Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03 18:11 - Българската книжовност в симеоново време според Добри Войников, 1861 г.
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 102 Коментари: 0 Гласове:
1



Откъс от: Добри Войников, КРАТКА Българска история, Издадена за първи път във Виена в печатницата на Л. Соммер през 1861, Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-2-4, Издателство ГУТА-Н, София, 100 стр. Цена 10 лв.
image

БЪЛГАРСКАТА КНИЖОВНОСТ В СИМЕОНОВОТО ВРЕМЕ

Двамата основатели на българската книжнина, св. Кирил и Методий след смъртта си оставили почти цялото Свето писание преведено на български език заедно с няколко други съчинения, каквито са: Каноническата книга, Номоканона или Кормчия, Отеческа книга или Патерик и други. Освен това те оставиха и наследници, своите мъдри и достойни ученици, за да продължат развитието на нашата древна книжовност. От тези ученици първият е св. Климент, който още в Борисово време почна да работи в книжовното поприще, а неговата деятелност се усили още повече при царуването на ученолюбивия Симеон. Голямото му желание за разпространение на просвещението между българите тясно го сближава със Симеон, който го въздига после в епископско достойнство и го изпрати във Велицката епархия. Но в своето епископствуване св. Климент не престана да е български писател. Безценните за българската книжовност негови трудове се виждат в следните открити досега негови ръкописи: 1) Проповеди, написани на такъв обикновен език, че всеки българин да може да ги разбира; 2) Похвала за Йоан Кръстител; 3) Похвално слово за пресветия Дев; 4) Жития на много пророци и апостоли; 5) Жития и подвизи на мъченици; 6) Цветния триод (превод) и други неизвестни още.

Други писатели, познати от Симеоновото време, са: Йоан Екзарх Български или Строител Черковний, един от най-трудолюбивите и плодотворни български учени и писатели от това време (888-927 г.). Главните негови съчинения и преводи са: 1) Съчинения Шестодневник или пространно изтълкувани първи глави от Първата Мойсеева книга; 2) Преводи на Богословията на св. Йоан Дамаскин с надпис: Небеса; 3) Философията или Диалектиката от Истия, разделена на 70 глави; 4) Граматика на старобългарския език според гръцката граматика на Йоан Дамаскин; 5) Няколко думи за разните празници.

В началото на предисловието на Шестодневника Йоан Екзарх казва: „мко и се тьi, Господи мой Царю Симеоне... и т.н., а в четвъртото слово пак в същата книга укорява езичниците и еретиците и казва: „да срамлiать съ уко въси пошибени и скверни Манихеи и въси погдни Славяни и въси езици зловерниiи“; а пък в началото на шестото си слово нашият писател описва великолепието на царските палати, храмове и казва: „мраморомъ и медiя, сребромъ и златомъ“ и на края казва за цар Симеон: „съдящаго на престолъ в сраце бисером покьiдане гривнъ цетавъ на кьiи носеща, и обръчи на ръкъ, поясомъ вълъръмитом поясана, и мечь злата при бедре висещъ“, при това доказва и как болярите седели от двете му страни, натруфени със златни гривни, пояси, пръстени и др. Този плодовит писател освен дето е съчинявал и превеждал сам, е подканял и други учени българи да се занимават с книжовен труд.

Българският епископ Константин, който бе ученик и ревностен последовател на Константин Философ, или св. Кирил, по заповед на цар Симеон превел: 1) Четирите речи на Анастасий Александрийски срещу арияните, в 905 г. 2) Избрани слова на Неделните Евангелия от св. Йоан Златоустий, в 898 г.; 3) Пет речи, съчинени от Изидор Пилусиотский, преведени и допълнени с негови мисли и заключения и с една негова реч и предисловие, около 898 г. На същия Константин се приписва и съчиняването на пространственото проповядване на вярата: Писание за правата вяра. Житието на Константин Философ е писано също от него.

Свещенник Грегорий превел за цар Симеон Кратка гражданска и църковна история, в която най-забележителното е превземането на град Троадъ от гърците. Писал я между 888 и 922 г.

