Прочетен: 2516 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 20.10.2020 19:53
„...През същата (528) година и царят на хуните на име Грод (при Скилица записан Гордас или Горд), който живял близо до Босфора, минал на страната на императора, като се покръстил и станал християнин. Императорът го приел и като му дал много дарове, изпратил го в страната му да охранява римските предели и града Босфор (на левия бряг на Кимерийския Босфор, старото му име било Пантекапейон). Понеже плащал ежегодно данък на римляните във волове вместо в пари, този град се нарекъл Боон форос. Юстиниан поставил там известен брой римски войници и трибун да пазят града от хуните и да изискват определения данък във волове. В този град имало оживена търговия между римляни и хуни. А царят на хуните, като станал християнин, отишъл в страната си и намерил там своя брат, комуто разказал за любовта и уважението на императора и за това че станал християнин. После взел статуите, които хуните почитали - те били направени от сребро и електрон (сплав от 52% злато и 48% сребро, известна под името бяло злато) и ги стопил. Разярени, хуните се споразумели с брат му, отишли и го убили. И направили цар неговия брат Муагерис (при Скилица записан Моагер, около 527). Но като се уплашили да не би римляните да поискат да отмъстят за него, те отишли неочаквано в Босфор и убили трибуна Далмаций и войниците. Научавайки това, императорът изпратил бившия консул Йоан, внук на Йоан Скит и син на патриций Руфин, с голяма скитска войска. Той се отправил срещу тях по суша от Одесопол заедно с Годила и стратега Бадурий. Като чули това, хуните избягали и изчезнали. Тогава настанал мир в Босфора и римляните, без да се страхуват от нищо, го завладели.“
Йоан от Никиу (…696…) описва същото събитие по следния начин:
„…И след това дойде един мъж от хуните на име Жарокс при император Юстиниан, и беше кръстен, и стана християнин. И императорът му стана кръстник, и му даде велики почести и го изпрати обратно в родината му. Сега този мъж стана васал на Римската империя. Този Жарокс взе всички идоли, които почитаха хуните, и ги натроши на парчета, и взе среброто, с което те бяха покрити, и ги изгори. И целият народ на страната на хуните, които бяха варвари, побесня и се надигна срещу него и го уби.
И когато император Юстиниан чу това, той се вдигна и отиде да воюва срещу тях, и изпрати много кораби по Черно море и много войници скити и готи. И той изпрати Тулилан, храбър пълководец с кораби. Но конницата той изпрати по суша и още голяма армия начело с Бадуариус като командир. И, когато жителите на страната на хуните чуха (за тези сили), те избягаха и изчезнаха. И императорът завладя страната им и се помири с тях.
В тези дни в държавата на хуните царуваше мъж на име Грепес и той отиде при император Юстиниан и стана християнин, той с всичките си роднини и офицери. И императорът му даде голяма сума пари, и го изпрати обратно в страната му с почести като васал на Римската империя.“
Виждаме тук, че братята Грод и Муагерис са наречени Жарокс и Грепес, а пълководците Годила и стратега Бадурий са наречени Тулилан и Бадуариус.
Виж стр. 209 в:
Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни, Цена 100 лв. 3.010 kg.
https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html
https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html
http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105
Други книги на този издател:
https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html
https://ciela.com/publisher/guta-n.html
http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606
„Роски писмена“ на Крим и Константин Фил...
С анимирана "Лада" по анимиран...
Човекът, който успя да измери обиколката...
Аномално природно явление...(с)
Още Константин Велики води жестоки войни за да установи властта си над цялата империя. Основата на неговата армия са мизийците, от който народ е и той (той е роден в Ниш) и които са християни от времето на св. Павел. По тази причина той им дава фактическа автономия и им възстановявала най-важните градове, Плиска, Преслав, Силистра и Томи (Кюстенджа). Сенатора натоварен с тази задача е същия които е натоварен със задачата да построи Новия Рим, наречен след него на неговото име – Константинопол. Константин се грижи и за духовното извисяване на народа си в империята. Той въвежда тяхната религия, християнството като държавна религия. Той не само че подкрепя Урфил, автора на глаголицата (наричана и днес в Словения и Хърватско готика), които превежда Библията на нашия език (с изключение на книгите за царете), но и го обсипва с внимание наричайки го „нашия Моисей“. Константин нарежда на държавна сметка да се правят красиви преписи на църковните книги и в стари текстове се казва, че той е обичал преводите на Урфил, тоест той е говорил езика на мизите. Даже има източници, че на Никейския събор, той не е разбирал споровете на гърци и латинци, защото не е разбирал езика има. За това, това е единствения римски император обявен за светец от нашата национална църква (21 май, Св. Константин и Елена).
Така че българите първоначално частично изтласкани от балканския полуостров в 250 годишна война обособяват по времето дискутирано в постинга три формации. Българи в рамките на империята, които участват в обществено политическия и стопански живот, българи федерати (от федера – договор с непобеден народ), за които питате, свободни българи, които служат срещу заплащане на Източната римска империя (живеещи в Мизия, Тракия и на територията на бивша Югославия) и българи във Велика България – самостоятелна държава.
Приятен ден!
Гаврил Кръстевич, Българска история, Том 1 Българска история под името на хуните. Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-1-7, Издателство ГУТА-Н, 2017, София, 316 стр. Цена 20 лв.
https://www.book/p188433/bylgarska-istoria-tom-1-bylgarska-istoria-pod-imeto-na-hunite-gavril-krystevich.html
и
написаната от мене
Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.
https://www.book/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html
Приятен ден!
Поздрави!
Желая ти всичко хубаво!
Николай