Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04 12:29 - Раздялата на Полша и Русия
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 386 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
              Когато чрез своите агенти Панин, Остерман и други Русия кроеше на Швеция един политически „кюляф“, също тъй нейните посланици Кайзерлинг, Репнин и други връзваха във Варшава нишките на една срамна и позорна интрига и разиграваха най-грозната и ужасна историческа трагедия, краят на която беше загиването на Полша, удавена в кръвта на своите синове. Последователните актове на тази игра се извършват в един период от 30 - 40 години и се резюмират в думите: „Сей у съседите си неуредици и анархия, за да пожънеш тяхното подчинение на твоята власт.”.

Полша беше една аристократична република, отличаваща се с два особени атрибута: царската власт беше не наследствена, а избираема; законодателната власт беше в ръцете на Шляхтския сейм, където царуваше Liberum veto, т. е. правото, което имаше всеки шляхтич депутат, да спре прокарването на която и да е законодателна мярка, даже ако само той единствен е против нея. Избираемостта на царския престол и шляхтското Liberum veto отваряха широко  вратата на Полша за външната намеса. Ето защо Русия, която най-много искаше тази намеса, постави за своя задача спазването в полската конституция на тези два капитални члена. След като анархията беше узряла, Русия поиска да откъсне плода на своите действия. Тя беше вече привързала Прусия към себе си с оттегляне на войските си от коалицията против пруския Фридрих II (Велики) през Седемгодишната война. Тъй стана първото разделяне на Полша, към което се присъедини скоро и Австрия. Но Русия се постара да представи пред поляците, че виновницата на техните нещастия е Прусия и, да се изразим с езика на българските русофили, като увери поляците, че не ще им се бърка във вътрешните работи, поиска от тях да следват Русия във външната си политика. Разбира се, тя намери скоро, че е още по-добре в интереса на самите поляци наместо да се ползват само частично с руското покровителство, да се възползват напълно от него, като се присъединят окончателно към Русия. Така стана втората подялба на Полша, а след разбиването на неуспешното въстание под Костюшко, стана третото и последно разделение на нещастната Полша. Нека влезем сега във фактическата ѝ подробност.

След смъртта на полския крал Август II (1733) поляците избраха за такъв Станислав Лещински, тъст на Людовик XV, френския крал. Това се случи на 9 септември 1733. Обаче Русия намери друг кандидат, Август Саксонски, който обеща, че ще ѝ даде във владение полската област Курляндия. Руската войска под командването на Миних влезе в Полша и обсади Данциг (30 юни 1734), където се беше скрил Станислав. Последният избяга преоблечен, а Русия тури на негово място Август, като стоя с войските си цели две години в Полша, до юли 1736[1].

Тази постоянна външна намеса при избирането на краля реши много полски мъже да искат да направят престола наследствен, а също и да унищожат тираническото Liberum veto. Това разваляше плановете на Русия, и ето, ние виждаме Екатерина да влиза в таен договор с Фридрих на 11 април 1764, четвъртия член на който гласеше: „Понеже интересите на НИВ руската царица и НВ пруския крал изискват, щото Полската република да си заварди правото да избира своя крал, то да не би някое лице да въведе наследяването на престола или самодържавието, НИВ руската царица и НВ пруският крал се задължават чрез настоящия таен член да не позволяват, по най-решителен начин, никому да лишава Полската република от избирателното ѝ право и щом подобно намерение бъде открито, те се задължават да прибягнат даже до силата на оръжието, за да запазят непокътнати конституцията и основните закони на републиката[2].“ Същото било потвърдено и след 5 години, на 12 октомври 1769, в един нов договор.

Но ето, и Август III умира на 5 октомври 1763.

Поляците искали да изберат сина на Август III, обаче Екатерина искала да излезе по-поляк от самите поляци и им предложила кандидатурата на Станислав Понятовски. Подбужданията на Екатерина са  много обясними. Ето какво пише тя самата на своя съюзник Фридрих II: „… От всичките претенденти на престола той (Понятовски) има най-малко средства да го получи и следователно най-много ще е длъжен на тези, от ръцете на които го е получил.“. Понятовскн беше сиромах и Екатерина щеше да го държи чрез субсидиите си, които ежегодно възлизали на 50 000 рубли[3]… Понятовски беше непопулярен в Полша и следователно толкова повече той щеше да се нуждае от руските щикове, за да се закрепи на престола. И най-сетне, това, което Екатерина от срамежливост навярно не можеше да каже в писмото си, Понятовски беше в Петербург неин любовник и следователно неин роб.

