Откъс от: Стон и Величие, роман, 2017, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-3-1, София, 256 стр. Цена 17 лв. 0.351 kg.

https://www.book.store.bg/p201502/ston-i-velichie-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/getika-za-proizhoda-i-deyaniyata-na-getite-rimska-istoriya-izvadki-malh-vizantiyska-istoriya.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=45580#%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A0%D0%85-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D0%86%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B5

Ангел и неговата мисия, 1877

Същия ден началникът на отряда повиква директора на гимназията Райчо Каролев, който се яви с приятеля си Иван и го представи като местен предприемач. Генерал Дерожински умееше да преценява хората. Поговори малко с Иван и веднага разбра, че пред себе си имаше един човек с ум като бръснач. Иван му сподели, че очаква в идните месеци да се появи голям недостиг на колониални стоки и че има намерение да организира керван за транспорт на такива от Дунава до Габрово. Генерал Дерожински веднага извика артелчика на отряда да го запознае с Иван. От този ден Иван имаше непрекъснат контакт с артелчици по продоволствието на руската войска.

 След това генералът замълча малко, погледна двамата изпитателно и каза:

 -        Господа! Имам пълно доверие във Вас! Генерал Гурко с кавалерията си е вече южно от Балкана, при село Мъглиж. Вие и вашите хора познават собствените си планини. Трябва ми способен планинец и хитър човек, който да се промъкне през Балкана, без да попадне в ръцете на турците, да занесе писмо до Генерал Гурко и да ми върне отговор.

 Планът на Николай Николаевич  по предложение на Дерожински и Гурко беше генерал Дерожински да започне демонстративни военни действия на Шипченския проход с цел да ангажира вниманието на турците в Балкана, а в това време Гурко да влезе през Шейново в Казанлъшката долина и да започне военни действия. Този план трябваше да се извести на Гурко и то тъй, че Дерожински да е сигурен в това. Иван пристъпи напред и каза:

 -        Имам такъв човек. Той е като лисица. Ще издуши кокошките, преди което и да е турско куче да я е усетило.

 Райчо преведе, генералът се засмя сърдечно и му подаде писмо от главнокомандващия руските войски Николай Николаевич до началника на настъпващия откъм Стара Загора руски отряд. Веднага отидоха при Ангел Чючерина и той духна яко дим към планинските пътеки, които бяха известни само на местните овчари.

 Иван беше много силен физически. Той беше единственият от приятелите си, който беше в състояние да залюлее младо гъвкаво дърво и да се прехвърли на друго или да стои изправен на препускащ раван кон без седло.  В торбата си имаше едно платнище, топено в стопен восък, бинтове, половинка ракия и няколко чифта партенки и кърпи за подпъхване, два самуна хляб, кило сланина и няколко глави лук. Вода в Балкана – колкото искаш. Ангел хем вървеше, хем тичаше. Пулсът му беше повишен. Когато от преумора болките в дроба го пронизваха, просто се снишаваше, подпъхваше си сухи партенки в пазвата и гърба, завиваше се с платнището, дремваше за час и пак продължаваше. Разбуди стадо диви прасета… те бяха страшни в дивия си бяг, косата ти да настръхне… На два пъти огромен елен прескачаше пред него пътеката. Мислеше само за избитите познати, за изнасилените и заклани момичета, две от които той лично познаваше. В главата му бучеше от време на време: „Гадове, сега ще ви платя с лихвите!“, но веднага прогонваше тези мисли и се съсредоточаваше: „… да, този дънер, сега наляво, да… ето ги каракачанските кошари, …чешмата на бай Димитър…, дишай, внимавай къде стъпваш, изкълчиш ли си крака, свършено е с мисията…“. Спомни си за ония бегачи между Маратон и Атина, за които им разказваше учителят по история, които искали да предупредят елините, че персите идат… „стой, сега спи, яж, хайде пак …“. Мина през Соколския манастир, дигна се до Бузлуджа[1]. Оттам през нощта виждаше огньовете в Казанлъшката долина и можеше да си направи сметката кои на кои са. Слезе към Шипка, но я заобиколи и 12 часа след като беше тръгнал от Габрово беше в лагера на генерал Гурко. Иван и Райчо чакаха в Габрово с нетърпение. Измина точно ден и Ангел се върна. Веднага занесоха отговора на генерала. Генералът прегърна Ангел, извика касиера, бръкна във военната каса и му подаде една златна рубла. Ангел се поклони почтително и не я взе. Миг след това се свлече на земята мъртво уморен. Дойде полевият лекар, премери пулса му и каза: „Ничего, он только смертно устал. Богатырь болгарский!“. Ангел беше отслабнал с 10 килограма. Спа три денонощия непробудно, събуждайки се да пие вода и да яде. На третия ден напусна лагера на руснаците и се появи при Иван. Завари го да говори съсредоточено с Гатю Минчев Хаберя.

 -        Бай Иване, искам да се запиша доброволец и да воювам срещу тези изверги, докато ги изпъдим!

-        Много хора могат да воюват, моето момче, много, но те трябва да се хранят и обличат. Ти имаш един талант, който другите нямат, ти си най-пъргавият живак, когото познавам, кот, който никога не пада на гърба си… Сега е война, ще възникне страхотен недостиг от стоки. Аз току-що се сдружих с бай Гатю, той да продължи производството на гайтан. Той ще върши под мой контрол всички технически дейности.

-        Че то кой купува гайтан сега? Гайтанът е за украса, а на никого не му е до украса сега.

-        Точно така. В момента не само че никой не купува, ами и никой не произвежда нито в Карлово, нито в Калофер. Но войната ще свърши. Ние ако произвеждаме и го складираме, след войната ще се харчи като топъл хляб и ние ще сме единствените.

-        Ей за това Ангел се възхищаваше на Иван, щото той мислеше винаги с години напред, и то когато на никого не му идваше наум за такива работи.

-        А за тебе имам друга работа, Ангеле, далеч по-важна. Откривам колониален магазин. Ще търгуваме с ограничен брой стоки: кафе, захар, чай, ориз, свещи, газ и някои други. Ти ще пътуваш с няколко човека и коли до Дунава и обратно. Ще проучваш преди туй пътищата и ще защитаваш кервана от разбойници. Повишавам ти двойно платата. Оръжието е от мене.

 Ангел не се много замисли и още на следващия ден отиде при руснаците да ги пита по кои пътища да кара за Дунава и обратно…

             Търговията вървеше много добре, всички, българи, руснаци, бежанци, всеки имаше нужда от колониални стоки и Ангел едва сварваше да доставя търсеното. А често се случваше артелчикът на руския отряд да му даде поръчка и той караше керван само за русите.

             А туй, че чарковете, даракът и вълчето работеха… всички се смееха на Иван, че произвежда за този, дето духа. Иван внимателно им обясняваше, че в тези тежки времена това е и поминък за работниците му, така той ги храни… иначе кой ще им даде нещо, те ни садят, ни женат… Само тъст му, бай Добри, се подсмихваше под мустак и се радваше на какъв умен и предвидлив човек бе дал дъщеря си.

[1] 1441 метра над морското равнище

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606