Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2018 13:30 - Сведения на старите автори за тракийския произход на готите
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 7560 Коментари: 8 Гласове:
5

Последна промяна: 09.04.2021 21:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

5. Гетите или готите преди смъртта на Атила

„…Гърците са считали гетите за тракийци. Гетите живели по двете страни на Дунава. ...гети – тези, които са обърнати към Понта на изток, а даки - обърнати в противоположна страна, към Германия и към изворите на Истър. ...Даки и гети говорят един и същ език.“, Страбон (ок. 30 пХ-30).

„...Даките са потомци на гетите.“, Юстин (III в.)

„...По-преди, както и сега, това бяха повече готски племена. Най-големите и най-прочутите бяха готите, вандалите, висиготите и гепидите. По-преди те биваха наричани сармати и меланхеи, а някои ги наричаха гети. ... Също имат и един език, готския. Аз вярвам, че първоначално са били един народ, а впоследствие са се разделили по имената на своите владетели. От старо време те седяха по Дунава.“, Прокопий Кесарийски (ок. 500-ок. 565). 

Планинският народ на Родопите, който Херодот (490/480-около 424 пХ) нарича сатри, а Тукидит (…454-399…396 пХ) дии, бидейки в културно отношение силно развит, се е съхранил най-дълго в историята на Европа. Сатър на албански значи меч, на български кухненска брадва за сечене на месо с дълго широко острие. По най-високите планини сатрите имали прорицалище на Дионис, което и днес смайва в Перперикон с избора на място, с монументалното си строителство, фиг. 5.1. Пророците на сатрите били наричани беси. Имали са и „световно“ известна жрица-предсказателка както в Делфи. Александър Македонски преди похода си към Дунав отива там да се осведоми за съдбата си. При раждането на Август е известно също допитване за неговата съдба. Името на жреците беси станало по-късно име на целия народ сатри. Ние ще видим този народ да се нарича по-късно беси-гети или беси-готи, готи и по друг начин, който ще обсъдим по-долу.

 Готите присъстват толкова ярко в историята на източната и западната римска империя, че за тях са писали всички стари автори-техни съвременници и други, живели след тяхното преливане в славянската и западноевропейска общност, когато вече тяхното име изчезва. Те, както ще видим, са стар трако-илирийски народ, частично принудително изселен от Балканския полуостров отвъд Дунава и завръщащ се на няколко вълни в пределите на Римската империя. Част от тези народи остават на Балканите, стават рано християни и стават поданици на българската държава, като допринасят значително за нейното културно и стопанско развитие. Така че готската история е част от българската история.

 При общия преглед на готската история е разумно да се използва като основен скелет разказът на алана от рода на амалите Йордан от пети век, за когото вече споменахме, и да се допълва със сведения на други автори. Ако в тази глава цитираме текст в кавички, без да указвам автора, то този текст е на Йордан (...552...).

5.1 Траки а Гети а Даки, Готи: Беси-гети, Остро-готи, Вандали, Гепиди  а  Славяни

Йордан, работил в средата на VI век, пише за „Произхода и деянията на гетите“ и почва да ги нарича готи след царуването на двамата техни известни братя владетели Остро-гота и Беси-гета в средата на трети век. Историкът Албавий, от чиито трудове нищо не се е запазило, разказва, препредаден от Йордан, „…че понеже готите, ..., останали в Скития на брега на Понта, то там част от тях, които заемали източната област и техен предводител бил Острогот, се нарекли остроготи, т. е. източни готи, било по името на самия него, било по името на мястото, останалите пък се нарекли беси-готи (които гърците записват меси или веси-готи), т. е. западни готи.“

 Така че, ако искаме да узнаем нещо за произхода на тъй наречените в шести век готи, трябва да проучим съдбата на гетите преди това. Ето какво ни казва Страбон, живял от 64/63 пХ до около 23/24, в своята „География“:

