Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05 19:22 - Българите през 5-ти век – трайни жители на Балканите
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1890 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

11.8 Пети век

През пети век има няколко крупни събития на Балканите, в които участват българи:

 

Ш  Българи живеят в Тракия и застрашават Цариград през 447;

Ш  Съюзът на преди разединените готи амали и балти застрашава Византия и тя е принудена да наеме българите за война с тях през 488;

Ш  България контролира района от р. Тиса до Киев 491;

Ш  Византия води война за освобождаване на Тракия от българите, която завършва с крупна победа на българската армия в днешна Македония през 499;

Ш  Българи се заселват в Италия.

11.8.1 Българи живеят в Тракия и застрашава Цариград през 447

В рамките на Атиловата държава българите живеят вече и в Тракия. Това ни казва Хипатий от Витиня, който е писал своя труд около 447:

 

„…Варварският хунски народ, който живееше в Тракия, дотолкова нарасна, че зае повече от 100 града и малко остана да застраши и Цариград.“

11.8.2 Българска армия наета срещу готите през 488

Политиката на император Зенон е да противопоставя остроготите, предвождани от Теодорих Велики, на тези предвождани от Теодорих Теодомиров. След среща на техните войски техните пълководци все пак успяват да се договорят за съвместни действия срещу Византия. Това вече е жизнена заплаха за Византия и тя наема българите с цел да победи или пропъди остроготите от Балканите. Това научаваме от Йоан Антиохийски, който е живял през VII или VIII век. В своята „Всемирна хроника“ той ни съобщава, ГИБИ 3 32:

 

„...Съюзът на двамата Теодориховци отново безпокоял ромейската държава, тъй като те опустошавали тракийските градове. По тази причина Зенон (479-491) бил принуден да повика за пръв път българите за съюзници.“

 

Българите са, разбира се, вече в Мизия, както разбрахме от предишната глава, а сега са ангажирани срещу заплащане да воюват с готите. Крупни военни действия на остроготи срещу гепиди и българи има около Сирмиум, днешна Сремска Митровица. Това научаваме от Павел Дякон (992), ЛИБИ 1 410:

 

„...Но преди (Теодорих Велики) да пристигне в Италия (488), той победил и погубил гепидския цар Траустила, който му устройвал засада.

 

Той унищожил и българския цар Бузан. Като извършил голяма сеч над отрядите му.“

 

Независимо от поражението при Сирмиум остроготите все пак са изтласкани в Италия и българите отново са господари на Балканите. Това научаваме също от Павел Дякон (725...730-797...799), ЛИБИ 1 410:

 

„...Докато това ставало в Италия (докато Теодорих воювал в Италия срещу Одоакър през 493), българите жестоко опустошавали цяла Тракия. През същите дни огромен пожар опустошил Константинопол.“

11.8.3 България контролира района от р. Тиса до Киев след 491

След смъртта на Атила държавата му не се разпада и изчезва безследно, както това четем в новата западноевропейска историческа литература. Синът му Ирник обособява територии, които са твърдо под български контрол. Византийците почват съвсем ясно да различават кои от хуните са българи и кои техни съюзници. Това, от една страна, е районът от Тиса до Киев, а от друга на юг от Дунава включително Черноморското крайбрежие от Дунава до Кавказ. Това научаваме от анонимния автор, написал „Деянията на унгарците“ през XI век, ЛИБИ  5 25:

 

„…Освен това онази земя била едно време на владетеля Атила, след чиято смърт римските първенци завзели Панонската земя до Дунав и настанили там своите пастири. А пък земята, която лежи между Тиса и Дунав, завзел Кеан Велики, господарят на България, дядо на вожда Салан, чак до пределите на рутените (киевските славяни) и полоните и там населил склави и българи... след смъртта на цар Атила вождът Кеан Велики, прадядо на вожда Салан, дошъл от България с помощта и по съвета на императора на гърците, завзел тази земя; че самите склави били отведени към пределите на рутените (киевските славяни) от българската земя и сега техният вожд Салан се държи и ги управлява и каква власт има над своите съседи.“

