Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07 12:11 - Християнство при хуните?
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 350 Коментари: 4 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Хуните имат първо допир с християнството чрез Кавказ и Мала Азия. В „Кръщението на арменците, грузинците и аланите от свети Григорий”, ЗРИО (1906), се казва, че по времето на арменския цар Трдат (298-330) св. Григорий изпраща епископа Йоан при хуните:

 
„...И изпрати той (св. Григорий) Йоан като епископ над страната на куаните.“

Файет Византийски, незнайно кога живял, написал на гръцки една Арменска история от 344 до 399 г., която, казват, е била преведена на арменски още в първата половина на V век, казва (Кн. III, Гл. 62) следното: „Григорий (внук на просветителя Григорий Велики и епископ Агуански и Иберийски) се представи на царя на масагетите, който владееше безчислени войски от хуни, и започна да го поучава в Христовото евангелие… Хуните първо го слушаха с внимание, приеха го и му се покориха, но след това, но после… като помислили, че арменският цар го е пратил нарочно да ги учи на християнската вяра, за да не правят повече набези и завземания в царството му, решили да го убият и царят на масагетите одобрил това решение и те го вързали за опашката на един луд кон, когото после натирили към Северното (Каспийско) море, и така го умъртвили.“, виж в Крьстьовичъ, Гаврiилъ (1869), стр. 443.

Както знаем от Йешуа Стилит (517), хуните са наричани от сирийците също и кионайе.

Втори и далеч по-интензивен контакт с християнството хуните имат след изселване на римски пленници при една от войните им. Глон (Глом, Глои) станал градоначалник на Амида, дн. Диарбекир, след превземането му през 503 от съюзни войски на перси и хуни. Йешуа Стилит (517) съобщава, че от персийския цар Кавад са изселени от град Амида, дн. Диарбекир „18 500 сирийски християни“, които той дал подарък на своя тъст, хунския цар „...в знак на благодарност“. Към 526 племенникът на император Юстин, бъдещият император Юстиниан, посещава Боспор и, узнавайки за сирийската християнската диаспора, казва на Юстин. Той пък праща на общността керван с храни и свещени съдове, Пигулевская (1940). Така че пленниците са били заселени около град Боспор на Азовско море и основали там своя колония като поданици на хунския цар. Те живеели там от около 503-505.

Интересно! Амида е един от градовете на тогавашната цивилизация. Част от пленниците със сигурност упражняват доходни занаяти и са образовани. Така, че тази „ценност“ е изпратена към столицата на Велика България. В немската история има подобен пример: Пруският владетел заселва висококултурните емигранти-хугенотите не в периферията на държавата, а в Берлин и съживява пруската икономика. Макар и никъде при старите автори да не съм срещал пряко свидетелство, че Босфор на Керченския пролив е бил столица на Велика България, то това предположение изглежда обосновано от горния факт. В допълнение на това, знаем, че „...Пантикапея (град на кримската страна на Босфора срещу Фанагория) е бил постоянно селище на босфорските царе“,  Дидор Сицилийски (I в. пХ) кн. 20 24. В него са царували между 438 и 245 пХ:

Спарток I        438/437-433/432 пХ

Левкоон I           389/388-349/348 пХ, син на Сатир I

Спарток II          349-347 пХ

Парисад           347-309 пХ

Сотир II           9 месеца през 309 пХ

Притан 309 пХ

Евмел 5 години и 6 месеца, 309-303 пХ

Спарток III      303-284 пХ

Парисад II       284-245 пХ

Древният тракийският град Кабиле в Ямболско е бил превзет от Филип и ползван от Александър Македонски. Археологически разкопки показват, че Спарток III е имал резиденция в Кабиле. Това потвърждава сведенията на много автори, че Лезимах губи тракийски и скитските владения на македонците и че културното и стопанско общуване на траки и скити още от III век пХ се простира около Черно море от Крим до днешния Бургас.

Интересен е и заветът на великия понтийски цар Митридат (ок. 132–63 пХ), който в края на живота си омъжва всичките си многобройни дъщери за владетели от Предкавказието: да превземат Рим по маршрут северно от Черно море. Прокопий Кесарийски в своето произведение „За постройките“ отбелязва:

„…12. Особено той (Юстиниан) укрепил Босфора; от древни времена този град е станал варварски и се е намирал под властта на хуните; императорът го върнал под властта на римляните.“, Прокопий Кесарийски (ок. 500 ок. 565), Прокопий (1939).

Това доказва, че бидейки в ръцете на хуните от древни времена, бидейки седалище на босфорските царе, и имайки стратегическо място за контрол на преминаващите през пролива стоки и войски, град Босфор, по подобие на Цариград, е бил столица на хуните.