Ролята на Кайзерлинг, руския посланик в Варшава, беше, прочее, да подготви избирането на Понятовски. Тъй като Полша не е била населена само от русофили, намерили се много хора, които в постоянната руска намеса в името на „свободата“ виждали скритото нейно намерение да завладее Полша. Тогава Екатерина изпратила един Манифест до полския народ, където между другото е казано следното: „Ако демонът на лъжата е сполучил някой път да измисли една голяма лъжа, то е пуснатата измислица, че ако поддържаме да се избере за полски крал един поляк, то сме го правили с цел да улесним чрез неговото съдействие отцепването на някоя полска област и съвършеното подчинение на кралството под наша власт... Ние обявяваме по най-тържествен начин, че сме решили да поддържаме Полската република в настоящото ѝ положение, нейната свобода и закони и понеже имаме присърце запазването целостта на полската земя, ние няма да позволим нито ще претърпим, щото тя да се накърни от когото и да е“ [4]

Кайзерлинг беше вече приготвил пътя, но неговият заместник, Репнин, ускори работата с повикването на руските войски. Те пристигат, „за да се свърши великото дело спокойно“, както Екатерина писала на Фридрих, и Понятовски бил наложен на Полша[5]. За да отстъпят руските войски опасно революционно гнездо, което да застрашава вътрешната безопасност на Русия и Прусия[6], тези хищници не се задоволиха да отнемат двете трети на Полша, но поискаха от Полския сейм на 17 август и на 3 септември 1793 г. да признае това нечувано злодеяние за законно[7]. Полският сейм под заплашването на руския генерал Игелстром, войските на когото квартируваха във Варшава, се покори и този път и със срам и със скрита злоба подписа втората смъртна присъда на отечеството си.

„Апетитът иде с яденето”, казва поговорката. Русия, след като взе по-голямата част на Полша, поиска да тури ръка и на останалата. Най-напред тя наложи на Полша един съюз (октомври 16) със следните русофилски условия: 1) Русия си запазва правото за воденето на военните работи в Полша; 2) Полша не може да влезе в никакви сношения с други държави без позволението на Русия (на български русофилски език това значи да останеш независим във вътрешните си работи, а да следваш Русия във външните); 3) Свободно пропускане на руските войски през Полша[8].

При тези последователни удари, паднали върху полската глава, съзнанието на народа се пробуди и се повдигна страшното въстание предвождано от великия Костюшко. Хвърлена между два огъня, руския и пруския, Полша изчезна в дима на пролятата кръв от руската „освободителна“ ръка.

Третото и последно разделяне на Полша стана - тук взе участие и Австрия - без да искат вече този път нейното съгласие. Освен това към Русия, с акт от 18 март 1795, се присъедини окончателно и Курляндия, бившата полска провинция с отделно управление. След Виенския договор през 1815 Русия взе и последния остатък от някогашната Полша-Варшавско херцогство. Изобщо Русия взе 9/10 от цяла Полша.

Тъй свърши трагедията на полския народ. И не е ли чудно съвпадението на историческите събития като следните: не беше се минало година от първия раздел на Полша и капките кръв на полския народ не бяха още засъхнали върху ръцете на Екатерина, когато тя развя на изток знамето на християнската любов и накара да признаят в Кючук Кайнарджа правото да покровителства източните християни! Грозотата на това съвпадение може да се мери само с голямата му поучителност.

Обикновено е прието, че който държи речта, той да има последната дума, но този път ние ще я дадем на нашите противници.

„Русия завоювала Полша, защото последната заплашваше нейното съществувание“, В. „Прогрес

„Руската любов е толкова велика, колкото и руската земя“, Ив. Вазов

„Руската дипломация се е отличавала с пълното си безкористие и рицарство“, в. „Съгласие”.

„Русия наказа Полша както един грижлив баща наказва блудния си син“, Св. Миларов.

„Руската история е пълна с безпределна любов към славяните“, м. Климент


[1] Heeren. т. II, 103-104.

[2] Мартенс, Собрание трактатов, т. VI, стр. 26, а също и Heeren. т. II, р. 143.

[3] Соловьев, ХХVI, 64.

[4] Chodzko. La Pologne Illustrйe. Руската грабител. политика. Стр. 18.

[5] Heeren, II, 252 и Соловьев XXV, 314.

[6] Мартенс. Собран. тракт. II, 228.

[7] Нееrеn., т. III, 92.

[8] Idem.
 

Откъс от книгата: Д-р К. Г. Раковски, Русия на изток. Историческо изследване на руската политика на изток и частно - в България по официални, официозни руски и други чужди източници. Издадена за първи път във Варна от книжарницата на К. Евстатиев през 1898. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, София, 2017, ISBN 978-619-90656-9-3, 166 стр., Цена 15 лв.

 

https://www.book.store.bg/p215173/rusia-na-iztok-d-r-k-g-rakovski.html


image

Други книги на този издател:

 

https://www.book.store.bg/c/p-pc/id-12287/knigi-ot-nikolaj-ivanov-kolev.html

 

http://bgkniga.bg/searchresults.html?cat=books&word=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9%20%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%20%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2

image
image

 



Тагове:   Русия,   история,   Полша,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 88490
Постинги: 143
Коментари: 168
Гласове: 320
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031