 

Блазиус Клайнерт (1761) нарича Кеан Реан:

 

„…Реан: Пръв вожд на българите, към лято Христово 504-о завзел не само България, но и голяма част от Унгария и Сирмиум. От Сирмиум обаче той бил отблъснат от краля на Италия Теодорих и на връщане завзел Банат и земите около Тиса. Най-сетне получил обширна земя от император Анастасий (11.IV.491 - 9.VII.518) и я нарекъл България. Той царувал дълго, а след него царували синовете му.“

 

Земите около Тиса в Банат са българско владение до 884 според Бласиус Клеинерт. Баварски географ (IX) ни съобщава:

 

„…Бохемия има 20 крепости. Моравяните имат 11 крепости. България е огромна област с многоброен народ, която има 5 крепости. Поради своята многобройност те, българите, нямат нужда от крепости, за да се отбраняват.“

 

А от Павел Дякон (725...730-797...799) научаваме, че 30 години преди идването на Юстиниан на власт българите са в Тракия:

 

„…Докато това ставало в Италия (войната на Теодорих с Одоакър през 493), българите жестоко опустошавали цяла Тракия. През същите дни огромен пожар опустошил Константинопол.“,  ЛИБИ 1 410.

 

Мавро Орбини в книгата си „Царството на славяните“, написана през 1601, цитира няколко стари автори, както следва: Зонара и Кедрин (края на XI. началото на XII. Jh.) в животоописанието на император Анастасий Дикор (наричан Дикор, понеже двете му очи имали различен цвят) разказват, че в началото на папството на Симах, което започнало през 495, пълчищата на този народ не само нападнали Тракия, но многократно прониквали в Илирик. За това на посоченото място Зонара казва така:

 

„…Българите отново нападнали Илирик. Където някои от ромейските управители се опитали да ги спрат, обаче били позорно победени и напълно разбити. Този разгром на ромеите бил предсказан от появата на една комета както и на няколко гарвана, които прелетели над ромейската войска преди битката, освен това и от бойните тръби, които вместо сигнал за бой издали тъжен злокобен звук.“

11.8.4 Война на Византия за освобождаване на Тракия от българите. Крупна победа на българската армия край река Черна през 495-499

По времето на император Анастасий I (11.IV.491-9.VII.518) Византия въобще не желае да се примири с наследеното от Атила окупиране на Балканите от българите и подготвя крупна военна операция срещу тях през 495-499. Как е протекла тази война ни казва Комес Марцелин (…534), ЛИБИ 1 313:

 

„…499, консул Йоан Гиб: Арист, началник на войската в Илирик, се отправил с 15 000 войници и с 520 коли, натоварени с необходимото за воюване оръжие, срещу българите, които опустошавали Тракия. Сражението се завързало край река Цурта, където загинали повече от 4000  наши войници било в бягство, било като се хвърляли от високия речен бряг. Така там погинала илирийската военна мощ и били убити военачалниците Никострат, Инокентий, Танк и Аквилин.“

 

Бласиус Клеинерт (1761) преразказва Комес Марцелин (…534) и продължава:

 

„ „...Като получили прочее от император Анастасий толкова много злато и натоварени с безбройна друга плячка, те се завърнали в прежните свои поселения, а не в България, както мислят мнозина. Занапред този народ стана оръдие на божието правосъдие, с което беше наказвано неблагочестието на византийските владетели и безумието на отдалия се на безчинства народ. След като прекараха в мир една, две или три години, още в 502 г. те отново опустошиха Тракия, без да им окаже съпротива нито един римски войник.” Император Анастасий обаче, комуто най-голяма наслада доставяло внасянето на смутове в църквата и който имал обичай да отблъсква варварите не с оръжие, а със злато, още веднъж с пари ги насочил от изток към запад, като ги убедил да нахлуят в Унгария и другите съседни провинции, което и било сторено.“, Клайнерт (1761).

