Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06 11:59 - ГРЪЦКОТО ДУХОВНО РОБСТВО НА БЪЛГАРИТЕ
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 330 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Аз принадлежа към тази генерация, на която в училище разказваха, че „религията е опиум за народа“ и т.н. С тази доктрина на комунистическата идеология не могат да се обяснят много важни исторически процеси. Един от тях е ролята на гръцкото духовенство през турското робство. Не ни беше разяснено, че съдебната власт по граждански въпроси не засягащи мюсюлмани е била в ръцете на гръцката църква. Как е функционирала тя научаваме от следния откъс:

„…Човек се учудва на тогавашното държавническо умение на турците. Чрез вземането на християнски момчета получават физическа власт, чрез преимуществените права на гръцкия патриарх получават църковната власт над християните от Балканския полуостров и сега могат спокойно да владеят. Патриархът беше един вид вицекрал в турската държава. Под предлог да съхрани подчинението на християните пред султана, той получава подкрепа от страна на турците при своето потисничество на българите. Първата задача на гръцкия патриарх е да унищожи българските духовници и българската литература и да въведе в България гръцката служба, която българите не разбират. Той преследва всяко недоволство в българите и успява в края на краищата по този начин да потиска българите до такава степен, че те да загубят народностното съзнание на своя народ и да са смятани за без-волева тълпа, която е предопределена да служи на гърци и турци

През 1573 всеки нов патриарх трябваше да наброи 6 000 жълтици, за да получи този пост, след това обаче тази сума се повишава до 150 000. За да може да заплати тази баснословна сума, патриархът продава всяка епископска катедра за най-малко 4 000 жълтици. Епископите пък трябва да ограбят тези и други пари от вярващите си, за да могат да живеят в разкош и да подкупват турските служители. Освен това гръцките епископи са вземали и данъци за Портата. Поради услугите, които той оказва на турците, той има право да арестува всеки българин и да го изпрати на заточение. По време, в което турските духовници живеят в голяма бедност, гръцките епископи си позволяват такъв лукс, който си съперничи с този на паши и везири. Викарият на митрополита в Търново Неофит (1840-1842) ни описва поведението на епископа и начина, по който той граби пари, по следния начин: „Епископът тръгва с многочислени последователи. Той бива придружен от най-малко 15 знатни от града, 35 попове, своя викарий, 4 дякони, 25 монаси, 65 селяни, 2 секретари, един кафеджия, един готвач, 2 чибукчии (палячи на лулата му), 6 коняри, 8 въоръжени турски телохранители, два до три резервни коня с обковани със злато седла, позлатени стъпенки, пискюли и дезгини. Носят се тигани за пържене, гаванки за миене, кани, дюшеци, завивки, наргилета, кехлибарени мундщуци за тях и т.н. Когато епископът пристигне с такава свита в което и да е село, остава два дена и взема 550 гроша , за да освети вода за цялото село, 1550 до 3330 гроша според големината на селото подаяния, 15 гроша от всяка семейна двойка, 8 гроша от вдовица или вдовец. Той се осведомява да не би да има някой, който живее със своята жена лошо и иска да се развежда. За развод взема 1 500 до 2 500 гроша. Ако семейната двойка се кара само помежду си, той им взема според настроението си 1 500 до 5 000 гроша. Ако узнае, че двама са сключили брак, но са в роднинска връзка, наказва ги с 550 гроша, а свещеника, който ги е венчал - с 850 гроша. Роднинството обаче изчезва едва с четвъртата генерация. Тъй като е много трудно да се живее в безпогрешен брак, то епископът винаги намира, че едва ли не всяко второ семейство е съгрешило, което, за да му бъдат простени греховете, трябва да плати глоба. За службата, която изнася в селото, той взема 250 гроша от селото и 550 гроша от църквата. Той оставя на църквата една покривка за вечерня и взема за нея 350 гроша; оставя на църквата две написани на гръцки книги, едно разпореждане за реда на богослуженията и една книга със служби. За първата взема 80 гроша, а за втората 1 250 гроша. След това изпраща турски войници да вземат от всяка къща по 50 оки (65 кг) пшеница и просо. Това е само за епископа. Сега и неговата свита трябва да получи подаръци. На викария се дават 150 гроша, на дякона 200, на нотабилите 350, на кафеджията, на чибукчията и на готвача по 50 гроша на всеки, на турските телохранители по 24 гроша, на турските жандарми по 100 гроша и т.н. Ако селото откаже да плати, епископът веднага докладва на турските власти и те веднага чрез насилие събират изисканото.”. „
Откъс от: 

 

Д-р К. Г. Раковски, Русия на изток. Историческо изследване на руската политика на изток и частно - в България по официални, официозни руски и други чужди източници. Издадена за първи път във Варна от книжарницата на К. Евстатиев през 1898. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, София, 2017, ISBN 978-619-90656-9-3, 166 стр., Цена 15 лв.

 

https://www.book.store.bg/p215173/rusia-na-iztok-d-r-k-g-rakovski.html

image




Гласувай:
4
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 71393
Постинги: 139
Коментари: 142
Гласове: 272
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930