 „…Гърците са считали гетите за тракийци. Гетите живели по двете страни на Дунава, както и бисите, които също са тракийци и едни и същи народности, сега наричани беси. От тези беси са дошли и бесите, които живеят сред лиди, фриги и троянци. Самите фриги – това са бриги, някаква тракийска народност (от река Брегалница), също както и мигдони, бебри, медо-витини, витини, тини и, както аз мисля, марианди. Всичките тези народности напълно напуснали Европа, а бесите останали. И Посидоний (135-51 пХ), както ми се струва, правилно предполага, че Омир има предвид бисите в Европа (именно тези в Тракия), когато казва

 …и сам обърнал светозарните си очи

в далечината, виждайки земята на траките, конните ездачи, бисите войни ръкопашни (Илиада XIII 3-5),

 тъй че ако Омир (XI в. пХ) е мислил, че това са биси в Азия, то това изражение няма смисъл.“, Страбон, кн. 7 гл. 3 §2.

 Забележете, че заместването на липсващия в гръцкия език звук „б“ с „м“ или „в“ води до изписването меси, миси, веси, виси. Прилагателното „бесен“ има пряко значение на български като вилнеещ до безумие, неукротим. Нека си припомним, че бесите в древни времена са жреци на сатрите, а жреците изпадат в транс при предсказание, тоест приличат на бесни.

 По-нататък Страбон продължава:

 „…Съществува и друго деление на тази страна, съхранило се от древни времена: едни от техните жители се наричат даки, а други – гети; гети – тези които са обърнати към Понта на изток, а даки – обърнати в противоположна страна, към Германия и към изворите на Истър. Даките, както аз мисля, в древността се наричали дави. Оттук произлизат и имената на робите Гета и Дав, чиито статуи са на входа в Атика.“, Страбон (ок. 30 пХ-30), кн. 7 гл. 3 §12.

 Много тракийски селища имат в имената си съставка дава, което ще рече град, например Пулпудава, днешният Пловдив.

 „… През страната на гетите тече река Марис (дн. р. Марош, приток на Тиса) и се влива в Дунава. По тази река (Марис) римляните са пренасяли на кораби снаряжение, необходимо за война. По горното течение на река Истър, тоест от извора до праговете, хората са свикнали да наричат реката Дунав (в тази част реката протича главно през страната на даките); обратно, долното течение на реката до самият Понт, където реката тече през страната на гетите, тя се нарича Истър. Даки и гети говорят един и същ език. Гетите са по познати на гърците заради постоянните преселвания по двете страни на Истър и поради това, че те се смесват с траки и беси.“, Страбон (ок. 30 пХ-30), кн. 7 гл. 3 §13.

И така от Страбон разбираме, че гетите са стар тракийски народ и по негово време живеят от двете страни на Дунава и по цялата му дължина.

А за още по-ранни времена, преди Цезар (13.7.100 пХ – 15.3.44 пХ) и техния владетел Буревиста (82/61-44 пХ), самоубил се също през 44 пХ, Йордан (...552...) описва готските предели както следва:

  „…Аз имам предвид древната Дакия, която, както е известно днес (преди 44 пХ), владеят гепидите. Тази страна се намира срещу Мизия през Дунава, обхваща короната на планините и има само два подхода: един – през Боут (в Трансилвания или Седмоградско), а другият – през Тап, фиг. 5.2.

 Тази Готия, която нашите предци са наричали Дакия, и която, както казахме сега, се нарича Гепидия, тогава е граничела на изток с роксоланите (роск-алани, росиани ?), на запад с язигите, на север със сармати и бастарди, на юг с река Дунав. Язигите се отделят от роксоланите само от река Алута.“, Йордан, Гетика, § 73.

 Алута е днешната река Олт, ляв приток на Дунав, тръгва от източните Карпати, протича по южните части на Седмоградието, пресича Трансилванските Алпи и се влива в Дунава срещу Сомовит-Никопол.