За по-нататъшната съдба на тези пленници научаваме от епископа на град Милетина, главния град на о-в Лесбос, Захарий живял във втората половина на 4 и първата половина на 5 век. Захарий Милетински, Захарий Ритор или Захарий Схоластик е роден в Майюм, пристанището на град Газа. Учи в Александрия между 482 и 489, а след това учи правни науки в знаменитата тогава Бейрутска школа. Яростен защитник на монофизитите и близък на Север Антиохийски, той е написал и неговата биография „Животът на Север Антиохийски. По времето на император Зенон работи като юрист в Константинопол. През 490/491 има писмо от него до евнуха Евпраский; а в сирийски текст е посочено, че последният по това време бил на царска служба. През 536 на акта на Константинополския събор има негов подпис като епископ Милетински. Тъй като през 553 град Милитени е представен от епископ Паладий, то Захарий е починал преди тази година. Така, че той е достоверен източник на информацията, която ще разгледаме по-долу. Ето какво ни казва той:

 „..Сега в земята на хуните, преди около 20 години и повече (преди 535), някои мъже превели няколко книги на родния им език, което Господ ни подава за произхода им, ще го представя както аз го чух от някои праведни мъже, Йоан от манастира в Ресаина (в Месопотамиия), основан от Ишокуни близо до Амида и Томас обущарят, които 50 години по-рано са били взети в плен от Кавад (тоест около 505). Когато достигат в земята на персите, те отново били продадени на хуните и отишли отвъд Вратите (Дербентския проход) и били в страната им повече от 30 години. Там те си взели жени и децата им били родени там. Но след този период от време те се върнали и ни разказаха историята със собствените си уста, както следва: След идването на пленниците от земята на римляните, които хуните отвели със себе си и след като са били в страната им в продължение на 34 години, на един човек на име Кардутсат, епископ на страната на Араните се явил ангел и свързания с тях (пленниците) епископ, и му казал: „Вземи трима благочестиви свещеници и излезте на полето, от мен ще получите съобщение, изпратено от Светия Дух до теб, защото аз съм пазител на пленниците, които са доведени от земята на римляните в земята на тези народи и са отправяли молитви към Бога. И той ми каза какво да ти кажа.“ И, когато същият този Кардутсат, който, когато се преведе на гръцки името му, се нарича Теоклетос, той и тримата презвитери пламенно отишли на полето и се обърнали към Бога, а след това ангелът им казал: „Хайде, идете сухи (не току що) ръкоположени свещеници за тях в земята на народите (на хуните) и предупредете децата на мъртвите и им обяснете загадката, и ги подкрепете, и ще видите, аз съм с вас и ще се грижа любезно за вас, и там сред народите вие ще получите знаци, и вие ще намерите всичко необходимо във ваша услуга.“. И други четирима отишли с тях в страната, в която нямало мир, в която тези седем свещеници от вечер до вечер намирали подслон и седем хляба и стомна с вода. И те не влезли по пътя през Вратата, а са водени през планините. И когато стигнали до мястото, те казали тези неща на пленниците, както и много кръстили, и те кръщават също и сред хуните. Те били там в продължение на седем години и там превели книгите на хунския език.“, Zachariah of Mitylene (1899), глава 7 на книга 12, написана през 555.

 След 4 века ще видим Константин Философ в Хазария да държи в ръцете си хунски книги с „роски букви“ и да добавят гласните букви в роската азбука. И тъй като вече знаем, че кутригури, утигури и сибири живеели в Прикавказието и северното Причерноморие са един български народ, то това е била и първата азбука на българите и първите им християнски книги на този език. В „Пространно житие“ Константин осведомява свещениците във Венеция:

 „...Ние пък знаем много народи, които имат книги и въздават слава на Бога всеки на своя език. Известно е, че такива са арменците, персите, абазгите, иверите, сугдите, готите, аварите, тирсите, хазарите, арабите, египтяните, сирийците и много други. ... С тези думи и с други по-силни ги посрами, остави ги и си отиде.“

 Кирил, знае много добре какво говори. Това означава, че християните в Хазария са имали „книги и въздават слава на Бога всеки на своя (хазарски) език“. Арабският писател Ибн-Хаукал (...943-977...) писал през втората половина на десети век, ни казва следното за езика на българите живеещи на Волга:

 „...Езикът на булгар е като езика на хазарите. Езикът на буртас (тюркски народ, живеещ пт на юг по Волга) е друг, както е друг и езикът на русите, различен от този на хазарите и буртас.“, Заимова (2000) стр. 75.

 А за далеч по-ранен период, периода около Атиловото време, Нестор (1118) в глава VIII на своя летопис ще ни каже:

 „…Когато славянския народ, както вече казахме, живял по Дунава, дошли скитите, тоест хазарите, така наречените българи, и се заселили по Дунава, и станали поселници в земята на славяните…“

Горните сведения ни принуждават да стигнем до извода: Българите във Велика България са имали писменост още през VI век.

Созомен (ок. 400-450) ни съобщава за времето на император Теодосий I (379-17.I.395):

 „…По това време в Томи и в останала Скития се управлявала от Теотим Скит, мъж възпитан в любов към мъдростта. Варварите хуни около Истър, като се възхищавали на неговата добродетел, го наричали ромейски бог, защото чрез него те се запознали с вярата.“, ГИБИ 1 65.

