Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08 11:15 - Гаврил Кръстевич: за битката на Каталунското поле
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1594 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
... Аз най-напред ще стрелям по неприятеля; ако ли някой може да седи мирен, когато Атила се бие, нека се счита за умрял“ (1).

 

62 След това Атила разположи войските си така: сам с хуните влезе в средата; вляво сложи Валамир от остроготите, а вдясно Ардарик с гепидите и с други народи поданици на хуните. Аеций нареди, от своя страна, войската си така: сам с римляните се строи отляво; Теодорих с весиготите постави срещу остроготите, а в средата сложи бургундците, франките, армориците и аланите начело със Сангибан, когото Аеций не считаше за много верен и искаше да го наглежда. Атила, като постави най-добрата си конница в средата на военния си ред и близо до лагера с колите, имаше намерение с едно стремително нападение да завладее неприятелския лагер или ако не успее, да отстъпи в собствения си лагер. Аеций, напротив, постави главните си сили по фланговете, като мислеше да се възползва от движението на Атила, за да го заобиколи, ако е възможно, и да му отсече пътя за отстъпление. Било каквото било, двете войски, разположени една срещу друга, бяха толкова големи и многочислени, че такива никога не се бяха виждали в Европа. Това беше като че ли целият север и всичкият юг идваха да се ударят с ярост помежду си. За това Йордан тежко възкликва: „Доказано е, че човешкият род живее за царете, понеже от лудото стремление на един човек загиват толкова хора и само волята на един горделив цар изтребва за един час онова, което природата е създала през толкова години.“ И пак той казва: „Атила искаше да стане сам цар над всички и на мястото на всички царе.“ Аеций, който беше възпитан в битките и винаги беше побеждавал, гореше от желание да увенчае предишните си многочислени подвизи с една такава светла победа и Теодорих, който бе основал на запад Весиготското царство, искаше в този достопаметен ден да го заздрави с хунска кръв. Тези полета, в които железата, тоест оръжията, се виждаха като насеяни и посадени, докъдето виждат очите на човека, представляваха в този ден едно ужасно зрелище, което след малко стана страшно с беса на ония, които се биеха. „Тогава, казва Йордан, започна битка люта, многочасова, свирепа, упорита и такава, каквато никоя друга не бе ставала в старо време.“ Една малка река, която течеше през полето, стана след малко голяма от кръвта, която се проливаше, и ранените, които измираха от жажда, и пиеха кървавата чрез мръсна вода, издъхваха начаса. Битката започна от дясното римско крило против лявото на Атила, западните готи се биеха против източните като братя срещу братя. Старият висиготски крал препускаше от ред на ред на войската си и ги поощряваше с думи и дела. Така той много помогна за успеха на това сражение. Но както препускаше, така падна от коня си и се загуби стъпкан от конницата. Някои казват, че един остроготин от амалското царско остроготско племе на име Андаг и синът на някой си Андал били го ударили с копие и го проболи изцяло (1). В тази бъркотия висиготите не усетиха, че кралят им е паднал и продължаваха смело да се бият. Междувременно Атиловите хуни бяха ударили средата на римската войска, която разбиха, и станаха владетели на мястото; но тогава висиготите, побеждавайки и отблъсквайки своите противници остроготите, се обърнаха към хуните и ги нападнаха отстрани; лявото римско крило направи и то едно такова движение срещу тях от другата страна и така Атила се видя неочаквано в голямо бедствие, дръпна се към лагера си и в тази нова битка, преследван от весиготите, и малко остана и той да бъде убит, и едва успя да се спаси с бягство. Тогава той се уплаши за първи път в живота си, вече в привечер заповяда на войската си да отстъпи и да се прибере в лагера и се скриха зад колите, които ги обкръжаваха като непристъпна крепост. После се обърнаха и с непрекъсната стрелба посрещнаха враговете, които бяха дошли подире им, и ги накараха да се оттеглят назад. Между другото нощта настъпи и беше толкова тъмна, че не можеше да се различат приятели от неприятели и цели войскови отделения се объркваха в движението си; така Торисмунд, който бе слязъл от могилата, за да дойде при цялата си войска, взе хунското опълчение за свое и попадна, без да знае, на хунските коли, където хуните го посрещнаха с многочислени стрели, нараниха го в главата, събориха го от коня и без малко да го уловят жив, ако войните му не бяха изпреварили да го грабнат и да го отнесат съвсем окървавен. Така и Аеций, отделяйки се от своите войници, отиде да види къде бяха останали висиготите, които сякаш че се бяха загубили, и неочаквано се намери заграден от неприятели, но същата тъмнина, която му обърка пътя, му помогна да се измъкне от тази примка и да си отиде в лагера, без да знае дали той или Атила е победил и през цялата нощ заповядваше на войниците си да бдят с оръжие в лагера си. На другия ден, когато се съмна, и за двете войски се показа едно страшно зрелище: цялото поле, на което беше станала битката, беше покрито с трупове. Някои казват, че паднали мъртви и ранени 160 000 души, а други изчисляват това число даже до 300 000! Когато римляните и техните съюзници видели Атила да седи в лагера си, решили че са победили. Обаче макар и да се беше така обградил и затворил с колите си, този храбър хунски цар не правеше нищо недостойно за славата и дързостта си: от средата на лагера му се чуваха непрестанно гласът и трясъкът на тръби и оръжия и победителите му се бояха всеки час да не би да излезе и да ги удари. „Той, казва Йордан, приличаше на един лъв, който ловците са заприщили в някоя пещера, тича вътре насам-натам и нито смее да излезе на вън, нито престава да плаши околността със страшния си рев. След като римляните и висиготите се посъветваха помежду си, решиха вместо да го нападнат отново и да му дадат повод да отвърне, по-добре беше да го държат тъй обсаден, надяващи се, че така той може да им се предаде поради глад. А за Атила разказват, че на средата на лагера си натрупал една голяма грамада от конски седла, че ако го нападнат така неприятелите, че да има опасност да бъде хванат, по-скоро да запали седлата и да изгори, отколкото да стои да го ранят или да поробят този, който досега е бил господар и владетел на толкова неприятелски на себе си народи (2).