 Юстин (III в.) в книга 32 направо ни казва „...Даките са потомци на гетите.“

 В „История на римските императори“ по времето на Клавдий (268-270) остроготите са записани от Лактаний като гретунги - остроготи, а визиготите - тервинги-визи, ЛИБИ 1 51. Амиан Марцелин (ок. 330-ок. 395) също използва означенията гретунги и тервинги. Визиготите биват наричани от Анастасий Библиотекар (873-875) също и хипо-готи, ЛИБИ 2 224. Но и Йордан (...552...), както и много други автори, често ги нарича именно в същия разказ по традиция гети, тъй като, както видяхме, те са трако-илирийски народ.

 Прокопий Кесарийски, живял до около 562, ни казва следното:

 „…По-преди, както и сега, това бяха повече готски племена. Най-големите и най-прочутите бяха готите, вандалите, висиготите и гепидите. По-преди те биваха наричани сармати и меланхеи, а някои ги наричаха гети. Те, както забелязах, се различават един от друг само по име, иначе по нищо. На всички кожата на тялото е бледа, косата - руса, ръстът - висок и лицето - хубаво. Те се подчиняват на същите закони и изповядват същата вяра, именно арианската. Също имат и един език, готския. Аз вярвам, че първоначално са били един народ, а впоследствие са се разделили по имената на своите владетели. От старо време те седяха по Дунава.

 След това гепидите заеха местността около Сингедон (Белград) и Сирмиум (Сремска Митровица на р. Сава) и от тая и от оная страна на Дунава, където те живеят още и в мое време.“

 На друго място Прокопий Кесарийски (ок. 500 ок. 565) повтаря гореспоменатата информация с едно допълнение:

 „...Съществували и съществуват и сега много готски и други племена. Най-големите и достойни да бъдат споменати са готите, вандалите, визиготите и гепидите. Някога се наричали обаче савромати и меланхлени. Някои ги наричат също и гетски племена.... Този народ от старо време обитавал отвъд Дунав. След това гепидите завладели земите около Сингидунум и Сирмиум, отсам и отвъд реката Истър, гдето живеят и в мое време.

 Другите пък, визиготи, като се вдигнали оттук, първоначално станали съюзници на император Аркадий (395-408). По-късно обаче - тъй като верността към римляните не представлява нещо трайно за варварите - те под предводителството на Аларих (визиготски цар в края на IV и началото на V в., починал в 412 г.) започнали да злоумишляват срещу единия и другия император и като потеглили от Тракия, нападнали цяла Европа като вражеска земя.“, ГИБИ 2 112.

 Прокопий еднозначно ни съобщава, че готи, вандали, визиготи и гепиди биват наричани по негово време също и гетски племена и че те от старо време обитават отвъд Дунав. Той прави и връзка с названията: савромати и меланхлени - използвани от най-старите автори като Херодот и др.

 Теофан Изповедник, роден на остров Самотраки около 758-760 и починал около 817/818, ни съобщава за състоянието на готите в четвърти век:

 „...По това време имало много на брой и многочислени готски племена, които живеели отвъд Дунава в северните области. Най-известни от тях са четири – готи, бизиготи, гепиди и вандали, които не се различават по нищо друго, освен по името си, и имат един и същ език. Всички те изповядват арианското зловерие.“

 Най-същественото тук е, че тези четири клона на един и същ народ говорят един и същ език, тъй като за 4 века гетите са се умножили и образували различни държави. А общият им език не ще да е бил по-различен от този, на който говорят днешните им наследници, славянските народи.

От приведените цитати еднозначно виждаме, че всички автори от I век пХ до IX век единодушно и последователно във времето засвиделстват произхода на гетите от тракийците и произхода на даки, остроготи, бесигети, вандали и гепиди от гетите, следователно от тракийците.

