Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05 22:37 - Константин и Методий в Хазария
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1053 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Херсон

Методий пое новата си длъжност в Малоазийския Олимп[1], в манастира Полихрони. Братята знаеха много за него и го уважаваха като справедлив управител. Малко бяха изненадани, когато дойдоха 50 български момчета, главно от долината на река Брегалница[2] в Битолско, които бяха замонашени, но до които те нямаха достъп. С тях общуваше само Методий и свитата, която той доведе със себе си. Методий обикаля една седмица с кон имотите на манастира. Забеляза, че много стари мелници, които бяха на места обилни с вода, бяха занемарени и не се използваха. Това беше първото нещо, което нареди да се промени – да се ремонтират мелниците и изчистят каналите за двигателната вода. Информира се от функциониращите мелници на частни граждани за цените и нареди да се работи на същите цени. Хората от близките села предпочитаха да не ходят надалече и почнаха да използват близките им мелници. Още през първите месеци увеличи дохода на манастира. Логотетът не пропусна да се информира за това и остана доволен – другото не го интересуваше.

Беше 863. Константин беше извикан отново от Теодора в двореца. Присъстваха както винаги генерал Варда, логотета Теоктист и логотета на дрома[3]. Там беше и патриарх Фотий I. След обичайните официалности логотетът на дрома запита:

- Философе, какво знаеш за съвременна Хазария.

- При великия Кубрат сегашните земи на Хазария бяха български. Узите, които бяха степен народ, си развъдиха с времето много коне. Казваха навремето, че там имало владетели с по 100 000 коня. Те първо не знаеха да обработват желязо, но се научиха. И като знаеха, че търговията върви по морските крайбрежия, започнаха столетна война за северозападното каспийско крайбрежие и северното черноморско крайбрежие. Боян, най-големият син на Кубрат, загуби делтата на Атил[4]. Това доведе до образуването на тази държава. Всъщност това стана възможно едва когато евталитите от Берзития се съгласиха да служат като постоянна войска на Хазария. Това бяха онези евталити, които дойдоха от Хиндукуш. Част от тях дойдоха по Юстинианово време в Мизия, а част от тях останаха там. Така Велика България загуби и достъп до Дербентския проход. В Хазария живееха главно козари и българи. Тюрките надделяха над Кубратовия род и станаха управляващата народност. В държавата имаше и много евреи, дошли от Персия. Тюрките запазиха Кубратовата организация на съдилищата и религиите. Те имаха седем съдии: двама за мюсюлманите; двама за хазарите, които съдят по Тора; двама за християните, които съдят по Евангелието, и един за славяните, русите и другите езичници, който съди по закона на езичниците; техните дела се решават според разума. Боян сключи договор с Хазария да позволяват на търговците му да слизат в Капийско море с корабите си и да търгуват в Делтата срещу данък „от всеки дом в царството му по една самурена кожа“. Така е и до днес. Това беше в интерес на всички. Макар и тюрките да надделяха над Кубратовия род, все пак българи и козари, което е едно и също, са повечето хора и досега, и са по-склонни да приемат християнството, отколкото исляма. Всъщност по времето на Валах, който в три сражения унищожи персийския цар Пероз и завладя Персия, към Крим бяха изселени много арменци и сирийци християни. Те оживиха общините, създадени от преславния свети Климент, за когото аз написах похвално слово.

Патриарх Фотий каза възторжено:

- Едно много красиво произведение, Философе, което се чете с голям интерес в библиотеката!

- Преди 33 години угрите навлязоха в хазарски земи и завзеха големите ливади по черноморските устия на големите реки. Така хазарите почти загубиха черноморските си владения. Угрите използват и днес българското име на тази област - Ливадия. Силна война за освобождение от хазарите водят поляните – най-големия славянски народ. И в близко време ще ги видим свободни. Покойният император Теофил помогна на хазарите срещу поляните да построят крепостта на Дон – Саркел. Поляните я наричат Белая вежа. Ако такъв силен народ като поляните излезе на Черно море, той ще е страшна заплаха и за Константинопол. Така че Теофил постъпи правилно. Сега владетел в Хазария е Манасех.

Присъстващите изпитваха огромно уважение към този вървящ лексикон. Имаше ли нещо от земните работи, което този човек да не знаеше? Патриархът каза бавно:

- Пристигнаха пратеници от Менасех. Молят ни да им изпратим вещи хора в християнството, за да се ориентират.

Фотий погледна Теодора и тя кимна.

- Бихме искали да те изпратим в Хазария с подходяща свита. Вземи толкова средства от хазната, колкото са ти необходими.

Варда махна на един евнух и той дойде да записва. Константин обаче възрази. За Христовото дело той и без възнаграждение е готов да отиде. Тогава патриархът му каза напътствено:

- Синко, иди като пратеник на велика империя! Така през царствата, през които минаваш, ще се грижат за твоята безопасност – иначе си вейка, която всеки случаен вихър може да отнесе от живота. Ние не бихме искали да те загубим. Пък и ние искаме да дадем пример, че християнството прави държавите силни.

- А може ли и брат ми Методий да дойде с мене?

Теодора нареди властно:

- Може!

