карат, третият печели“ – това в случая не са гърците, а мидийци, киликийци и перси, които до Александър трайно владеят Мала Азия.

 На страната на гърците воюват и Ахиловите мирмидонци от Галата. Ахил с народа си е пропъден от района на днешния Цариград и се заселва в Пеония, днешните Епир, Македония и Тесалия.

 Гърците колонизират черноморското крайбрежие, а в континенталната част извън градовете колонии мирмидонците се разселват от Тракия по западното, северното и частично източното Черно море.

 Разселването на балканските жители става главно по големите реки, вливащи се в Черно море, гетите по Дунав и по неговите ръкави, кимрите-мирмидони по Днепър, Днестър Буг, Дон, Кубан, а след това и по Волга. Населението нараства. По-далечните преселения са по стари но следват и нови. Новите народи, макар и сродни със старите, воюват или съжителстват с тях. Възниква огромният народ на горяните, който руснаците ще нарекат по-късно древляни, или наричани от всички стари писатели огорци, огури или по други начини. От техните царе се раждат братята Утигур и Кутригур по черноморското крайбрежие от Дунав до Кавказ и братята Хун и Вар пт на север. Народите, макар и в началото с единен произход, обособяват различия. По-късна вълна на разселване от Балканския полуостров настъпва при Александър Македонски и римляните. И тъй, бащата на Александър Македонски и самият Александър водят войни и сключват съюзи със съседите си – трако-илирийци и скити, преди да предприемат походите си срещу гръцките гардове и Персия. Войската на Александър се състои от трако-илирийци и малко гърци. След смъртта на Александър македонските владетели на Балканите са слаби и трако-илирийските народи, неизселили се отвъд Дунава, се освобождават напълно от македонската зависимост, като създават различни държавни формации.

 Добре организираните римски легиони и умелата политика да се всява раздор в съседите водят до това, че Римската империя си присвоява наследството на Александър и започва превземането на всички средиземноморски и черноморски градове. Следва превземане на континенталната част на Балканите, придружена с жестоки военни действия, които са на границата на възможностите на всемогъщия Рим. 70 пеонски града са унищожени, населението избито до такава степен, че остава колкото за един град. Обезлюдява се Пеония - Епир, Македония и Тесалия. Спасилото се население се изселва между Драва и Сава, в страна, която оттогава се нарича от гърците също Пеония, а от римляните - Панония, но не забравя родината си. Пеонците организират търговията по Дунава между италийци и германци, от една страна, и черноморските утигури и кутригури от друга, а оттам по останалите реки с огорци, хуни вари и огромното море от славяни. Така възниква обетованата земя, наречена и до днес Войводина, в която иска да живее всеки владетел – земя около средния  Дунав, с тучни пасища за всякакъв вид добитък и със здравословен климат. За ужас на римляните към нея ще се стремят всички владетели като хуна Атила, авара Боян и българите Орган и Кубрат и всички техни наследници.

 Император Траян трябва да мобилизира 300 000 армия, за да победи частично Децибал и отнесе в Рим 65 тона злато и 130 тона сребро, ограбено от трако-илирийците, с което и чрез труда на робите трако-илирийци от тези войни са построени толкова много обществени сгради, които ни възхищават и днес. Жестокостта на Рим е необходима, за да подчини поне частично от никого непобеждаваните дотогава трако-илири и скити.

 Покорените след няколко неуспешни въстания са важна съставна част от империята, родила войници тракийци, пращани по бойните полета на целия тогавашен римски свят. Християнството се приема от подчинените тракийци в империята още през първи век. Това, че родения близо до Ниш трако-илириец Константин Велики обявява за официална християнската религия, се дължи не на красивата легенда, разказвана за видението му преди битката край Рим, а на желязната истина, че преобладаващата част от неговата армия са християни и той се нуждае от тях срещу конкуренти като Лициний и срещу огромното враждебно море от народи около империята. В съзнанието на нашите прадеди Константин е светец. Аз отлично си спомням с какво уважение баща ми и дядо ми говореха за него.

