Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06 16:34 - Българите през 4-ти век трайни заселници на Балканите
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 344 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 15.06 16:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Анонимен автор, живял през X век или началото на XI век, ни съобщава, че император Константин Велики, царувал през 306-337, е възстановил Плиска, Преслав и Силистра, ГИБИ 5 322:

 „...Тези (постройки в Константинопол) били построени, както се казва, от препозита Урбикий и епарха (градоначалник и съдия) Салустий (един от дванадесетте сенатори, които Константин преселил заедно със семействата им във Византион), и от останалите, като им предал 600 кентария злато за колонадите (емволи, сгради, които служели за запазване на минувачите от дъжд и слънце, някои двуетажни с горен етаж, украсен със статуи, който служел за разхождане, а в долния имало магазини), водопроводите и за крепостните стени. Той бил на поход срещу скитите и като ги покорил, възстановил град Преслав, Дръстър, Плиска и Констанция (дн. Кюстенджа). А тия били възстановени с помощта на Урбикий след около две и половина години от речта на Хермий.“

 В същия източник намираме: „…(Константин Велики) построил водохранилища и докарал водопроводни тръби от България.“

 Толстой и Кондаков са записали от стари източници:

 „…В главата, съставена от самия Константин Велики или по негова поръка, за „Готските игри“, където се излагат приеми  и празненства на византийския двор, се споменават и развлеченията след пиршеството – музика, песни, театрални представления и латински славословия. На шести ден на празника се устройва закуска, на която се поканват сините, зелените, българите и разни чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки; всички се явяват в национално облекло, народни горни дрехи, ковади.“, Толстой и Кондаков (1891) стр. 139. Цитатът е взет от Ценов (1936), нямам възможност да го проверя.

Излиза, че Константин Велики е възстановил престолните градове на България, които са съществували и преди него, и че Мизия е наричана България и по Константиновото време. Българите участват в празненствата на императорския двор като вътрешни за Византия народ, а не като чужденци.

 

 

Мавро Орбини (1563-1614) цитира днес загубен източник на Касиодор: „…Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий I (379-395); след много битки българите били победени около 390 и Италия си възвърнала Сирмиум.“, Орбини (1601) стр. 51-52. А Паисий Хилендарски ни съобщава, че Теодосий I „…отнел от тях град Свищов, но не можел съвършено да ги покори под римска власт.“, Паисий Хилендарски (1762) стр. 332.

 

Нека само мимоходом споменем, че българската история на Мавро Орбини е забранена на 7 август 1603 от папа Климент VIII. Както гърците, така и папата, претендирайки за сфери на влияние на Балканите и в Централна Европа, преследват и унищожат документи свързани със славната история на коренното население на Балканите и централна Европа.

 

Йосиф Генезий е учен, привлечен в кръга на Константин VII Багрянородни (913-959). Той произхождал от знатно семейство, заемал висока длъжност в императорския двор. Йосиф Генезий е автор на „История“, написана между 944 и 959. Ето какво научаваме от него, ГИБИ 4 334:

 

„...Между това държавните работи добре се ръководели от Михаил (III 842 до 23/24.IX.867) и майка му Теодора със съдействието на споменатите по-горе мъже. А предводителят на българите, по род произхождащ от аварите и хазарите и водещ името от господаря си Булгар, когото ромеите оставили да се засели в Доростол и Мизия, отправил към ромеите враждебни думи, като ги заплашил с нападение...

 

Високообразованият Йосиф Генезий фактически ни казва, че предводителят на българите, които официално били заселени в Силистра и днешна Североизточна България се е наричал Булгар и че на него очевидно е била кръстена и византийската провинция. Това ние вече знаем от Михаил Сирийски. В своята „История“, писана през 992, Лъв Дякон казва:

 

„...Казват, прочее, че мизите се отделили от северните котраги, хазари и кумани и напуснали бащините си жилища. Скитайки по Европа, завзели и заселили тази страна по времето, когато Константин (IV) Погонат (668-685) управлявал ромейската държава и по името на своя племенен началник Българ я нарекли България.“, ГИБИ 5 252.

 

Българите на север от Кавказ до устието на Дунава са народът на Велика България.

Заключение: През IV България се простира от Кавказ до Дунава и днешна Североизточна България. Константин Велики е възстановил престолните градове на България на Балканите.

Виж: стр. 338 от Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

image





Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 71417
Постинги: 139
Коментари: 142
Гласове: 272
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930