Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.04 17:15 - На 16 януари 1767 година се свърши и последният остатък на църковната независимост и самостоятелност на Охридската българска архиепископия
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове:
0



Откъс от: Натанаил Охридски, За Юстиниановите права на Охридската архиепископия или за църковната независимост на Охридско-Българското свещеноначалие, Издадена за първи път в печатницата при Асма алт до Джамлъ хан № 8, Цариград 1873. Препис на новобългарски език Николай Иванов Колев, Издателство GUTA-N, София, 2018, 72 стр., ISBN 978-619-7444-07-0, цена 9 лв.

http://bgkniga.bg/articul/18492/Za_Iustinianovite_prava_na_Ohridskata_arhiepiskopiq_.html

  image

      
Да припомняме ли тук за тази нещастна година, когато последният охридски архиепископ на цяла България с горчиви сълзи на очите си против волята си е преклонил своите колена пред гордата и интригантска Цариградска патриаршия и трепереща ръка е подписал своята присъда Οχριωнь арςенιως иπωσχετиς! Ах! Кое българско сърце! Коя българска душа може без скръб да си спомни 16 януари 1767 година, когато ние, българите, останахме съвършено като овце без пастир! В онази нещастна година и ден се свърши и последният остатък на църковната независимост и самостоятелност на Охридската българска архиепископия. В тази година и ден нахалството и лукавата хитрост на цариградския грък патриарх Самуил намери място пред невинния султан Мустафа и принуди Арсений Охридски и Калиник Ипекски да се отрекат от своите си архиепископски престоли, а едновременно с това този хищен вълк ограби от архиепископиите им и самата независимост и самостоятелност и чрез един фалшифициран царски берат ги присвои към Цариградската патриаршия с всички подвластни на техните архиепископии епархии
[1].

       Какво стана след това с Арсений Охридски и Калиник Ипекски? За това ще оставим да говорят писмените документи и още живото предание, което се е запазило в светогорско-зографското българско монашество. Нека писмените документи ни докажат за изпъждането на Арсений от Битоля, която той остави до смъртната си прехрана[2]. Нека зографското българско братство ни говори за заточението на Арсений в Св. гора в Зографския манастир, където при еднородното си монашество Арсений е намерил до последните свои дни утешение в насъщната прехрана. Нека Зографският конак на Карея проповядва за живеенето му там. Нека за смъртта и погребението му свидетелстват неговите труженически мощи, които почиват в основите на Коначката църква. Нека, най-после да кажем, българското потомство чете в зографските църковни паметници под 1793 година името на архиерей Арсений за вечен спомен и нека напомня фенерските козни и интриги срещу народните ни пастири! А ние, основавайки се на гореприведените верни и истинни свидетелства, ще кажем само, че правата за независимостта и самостоятелността, които дарява Юстиниан Велики, благочестивият наш предтеча – славянин охридски в Охридската архиепископия, с позволение на папа Вигиний и с признаване от всички православни църкви на Петия вселенски събор се пазиха и в обширен, и в тесен кръг в българската църква и йерархия и съществуваха в нея безспорно до 1767 година. Въз основа на тях с право охридско-българските архиепископи бяха пълномощни разпоредители в своя окръг и никому от по-високите йерархически престоли не даваха никаква сметка за своето управление.

Но на 16 януари 1767 година тази независимост и самостоятелност, казваме, разбойнически беше ограбена от цариградския патриарх  Самуил чрез свойствените му гръцки и византийски интриги пред простодушното султаново правителство и доведена до това, че (τα εξης του δε της Αρχιεπισκοπης ονοματος αποξενθηναι των Βασιλεικων πινακων, και ως μηδεποτε λογιζομενου γεγονοτος[3]). Така е записала фенерската синагога това събитие в своята фарисейска кондика! Така е и направила! И действително сега ние виждаме, че не само титлата архиепископ е унищожена, но и самото име Охрид е изтрито от титлата на пращаните там от синагогата агенти–епископи, а им е прикачила името Преспа ο Πρεσπων. Толкова е точна тази фенерска враждебна синагога в своите злобни и противохристиянски дела!


[1] Прочети за всичко това в Историч. изследване за Охрид. и Ипекската архиепископии, издадено през 1869 година.

[2] Историч. изследване за Охрид. и Ипекската архиепископии, издадено през 1869, стр. 22.

[3] В патриаршеската кондика, Истор. изслед. за Охрид. и Ипек. архиеп., 1869, стр. 31.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 26093
Постинги: 107
Коментари: 55
Гласове: 81
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031