Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2018 17:36 - Отиде си нашият мил брат Страхота, син на Лъв, син на къняза ювиги Телериг, с християнско име Методий, вторият велик просветител и УЧИТЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1384 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 09.05.2023 08:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В една от войните на Моравия племенникът на Ростислав Светополк попадна в плен при байоварите. Случи се обаче така, че Светополк много се хареса на принца им Карломан и той го направи свой военачалник. Всъщност те се бяха се сприятелили още когато Карломан беше избягал от баща си в Моравия. През 870 Светополк примами чичо си, уж на разговор за границата. Каква беше изненадата на Ростислав, когато при срещата той беше вързан и предаден на Карломан. Тогава Светополк с байоварска и собствена войска светкавично влезе до Срем и зае престола. Карломан ликуваше, но неговото ликуване беше твърде преждевременно. Светополк разпръсна байоварските войници по цялата огромна моравска земя и прехвърли войски по границите с франките и байоварите. Едва тогава Карломан разбра, че Светополк беше изиграл и своите, и чуждите. Сега Светополк беше владетел на една огромна държава – Велика Моравия.

След смъртта на Кирил Методий и посветените вече от Рим ученици се върнаха в Сремска Митровица и си поеха официалните задължения - този път благословени от католическата църква. Светополк ги посрещна с големи почести. На тържествената вечеря им каза:

- Драги Страхота, тъй се радвам, че поне ти и учениците се върнахте здрави и читави. Докато ви нямаше, хората в жупата Олмоуц[1] построиха църква и биха искали да я осветиш през юли на името на свети Петър, също както направихте навремето това в Прага с Църхо.

Освещаването беше също всенароден празник. За предстоятел на тази църква беше ръкоположен Йоан, един от учениците на Църхо и Страхота. Светополк нареди една шеста част от всичко, което се добива в жупата на Оломоуц при крепостта, да се предава на църквата. Един от братята на име Силвестър, който му беше станал писар, беше подготвил грамота. Светополк тържествено я връчи на Йоан при тържествата.

Светополк съзнаваше силата на словото, но още повече съзнаваше силата на записаното слово. Затова помоли Методий да опише делата му в една книга. В дългите разговори в двореца му Методий си водеше записки и след три месеца излезе първото животописание на съвременен български, това на княз Светополк. Тази книга се преписваше многократно и сред чехи и моравци се наричаше просто „Методий“.

Малко след това Методий беше повикан от Коцел, сега вече като епископ на Панония, на престола на светия апостол Андроник, един от седемдесетте ученици на светия апостол Павел. Методий ръкоположи двадесет попове, доведе ученици, които бяха и добри бързописци, и за 6 месеца, започвайки през март и завършвайки на 26 октомври, направи достатъчно преписи, за да има за всяка новоосветена църква, в която се служи на български. Като завърши, изказа достойна похвала и слава на Бога:

- Боже, благодаря ти, че имахме възможност да свършим и тази работа и да продължим делото на апостол Андроник, учителя на славянския народ!

       Новините за това се разнесоха бързо из цяла Моравия и Чехия и стигнаха даже до славяните в земите на байоварите и франките. От остров Райхенау дойде един монах, който говореше български и немски. Под надзора на Методий той преведе на немски „Изповедната молитва“. Дойдоха и хора от манастирите Обералтайх, Сент Емерам в Германия и от манастира в Сант Фльори, който се намираше в Средна Франция, за да си купят преписи от требника на немски. От Сент Емерам дойде едно будно момче, което си направи една таблица на съответствието на буквите на Урфил, на които там казваха готика, и тези на Кирил, научи и двете и четеше безспирно всички книги, които бяха донесли. Идваха хора отвсякъде да си купят препис на Псалтира и Евангелието с Апостола и избрани църковни служби, отеческите книги и номоканона, сиреч законното правило. Но болярите на Коцел се интересуваха най-много от номоканона. Имаше невероятен подем сред българи и славяни. Никой вече не искаше да чува литургията, евангелиетата и църковната служба на латински. Като не можа да изтърпи това, епископ Рифалд се върна в Ювавенската[2] епархия, където епископ беше Адалвин. Адалвин беснееше от тази новина. Рифалд и Адалвин изпратиха едно грозно писмо до епископа на Пасау, а след това и до Людвиг Немски, в което се четеше: „Ние дойдохме в Панония преди 75 години, а сега Методий и учениците му са на път да затрият цялото наше дело.“

И изведнъж Методий просто изчезна!