Подготовката беше подобна както за Багдатската мисия. Методий се разпореди за работите в неговото отсъствие и най-вече работата по преписите да върви с пълна сила. Той за една седмица показа на евнуха, отговорен за това дело, списък, съдържащ какво му трябва и беше наредено всичко да се предостави преди да е настъпила есента. Пътуваха по Черно море, като правиха спирки в Ахелой, Месембрия, Одесос и Томи. От Томи те напуснаха брега и плаваха чрез изкуството на навигатора направо към Херсон, който беше на носа на Крим. Влязоха в залив, много подобен на този на Златния рог, само че с много по-широко устие. Заливът беше защитен от бури и пълен с търговки кораби отвсякъде. Посрещна ги много тържествено християнската община. Настаниха свитата за почивка в дома на местен търговец.

В първата вечер дойдоха именити граждани да поздравят знатните гости. Константин жадно разпитваше за района, за структурата на неговото население, за силата на отделните религии… На вечерята епископът на Херсон, Григорий, спомена, че има препис от житието на свети Климент, написано от Философа, което препрочитат често при служби.

Константин запита:

- Отче, а би ли ми показал мястото, където е убит свети Килимент?

- Да, синко, но то е занемарено. Някога там имаше малък параклис, но дали все още има следи от него?

Константин познаваше християнския свят и знаеше, че ако намери мощите на този велик светец и ги занесе в българските и славянските земи, хората ще изпитват огромна почит към тях. Той сподели това тихо с Методий. Методий се усмихна, защото мигновено си представи как владетелите ще получат част от разноските на поклонниците до места с изложение на такива мощи. Случваше се такива места да стават градове. Това беше и от огромно значение за благоволението на всеки владетел.

- А бихме ли могли да съберем граждани на Херсон, да отидем с лодки и инструменти до там и да възстановим параклиса?

- Това е удивително предложение, сине мой! И тъй като идва от тебе, то хората сигурно ще те последват.

- А може ли още утре да разгласиш за това? – попита Методий. - И да речем, до една седмица хората да са подготвени. Там сигурно ще работим и живеем една седмица. Ще ни трябват зидари, мазачи и художник.

Тази вечер останаха до късно в разговори, макар делегацията да беше смъртно изморена от пътуването. Херсонци се интересуваха от събитията в Цариград, от войните с арабите, от опасностите за търговията, от която те живееха. Гостите научиха, че в града има интересни хора. Имаше един самаритянин с богата библиотека. Той имаше обширни търговски връзки с Хазария, но живееше в Херсон, тъй като притежаваше доста кораби по Черно море. Имаше и сирийска община, наследници на древните хора от Амида, които беше пратил персийският цар Кавад на кана ювиги Балах, след като кутригурите превзеха Амида[5]. Методий познаваше брат си и знаеше, че той няма да пропусне изключителната възможност да научи от това интересно място всичко, каквото не знаеше.

След една седмица богати хора в Херсон бяха подготвили 20 големи лодки с инструменти и дървен материал. Имаше много християни, които нямаха средства, но бяха готови да помогнат с труда си. Беше един от онези прекрасни кримски дни, които правеха душите на хората щастливи само заради това, че са здрави. Макар да беше на северното черноморско крайбрежие, Крим имаше мек климат. Към това място за живеене се стремяха всички силни държави. След като се натовариха и дадоха знак за тръгване, един стар и изсушен от ветровете моряк ги поведе към мястото. Бяха пъстра дружина. Имаше и млади момци и моми, които непрекъснато пееха и се шегуваха помежду си. Щастието на младостта правеше и по-старите щастливи. Красиво беше в тези народи, че млади и стари живееха заедно. Не след дълго се насочиха към бряг с високи отвесни скали, между които ясно се виждаше пътека. Намериха място на брега, от което можеше да се стигне до платото над тях. Епископът, Методий и Константин се договориха със своите придружители да се изкачат, а останалите да чакат знак. Водеше ги отново жилавият старец. На платото, тъкмо над скалите, имаше обрулени от вятъра кипариси и развалини. През целия път старецът им разказваше непрестанно случки от живота си. Епископът си го знаеше и много много не го слушаше, но Константин поглъщаше всяка негова дума. Като стигнаха – старецът им рече:

- Ето, това е мястото.
          - Слава тебе, Господи! - всички се прекръстиха.

Оказа се, че основите на параклиса са ясно различими, използваните колони бяха пречупени, но частите им бяха там. Тези колони не бяха от времето на свети Климент, а бяха далеч по-стари. Изглежда, това място е било открай време свято и колоните са използвани от по-предишно светилище. Епископът кимна и старецът отиде да даде знак на останалите. Предстоеше един напрегнат ден. Двама архитекти даваха напътствия. Част от хората работеха, друга стовари мулета от лодките и прекарваше материали през целия ден.

На обед седнаха под кипарисите да обядват и починат, а Константин изчезна нанякъде със стареца. Старецът му разказва, че в дълбока древност морето е било много ниско, след това, когато се е отворил долния Босфор, при потопа, морето се е вдигнало, но сега е по-ниско с няколко метра от времето на Климент. Това личеше по пристанищата на Херсон, Теодосия, Пантикапея и Фангория, където прадядо му казвал, че се налагало да местят крановете към морето. Тогава Константин реши да претърси брега под скалите за кости. И наистина точно под скалите намериха кости на човек, побелели и изветрели от времето. Старецът се разтърси от вълнение и Константин едва го успокои. Константин отвори кожените си дисаги[6], които беше преметнал през рамо и положи грижливо костите в тях. В ранна вечер се изкачиха отново на платото и бяха смаяни от това, което видяха – параклиса на свети Климент беше възстановен. С песни и веселие за един ден, а не за седмица, както си мислеха. Даже обветреният стар кръст си беше дошъл на мястото.

