Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07 13:41 - Устройството на българската държава при Омуртаг
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.07 13:44


 "...

Върховната власт в българската държава имал канес-ювиги. Той се е избирал, утвърждавал или свалял от велик народен събор. Така например е станала смяната на Телец със Сабин, както ни съобщава Анастасий Библиотекар (873-875), ЛИБИ 2 258:

 „...А българите се разбунтували (763), убили Телец заедно с неговите боляри и поставили на престола Сабин, зет на някогашния им владетел Кормесий. Понеже този Сабин незабавно отправил до императора молба за мир, българите направили събор, на който силно се противопоставили на Сабин, казвайки му: „България, както виждаме, чрез теб ще бъде победена от ромеите“.

 В своята „Хроника“ монахът Регион (…915), ЛИБИ 2 307, ни казва, че през 889 Владимир бил свален от Борис и че Борис

 „…след това свикал цялото си царство и поставил за княз по-младия си син (Симеон)....“

 От „Бертинските анали“ (741-882), ХИБ 1 190: научаваме, че по времето на Борис България е била разделена на 10 области, наречени комитати: „…Недоволни от това (покръстването), неговите боляри  разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй, колкото били в десетте комитата, те се събрали около двореца му (в Плиска)...“

 От оставените ни надписи на Омуртаг придобиваме впечатление за една добре устроена държава с развита йерархична структура. За това говорят 19 чина в държавната йерархия, изброени в долната таблица. Вариациите в записа са запазени нарочно.

  

Таблица 25.1. Чинове в държавната йерархия на Омуртаговата държава

Титла

Значение

Пояснение

1. канас-ювиги

владетел

Саморазбиращо се

2. канар-тикин

наследник на престола

Етикет при Константин Багрянородни

3. вулиа-таркан

 

Етикет при Константин Багрянородни

кавхан или капхан

главнокомандващ,

главен хан, съвладетел *

Командва лявото крило, надпис на Крум

боил

болярин

6 вътрешни и 6 външни

ичиргу-боил

първи довереник на владетеля **

 

колобър

жрец

виж историята с беглеца на Баян.

кана-боил-колобър

 

 

изиргу-колобър

 

 

зера-таркан

 

 

жупан-таркан

 

 

олгу-тракан

 

 

бори-таркан

подстратег (областен управител)

Теофилакт Охридски: учениците на Кирил и Методий, посрещнати от боритаркана в Белград

багаин

 

 

боготур

 

 

богатур-багаин

 

 

богатур-боил

 

 

копан

 

 

жопан

командир

запазена дума в сръбския език

комита

областен управител

Комит Никола Шишман, комитупули Самуил, Аарон, Давид, Мойсей

кандидат

 

 

* Бешевлиев (1981) стр. 47.

** Бешевлиев (1981) стр. 51.

 Споменатите знатни родове по времето на Омуртаг са: Чакарар, Кувиар, Киригир, Ермиар. Имената ни казват, че това в никой случай не са славяни. Воеводите, почетени с надгробни надписи при Омуртаг и Маламир са: Окорсис, Онегавон, Охсун, Ославна, Вон, Чепа, Исбул, Дристра, Теодор, Славнас, Турдачис. Тука виждаме, че българи и славяни са стигали до чин воевода.

 Освен дадените в тази глава надписи ето още няколко примера, съобщени от Бешевлиев (1979):

 Стр. 219: Кан сюбиги Омуртаг: … жупанът беше мой храненик и като се разболя, умря. Той беше от рода Ермиар.

 Стр. 220: Кан сюбиги Омуртаг: Славнас богатур багаинът беше мой храненик и като се разболя, умря.

 Стр. 221: Кан сюбиги Омуртаг: колобърът, ичиргу колобърът беше мой храненик и умря вътре.

 Стр. 221: Кан сюбиги Омуртаг: Турдачис, кандидатът беше мой храненик. Той умря вътре.

 Стр. 221: Кан сюбиги Маламир: Чепа богатур боил беше кулубър и храненик на архонта. Той като се разболя, умря вътре. Това се постави за негов спомен.

 В армията е имало множество чинове, както се вижда от инвентарни списъци на въоръжение. По броя на ризниците може да се съди за положението на съответния чин във военната йерархия.

 „Зитко ичургу боилът има меки ризници 455, шлемове 540, люспести ризници 427, шлемове 854, а турту(на) жупан люспести ризници 20, шлемове 40, верижни ризници 1, шлемове 1.“, Бешевлиев (1979), стр. 188

 „Сетит багаин притежава всичко 83 ризници и всичко 70 шлема.“, Бешевлиев (1979), стр. 181.

  „Багатур багаин има ризници всичко 53 и шлемове 45.“, Бешевлиев (1979), стр. 180.

  „Юк боилът има 26 ризници, ичергу багаинът 12, зиткомирът 17, юк багаинът 22, бири багаинът 22.“, Бешевлиев (1979), стр. 182

 А от инструкция от византийския дворцов етикет, оставена ни от Константин Багрянородни (905-9.XI.959), ГИБИ 5 221:

 „…Как е духовният внук на нашия свят император от бога владетел на България? Как е от бога владетелката? Как са канартикинът (престолонаследникът), вулиатарканът, синовете на поставения от бога владетел на България и останалите му чеда? Как са шестимата велики боляри? Как са останалите вътрешни и външни боляри? Как е целият народ?“

 научаваме, че канартикинът е престолонаследникът и че болярите се делят на вътрешни и външни. Вътрешни са тези, които са участвали в съвета и трапезата на владетеля, наричани често хранени хора, а външни са носещите в момента служби по границите. Това е и традиция в персийската държава, където управителите на външните области, наречени марзапани, са имали по-голяма власт от управителите на вътрешните.

 Царуването на Омуртаг се застъпва с царуването на следните византийски императори:

 

Лъв V Арменец

813-820

Михаил II Пелтека, иконоборец

820-2.X.829

Теофил, син на Михаил, иконоборец

2.X.829-20.I.842

 

От надпис на камък за жертвоприношение, намерен в Мадара, в четене и превод на Бешевлиев (1979), стр. 123:

 „Кан сюбиги Омуртаг от бога владетел… беше… и направи жертвоприношение на бога Тангра… ичиргу …“,

 научаваме, че Омуртаг по това време сякаш е езичник и прави жертвоприношения на бога Тангра. Това би бил единственият известен на мен запис, в който е назован бога Тангра. Има множество тюркски писмени документи, в които този бог се нарича Тенгри. Идете обаче в археологическия музей в София и се опитайте сами да разчетете този надпис. Да се разчете име Тангра на него е невъзможно. Така, че прочитът на Бешевлиев е неправелен.

 Границите са се пазели много строго. От отговорите на папа Николай I до княз Борис изпратени на 13.11.866, ЛИБИ 2 62, научаваме, че „...всякога пазачите бдели на границата и ако роб или свободен успеел да избяга по някакъв начин, то незабавно вместо него се избивали пазачите.“ Нека си припомним, че Борис II бил убит на границата от граничари: „...Но като минавали през някакъв гъсталак, Борис (II) бил ударен със стрела от един българин, който го помислил за ромей, защото бил облечен в ромейски дрехи, и загинал...“, Скилица-Кедрин (края на XI. началото на XII. в.), ГИБИ 6 275.

..."

Откъс от: 

Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни, Цена 100 лв.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html


image




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 87106
Постинги: 142
Коментари: 164
Гласове: 314
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031