Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04 13:22 - Легендите за произхода на българите, записани от Спиридон Габровски
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 525 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 17.04 13:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Спиридон Габровски, съвременник на Паисий, е писал своята „История во кратце о болгарском народе славенском“ през 1792, ползвайки все още намиращите се в България стари ръкописи от Търновската библиотека, които малко преди Освобождението са отнесен, вероятно в Петербург, тези в Атонските манастири и тези на манастира в Нямц в Молдавия, Мичев (1993) стр. 25. Ето какво ни казва той:

 „…За Илирик, първия български крал: Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от Сътворението на света 4522 (986 пХ) и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох; на север от Дунава тая земя се нарече Малка Мисиния, а на юг от Дунав се нарече Голяма Мисиния. Първият, който се постави за крал, бе по име Илирик и този Илирик първи се би с тракийския крал Ираклий (Херакъл) и го победи, и го прогони зад морето. Беше Илирик голям юнак и се биеше с околните народи и винаги побеждаваше. И разшири своята земя от Черно море, дето се влива Дунав, към запад от двете страни на Дунава, даже до река Слава или Сава, дето сега е Белград. И построи три града над Истър, сиреч Дунав: първия Радостол - Силистра; втория град Преслав, тоя град беше недалеко от Шумен и беше разрушен от гръцкия цар Цимех (Йоан I Цимисхий 11.XII.969-10.I.976) в лято господне 992 (?), сега едва се разпознават градските стени. В следващото слово ще разкажа подробно; третият град бе Тернов, гърците го наричат Мисипопол, а четвъртия град построи над река Сава и го нарече на своето име - Илирик. И защото беше голям юнак и славен, нарече народа и земята на името си Илирик - илирийци.

 За Бладилий, втори крал илирически: След Илирик дойде втори крал на име Бладилий в годината от Сътворението на света 4685 (823 пХ). Той първи се би с македонските царе и ги победи, и ги направи поданици, и като живя достатъчно време, умря.

За Колад, трети крал илирически: След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от Сътворението на света 4745 (763 пХ). Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и, просто да кажа, баща на всяка неправда, а най-много мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, илирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди двама синове: името на първия бе Болг или Боу; и когато се роди първият му син, Колад заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни сиреч „Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе“ и прочие повтарящи многократно и споменаващи името Колад. Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай. След това Бог го уби с гръм и така измоли окаяната си душа.

За Брем, четвърти крал илирически: След смъртта на Колад дойдоха синовете му Болг и Брем в годината от Сътворението на света 4785 (723 пХ), и защото много крале победиха и много земи завладяха, възгордяха се и не мируваха помежду си: разделиха своята земя на две части, сиреч Брем взе (земите) на север от Дунав и на запад и завоюва земите даже до Балтийско море до Померания, и се заселиха там и (народа му) се назова по името на своя крал - бреми или пеми - сегашните чехи. Померания, която е земята Брандбурия и не само Брандбурия, но и Сведия и великата Скандинавия, която сега се нарича Данимарко. И когато се върна оттам, отиде срещу сарматите и русите и ги победи, и град построи в земята им, и го нарече Нов-город. Дотогава русите нямаха град ни села: живееха като диви в къщи по полята, сиреч прехождаха от място на място. И когато се върна оттам в Сармация, бе убит от своите.“

В тези сведения прави силно впечатление следното:

1.      Съществува легенда, че някои от аргонавтите, след като обрали Колхида, пресекли Черно море и бягали по Дунава преследвани от колхи. Това е станало генерация или две преди Троянската война. Това би било обяснение за населването на Дунава от хора „иззад Черно море“.

2.      Другото интересно сведение е, че Брем е завладял и Скандинавия, и след това се е върнал оттам. Така, че това отразява като легенда Йордан, за идване от „остров Скандза“. Йордан смята това за историческо наследство на гетите, а Спиридон – на българите.