 Непокорените пресичат Дунава в различни райони, едни към делтата и северното Черноморие, други в Централна Европа и се отправят към вътрешните карпатски долини, Балтийско море, до германските народи.

 Оттук насетне започва една нестихваща война на изтласканите народи с Римската империя. Рим се опитва да задържи района на днешна Румъния, Унгария и Германия, но не успява и се връща към Дунав и Рейн - естествени граници, наречени „Лимес“, които могат да се укрепят и защитават. И въпреки това гети навлизат многократно от втори до четвърти век дори до Атина и унищожат войски и императори. Част от тях се завръщат с огромна плячка, част от тях виждаме на служба в Източната римска империя.

 В плодородната долина на р. Тиса, обградена като венец от Карпатите, се умножават силите на един народ, говорещ един език и имащ едни обичаи, който след това ще излъчи вандали, гети - наречени готи, гепиди и др. Вандалите преминават през Европа и основават на територията на стария Картаген за около 100 години силна държава. Оттам те участват във вътрешнополитическите интриги, което им дава възможност да завладеят Рим и отвлекат съкровищата му, включително и тези от превзетия Йерусалим, без самите да остават там. Вандалите са покорени отново почти по мирен път от гениалния си сънародник, служещ на Юстиниан, Бели Цар (записан на гръцки Вели-зар-иус), който за голяма радост на Юстиниан донася съкровищата в Константинопол, с което си откупува и рядкото щастие за един именит пълководец - да умре от старост. Едва ли Юстиниан би могъл да построи Хагиа София и другите си грандиозни строежи и да плати службата на федератите-българи без тези богатства, които, както казват съвременниците му, той почти изчерпва.

 Нека отново се върнем към по-късните тракийски поселници по Днепър и Днестър. При тях също има владетел с двама синове Острогота и Бесигета, които ще поведат тези трако-илирийци към Балканите, Италия, Галия и Испания.

 И сега нека си припомним, че приблизително в една епоха имаме скитите хун и вар, пт на юг от тях по Черни море, утигури и кутригури, а на запад от тях до средния Дунав остроготи и бесигети. От Венеция до Балтийско море, на изток от германците, се простира огромният народ на славяните. Ще ги видим от северната страна на Карпатите да се спускат като съседи на хуните и варите. Те масивно населват и поречията на множеството реки, които се спускат от Карпатите към Черно море и Дунав.

 Има стотици названия преди и след трети век на тези народи. Но наред с римляни, гърци, германци те са основните участници във формирането на модерна Европа. Част от варите, едните наречени а-вари, а другите байо-вари, обособяват отделни държави, последната съществува и до днес. Ще избързам да кажа, че от хуни, вари, авари, утигури и кутригури изниква един народ организатор, който се нарича българи. След като веднъж старите писатели разбират това, те повече не използват предишните названия. Говори се само за българи. Разбира се, споменът и традицията ще наричат и войските на Крум, Омуртаг и Симеон хунски все още и през Средновековието.

 Около 4 век черноморските хуни започват крупномащабна „световна война“ срещу всички народи на запад от тях, довела до изтласкване на гетите на запад и към пределите на римската държава. Черноморските хуни, за които всички стари писатели са единодушни, че са българи, достигат според „Песента на нибелунгите“ до днешна Австрия и Бавария и по-нататък до океана според франконски автори. В близост до Ерланген има връх, който и днес е наричан Етцелсберг – връх на Атила, показващ докъде стигат хуните. По същото време народът на франките, който е организираща сила на Западна Европа и до днес, се придвижва от Рейн към Франкония, която гетите са опустошили по времето на Боревиста.