Когато показаха намерените кости, всички мигом млъкнаха и залепиха чело у земята.

- Слава тебе, Господи, че ни оказа тази велика чест!

Беше 30 декември. Никой не се съмняваше, че това са костите на свети Климент. Методий познаваше психологията на народа и задържа в себе си разсъждението – „…Климент е убит през 101 година. Та оттогава са минали седем века. Кой може да знае чии кости са това?“. Той знаеше обаче от брат си, че вярата не се доказва – тя просто съществува като такава.

Вечерта пристигнаха на пристана с песни. На другия ден новината се беше разнесла като мълния. Епископът помоли стратега да му даде войници за почетна охрана на изложените кости в катедралата на Херсон. И това се оказа от огромна важност. Заприиждаха тълпи от народ: едни, за да кръстят новородените, други, за да бъдат покръстени лично от Константин, трети на поклонение пред мощите на свети Климент. Константин им обясняваше, че не е църковно лице и че тази чест се пада на брат му Методий и Методий ги поемаше от купела. Пазарът се усили. Хората бяха доволни да дават квартири под наем, да продават на добри цени хранителни продукти. Май че единствен Методий съзнаваше, че във вярата и в културата има огромен икономически потенциал, по-значителен от задоволяването на ежедневните материални нужди.

Чрез моряците, които сновяха от Истрос в България до Танаис в Хазария и Фазис в Лазика, славата на Константин се разнесе като мълния по цялото Северно черноморие.

Две седмици след пристигането си Константин се сети за самаритянина с богатата  библиотека. Той знаеше, че това са преселници от град Кута, намиращ се между Тигър и Ефрат. Знаеше само, че говорят и пишат староеврейски. Винаги си е задавал въпроса: „Този град Кута има ли нещо общо с кутригурите?“ Самаритяни им казваха, защото столицата на държавата  им, основана от царете наричани омбри, се наричаше Самара. Константин си задаваше и въпроса: „Какво общо имат аварите, на които всички славяни казват одри или обри с омбрите-самаритяни?“ Асирийците разрушиха държавата и столицата им преди хиляди години. Но град Самара имаше в Согдиана, която след ефталитите хуни се завладя от тюрките. Град Самара имаше и в България на река Волга. Константин прати един от слугите си да провери кога може да се срещне с него.

Шарон много се зарадва. Той прати да съобщят, че ако желае, Константин може да живее при него и на спокойствие да разгледа библиотеката му.

Срещата беше вълнуваща за Константин. Той знаеше само, че азбуката им прилича на финикийската, но нищо повече. Книгите бяха на хиляди години. Той беше виждал такива книги в Хагия София, но никак не можеше да ги разчете, защото новият иврит беше много различен от стария.  Шарон говореше староеврейски, но слава богу знаеше гръцки и български. Константин потъна в един нов свят. Започна да изучава най-стария иврит. Свещените им книги бяха Тора и Книгата на Исус Навин. Какво беше учудването на Шарон, когато само след месец Константин четеше вече свободно. При разговорите с него той си записваше всяка непозната дума веднъж и … това беше, той вече знаеше тази дума.

Не мина много време и Константин започна да изучава модерния иврит. Правеше му огромно удоволствие да види развитието на езиците и на тяхната граматика. Когато намираше разлики, в това, което говореха днешните евреи, и това, което пише в самаритянските книги, и споделяше това с Шарон, Шарон се усмихваше хитро и както всеки евреин, без явно да взема нечия страна, казваше:

- Това е изворът на културата, чедо, това е изворът!

Константин реши да сравни българската граматика с еврейската граматика и преведе осемте части на еврейската граматика на български. Сърцето му, както всеки път при такива случаи, щеше да се пръсне. Граматиките бяха халдейски и имаха много общи черти. От сравнението Константин стигна до извода, че не бива да променя нищо в българската граматика. А осемте книги по еврейска граматика, преведени на български, щеше да подари на хазарите – повечето от нетюркското население на Хазария говореше български.

Всъщност домът на Шарон беше пазар. Всеки ден идваха негови търговски партньори от близки и далечни краища. Шарон с гордост канеше на всяка вечеря Константин и всички се удивляваха на уменията му да говори на различни езици и най-вече на това, което чуваха от него. Константин се задържаше понякога при преговарящите страни. Искаше да разгадае, без да пита, ония безбройни знаци, които еврейските търговци си правеха по време на преговорите, но не успя, докато не почна да хвърля поглед в записаната последна цена. Тогава запомняше само знаците от края на преговорите и ги сравняваше със записаното. Това беше много забавно за него. Така той констатира, че знаците изразяваха числа. Веднъж реши да се пошегува с Шарон. Взе папирус и през цялото време на преговорите записваше знаците на съветника му така, че само Шарон да ги види. Накрая записа и общата стойност на сделката, която се състоеше от множество артикули, бройки от всеки артикул и единични цени. На Шарон му трябваше доста време да стигне до крайната цена, вече записана от Константин. Шарон се правеше, че не вижда, но когато удариха ръце с полянина и полянинът се отдалечи, прихна в искрена радост и възторг:

- Знаеш ли, Философе, досега никой не е успял да ни разшифрова този език – ти как успя?