В предисловието Спиридон Габровски ни казва:

„...И пак унгарският летопис говори така: Чешкият княз Брем произлезе от Иллирик, дето беше цялата словенска войска и дето се беше заселил целият български народ; и отиде на запад да иска за себе си земя в немските страни и се заседя между реките Висла и Албин и Висурка, сиреч Венсера, за които се знае, че са в немската земя, и на тези води построи град здрав и му даде име Бремен или Брземен, сиреч от обременение се успокои. Това е свидетелство, че и словени, и болгари, и чехи, всички са илирически народ. И ако някой рече, че илириците не са славянски народ, аз ще докажа със свидетелство, слушано във времето на римския цар Диоклетиан.“

Що се отнася до пемите или бохемите, те са живи и днес. И днес част от Чехия се нарича Бохемия, а немците наричаха в миналото чехите бохеми. А в Източна Германия, в околностите на град Бауцен недалеч от чешката граница, и днес има общини от „сорби”, които говорят на славянски диалект, обкръжени изцяло от немци. „..Това е свидетелство, че и словени, и българи, и чехи, всички са илирически народ...”. Съседна на сорбите е областта Галиция в Полша, около днешната унгарска граница. Тъкмо там ни съобщава и Спиридон Габровски, че се е заселил Брем.

По-нататък Спиридон Габровски продължава:

„...

За Болг, петия крал илирически: Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, (стигна) даже до Бяло море и Рим. И той бе подобен на своя баща - голям мъчител: заповяда на народа да се нарича на неговото име болгаре и от това време илирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река иде (името) болгари. Гърците, като нямат словото „буке“ (буквата „б“), не могат да кажат болгари; а римляните, имащи буквата „б“, могат да кажат болгари.

За Лил или Ладо, шести крал български: След Болг дойде шестият крал на Болгария на име Лил или Ладо в годината от Сътворението на света 4920 (588 пХ). Зунар (Зонара?) пише за този Лил или Ладо: дойде срещу Рим с голяма войска и излезе да го посрещне римският цар на име Таркиний Лука, и като се примири с него, върна се назад. Този български крал и до днес се помни и като бог се почита. В навечерието на (деня) на свети Василий, в първия ден на януари, се събират юноши и девици на едно високо място, събират пръстените си и ги полагат в едно котле и пеят песни, (в които) често се споменава името на този бяс: "Ладо, тъй Ладо", сиреч вечерта срещу свети Василий слагат пръстените си в едно котле да пренощуват пръстените в това котле, а сутринта пак се събират на едно високо място и пеят песни, изпитвайки своето щастие, сиреч пеят песни различни - щастливи и нещастливи; и когато запеят щастлива песен, тогава една девица пъха ръката си в котела, разбърква пръстените и гледат чий е този пръстен - на когото е пръстенът, той ще бъде щастлив; така, като прелъщават себе си, покланят се на идола.

     За Перун или Пеперуд, крал български: След смъртта на Ладо дойде Перун или Пеперуд. По това време (20 юли 356 пХ) се роди Александър Македонски и той (Пepyн) взимаше данък от Филип Македонски (359-336 пХ), докато порасна (синът му) Александър (336-323 пХ). Когато Александър възмъжа, дойде срещу Перун и разби войската му, уби Перуна и зароби дватмата му синове.

Сега българите почитат Перуна по време на суша: събират се юноши и девици и избират един, или от девиците, или от юношите, и го обличат в мрежа като в багреница, и му плетат венец от бурени в образа на крал Перун, и ходят по домовете, играят и пеят и често споменават този бяс. И поливат с вода и този Перун, и себе си. Хората са безумни, дават им милостиня, а те, като съберат милостинята, купуват ядене и пиене и правят трапеза. Ядат и пият за славата на този Пеперуд. И като правят това, кланят се на идола и не считат това за грях. Така и във вечерта на Рождество Христово ходят цяла нощ, пеят песни богомерзки и не считат това за грях.