 От втори до четвърти век гети и хуни са също и съставна част на Източната римска империя, участващи в обществено-политическия и военен живот на империята. 11 императори са родени на Балканите и много пълководци на римски или федеративни армии. Стълкновението между двете империи – тази на черноморските хуни, обединила и всички народи, които днес се наричат славянски, и Римската са главно между еднородни народи и техните пълководци често говорят един и същ език. Такъв е случаят с главнокомандващия римската съюзна армия на Каталунското поле в днешна Франция, Флавий Аеций, който е роден в Силистра и „произхождал от народа на извънредно храбрите мизи“ и Атила. Тази, така наречената „битка на народите“, толкова е „смутила“ Атила, че веднага след това той се жени за поредната си съпруга, граби Италийския полуостров, стига до Рим и мощта на хунския съюз е все още непокътната.

 Смъртта на Атила и последвалите междусъюзнически войни водят до независимостта на гепиди и много други народи и до нов разцвет на гетската народност. Междувременно беси-гетите са вече трайно интегрирани в Източната империя, а голяма част от тях се изселва в Галия и Испания и остава там завинаги. Остроготите след множество драматични събития принуждават императора Зенон да им „предостави“ Западната римска империя, която те отвоюват от Одоакър и владеят чрез справедливо управление по собствените си, а не по римски закони около един век. По пътя си от северното Черноморие към Мизия, от Мизия към Панония, от Панония към Македония, и от Македония към Италия те са принудени да воюват винаги с българи - едни федерати на Византия, други свободни. Идеята на остроготите, които са сродни с българите, да се заселят на вече заетите от тях земи в Мизия, Тракия, Македония, Епир, Дардания, Илирия и Панония съвсем не се харесва на местните българи и те водят големи войни с готите. Остроготите на Теодорих според старите автори „печелят” в няколко сражения, но все пак са принудени да напуснат Балканите завинаги. Незаминалите с Теодорих готи остават като важна културна съставна част на населението на Северна България и на западната част на Балканския полуостров.

 От първи до пети век чрез множество и различни събития става християнизиране на гетите отвъд Дунава. Едни са повлияни от отведените пленници от империята, които са стотици хиляди, а други - доброволно. Тоя процес се завършва след заселването на отвъддунавските гети на територията на днешна България. В Северна България, по долината на река Янтра, останалите от преселването на остро-готите към Италия – „малки готи, които съвсем не са малък народ“, получават от един от най-образованите хора за времето си, епископ Урфил, писменост „говорница“ на тогавашното наречие „глаголица“, и преведени на техния трако-илирийски език християнски книги. В легендите за Кирил и Методий има много примеси от сведения, дадени от старите автори за Урфил. Аз винаги съм се чудил защо развалините на трикорaбната църква на Градището над Габрово се датират от 4 век, а ние „сме се били покръстили“ през 9 век. Сега вече знам защо – тази църква е от времето на Урфил, била е арианска и е била разрушена или при Лициниевия опит да се върне старата римска религия, или от официалната римска власт като неправославна. Балканджийските имена Гатьо, Готю, Гето, Гедо, включително и моето фамилно име Гутев, свидетели за произхода ни, са също от тези времена.

 Всички гетски народи, покръстили се в този период, са носители на арианството, тоест схващане, че Исус е бил човек и след това станал бог и че Светият Дух, роден от Бог, се изпраща от Бога чрез Исус към хората, за да им донесе надежда за спасение. Ариани са: трако-илирийците вътре в империята, остро-готите, беси-гетите, гепидите, вандалите, славяните и др. В периода от първи до пети век политическият живот в Източната римска империя е доминиран от трако-илирийците. Гърците, победен от Рим народ, не заменят охотно многобожието, водещо до големи доходи в светилищата им, с християнство. Те започват упорита борба за господство в Константинопол, която, за съжаление, е водена и до двете последни световни войни без прекъсване по време на турското владичество над балканските народи. След император Зенон християните-ариани са обявени от гърците за варвари, техните епископи са притеснявани и изпращани на заточение с главна цел гръцката народност да доминира в Константинопол, което впоследствие и става. По времето на император Анастасий това води до гражданска война, в която пълководецът Виталиан, син на Патрокъл, с българска и гетска войска принуждава Юстин да върне епископите, след като е назначен за главнокомандващ. Юстин убива с измама Виталиан, но неговият братовчед, роденият близо до Ниш тракиец Управда наречен Юстиниан, който трябва да учи от учители латински и гръцки, дава в своята „Новела“ официална самостоятелност на трако-илирийската църква, която, прекъсната за 150 години от Византия, и за петстотин години от Турция, съществува и до днес.