- В началото се бях отчаял. Но когато почнах да гледам записаната крайна цена, разбрах, че това са просто знаци за цифри! Оттам насетне добрата ми памет си вършеше сама работата.

- Добре е е! Ами как пресметна така бързо крайната цена?

Тук пък в Константин се закиска малкия Църхо.

- Ти си чувал за Лъв Математик. Той ни научи на бързо смятане. Така например ако умножаваш по 25, е по-лесно да разделиш на 4 и да умножиш по 100. Има такива многобройни правила. Но Бог или ти е дал памет, за да запомняш последователно много числа, или не. Без това за бързо смятане трябва записване на междинните резултати и то вече не е съвсем бързо.

Методий се осведомяваше за брат си и знаеше, че нищо не е в състояние да го откъсне от заниманията с изучаване на стария и нов еврейски език. Той го смяташе и за полезно за мисията, тъй като хазарите си избираха владетелите по стар български обичай – най-храбрия в боя биваше издигнат. През пети-шести век самаритяните вдигнаха въстание срещу Византия, даже за известно време имаха самостоятелна държава, но византийците бързо потушиха въстанието и много самаритяни избягаха отвъд Кавказ, във Велика България. В недалечно минало един еврейски юнак така се прояви с меча, че оттогава насетне управляваше еврейска династия. Така че познания по иврит бяха добре дошли. Жал му беше обаче да види до какво самоизтощение се довеждаше „милият му малък Църхо“ всяка вечер. Но знаеше едно – животът и делото на Църхо са изцяло в божиите ръце.

Един ден един приятел на Шарон, Йоан от Пантикапея, донесе няколко книги с тавроски[7] букви. Беше потомък на изселените сирийци от Амида. Беше чул за Константин и искаше непременно да му ги покаже. Константин видя, че буквите бяха на пеласгийска основа – имаше 12, които използваха и гърците.

- Има ли жив език, на който са писани тези текстове? – запита Константин на гръцки, понеже знаеше, че търговците говорят гръцки.

- Има. Аз говоря този език – отвърна Йоaн на гръцки и се усмихна някак дяволито.

- Тогава би ли ми прочел малко от ей-тази книга.

Йоан почна та чете. Константин още след първите изречения се разтресе от вълнение, сякаш беше умряла майка му. Това беше нечувано! Йоан четеше Евангелието на български език на диалекта на кутригурите.

- Кой е създал тази азбука? – гласът му трепереше.

- Това бяха сирийските свещеници, изселници от Амида след 502 година. Валах ги насели сред кутригурите-българи и те почнаха да покръстват хората в Пантикапея. От Ирник насетне, та чак до Кубрат Пантикапея беше столица на Велика България. Бяха им нужни Евангелие и Псалтир и те, след като изучиха езика, измислиха тази азбука и започнаха да проповядват по тези книги. Тъй че книгите са възникнали някъде от 503 до около 555. Император Юстин и братовото му чедо, Управда, на когото гърци и латинци казват Юстиниан, подкрепяха тази община. Император Ираклий, близкият приятел на Кубрат, също подкрепяше тази община. А даже и император Теофил, когато строеше крепостта Саркел на Танаис[8], използваше Пантикапея като изходен пункт за това дело и християнските общини му бяха от голяма полза, както и той за тях.

През следващия месец той непрекъснато разговаряше с Йоан. Методий често си мислеше за работата, която бяха оставили в Полихрони, и непрекъснато сверяваше посоката:

- Църхо, тази азбука не е ли по-съвършена от глаголицата?

- Не, не е, бате! Сирийците от Амида са следвали санскритската традиция и записали само съгласните. То е право, че чехите и днес са най-близко до тогавашния кутригурския диалект и редят понякога до 4 съгласни в една дума. Например на градеж или град те казват хрд. Но модерният западнобългарски има много гласни, които го правят звучен и еднозначен. Тавроският запис позволява свобода да сложиш помежду каквато си искаш гласна. Той не е добър да се учат деца с него, защото не позволява чрез писане да се учи правилният български, а позволява само на вече знаещия зрял човек да пише. Българският, който ние с тебе ще разпространим, е нормиран български. Това ще рече, той е дисциплиниран език, той позволява, както ни е учил Лъв Математик, да изразяваме сложни чувства, събития и понятия с математическа прецизност. А по отношение на азбуката глаголицата е даже по-прецизна и от латиницата.

- А може ли тавроската азбука да се усъвършенства?

Църхо се усмихна и извади таблици, които беше съставил, отдръпна се на една крачка и замълча. Това бяха абсолютно точни съответствия на глаголицата като букви и като числа. 12 звука бяха представени с пеласгийски знаци, които използваха и гърците, на останалите Църхо беше измислил форма. Страхота го прегърна и целуна. В главата на Страхота кънтеше още разговора на малкия Църхо с Йоан в Галати. „…а ако нямат знаци? А, проста работа. Буквите са черти, резки, ченгелчета и какво ли не… човек винаги може да си начертае знак за нещо. Ето, кръстът също е знак за нещо…“

- Но ти не се безпокой, бате! Ние няма да се отклоним от вече изминатия път, тъй като тази азбука е просто еквивалент на глаголицата и с почти нищо не я превъзхожда, а Бог не ни е дал безкраен живот, за да започнем всичко отново. Който променя посоката на пътуване многократно, не стига никъде. Като се върнем от Хазария, ако Бог е рекъл, отиваме на Брегалница при цар Михаил и оттам  в Моравия при Светополк. Там ще обучим хора и разгорим огъня на всички български и славянски майки, та да видят децата си пишещи и четящи. Ако туй дело не се разпространи – то ще умре! Дано Бог да опази Полихрони от пожар!