За Александър Македонски: След смъртта на Перун Илирикия остана под властта на Александър. И взе Александър цялата войска илирическа и двамата синове на Перун, и тръгна да бие вселената. Когато Александър се завърна от Индия, илирийци поискаха от Александър част от земята си и той им даде Македония, своето отечество, в годината от Сътворението на света 5038 (470 пХ ?, в действителност Александър се връща от Индия през 325, така че броенето на Спиридон Габровски изостава с 145 години); и им даде писмо, написано на кожена хартия  със златни слова: „народ славен и непобедим“; (даде им) още и царска титла за преголямата храброст и за преславната победа, с която победи с тях вселената, а сам остана във Вавилон. И оттогава приеха българите името славяни и македонци да се наричат. И така, както рекох: (българите) владееха не само изток, но и запад, Германия, Франция, Италия и самия велик Рим, даже до годината 5604 (96).“

Знаем че Александър се връща от Индия през 325 пХ, а не през 470 пХ, така че броенето на Спиридон Габровски изостава с 145 години. Според книгите, с които е разполагал Спиридон Габровски, българите са стар европейски народ бизи, записани от гърците миси.

Сведението за Колад е впрочем единственото известно ми сведение за произхода коледарския обичай в България. Легендата може да е вярна или не – но да се коли свиня на Рождество Христово, както се прави и днес в България, няма нищо общо с християнството. Цар Борис използва празненствата за Рождеството на Болг, наричани Коледа, за да въведе празненствата за рождението на Христос. Така, че празникът Коледа си е езически празник, запазен от дълбока древност.

В забележителното си изследване „Ключ на българския език”, издадено през 1858 година, Георги Сава Раковски ни съобщава, че през 1856 година е получил от Хаджи Найден анонимен летопис, намерен в атонския манастир. Във фототипен отпечатък от този летопис виждаме, че Илирик бива наследен от Бладилин, който побеждава Филип II Македонски (382-336 пХ) и го прави свой поданик. 163 години след това крале са двамата братя Брем и Болг, които побеждават много владетели и завоюват много земя: Брем - западните страни, където и остана по Западното Балтийско море, и от Померие или Померания ”...неговият народ се нарече пеми (от пеони ?) и словаци и по-късно бранди-бори.”; Болг – източните страни. Неговият народ се нарече българи, ”...а след като воюваха на страната на Александър Македонски (336-323 пХ), им остана името македонци.”

 Плутарх (45-127) свидетелства, че пеоните наистина воюват на страната на Александър в Персия.

 Според Апиан Александрийский (90…-160…), след 97-та Олимпиада (387 пХ) значителна част от келти живеещи по двата бряга на Рейн нападнали северните съседи на римляните клузите. Римляните им указват помощ. В 391 пХ владетелят на келтите Брен, не приел римските посланици, които се оплаквали от това, а изпратил свои в Рим, изисквайки онези римляни които воювали срещу него. Виждаме малко несъгласуване на годините. По-нататък Апиан ни казва:

 „…Келтите за първи път нападат римляните и превзели Рим с изключение на Капитолия и го изгорят (390 пХ). Но Камил ги побеждава и изгонва, а когато те след известно време започнали отново война, отново ги победил и в чест на тази победа чествал триумф бидейки на 80 години (367 пХ). И за трети път войските на келтите се нахвърлили на Италия, но римляните ги унищожили напълно под предводителството на Тит Квинтий (361 пХ).“, Аппиан Александрийский (II век).

 Това съобщение се повтаря в ”Световна хроника” на Йоан Малала (ок. 491-578), само че героят на римляните не е Камил а Манлий:

 „...галите, като си поставиха рекс, силен в сраженията, на име Брен, веднага започнаха да воюват с римляните, щом чуха, че Манлий е изгонен от града.... Брен завзема Рим през 390 година преди Христа, но след това е победен от Манлий ... залови Брен, веднага го посече и набучи главата му на копие. И множество негови воини и комити посече, освободи всички римляни, които беше пленил рексът, и върна обратно цялото им богатство. След Манлиевата победа римските боляри слязоха от Капитолия и веднага го избраха, заедно с всички воини и с останалия народ, да бъде единствен управник на Рим.”