 След смъртта на Атила настъпва постепенно възходът и на българския клон на хуните. Те контролират района на днешна Румъния до Кавказ, като част от отстъпилите от Паниния се връщат в Северна България, към Черноморието и Кавказ. През Кавказ, те многократно навлизат в Персия и Византия, дори за няколко години завладяват Персия. В последващите събития ще видим синът на Влах, знаменития Заберган, като главнокомандващ хуно-персийската армия да завладява Антиохия, а след това връщайки се в родината си – Крим, да прекосява замръзналия Дунав и опустошава Елада и Цариградските околности. Огромният хунски народ от халдейски произход не се превръща в прах след Атила. Временната частична загубата на господстващото положение на хуните в Европа е причината за прочутата легенда за Кубратовото завещание: неговите наследници да не се делят, поръка, която виждаме изписана и на парите ни след Освобождението от турците „Съединението прави силата“.

 От Кавказ и Черноморието се изпращат непрекъснати корпуси от конници, които са носители на висша форма на организация. Те са в състояние с 20000 войници всеки водещ по няколко коня и огромни стада добитък да заемат райони, да подчинят население и да го организират в стабилна държавност – страшилище за Рим и Цариград. Това е механизмът на съществуване на аварската империя, пряко наследила Атиловата империя. Последва нова експедиция към Долна Панония и реставриране на хунската власт в района на днешна Долна Австрия и Словения. Този път господстващите хуни се наричат авари или псевдо-авари, неподчинили се на тюрките-хазари. Важна ударна сила в тяхната държава са българите, които вече действат навсякъде на Балканите от пети до седми век. Те водят успешни действия с германските си съседи свеви – днешните шваби в Баденвюртемберг, и с байоварите – днешните баварци, и сключват след доста стълкновения мирни договори с лангобардите. Част от българите се изселват през шести век в Централна Италия и остават завинаги там, като до осми век все още говорят български освен латински.

 Аварите организират систематични военни действия срещу източната империя, почти винаги „несиметрично“ спрямо нападенията на Византия, било то сами с българските армии или в съюз с готи, или използвайки подчинените им огромно множество славяни. Аварите организират избиването и пропъждането на населението на почти цяла континентална Гърция и заселването ѝ със славяни през пети и шести век. Огромна част от днешните гърци в континентална Гърция са погърчени славяни. Нека си припомним констатацията на генетиците от предишната глава, че българи и днешни северни гърци са един и същ народ.

 Забелязва се различно отношение на хуните-авари и хуните-българи към славяните. Докато аварите ги считат за безусловно подчинени и понякога дори си сътрудничат с римляните срещу тях, откъдето идват спомените в славянската литература, че хуните са насилници на славяните, Кубрат и синовете му Аспарух и Кубер прагматично виждат в тях съюзници срещу аварското надмощие и силата на Източната римска империя.

 Бащата на Кубрат посещава Константинопол и при мирни преговори оставя малкия Кубрат за заложник. Кубрат расте заедно с императорския син Ирклий в двора на императора, при което възниква едно забележително и много плодотворно приятелство с него.