Методий понечи да се усмихне, но не успя. Мисълта даже и за малката възможност да се унищожи многогодишният им интелектуален труд, го смръзна. В душата му за миг настана такава пустота. Причерня му. „Най-голямата загуба за хората е загубата на духовни блага“, си помисли той и си пое дълбоко дъх, за да си възстанови белия свят.

Методий му предаде писмата на хагана на Хазария Манесех. Чакаха ги!

 

По същото време един хазарски военачалник насочи флотата към град Судак и го обсади. След като съобщиха това на Константин, той помоли Методий да направи препис от писмата на хагана, на първото, с което молеше императора да му изпрати философи, и на неговото последно писмо до Константин и Медодий с най-вежливата покана да го посетят като държавни гости. Помоли стратега на Херсон да подготви кораб и на следващия ден потеглиха към Судак. Судак беше на южната страна на полуострова, на един ден път при подходящ вятър. Градът беше в полите на Таврическите планини, които изолираха южното крайбрежие на Крим от студените северни ветрове и около града растителността беше като в Цариград. Бързо разпознаха кораба на стратега и се насочиха към него. Като се доближиха, видяха че на палубата около 100 войници с брони бяха насочили стрелите си към тях. Константин каза на български и еврейски, че иска да разговаря със стратега и че има мирни намерения. Стратегът като видя, че това не са военни, нареди на войниците да се приберат. Константин и Методий се изкачиха на хазарската триера и се представиха. Стратегът беше чувал за тях. Говореше български. Покани ги на трапезата си. Кирил му разясни писмата на неговия господар. Стратегът веднага разбра, че това са неприкосновени и ценни гости на държавата и че зле ще си изпати, ако им се случи каквото и да било. Инициативата да вземе Судак беше негова, а не на хагана и прецени, че моментът не е подходящ. Прекара два дена в разговори за християнството, за историята на народа си и от двамата братя разбра, че българите са огромна и стара цивилизация и че много от тях в Европа вече са християни. Когато разбра, че тези святи мъже, за които вече всички знаеха, бяха внуци на кан ювиги Телериг, просветна му, че Бог му праща тези мъже и във вълнението си пожела Константин да го кръсти. Константин му обясни, че е светски човек, но че Методий е духовно лице и може да извърши този обред. Новината се разнесе сред екипажа и по съседните кораби и само след четвърт ден имаше повече от двеста кандидати за кръщене. Решиха, че къпането ще го направят както го е правел Йоан Кръстител, но вместо в река Йордан Методий нареди да ги потапят зад борда. Това беше, естествено, много весело и за войниците. Малцина разбираха тайнството на кръщенето така както стратега, но щом той се покръси, то това щеше да е сигурно нещо добро. Те бяха спасявали многократно живота си в резултат на неговата находчивост. Цареше изключително настроение. Радваха се всички.

Когато се върнаха в Херсон и раказаха за случилото се, стратегът си отдъхна, Йоан провъзгласи, че Бог им е изпратил тези мъже, за да стане чудо, и обяви за следващия ден тържествена служба в чест на спасението на Судак и поктъстването на много моряци от флотата на хазарина. Методий нанесе вечерта тези събития в дневника си. Заспа с въпроса: „Как става така, че където и да се появи Църхо, стават все изключително интересни и необичайни неща?“ Методий беше умен човек и не вярваше в чудното.

Хазария

Пътуването беше дълго, уморително, но безкрайно интересно. Първо навлязоха с корабите по Танаис до големия завой, който се доближаваше най-много до река Волга. Тъкмо слязоха и почнаха да разтоварват животните и инвентара, излезе един отред угри и се насочи към тях. Методий нареди да не дават никакъв знак за съпротива. Константин попита има ли някой, който да разбира иврит, гръцки или български. Тогава изпратиха един от угрите, който беше женен за българка и беше от рода на краварите. Константин го помоли да преведе на воеводата кои са, с каква мисия са и при кого отиват. Воеводата се уплаши. Да стане причина за война с хазари или волжки българи, това неговият господар нямаше да му прости. Уважението, с което преводачът се отнасяше към тези хора, го зарази и той ги запита имат ли нужда от нещо – той би им продал коне. Методий съобрази:

- Ние имаме достатъчно коне и катъри, но дали срещу заплащане, дружината не би ни пазила, докато стигнем до Волга?

          Ледът се стопи. Сделката беше направена. Оттам пътуваха до Волга с коне и катъри все покрай множество езера. По пътя Константин все намираше да говори с угрите. Видя, че това е наречие на тюрките, които от време на време идваха по търговия в Галати. Малкото любопитно дете се прояви и този път в него и той запомни доста неща от угорското наречие.