 

Оттук разбираме, че причината за войната е опустошаването на Тракия от българите и че нападенията са тръгвали от близката до Тракия днешна Македония. От това, че е унищожена илирийската армия разбираме, че решителното сражение е станало в Илирия. Това значи, че изходните поселища на българите за техните нападения на Тракия са в Илирия. А висок речен бряг има река Черна, десен приток на Вардар, наричана и днес от местното население Црна, което е най-близко до Цурта. Така че там трябва да е станала тази крупна битка. 15000 армия с пълно снаряжение за това време е крупна военна сила. След разгромяването на такава сила България контролира територията на западните Балкани окончателно.

 

Интересно е, че Бласиус Клайнерт (1761) съобщава, като съвсем естествено, че в Атиловата държава имало много народи, между които ръководна роля имали „маджари“ и българи. Паисий Хилендарски (1764) на стр. 325 описва по всяка вероятност същата война:

 

„…През 495 българите имали за свой княз Драгича. Те нападнали Франгия (Франкония) и Илирик, разбили гръцката войска, първия и силния между тях цар Анастасия, избили 400 000 (?) и пленили много земя и народ. Цар Анастасия изпратил на българите много злато и дарове и си купил мир. Тоя Драгич пръв взел данък от гръцкия цар Анастасий.“

 

Разликата между 495 и 499 говори или за неточност или за това, че войната е траела 4 години. Цифрата 400 000 убити при Паисий е вероятно силно преувеличена. Такова крупно събитие би намерило отражение в хрониките на съвременниците.

11.8.5 Българи се заселват в Италия.

Едно от най-ранните сведения за присъствие на българи в Италия ни дава Магнус Феликс Енодий (473-511), епископ на Падуа:

 

„…Откакто дойдоха българите (в Италия) латинският език се развали. “

 

Ако малка група се засели при един народ, тя се асимилира и не променя езика на този народ. Тук имаме едно много любопитно сведение, казващо ни, че поселниците българи са били в такова голямо количество, че са влияели на латинския език. Ние знаем, че италианците днес не разбират латински, ако не го изучават специално. Това преселване е възможно чрез армията на Мундо, който става съюзник на Теодорих и също действа като главнокомандващ на армията на Теодорих от Италия. Тези рано заселили се българи в Италия ще запазят идентитета си за дълго време. Даже през 978, пет века след тези събития, Селернски монах ще запише, че Арихиз, Беневентския херцог, е оплакван през 60-те години на осми век от

 

„…апулиецът и калабриецът, българинът, кампаниецът и …“, ЛИБИ 2 328.

Заключение:

Преди V век българите завземат Охридската земя. Преди да тръгне към Италия, Теодорих Велики слиза от днешна Североизточна България, в която вече през IV има българи, до Родопите и когато се отправя към Италия през Охридската земя, е пресрещнат от българска войска начело с владетеля Бузан, когото победил. Продължава масивно преминаване на български войски и народ през Дунава при Видин. В това време Теодорих води война срещу Одоакър за завладяването на Италия. С него е и армията на Мундо, състояща се от българи. В същото време българите жестоко опустошават цяла Тракия, тоест те са вече на юг от Балкана. В крупна война срещу българите в Илирия Византия загубва илирийската си армия при река Цурта. След смъртта на Атила господарят на България Кеан Велики, дядо на вожда Салан, завзема Панония от Тиса до Дунава и до Полша и заселва там българи и славяни, като славяните са изселени около земите на рутените, тоест към днешния Киев. Превзет е Илирик. Виждаме вече българи и в Италия, които влияят на латинския език.

Извадка от: 

Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

 

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

image

 




Гласувай:
7
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 88463
Постинги: 143
Коментари: 168
Гласове: 320
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031