Светополк нареди на болярите си да го търсят навсякъде, но от него нямаше и следа. Климент започна сам да разследва обстоятелствата, при които Методий изчезна. Разпита всички, които го бяха виждали напоследък. Следата се губеше в Блатно. Оказа се, че месец преди това в странноприемницата били отседнали монаси, които се интересували от Коцел, от учениците на Църхо и Страхота, къде работят, къде живеят… Един от прислугата в една странноприемница не ги смяташе за монаси, а за войници, защото носели под расата мечове и ками и изглеждали като зли кучета. През същия този месец двама от учениците на Църхо и Страхота били намерени полумъртви, пребити от бой. На всеки от учениците се беше случило нещо лошо: на кого къщата била подпалена, на кого бил откраднат добитък…

Един от монасите беше наел едно момче да занесе писмо в Пасау и да се върне с друго. Когато Климент го разпита на кого е занесъл писмото, той му каза:

- На епископа на Пасау, Херманрих.

Тогава Климент помоли Коцел да му даде охрана и започна да разпитва всички по пътя от Блатно за Пасау. Всичко излезе наяве. Людвиг Немски самоволно беше свалил лично Методий на събор в Байовария и беше изпратил не само тези четирима разбойници, а и няколко групи други, целта на всяка от които била да тероризират българските свещеници и където може да ги затрият. А следите на самия Методий водеха към бенедиктинския манастир в Елванген[3] на Ловната река, както я наричаха местните славяни. Коцел нареди на двама войници да се облекат като селяни и да открият в Елванген къде точно е Страхота и ако може да се измъкне, а ако не да му се облекчи положението с тайно даване на храна и завивки. Оказа се, че в манастира Страхота беше хвърлен в една кочина за свине, която силно се охраняваше от редовно сменящи се войници. Кочината имаше прогнил покрив и Страхота беше практически под открито небе. Епископът на Елванген Файзинген Ано[4] изпитваше неистово удоволствие от унижаването на Методий и подстрекаваше навсякъде франките да отидат и да се насладят на мизерното му състояние.

 Местните славяни се договориха и като намериха един в охраната, който вземаше подкуп, почнаха, когато е той на стража, да носят тайно храна. Херманрих въобще не разговаряше със Страхота. Едничкото му желание беше да затрие не само Страхота, но и цялата му „глутница“ ученици. За учениците делата вървяха „добре“, съобщаваха му, че те един след друг, ако не умират от побоища, напускат държавата на Коцел и отиват при Светополк. Дойде зимата. Страхота страдаше неимоверно, измръзнал, често гладен.

Понякога минаващите го виждаха да се моли до грухтящите свине:

- Боже, покажи ми с какво сгреших в живота си, та ме наказваш така! Кому сторих зло? Или чрез моите мъки искаш, както направи с Христа, да предупредиш хората да бъдат човечни един към друг.

Франките бяха като кучета. Минавайки край него, те се присмиваха и гавреха. Имаше обаче байовари, които още говореха български, и макар привидно да се подиграваха с него на немски, му хвърляха храна и му подвикваха на български:

- Отче, ти страдаш за нашите грехове, прости ни! Христос се мъчи три дена на кръста, а ти се мъчиш вече трета година!

Мъките на Методий бяха неописуеми. Почти три години той живееше по-зле от свинете на Херманрих. През това време Климент писа многократно писма до папите. Когато папа Йоан VIII дойде на власт, Климент отиде в Рим и лично му описа неистовите мъчения на Методий. Йоан беше потресен. Написа първата була[5] до Карломан, сина на Людвиг Немски, да се възстанови Методий: „...И тъй, след като възстановихме Панонската епископия, нека бъде позволено на споменатия по-горе наш брат Методий, който беше назначен там от апостолическата катедра, свободно да изпълнява епископските си функции съобразно стария обичай!“ Във втората си була папата нареди на Адалвин „…да възстанови Методий като епископ на Моравия при княз Светополк, независимо от политиката на княза, тъй като църковните и светските дела са различни“. Същевременно извика епископа Файзинген Ано в Рим да понесе отговорност за мъченията, на които лично е подложил Методий. В третата си була забраняваше на епископ Херманрих и всички свещеници в Пасау да служат, докато не пуснат Методий. И понеже знаеше, че те могат да го пуснат, а след това да го убият, добави: „Същото важи и в случай, че умре в Байовария или Панония по каквато и да е причина. Ще имате право да служите едва след като княз Светополк ми напише писмо, в което потвърждава, че Методий е пристигнал здрав и читав в Велика Моравия.“ Ако влезеше в действие „забраната да служат“, това би било равносилно на отлъчване от църквата, но по-лошото беше, че всички щяха да се лишат от големи доходи. Така че пратеници на Херманрих осведомиха Светополк, да прати мъже да вземат Методий, понеже се опасяваха, че той е толкова немощен, че ще умре по пътя. И стана чудо. На 14 май 873 малка войскова част на Светополк пристигна и Херманрих им предаде Методий. Преди това беше наредил да го изкъпят и облекат прилично. Всички войници паднаха на колене пред Методий. Франките гледаха, псуваха и кълняха. Войниците вдигнаха изнемощелия мъж, който беше само кожа и кости, и го поставиха на слама в покрита кола с топли кожени завивки. Духът на Методий не беше сломен. По пътя той се осведоми с големи подробности какво е станало във Великоморавия в последните три години. Сякаш се възвръщаше към втори живот.