 Това се потвърждава и от Евсевий Софроний Йероним (340-30.9.420), един от най-образованите раннохристиянски писатели, роден в разрушения през 377 от готите град Стридон в Далмация и превел Библията на латински език – така наречената Булга, който е живял на много места в римската империя:

 „...Теотим, епископ на Томи в Скития, издал къси и кратки трактати, написани във вид на диалози и според старото красноречие. Чувам, че е писал и други неща.“, Евсевий Софроний Йероним (340-30.9.420), ЛИБИ 1 221.

 „…От Индия, Персия и Етиопия ежедневно приемаме тълпи монаси. Арменецът свали колчана си, хуните изучават псалтира, ледовете на Скития се стопяват от топлината на вярата. Червеникавата и русата войска на гетите заобикаля палатките на църквите; и може би затова се сражават срещу нас с еднаква упоритост, понеже изповядват еднаква вяра.“, ЛИБИ 1 219.

 „...Амфиполис, и той е град в Македония; има градове с едно и също име – Аполония в Сирия и Аполония в Македония (дн. Полиня).

 Бероя, град в Македония, който тържествено прие словото божие.“, ЛИБИ 1 221.

 Йероним (340-30.9.420) пише това съчинение, както той сам казва, в „...14-тата година от царуването на император Теодосий (379 до 17.I.395)“, тоест през 393. На друго място Йероним ни казва, че тези хуни са новопоявили се:

 „…А номадите, троглодите (живеещи в подземни жилища), скитите и жестоките новопоявили се хуни се хранят с полусурово месо.“, ЛИБИ 1 219.

 Това са хуните, които са тръгналите от Кримския полуостров и са достигнали до Дунава, преследвайки готите след 376. Във всеки случай християнството е преминало Римската граница и е влияело и на хуните около Дунава още преди IV век.

 

Виж стр. 185 в: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html
image



Тагове:   хуни,   християнство,


Гласувай:
5
0



1. shtaparov - Хуните са новопоявили се но не в Е...
08.07 12:35
Хуните са новопоявили се но не в Европа,а около границите на Римската империя. Те несъмнено са наречени така,за да бъдат различавани от "старопоявилите се" Хуни,които живеели там отдавна и вече били приели псалтира. В извори от VI в. неслучайно пише,че Хуните обитавали споменатите райони от древни времена. Значи не става дума за натрапваната от руските "учени" 375 г.,а за много по-ранен период от време след като знаем че Хуните са споменати още от Птолемей,което с пълна сигурност ги обозначава като типичен нетюркски народ.
цитирай
2. historybg2018 - Да разбира се европейските хуни са ранни поселници на Балканите според старите автори!
08.07 15:44
В това няма съмнение. Даже при Йордан

Йордан (551) Гетика „За произхода и деянията на гетите“. Римска история – извадки; Малх: Византийска история, Пълно издание на български 2017, 130 стр., Редактор: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-4-8, Издателство ГУТА-Н, София, 130 стр. Цена 10 лв.
https://www.book/p205268/getika-za-proizhoda-i-deianiata-na-getite-rimska-istoria-izvadki-vizantijska-istoria-jordan-malh.html

има легенда за възникване на хуните от готите преди времето на амазонките. До извода че хуните са стари поселници на балканите стига още
Гаврил Кръстевич, Българска история, Том 1 Българска история под името на хуните. Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-1-7, Издателство ГУТА-Н, 2017, София, 316 стр. Цена 20 лв.
https://www.book/p188433/bylgarska-istoria-tom-1-bylgarska-istoria-pod-imeto-na-hunite-gavril-krystevich.html
цитирай
3. historybg2018 - А най-подробната сбирка от цитати от стари автори доказваща това има в
08.07 15:45
Ганчо Ценов, История на българите. Превод от немски: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-6-2, Издателство ГУТА-Н, 2017, София, 140 стр. Първо издание: Dr. Gantscho Tsenoff, Geschichte der Bulgaren, Bahnhof- und Feldbuchhandel Gesellschaft m. b. H. Berlin S. 14., Berlin 1917. Цена 12 лв.
https://www.book.store/p215181/istoria-na-bylgarite-gancho-cenov.html

Д-р Ганчо Ценов, История на българите и на другите южни славяни от римското завоюване на Балканския полуостров до края на деветото столетие, БЕРЛИН И ЛАЙПЦИГ WALTER DE GRUYTER & CO., ПРЕДИШНОТО ИЗДАТЕЛСТВО G. J. GÖSCHEN'SCHE VERLAGSHANDLUNG - J. GUTTENTAG, VERLAGS., КНИЖАНИЦА - GEORG REIMER - KARL J. TROBNER - VEIT & COMP, 1935, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев, Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-08-7. Стр. 364, Цена 25 лв.
http://bgkniga/articul/18589/Istoriq_na_bylgarite_i_na_drugite_iujni_slavqni_ot_rimskoto_zavoiuvane_na_Balkanskiq_poluostrov_do_kraq_na_devetoto_stoletie_.html

В този постинг не се дискутира произхода на европейските хуни а само малко известната история с християнизирането на босворските хуни.
цитирай
4. shtaparov - Благодаря- написал си много пол...
10.07 19:50
Благодаря- написал си много полезни неща,поздравления за което!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 49473
Постинги: 124
Коментари: 95
Гласове: 167
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031