На Волга ги посрещнаха българи. Константин беше впечатлен от тази огромна и величествена река, от огромната търговска флота, която поддържаше България на Волга. Виждаха охраната на корабите, войници, облечени изцяло в желязо, на които казваха богатури – „турени от бога“ да защитават. Правеха силно впечатление уменията на българите да обработват желязо. Много от стоките идваха от Казан, който беше много далеч на север по Волга. На Волга се договориха с български търговци и те поведоха големия кораб по Волга като по море. Разливите в делтата бяха най-плодородната градина, която някога бяха виждали. Моряците ловяха разнообразни риби, които Константин и Методий не познаваха. Най-вкусната от тях беше ксист, или българска риба, както я наричаха всички. Тя вместо кости имаше хрущял и, приготвена на пара, от нея се ядеше всичко. На самото устие към кораба се доближиха хазарски лодки с митничари. Те провериха товара на търговците, които не бяха българи, натовариха десятъка на своите лодки и на раздяла пожелаха на плащащите да продадат добре стоката си. Спускането към Дербент трая колкото пътуването от Томи до Крим.

          Методий си водеше през цялото време записки за всичко видяно и за делата на Константин, които се готвеше да издаде в 8 части. По разказите на Балаша и на Константин за посещението в Багдат Методий вече беше съставил пътепис. Този пътепис се преписваше и четеше с голям интерес във Византия.

          Берзития[9] беше впечатляваща страна. Мощни реки се спускаха от Кавказ към Каспия и захранваха плодородни равнини край морето, в които растеше всичко. Ливадите бяха пълни с добитък. Константин се сети, че в самаритянските книги пишеше, че рай не значи нищо друго, освен оградена с масивна ограда градина и че такава огромна градина е имало в една от кавказките долини, в близост на която извират четирите велики кавказки реки.

На пристанището на Дербент ги посрещнаха арийци от охраната на кагана, предадоха им поздрави от него и им предоставиха красива крайбрежна къща, в която да живеят. Прислугата стовари имуществото им директно от кораба в пристана на къщата. Арийците им предадоха предложението на хагана да си починат една седмица и след това на Сабат да се срещнат в двореца.

В уречения ден Константин и Методий се отправиха с няколко конни товара подаръци към двореца. Бяха се събрали всичките седем стратези: двама от тях бяха арийци - мюсюлмани, двама - българи, двама – християни и един славянин за русите и другите езичници. Присъстваха и главите на съответните църкви в хаганата и доста придворни. Личеше, че търговската държава на хазарите има огромни приходи, всичко беше по византийски изтънчено, но по ориенталски разточително. Методий предаде приветствия и благопожелания от императрица Теодора до Манесех и изключително красивата му съпруга Серах и разтвори донесените от слугите подаръци. Манесех учтиво прегледа всичко, зарадва се на един дамаски меч с богата златна украса и, от своя страна, даде знак на ковчежника си. Той махна с ръка и прислугата донесе подаръци за Теодора. Манесех си разбираше от „службата“. Имаше великолепни български кожи от собол, златотъкани копринени дрехи, много тъкани от Согдиана и огърлици, които със сигурност щяха да разтопят сърцето на всяка жена, но най-вече това на Теодора. След като тази част приключи, Манесех слезе от престола си, доближи се на три крачки от Константин и запита на иврит:

- Кажи ми, Философе, какъв е твоят сан, та да те поставим на съответното място според сана ти?

Константин изправи гордо глава, погледна първо Методий, след това Манесех и каза ясно и разбрано на модерен иврит.

- Имах дядо, много велик и богат, който седеше близо до царя. Но когато доброволно отхвърли дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз потърсих предишната си прадядовска чест, но не можах да я постигна, защото съм Адамов внук[10].

Константин повтори тези три изречения и на български за българи и козари. Знаеше, че и поляните на служба ще го разберат. Манесех беше много добре информиран за произхода на братята. Та нали по времето на бягството на дядо им, великия ювиги Телеркан, принцеса във Византия беше хазарката Ирина, дъщерята на хаган Вирхор, а при втория си брак дядо им също се ожени за хазарка в Цариград. Така че братята, макар и не кръвни роднини на хазарски владетели, би следвало да се чувстват близки на тях.

- Уместно и право говориш, гостенино! – каза ведро Манесех и ги покани като царски внуци да седнат до него.

Възгласи на одобрение се разнесоха из залата.

Преди да седнат, Църхо извади 8 книги и ги подаде на Манесех:

- Кагане, това е еврейска граматика в 8 части на български, записана с буквите на Урфил. Тя би помогнала на твоите българи да изучават правилен иврит.

Манесех беше трогнат от това, че този универсален учен се чувстваше задължен на таланта си и съдействаше не само за образоване на своите, но и на други народи.

Интересно, мислеше си Методий, той знаеше много добре какво е завист и като отличен администратор я разпознаваше мигновено у хората. Но нито в Багдатската мисия, нито в Херсонес, нито тук виждаше и сянка на завист в присъстващите. Виждаше само дълбоко преклонение пред уменията и знанията на Църхо. Тази слава се разстилаше пред Църхо като килим, преди той да е стъпил на него.

Ястията бяха пищни. Имаше месо от младо печено диво магаре, което беше много вкусно. Имаше всякакви риби. Но най-впечатляващи бяха пъпеши и дини от най-различни сортове. Методий разбра, че сортовете в Балканска България бяга пренесени от Берзития.