В „Дуклянския летопис“, съставен около XII век, ЛИБИ 3 170, намираме следното съобщение:

 „...И княз Владин (сръбски княз, умрял около 850), като виждал, че българите са огромно множество народ, също така сключил мир с тях. И твърде много се заобичали двата народа, тоест готите, наричани още „славяни“, и българите и то най-вече защото и двата народа били езичници и говорели един и същ език. След това българите, бидейки вече в безопасност от всички страни, си построили селища и се заселили в страната, която били завладели и която обитават и до ден-днешен.“

 Това е най-старо съобщение, което намерих, в което ни се съобщава, че по това време славяните са считани за наследници на готите и че българи и славяни през 9 век имат вече общ език. Разбира се, ние днес знаем,

Ш че в българския има около 2 000 думи с пряк персийски произход, които съществуват паралелно с други със същото значение в славянските езици,

Ш че Именника на българските владетели не е написан на славянски език,

Ш че Приск Тракиец ни казва, че чува в двора на Атила да се говори на „готски, хунски и латински, много рядко гръцки“, и

Ш че унгарците, които се смятат за близки роднини по произход на Атиловите хуни и българите, говорят днес друг език.

В „Деянията на св. Димитър“ (V-VII в.) се казва за българина Мавър в VII век, че говорел гръцки, латински, славянски и български. Но очевидно е, че обща разбираемост между готи и хуни-българи триста години след смъртта на Атила вече е била достигната.

5.2 Как гетите станаха готи?

Дион Касий разказва, че след като император Каракала (211-217) убива брат си Гета през 212 г. ако някой дръзнел да напише името на Гета или само да го прошепне, веднага са го осъждали на смърт:

„…Достатъчно било само да се напише или произнесе името на Гета, за да се заплати на часа с живота. Даже в комедиите поетите не употребявали тази дума, а имуществото на онези хора, които в завещанието си споменавали името Гета подлежало на конфискация.“, Дион Кассий (ок. 163 - ок. 230)  Книга LXXVIII, 12.5.

Написаната в началото на IV век История Августа (Historia Augusta) – „История на римските цезари“ отбелязва също:

„Басиан (Каракала) беше обхванат от такъв страх, че когато се появи в курията, носеше бронирана ризница под своята туника и в тоя костюм се опитваше да се оправдае за делата си  и за убийството на Гета. В момента когато преторианецът-оратор отправял към него поздравително слово и като изрекъл „Велики победител на сарматите“ и „Велики победител на партите“, синът на Пертинакс, Хелвий Пертинакс му подхвърлил: „Добави към това Гетикус Максимус, сиреч Готикус“, като искаше да каже с това и „Победител на готите“. Тая дума се заби дълбоко в сърцето на Басиан като жило, това стана после ясно от убийството на  Партинакс, но не само Партинакс, а и други, както по-горе се каза, те всички умряха без вина.“[1]

Това обяснява защо народа на Балтите и Амалите, беси-гети и остро-готи, започва да бъде наричан в трети век готи, а страната отвъд Дунава бива наричана и Готия. След като изчезва опасността за живота на писателите много историци или използват смесено гети и готи или съобщават, че готите са старите гети, за да няма объркване.

Нека добавим тук и това, че в гръцките имена „е“ например Πτολεμαίος, в латинския запис става на „о“, например, Ptolomaeos. Така че тракийските гети записано от гърци е тракийски готи записано от латинци. Това обяснява и защо и преди Каракала се среща записа готи, както в сведението дадено от Йоан Лидийски за победата на Помпей над Митридат.