Кратко време след това четирима от най-яростните преследвачи на българските учители един по един се простиха с живота начело с Адалвин. Изглежда, Бог си знаеше работата, а може и някой да им помогна – те бяха зли и към своите.

Светополк нареди да се положат всички грижи за Методий, за да се съвземе. И наистина Методий беше жилав човек и стремежът му към живот почти му върна здравето. От свинската кочина обаче остана страшната болка в ставите. В същото време дойдоха славяни от Каринтия и казаха, че след епископите Виргилий, Теодорик, Отон, Хисбалд те нямат епископ, посветен от папата, и попитаха дали Методий не би дошъл да проповядва в Каринтия. Светополк се разпореди и след известни приготовления Методий с учениците си отиде в Каринтия. Този път вече не яздеше, както в миналото, а се возеше на каруца. Беше немощен. В Каринтия славяните бяха във възторг и изоставиха службата на латински.

От България пристигаха новини, че цар Борис продължава дипломатическите връзки с Йоан VIII. В началото на април 878 минаха пратеници на Борис през Каринтия с писмо до папата, който на 16 април 878 му отговори: „...Получихме изпратения от вас дар по един монах. Ние благодарим за него на вашата любезност и възхваляваме Бога, който те научи да ни дадеш с преданост дар, а както се надяваме, ти скоро ще ни предадеш и всецяло самия себе си...“.

Клеветите на немското духовенство пред папата обаче не престанаха. Папата отново промени мнението си и обвини Методий, задето извършва службите на славянски език. През юни-юли 879 папа Йоан VIII упрекна Светополк Моравски с писмо, че се колебае в правата вяра и вика архиепископ Методий в Рим да провери, дали проповядва в съгласие с Римската църква. И чак през юни 880 проповядването на славянски език бе отново официално признато и от Йоан VIII с писмо до Светополк: „...И накрая по право възхваляваме славянското писмо, изнамерено някога от Константин Философ, за да прозвучат на него дължимите на Бога молитви, и заповядваме на този език да бъдат разказвани проповедите и деянията на нашия господ Христос; защото да славим Бога на всички езици, ние сме подбуждани от свещената власт, която предписва, казвайки: „Хвалете Господа всички племена, възхвалявайте го всички народи“.“  Йоан VIII, обаче, нареди Евангелието да се чете на латински, а след това на славянски в славянските общности – реверанс на немското духовенство. По това време папа Йоан VIII написа писмо и до сръбския княз Мутимир[6] с цел да го убеди да се присъедини към Панонската епархия, подчинена на Методий.

Чувствайки, че краят е близо, Методий провъзгласи в Каринтия Горазд за свой наследник. Тъкмо тогава умря папа Йоан VIII[7] и на негово място се възцари папа Стефан V[8].

Това достигна до ушите на Стефан V и той побесня: „Аз съм единственият, който може да назначи наследник на престола на свети Андроник, а не епископ Методий. Той да не се мисли за Бог или за негов наместник.“ От Карл Велики насетне папите бяха много зависими от немците – нали държавата на немците вече се наричаше „Свещена римска империя на немския народ“ и кайзерите им се коронясваха от папата. Стефан V нареди да се разпратят писма, с които се нарежда да се пропъдят проповедниците на Методий от Каринтия, а на Горазд се забранява да проповядва, докато не се яви при него. Тогава те се върнаха във Велика Моравия. Беше 884.