        Манесех запита по време на пиршеството:

- Освен християнството има и други, далеч по-стари религии. Философе, кажи ми, защо толкова хора прегърнаха християнството?

- Владетелю, в християнството също има много нещо от древните учения на тракийците. Орфей проповядваше преди Троянската война братство и любов между хората. Тракийците запазиха неговото учение чрез философите си и бяха най-подготвени да приемат християнството. Нищо не възниква от нищо! Но в правилата за ежедневието християнството регулира много взаимоотно-шения по разумен начин.

- Добре, нека разгледаме въпроса за многоженството. Защо християнството допуска само една жена за цял живот?

- В миналото се е случвало да отиде голяма част от мъжкото население на един народ на война и да не се върне. Тогава жените остават много повече от мъжете и многоженството е било своеобразна форма да се издържат жените. Даже са възниквали народи само от жени. Спомнете си как сарматските момчета се изпожениха за амазонките. Но с възникването на наемни армии тия неща се промениха. Народът работи и плаща данъци, с които се водят войните. Многоженството, където и да е все още обичай, в действителност се практикува от богатите, защото бедните нямат средства да издържат повече гърла. Ако много жени са само наложници, то обществото се лишава от съществена част работна сила и интелект. Ти забелязал ли си защо българите са силни от векове – защото при тях жените работят и воюват наред с мъжете си. При мъж с много жени има много наследници и човек и богат да е, като раздели имота си, децата му почват да живеят по-бедно от ония деца от семейства с една жена. Ако пък го наследи само най-старият, останалите стават роби и оттам започват бунтове и убийства, защото и те се смятат за законни наследници на баща си. Освен това Исус ни нарежда да уважаваме жена си не само когато е млада и хубава, а и когато остарее и погрознее, защото тя е дарила най-добрата част от живота си на мъжа и неговите деца, а не да я изоставим за по-млада на стари години. Човек, като обиди близък, пък и когото и да е, сам си черни душата и престава да живее добър живот, носейки този грях.

Един от присъстващите мюсюлмански учени подхвърли:

- Че какво значение има за вас грехът, след като свещениците след изповед ви пръскат две капки вода по челото и грехът е опростен?

Константин в такива случаи запазваше пълно самообладание. Никога в дискусия не използваше лични нападки и изразяваше винаги уважение към събеседника си:

- Свещениците нямат право да опростяват тежки грехове, драги ми кади – затова си има „страшния съд“, пред който се изправя душата на умрелия. За тежки грехове тя бива обречена на вечни мъки в ада. В Константинопол един даровит художник на име Методий изрисува на външната стена на една църква много сцени от страшния съд, за да напомня на хората да живеят праведно. Сега на много места, особено в България, му подражават. А в ежедневието всички хора грешат понякога. Затова нашият Бог проповядва прошката. Тя се измолва с покаяние не само в църквата, а и между християните. Тук става дума за това, че общество, в което всеки таи безкрайна злоба в душата си за дребни несправедливости, се изражда и става враждебно за всички. Прошката дава възможност да се започне отново, пък и много хора могат да се поучат от грешката и да се подобрят. Помисли си, свещенико, майката не прощава ли на децата си? В много правни системи има и давност, след която за дребни провинения не се търси отговорност. Така че изповедта прочиства психологията на хората, а даващият прошка дава възможност на сгрешилия да стане по-добър и по такъв начин даващият прошка се доближава до Бога. И българите нехристияни имат празника, на който се иска прошка от близките. А що се отнася до владетелите, то великодушието би следвало да бъде най-великата им добродетел. Когато владетелят победи народ, който не по своя воля е тръгнал да воюва срещу него, той трябва да прости греха на войниците и да създаде оная търпимост, в която да се организира новият им живот.

Един пищно облечен равин запита:

- Кажи ми, Философе, Йехова, нашият бог, не е ли по-стар от всички богове и не е ли всемогъщ?

Константин се усмихна дружелюбно и спокойно каза:

- Двадесет и два века преди Христа покровител на Вавилон е бог Мардук. Той очевидно е „малко“ по-стар от Йехова.

След което направи пауза, като търсеше най-деликатния израз, и каза:

- Ако Йехова беше всемогъщ, защо евреите нямат държава, а са пръснати по целия свят?

Равинът не посмя да каже, че Хазария е еврейска държава, тъй като евреите макар и управляващи, бяха малцина. За Константин не беше трудно да се досети какво мисли равинът и добави:

- Ето, сега еврейски род заслужи с доблестта си да управлява Хазария, но тя далеч не е държава само на евреите.

Одобрителни възгласи се разнесоха в залата и знатните гости споделяха възхищението си от умните и умерени отговори на този изключителен човек. През целия прием Константин и Методий беседваха с много от поканените. Получиха много покани за посещение в домовете на стратези, търговци и свещеници. За разлика от Халифата, в Хазария имаше истинска толерантност към религиите. През останалите дни на седмицата около 200 души помолиха Философа да ги кръсти и той отново молеше Методий да извърши ритуалите. На прощалния прием по знак на хагана ковчежникът донесе много дарове. Тогава Константин му каза:

- Господарю, даровете ти са ценни и ние сме ти много благодарни за тях, но ако вместо тях би освободил християнските пленници да се върнат с нас, благодарността ни ще е двойна. Християнските пленници са ми по-скъпи от всички дарове.