Когато бесигетите притеснените от граждански войни с остроготите от една страна, и от хуните от друга, са принудени да искат убежище в Източната римска империя, те го получават, но алчната римска аристокрация използва нещастието им и ги превръща за кратко време в роби, на латински, склавини. След като бесигетите възстават и извоюват със своите съюзници българи и алани славната победа при Адрианопол започва тяхно славно шествие довело до превземането на Рим през 410 г. След тях остроготите, начело с Теодорих около 500-та година завземат Италия и основават за почти 100 години силна държава на територията на Италия, южните Алпи, южна Франция и Испания. По това време на никой писател не му идва наум да нарича готите,  победителите на славния Рим роби, тоест склавини. След смъртта на Теодорих Велики и Тотила, и залеза на готската държава, писатели като Симоката почват да наричат готите отново склави, но не забравят да напомнят, че това са готи. Самите готи в днешните европейските държави, в които те са се влели не са могли да понасят обидното име роби, тоест, склавини, и си присвояват името славяни, идващо от „славен народ“. За това спомага, споменатото в историографията, но изчезнало вече сведение, че Александър Велики е дал документ на славните си войници за вечна слава и неприкосновена земя за живот – Илирия. От 16 век насетне понятието славяни, става обединяващо за всички наследници на траките, гети, готи и европейски хуни и в момента то така е навлязло в историческата литература, че едва ли би могло да бъде изместено с друго.

 


[1] Historia Augusta, Aellius Spartianus. Antonius Geta. Leipzig 1965. Vol. I. Стр. 199, точка 6 (6)

5.3 Гетите не са германци, следователно и готите не са германци

В западната историческа литература и днес остроготите са наричани източни готи, бесигетите – западни готи и се смятат за германски народи. Това се основава на един пасаж в историята на Павел Дякон (720-799), живял около два века след Йордан (...552...). Йордан казва, че готи, гепиди, вандали и др. идват от остров Скандза, а Павел Дякон повтаря това съобщение, като казва, че идват от Германия:

 „...Готи, вандали, руги, херули, туруцилинги и други диви варварски племена са дошли от Германия. Също народът на винилите или лонгобардите, който щастливо владеещ в Италия и произхождащ от германските народи, е дошъл от остров Скандинавия, макар други причини да са посочили техния произход.”,  Павел Дякон (720-799), История на лангобардите (I, 1).

 Виждаме, че Павел Дякон не цитира правилно Йордан. Известно е и споразумението между остроготите начело с Фритигерн и беси-гетите начело с Аларих, едните да нападнат Източната, а другите Западната римска империя. И тъй като на немски изток е „ост“, а запад е „вест“, то така биват наричани и готите. Известно е също, че ломбардците повикват 20 000 саксонци с техните жени и деца при изселването си в Италия, като от смесването си с тях почват да говорят немски. Нещо повече, немците от това заключават едва през 18 век, че гетите са германци, за което няма никакво доказателство при старите автори, напротив, те единодушно ги считат за стари тракийци, както видяхме по-горе. Тази измислица се използва на драго сърце от националсоциалистите, за да се обоснове войната срещу Русия. В плановете на Вермахта се предвиждало, Крим да се създаде Готенгау (готска провинция), а град Севастопол да се нарече Теодорихщад на името на Теодорих Велики. От съчинението на Павел Дякон не виждаме да са му известни владетелите Остро-гота и Беси-гета, живели в средата на трети век и техните действия, от които, както по-горе научихме, произхождат наистина названията на народите им.

 Корнелий Тацит (мълчаливия), живял около 50 то 117 година, е съвременник на Нерон, Траян и началото на управлението на Адриан, дава интересни сведения за произхода и местоположението на германците. Трябва да се има предвид, че той е образован човек, участвал в управлението на империята. При Доминициан той става сенатор, а през 88 година става претор. При император Нерва през 97 става консул, а при Траян получава традиционното за бившите консули годишно наместничество в провинция Азия около 112/113 или 113/114. По всяка вероятност Тацит е израснал в Галия или Долна Германия, тогава млада римска провинция, така че сведенията му за германците са от първа ръка, а може и той самият да е германец освобожденец. Ето какво свидетелства той:

 „…Германия е отделена от галите, ретите и панонците от реките Рейн и Дунав, от сарматите и даките от взаимен страх и планини.