Храбър Черноризец (монах) е написал твърде забележителен труд за българската писменост: Сказанiе како състави св. Кирил Славенамъ (Българъмъ) писмена спротнку язику ихъ; а в един друг негов ръкопис намираме това: „Св. Константинъ Философъ, нарицаемьiй Кирилъ, тъ писмена сътвори и книгъi приложи и и Методiй кратъ его: съть ко еще живи, иже съть видели ихъ”.

Тодор Дуксов или Дукс, черноризец, на когото името се споменува у Йоан Екзарх като ревностен любител и помощник на старобългарската книжнина. Той, подбуден от Йосиф Екзарх, се бил също отдал на съчиняване и превеждане на различни книги.

Безименен преводач, който е превел житието на св. Антоний Велики и житието на св. Панкратиа.

Няма съмнение, че освен тези има и други старобългарски писатели, на които имената не ни е открило още времето, нека това да открият българските юноши[1].

До тук изредихме и показахме (казва Шафрик) най-главните учени мъже, които неуморно са се трудили да наредят, украсят и разпространят старобългарската книжнина в цар-Симеоновото време в България и на които делата и имената са дошли до наше знание. Най-после достойно е да се каже с почитание и уважение за самия цар, комуто прилича най-голяма чест, слава и благодарност за всички тези богоугодни дела и преполезни предприятия, които е извършил в отечеството си. Този голям български владетел Симеон Велики е придобил голяма слава не само на бойното поле със своите светли победи против неприятеля на народа си, но и в мирното и тихо поле на науката и с неуморната си борба за умното просвещение на своя народ е оплел за себе си неувяхващ венец на признателност на целия славянски свят, който има да го помни и споменава навеки. Той, освен че е насърчавал и покровителствал в книжовни дела други учени като св. Климент, Йоан Екзарх и други, но също сам с перо в ръка е помагал за умножаването на книжнината, както сам Екзарх ни казва това. От Симеоновите ръкописи ни е известен до днес само един под название Златоструй. Това е превод на 106 избрани речи на Йоан Златоустий с няколко добавки.

Между другите открити до днес старобългарски ръкописи е и Сборникът на цар Симеон, който за първи път е бил преведен за този български цар, а след това е преписван и за други, като Сборникът за руския цар Святослав е преписан през 1073 г. Сборникът на цар Симеон е идентифициран по думите след заглавието му: Великьiй во царехъ Симеонъ желанiемъ.[2]

„И така, за 65 години (от 862 до 927 г.) – продължава Шафрик – старославянската (българската) книжнина се обогати със съкровища от умствени плодове с различно съдържание, доколкото можахме да се запознаем с тях и със съчинителите им. Симеоновото царуване е било Златният век за България. – Честита България с такъв цар! – Но лошо е, че с пшеницата расте и къклицата (!) защото още в след Симеоновите години в царуването на цар Петър (който не е бил равен във всичко на баща си) някои размирници, немирни глави, почнаха да сквернят чистотата на учението между българите с различни безпътни измишльотини от своята необузданост и самолюбие и с това развалиха общия държавен мир. Главните началници на тези еретици, наречени по-късно богомили, бадуни, патарени, манихеи, массалиани, павликяни и др. разпръснати по България, Сърбия и пр. са били български свещеници Богомил и Еремия, които са живели в последните години на цар Симеон и в началото на Петровото царуване. – От тези еретици е имало и писания, но тъй като техните книги били строго преследвани от последователите на Православната църква, то те не са могли да достигнат до нас. Няколко листа и списъци от последните преписи са се запазили и до днес, но много нахвърляни, неподредени и неразбираеми. Такива книги са били: Апокрифните евангелия и Апостоли, Евангелието на Йоана (Особено Откровението му), или въпроси от Христа и отговори от Истиа, които богомилите много почитали.“


[1] Всички досега познати български писатели са издирени от учени чужденци, а писанията им се намират днес като ръкописи, които се съхраняват в различни библиотеки в други царства, а най-много в руските библиотеки в Москва и Петербург, Киев и по манастирите. А още колко ли други ръкописи има днес в България да лежат в праха в манастирите, старите черкви, къщи и др.

[2] Преписът на цар-Симеоновия сборник, писан на хартия през 15 век, е открит наскоро в Белоезерския манастир в Русия от професор С. П. Щевирев, а сега се намира в Синодалната Московска библиотека.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 88480
Постинги: 143
Коментари: 168
Гласове: 320
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031