 Титлата рекс или рих се е давала на български императори с претенция за римския престол. Примери за това са имената на галските предводители като победения от Юлий Цезар гал Авингеторих или водачът на готите, създали в Северна Италия могъща държава Теодорих, или както българските владетели Исперих и Телерих. Впрочем, от тези времена до победата на Юлий Цезар над галите не стихват нападенията на келти над Рим.

 От горното виждаме, че със сигурност е регистриран келтски или галски владетел Брен около 390 пХ. Полибий също ни съобщава, че Брен преминава от долината на река По през Апенините и при река Али изтребват римската войска и овладяват Рим на 18 юли 388 пХ. Дидор Сицилийски (I в. пХ) също свидетелства, че галите са превземали Рим, както споменахме по-горе. И при войната за Рим и тази за Делфи са издебнати благоприятни времена, което говори за политическа осведоменост на владетелите.

Таблица 11.1. Най-ранни съобщения за български владетели пХ

Владетел

Спиридон Габровски

Атонски летопис

Надеждни данни

Илирик

986 пХ

 

 

Бладилий

823 пХ

382-336 пХ

 

Колад

763 пХ

176 преди Болг

 

Болг и

Брем, синове на Колад

723 пХ

Воюва с Рим

 

Брем II завзема Рим през 390 пХ, но след това е победен от Манлий, Йоан Малала;

Болг, 279 пХ, разбива македонския владетел Птолемей Керавън;

Брем III 273 пХ граби Делфи.

Лил или Ладо

588 пХ

воюва с Таркиний Лука

 

Lucius Tarquinius Superbus, 534-509 пХ, последният римски цар.

Перун или Пеперуд

Идва на власт при раждането на Александър,

убит от Александър.

Взима данък от Филип Македонски (382-336 пХ); Народът на Болг воюва на страната на Александър Македонски, 336-323 пХ.

Александър живее от 20 юли 356 до 336 пХ.

 

 

Македония дадена на илирийците

 

...след като Александър се връща от Индия през 325 пХ.

 

 

Годините на тези владетели според споменатите автори и резюмирани в Таблица 11.1 въобще не съвпадат една с друга. През 390 година преди Христа не може да става дума тук за същия Брен от 723 година преди Христа, но че галите са дошли от Балканския полуостров и са донесли своите традиции, се потвърждава от редица писмени източници, от названия на местности по черноморското крайбрежие например „Галата“ и от личните имена единствено в България, Галя, Галин и др. Названия Галиция имаме в Полша и Испания, Галатия в Кападокия. Панония се нарича от някои стари автори също Галия, така, че трябва да се внимава в контекста на текстовете за кой географски район се говори. Така че от Кападокия до Полша и Испания имената на големи области ни напомнят за някогашното величие на галите.

Или годината при поп Спиридон е преписана грешно от източниците, с които е разполагал, или имаме работа с кръщавания на владетелите на името на техните славни деди например Брен I (...723...) Брен II (...390...) Брен III (...290...), което е нещо обичайно.

За това говори и анонимната хроника, цитирана от Раковски. Според Спиридон Габровски (1740-1824) тези четирима владетели са царували в продължение на 263 години, което е твърде дълъг период. Независимо от това, тези сведения обаче са ехо от действителни събития, отразени по един или друг начин от гръцки и латински автори, чието уточняване си остава за идните изследователи. А това, че те са българско културно наследство, се вижда от запазените до днес въпреки християнството Коледни, Перунови и Лилийни празници.


Стр, 324 от:  Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

 https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

image

 




Гласувай:
4
0


Вълнообразно


1. shtaparov - Много ценно проучване- поздрав...
18.04 16:00
Много ценно проучване- поздравления!
цитирай
2. barin - Хареса ми написаното, history2...
18.04 21:13
Хареса ми написаното, history2018. Има таблица и информация за най-ранните ни владетели, вероятно от рода Дуло.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 88463
Постинги: 143
Коментари: 168
Гласове: 320
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031