 … Що се отнася до германците, то аз съм склонен да ги считам за изконни жители на тази страна, смесвайки се само в нищожна степен с пристигащите при тях други народи и тези преселници, които... Там, независимо от броя на хората, на всички е присъщ един облик: силно сини очи, руси коси, едри тела... Те са единствените от варварите, които се задоволяват с една жена до малки изключения...“

 Виждаме, че по своето местонахождение Тацит ясно разграничава Панония и Сарматия от Германия. Тук няма да се впускаме в подробности за нравите на гети и германци, но нека само споменем, че според старите автори и тук има значителна разлика. Многоженството при гетите е нормално, но не и при германците.

 Ето и един пасаж от Прокопий Кесарийски, живял до около 562, който еднозначно и без никакви съмнения различава германци от готи:

 „…Властта на готите преди тази война се разстилала от земята на галите до пределите на Дакия, където се намира градът Сирмиум. А когато източноримската войска пристигнала в Италия, германците вече владеели по-голямата част от Галия до областта на Венеция.“

 

Ако германци и готи биха били един народ, то това щеше да се каже от някой от старите автори, но такъв няма.

Виж стр. 67 в: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни, Цена 100 лв. 3.010 kg.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

 

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image

 

 





Тагове:   траки,   българи,   Готи,   Гети,


Гласувай:
6


Вълнообразно


1. leonleonovpom2 - Здравейте!
28.04.2018 22:04
Поздравления за постинга!
Аз логически доказах в книгата" Загадки на Анхиалското монетосечене", 2011, че названието готи идва от времето на Каракала! Математически доказах и злобата на Каракала към брат му, когото убива собственоръчно, със спирането на Анхиалското монетосечене Че то не приключва със смъртта на Каракала, както се смята 218 г, а датира от убийството на Гета-212 г!
Явно е счел уважението ,което анхиалци са оказали на Гета при посещението му в града ,изразено и с с изсичането на множество монети с неговия образ за неуместно! И ги наказва моментално! Като функциите на монетосеченето на Анхиало се поемат от съседните Деултум и Месамбрия...

Хубава вечер!
цитирай
2. historybg2018 - Сведения на старите автори за тракийския произход на готите
28.04.2018 23:46
Благодаря Ви за любопитното сведение. Позволих си да добавя в постинга следното:
Симеонов (виж Д-р инж. Иван Симеонов, Загадки на анхиалското монетосечене, 2011, Поморие) констатира, че поради оказаното уважение на Гета при неговото посещение в град Анхиало, започнало монетосечене в града с неговия лик. След убийството на Гета през 212 градът е наказан като доходното монетосечене е пренесено в съседните Деултум и Месамбрия.
Всичко хубаво!
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравейте!
29.04.2018 07:54
Всъщност, за да съм точен, монетосечене в Анхиало има и преди Гета и Каракала-доказано от Хадриан нататък На при управлението на Каракала прекъсва и се възстановява при Максимин!
Въпросът беше, дали след смъртта на Каракала или по време на управлението му!
Считам за доказано, на база отсечените типове монети монети от от двамата/да не се забравя ,че Каракала е съимператор на Септимий Север доста преди Гета/,че веднага след убийството на Гета монетосеченето на Анхиало е преустановено!

Желая ви здраве и успех!

Хубав ден!
цитирай
4. get - 1. Йордан: „Готите РАЗОРИЛИ СТР...
29.04.2018 13:46
1.
Йордан: „Готите РАЗОРИЛИ СТРАНАТА НА Г-Е-Р-М-А-Н-Ц-И-Т-Е, която днес заемат франките” - виж електронната версия на Йордан?
Адрес: http://www.krotov/acts/06/iordan/iordan01.html

2.
В унищожената през V век «История на църквата», от която са запазени само няколко откъса, запазени в тайния архив на патриарх Фотий (820-891), автора Филосторг пише и следните подробности за своя духовен учител: „…по това време (349 г.) Урфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъддунавските СКИТИ, наричани НЯКОГА ГЕТИ, а СЕГА ГОТИ, които поради своето благочестие избягали от собствените си земи… …Той бил ръкоположен от Евсевий и неговите привърженици (т.е. арианите) за епископ на християните в гетската земя.".