 През седми век Кубрат въстава срещу господстващите авари. След първи неуспешен опит, синовете му Алцек и Кубер успяват да спечелят няколко сражения с аварите. Алцек повежда трета вълна от българи в Италия а Кубер отвежда българския си народ във Воденския край и оттам населва Епир, Македония и Тесалия. Най-силна демонстрация на това са списъците на епархиите, съставени от Василий Българоубиец. Те решават всички спорове за етническия състав на победената през 10 век България по Дунава от Сремска Митровица до устието на Дунава, от Дунава до Тесалия, Епир, Македония, Тракия, от Драч до Черно море. Свидетелството е дадено от високообразован император, който, след като е ослепил 15 хиляди българи, не може да се обвини в любов към България. Тези българи са стари християни.

 А и навсякъде, където преди Аспарух се е чувало името авари, вече се говори само за българи и авари повече не се споменават.

 Трима от петимата наследници на Кубрат повеждат своите уногундури и котраги, наречени българи, в организирано нападение по протежение на река Дунав, както това са правили винаги техните предци и на Балканския полуостров, и успяват. Така възниква България на територията на днешна Румъния, Унгария, Югославия и България. Двама ще останат между Днепър и Волга с народите си и, противопоставяйки се на новата напаст от изток – тюрките, успяват да се съхранят, къде като данъкоплатци, каквато е Волжка България и Бат-Баянова България, къде като съставна част от новосъздадената Хазария.

 Придвижването на неподчинените мощни войскови подразделения от третия брат - Аспарух - към Дунава, прочутата победа при делтата на Дунав и последвалото превземане на днешна Северна България завършват процеса, започнал от около 550-та година. Помощта на Тервел за възстановяване на детрониран източноримски император, коронясването му за цезар в Константинопол, последвалите многократни военни победи, включително и тази осуетила, ислямското нашествие в Европа през осми век, находчивите действия на Крум на запад, до франките на Карл Велики, и на изток окончателно утвърждават България на Балканите и в Европа, която съществува и до днес в силно намален размер. Черноморските хуни, преместили българската държава на Балканите, не са християни. Това се вижда от извършените от Крум прочути езически обреди пред Златната врата на Анастасиевата стена в Константинопол.

 Така че разширяването на Балканите на българска държава се извършва от черноморските хуни, а населението на бъдещата държава ще се формира от сливането на местни трако-илирийци, заселници легионери от целия тогавашен римски свят, гети - наричани вече готи, хуни - наричани българи, и славяни, стари тракийски изселници отвъд Дунава, които „се завръщат“. Народът се състои от християни и езичници. Нека отбележим, че от населението на България по времето на цар Борис само част от черноморските българи не са християни. Всички останали имат многовековна християнска предистория и традиции.

 И още нещо: езикът на най-старите черноморски българи, на който е написан Именника на българските владетели, езикът на хуни, вари, на онези колонисти, стигнали до Хиндокуш и върнали се обратно до Балканите, езикът на „хунгарите“ които се смятат за роднини на българите, не е съвременният български език. Езикът на кумани и печенеги, от които имаме заемки, също. В нашия съвременен език виждаме около 2 000 персийски думи и по-особена граматика, но огромното мнозинство от думи е сродно със славянските наречия, които са производни на санкритския език.

 Ние ще продължим разказа си в тази книга до въстанието на Асен и Петър и възстановяването на България след 150-годишно византийско робство.

 Нека накрая назовем и най-често срещаната дума от старите автори – опустошение. Всички тези процеси са били свързани с изключително напрежение и жертви на участващите народи в приливи и отливи на нашествия, сякаш искащи да покажат, че хората не могат да живеят в мир.

 А сега нека се вгледаме в известните детайли на тези събития.

 

Други книги на този издател:
https://www.book.store.bg/c/p-pc/id-12287/knigi-ot-nikolaj-ivanov-kolev.html
http://bgkniga.bg/searchresults.html?cat=books&word=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9%20%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%20%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2
image
image









Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 106850
Постинги: 151
Коментари: 196
Гласове: 389
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31