Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04 08:37 - Създаване на славянски княжества на територията на България
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 170 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.04 08:38


28.3 Взаимоотношения с народите на Средна Европа

За да се разбере пътят на Кирило-Методиевото просветителско дело, пък и българската история по време на Борис и Симеон, са необходими поне минимални познания по историята на новосъздадените на българска територия славянски княжества. Ето съвсем кратки сведения: при въстанието на славяните в Централна Европа възникват нови княжества, които се откъсват от България. Авентин, Aventinus (1534), и Баварският географ, Гюзелев (1964), ни казват, че Моравия е била първо Четирикняжество. От различни източници научаваме за следните княжества по това време:

Едно от тези княжества е било по река Нитра в днешна Западна Словакия с главен град Нитра, който съществува и до днес. Нитранското княжество е управлявано от княз Прибина (825-833), а по-късно от Светополк (850-871).

 Друго е било това на Моймир (795-846), царувал през 830-833 около Българска Морава. Източниците споменават косвено и град Нитра в него.

 Княз Моймир I отстранява съперника си Прибина през 835. Моймир I обединява неговото и нитранското княжество и поставя началото на Велика Моравия.

 Прибина бяга при Ратбод в Бавария, става християнин, след това бяга в България при цар Борис със своите хора, придружени от сина му от баварската му съпруга, Коцел (861-876). След кратко време той преминава от България в страната на хърватите, управлявана от княз Ратимир (829-838). Кралят на баварците праща голяма войска срещу хърватите и те избягали, а Прибина с хората си преминава река Сава, помирява се с баварците и застава начело на  Балатненското княжество между Драва и Дунав със столица Блатноград, дн. Залавар в Унгария. През 861 следва нова война на Людвик II и съюзника му Прибина срещу моравския княз Ростислав, в която Прибина е убит. Коцел, синът му, царува след Прибина през 862-874 с благоволението на Бавария и България. Загива при поход в Хърватско. Княжеството след смъртта му минава под контрола на бавареца Арнулф Каринтски. Впрочем замък с името Коцел има и днес на път от Пилзен за Нюрнберг, недалеч от немската граница.

 С благословията на Людвик II Немски (роден 806, от 825 крал на Бавария, от 843 крал на източните готи, починал 28.8.876) през 846 племенникът на Моймир, Ростислав (846-870), става княз на Велика Моравия. По време на междуособните войни на Людовик (840-843) Ростислав укрепва княжеството, откъсва го от немската зависимост, приемайки противниците на Людвик II - неговите синове Карломан и Людовик, изпъжда баварските свещеници, присъединява области между река Дие и Дунав и установява тесни връзки с България и Византия. През 855 в битката при Девин, недалеч от Братислава, армията на Людвик II е разбита, пограничните райони на Бавария ограбени,  Ростислав сключва съюз с Карломан и получава старите български земи в района на днешна Унгария. През 861 следва нова война срещу Людвик II и съюзника му Прибина, в която Прибина е убит. След това Блатненското княжество се управлява от сина на Прибина, Коцел, който се съюзява с Ростислав.

 Ростислав е заловен с измама от племенника си Светополк I (830-894) през 870 и предаден на баварския принц Карломан (839-870), син на Людовик II. Светополк I е изключителна личност. От пленник на Карломан Светополк става негов военачалник срещу чичо си, Ростислав, но след това изменя на франките и става сам господар на огромна държава, предавайки чичо си. От Четирикняжеството възниква Моравия по средния Дунав с център Сирмиум. След 873 Светополк обединява Моравия по средния Дунав с тази на днешната чешко-немска граница. Това е Велика Моравия в най-големия си размер.

 На този исторически фон би следвало да разгледаме сведенията от оскъдните източници, с които разполагаме.

 От „Бертинските летописи“ (741-882) научаваме, че български войски съвместно с моравските славяни участват в междуособната война срещу Людовик Немски:

 „…853 Българите, като взели на своя страна славяните и, както се казва, привлечени от нашите подаръци, яростно се нахвърлили срещу немския крал Людовик, но били победени, тъй като бог бил против тях. Гърците пък били не по-малко възбудени против краля на Италия – Лотаровия син Людовик (844-875), понеже се бил сгодил за дъщерята на константинополския император, но отлагал да се венчае с нея.“, ЛИБИ 2 286.

 Теофилакт Охридски (1089-1167), ни казва, че „…Когато дивният Борис взел властта, облак от франки покрил покорил цяла Българя.“ Това ще рече, че франките в тази война са нахлули на българска територия. Франките се съюзяват с хърватите и, както беше казано преди, Борис води неуспешна война с тях. В този период Борис променя и политиката си срещу Моравия, като търси съюза на франките за борба с Моравия. Рудолф (770-840), продължител на Айнхард (770-840), ни съобщава за намерения за съвместни действия на българи и немци срещу моравските славяни по времето на Пресиян. От писмо на Папа Николай I (858-867) до Людвик Немски, ЛИБИ 2 62, научаваме, че Борис иска да сключи съюз с франките срещу княза на Моравия Ростислав:

 „…Средата на 864: Понеже ни съобщават, че верният крал (Людвик Немски 840-876) имал намерение да дойде в Тулина (дн. гр. Тулн), а после да сключи мир с царя на българите (Борис 852-889) и да подчини доброволно или насила Ростислав (Моравски 846-870), ние молим всемогъщия Бог ангелът, който е бил с патриарха Яков, да бъде с него и с всички негови хора и да насочи добре пътя му, и Людвик да се завърне с мир и с радост в страната си. Но понеже казваш, че твърде предания на Христа крал се надявал, че самият цар на българите желае да се покръсти и че мнозина от самите тях били станали християни, ние благодарим на Бога …“

 Оттук научаваме, че по Борисово време моравските славяни имат самостоятелна държава, откъсната вече от България, и че франките и българите имат общ интерес да се борят срещу нея. Неизвестен автор ни съобщава през 871 в „Покръстването на баварци и каринтийци“, ЛИБИ 2 132, че Карл Велики (768-814) след войната с аварите назначил Залцбургския епископ да отговаря и за новите области, в които постепенно се населили славяни и баварци и които „започнали да се умножават“. Князете от Каринтия Привицлауга, Цемика, Стоимир и Етгар се подчинили на франките. Байоварът Ратбод (името не е немско) поел защитата на границата. 

Откъс от: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

image

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 19995
Постинги: 102
Коментари: 39
Гласове: 55
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30