- Дано съм ви бил полезен - за "германските" готи и балканските гети ... историята на които е била след 17-ти век силно политизирана а от там изворовият материал чавипулиран донякъде ... както примерно е и със ВАНДАЛИТЕ - какви са те? Родствени на германци или българи?
цитирай
5. historybg2018 - 1. Йордан: „Готите РАЗОРИЛИ СТР...
29.04.2018 16:26
Тези сведения са ми известни. Аз не отдавна издох на български пълния текст на Йордан: Йордан (551) Гетика „За произхода и деянията на гетите“. Римска история – извадки; Малх: Византийска история, Пълно издание на български 2017, 130 стр., Редактор: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-4-8, Издателство ГУТА-Н, София, 130 стр. Цена 10 лв.
https://www.book.store/p205268/getika-za-proizhoda-i-deianiata-na-getite-rimska-istoria-izvadki-vizantijska-istoria-jordan-malh.html

А за вандалите, както бе дадено в постинга, Прокопий и други съвременници ги причисляват към готите: „…Много по-надалече от тях обитавали готи, визиготи, вандали и всички останали готски племена. По-рано те се наричали скити, понеже всички племена, които заемали тамошните области, изобщо се назовавали скитски, а някои се наричали савромати или меланхени, или другояче.“, Прокопий Кесарийски

цитирай
6. historybg2018 - Още малко за вандалите:
29.04.2018 16:29
И те, както и всички гетски народи стават ариани. Готи поставяйки се на служба в Източната римска империя, са откавали да воюват със сънародниците си вандали. А Белицар води "война с бели ръкавици" срещу Гезирих. Приятен ден!
цитирай
7. get - - Обърнете внимание на още два автора ... ?
30.04.2018 12:19
historybg2018 написа:
И те, както и всички гетски народи стават ариани. Готи поставяйки се на служба в Източната римска империя, са откавали да воюват със сънародниците си вандали. А Белицар води "война с бели ръкавици" срещу Гезирих. Приятен ден!


- Простете, че давам на руски и английски цитати от тях!
1.
Пътешествие в източните страни на Вилхелм де Рубрук в лето господне 1253 г.
"Язык РУССКИХ, поляков, чехов (Вое-morum) и сКЛавин ОДИН И ТОТ ЖЕ С ЯЗЫКОМ ВАНДАЛОВ ..." - в оригинала на латински - звучи:
„Lingua Rutinorum et Polonorum et Boemorum et Sclavonorum eadem est cum Lingua Wandalorum"
2.
В “Rerum Moscoviticarum” на Сигизмунд Херберщайн - същият никъде не разграничава вандалите от склавините.
Второ: при него "вандалите" обитават в Померания - което сега е Германия - източна?
- Защото в книгата му издадена в 1751 г. - Авторът изброява народите, които говорят на склавински езици, започвайки с далматинците на юг и продължавайки с „вандалите, които живеят в Германия, на север от реката Елба”. Херберщайн, който е писал на латински, добавя:
„Макар тези народи да се определят като склавини, германците вземат само името на вандалите и с него наричат славяноговорещите, венди, винди или виндиш, без да ги разграничават”.
3.
Има и още един (в момента нямам време да търся !) италиански автор от 15-ти век - който отново предава равенство(синонимност) между "вандали" и "склавини" и ги помества отново в Померания?

Приятен ден!
цитирай
8. krumbelosvet - С цялото си невежество
25.09.2018 10:40
Чудя се как тия истини са държани встрани от официалните европейски истории. Чий е интересът? МОЩЕН изглежда тоя ИНТЕРЕС. Първо старогръцки, после римски (западен и източен), после британски, после руски, а сега американски, и винаги юдейски...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 960124
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031