Наложи се да пътуват за Бърно и Луца. Там бяха възстановени вече разкошни църкви, които Методий освети на името на светите Петър и Павел. Те били някога построени от Моймир[9], но след това, при една от войните били опожарени от франките. Боляринът Славимир ги беше построил отново. Присъстваше и княз Светополк. Това беше огромен всенароден празник, който трая една седмица. Събра се народ от близки и далечни страни. Много хора казват, че от този ден, занаятчиите в Бърно така се прочуха с майсторството си да изработват железни изделия, че Бърно се утвърди като траен и постоянен пазар - особено на оръжия.

Папа Стефан V чу за тези събития и изпрати епископ Доминик и презвитерите Йоан и Стефан да забранят на Методий службата на славянски езици. Разрешаваше се само разясняване на църковните текстове на славянски от добре подготвени свещеници. С писмо до княз Светополк Стефан V изказваше същите забрани, замести Методий с Вихинг и нареди Методий да се изпъди. Но това не стана.

На 6 април 6393 от Сътворението на света и 885 година от рождението на Христа, почина Методий. Цяла Моравия потъна в траур. Когато останките му бяха положени в „Сборната църква“ в Сремска Митровица, народът се стичаше на вълни на вълни.

На опелото присъства княз Светополк с всички боляри и техните семейства. Климент произнесе слово след опелото, изброявайки делата на този велик мъж и завърши с думите:

- Отиде си нашият мил брат Страхота, син на Лъв, син на кана ювиги Телериг, с християнско име Методий, вторият велик просветител и УЧИТЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ.


[1] Днешния град Олмютц в Чехия.

[2] Залцбургската

[3] основан през 764

[4] 854-875

[5] Папско постановление, заповед

[6]царувал около 843-890

[7]царувал от 14.XII.872 до 16.XII.882

[8]царувал от IX.885 до 14.IX.891

[9]

830-846
 

 

Това е откъс от:  Учителите на българите, исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049386-7, София, 186 стр. Цена 10 лв. 0.253 kg.

image

https://www.book.store.bg/p160594/uchitelite-na-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uchitelite-na-balgarite.html

https://m.helikon.bg/193815-%D0%A3%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39107#%D0%A1%D1%93%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B

Учителите на българите, исторически роман с приложение: сведения на старите автори за Константин и Методий, 2019, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-18-6, 27.09.2019, София, 232 стр. Цена 18 лв. 0.300 kg.

image

https://www.book.store.bg/p265560/uchitelite-na-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uchitelite-na-balgarite-nikolaj-kolev.html

https://m.helikon.bg/220650-%D0%A3%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

 

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=52471#%D0%A1%D1%93%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%C2%B5%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%91-%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%98%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85


Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

 

https://www.bookpoint.bg/?cid=3&where=publisher&exact=&search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D














Гласувай:
2



1. barin - Здравей, historygb2018. Вярвам, ...
26.04.2018 06:08
Здравей, historygb2018. Вярвам, че Методий може да се е казвал Страхота. Духовното му име Методий означава страх( Метос), а е имало такава практика при постъпване в църква. Дали е син на Телериг? Не мога да кажа със сигурност, но е бил от знатен произход, имал е възможност за издигане. Казва се, че двамата с Кирил отказали блестящи кариери в името на написване и разпространение на азбуката.
Поздрави!
Поздрави!
цитирай
2. historybg2018 - Отиде си нашият мил брат Страхота, син на Лъв, син на къняза ювиги Телериг, с християнско име Методий, вторият велик просветител и УЧИТЕЛ НА БЪЛГАРИТЕ
26.04.2018 16:03
Привет,

За българските имена на Кирил и Методий виж:

http://historybg2018.blog/history/2018/03/17/bylgarskite-imena-na-kiril-i-metodii-sa-cyrho-i-strahota.1599306

За азбуката – вижте:
http://historybg2018.blog/history/2018/03/07/pismenostta-na-getite-geniiat-na-urfil.1597628
http://historybg2018.blog/history/2018/03/08/kiril-i-metodii.1597769

Както ще видите, аз не апелирам някой да вярва или да не вярва в нещо, а само да се запознае със старите сведения.

Кирил и Методий са се отказвали от някои привилегии, но въпреки това са имали блестяща кариера: Методий е бил княз на славянска провинция, а Кирил преподавател в Школата на Анастасий, която тогава е била нещо като Кеймбриджкия или Оксфордския университет днес. Запазени са сведения за някои от трудовете на двамата, но самите трудове са унищожени. Тези хора тогава са се радвали на такава слава в културния свят, каквато може би Айнщайн днес.
А за всичко, което са ни оставили старите автори по темата виж: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

https://www.book.store/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

Ако има източник който не е използван в тази книга, най любезно Ви моля да ми съобщите.

Бъдете здрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959379
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2527
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031