Хаганът беше свикнал при него да идват хора за лични облаги, а този млад философ, се отказваше доброволно от наградата си, за да даде свобода на пленените християни. Той не само проповядваше християнството, но и го практикуваше в най-интелигентната му и милосърдна форма. Хаганът нареди да се съберат 200 души и да му ги предадат.

На раздяла хаганът му предаде писмо до императрица Теодора, в което между другото се казваше: „Ти, господарке, ни изпрати такъв мъж, който ни обясни със слово и с примери, че християнската вяра е свята. Като се убедихме, че тя е истинската вяра, ние наредихме всички да се покръстят доброволно, като се надяваме и ние да направим същото. Всички ние сме приятели на твоето царство и сме готови да ти служим, където поискаш….“

Върнаха се по същия път. Най-радостни бяха завръщащите се пленници. Голяма част от тях бяха от черноморските градове колонии на Византия и те фактически се връщаха по домовете си. Архиепископът на Херсон беше безкрайно радостен да ги види и отслужи през първата неделя тържествена благодарствена служба. Вечерта поканиха братята на прощална вечеря, понеже те желаеха веднага да се отправят към Цариград. Най-голямото разочарование за архиепископ Йоан беше, че братята щяха да вземата мощите на свети Климент със себе си.

Понеже търговският обмен между Херсон и Цариград беше много интензивен, вестта за завръщането на братята беше дошла, преди те да са тръгнали. Най-голямото предстоящо събитие беше, че те щяха да донесат мощите на свети Климент. Патриарх Игнатий I нареди да се извършат необходимите приготовление за най-тържествено посрещане на братята и мощите. В деня, в който дойде съобщение за пристигането на кораба им, хорът на Хагия София начело с патриарха се отправи към пристана срещу Галата с песни. Носеха хоругви и икони. Градът и най-вече българското му население се стичаше да види какво става и мълвата се разнесе толкова бързо, че се наложи градоуправителят на Цариград да изкара войници за защита на реда. Процесията към Хагия София беше внушителна: начело патриархът, след него двамата братя и свитата им, след тях хорът, който непрекъснато пееше, след тях се нижеше безкрайна върволица от хора, които се надяваха да преживеят службата в храма. В храма Методий си спомни как понякога самият император Теофил дирижираше хора лично. Теофил дори приживе беше съставил един псалм, който хорът също изпълни. Теодора, Варда и свитите им, с целия им блясък, бяха на обширния първи балкон вляво от входа. Те вежливо кимнаха на братята, когато те погледнаха към тях.

          Поставиха мощите в храма. Това се разчу по цялата империя и започна да приижда един поток от поклонници, който щеше да продължи до 861.

          Имаше и официална аудиенция, на която Методий връчи на Теодора писмата и подаръците на хазарския хаган. Всички любопитстваха за подробности от мисията и братята разказваха увлекателно. Когато Кирил предаде на патриарха преписите от ивритската граматика на български, за да се съхраняват в библиотеката, патриархът извика един от слугите си и му каза нещо. След известно време слугата донесе една древна скъпоценна ритуална чаша с надпис, който досега никой не можеше да разчете. Константин я погледна и, макар да изглеждаше много изморен, лицето му се озари от светлина.

- Това е езикът на старите самаритяни – каза той.

Константин прочете надписа и го преведе, след което пресметна нещо и каза:

- От този надпис научаваме, че от 12-та година на Соломоновото царуване до Рождество Христово има 909 години. Нека си спомним, че роденият в Илирик Бели цар, който вие записвате на гръцки като Велизариус и който беше най-великият пълководец на Юстиниан, докара от Картаген вандалското съкровище в Цариград, а в него се е намирало и съкровището на Ерусалим, заграбено от Титус. Сигурно тази чаша е била сред тези предмети.

Игнатий I ликуваше.

Методий предаде на Игнатий I осем тома записки на Константин за случилите се събития, за съдържанието на споровете с другите философи, за да се препишат на чисто на гръцки за библиотеката. Тези книги излъчваха изключителна сила на логиката, познанието и нравственото убеждение на Константин. Методий сам се зае да ги преведе в Полихрони на български.


[1] Олимп в Западна Галатия, днешната планина Ака-Даг в Мала Азия. В Галатия живеят от 279 година преди Христа галати или гали, които говорят като славяните. Византия изселва там многократно и славяни от Балканите, за да не попадат под влиянието на българската държава.

[2] Приток на река Вардар

[3] Министър на външните работи

[4] Река Волга

[5] Диарбекир, древен културен център

[6] Две кожени чанти, съединени с колан. Обикновено се прехвърлят през конско седло, за да бъде равномерно разпределен товарът.

[7] Тарос, древен град в Крим

[8] река Дон

[9] Съвременен Дагестан

[10]

Житие на Константин-Кирил написано от добре осведомения техен ученик Климент Охридски.

Откъс от: 

Учителите на българите, исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049386-7, София, 186 стр. Цена 10 лв.

 

https://www.book.store.bg/p160594/uchitelite-na-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

image

Честит празник на всички които милеят за българската просвета, наука и култура!

 

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 56373
Постинги: 132
Коментари: 115
Гласове: 210
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031