 

63 Междувременно весиготите виждаха, че Теодорих го нямаше и никой не знаеше къде е. Синовете му Торисмунд и Теодорик се бяха наскърбили и го търсеха навред. Най-после го намериха на бойното поле затрупан с мъртъвци, „както прилича на храбреците“, казва Йордан. Разплакаха се за това всичките готи и вдигнаха тялото с големи войскови погребални почести пред очите на хуните, които не се изкушиха да ги безпокоят. Гадателите им тогава се похвалили, че се е сбъднало, това което те предрекли, независимо че Атила би искал вместо Теодорих да е загинал Аеций. Теодорих беше царувал славно 32 години. На погребението му висиготската войска провъзгласи за крал неговия най-голям син Торисмунд. Новият висиготски крал, за да отмъсти за баща си, понечи да нападне лагера на хуните и отиде да иска съвет от главнокомандващия Аеций, казвайки му, че ако няма за какво, то е излишно повече да седи тука висиготската войска. Аеций разбра, че Торисмунд искаше по-скоро да се върне в столицата Толуз, за да не би там братята му да се сговорят с народа и да му отнемат и заграбят кралството. От друга страна, Аеций се боеше да удари отново Атила, за да не загуби това, което беше придобил с битката, а в това време се радваше да намери една благоприятна причина, за да изпрати назад висиготите, от които се боеше не по-малко (защото те бяха помогнали най-много за победата), за да не би да се възгордеят от това и да нанесат някоя вреда на римската власт в Галия. Той посъветва Торисмунд да се върне бързо в столицата си, като му даде да разбере, че там без него неговите четирима братя можеха лесно да му отнемат царския венец, ако би им дал време да си съберат силите и да се наговорят. Торсисмунд послуша този съвет и си отиде в Толуз, където братята му го посрещнаха с голяма радост и не му дадоха никакъв повод за подозрение. Франкските писатели казват, че Аеций употребил някаква хитрост, за да накара и франкския крал Меровей да се завърне с войската в държавата си (1).


Това е извадка от: Гаврил Кръстевич, Българска история, Том 1 Българска история под името на хуните. Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-1-7, Издателство ГУТА-Н, 2017, София, 316 стр. Цена 20 лв.

https://www.book.store.bg/p188433/bylgarska-istoria-tom-1-bylgarska-istoria-pod-imeto-na-hunite-gavril-krystevich.html


image 



Гласувай:
7
1



1. raders - Доколкото ми е известно, Аеций е ...
02.08 12:31
Доколкото ми е известно, Аеций е роден в Дръстър /Силистра/ и са го нарекли "последният римлянин", защото наистина след това сражение, въпреки трудната победа над хуните, римската империя се разпада.
цитирай
2. historybg2018 - Коментар към „raders“:
02.08 13:46
Да, така е. Аеций е „нашенски“ благородник. Той е бил и няколко години заложник при хуните, и те са го обикнали. Даже има източник, който казва, че Аеций сключва официален договор за правомерното пребиваване на нашите хуни в Панония. А що се отнася до победата над Атила, това е съмнителна работа. Мощта на хунската империя не намалява ни най-малко. Атила е толкова разтревожен, че веднага след това се жени за още едно младо момиче, и нахлува с армията си в Италия. Само обещанието на папата тогава, че ще му дадат Хонория за жена, както тя е искала изпращайки му годежен пръстен, го кара да се върне, но преди това опустошава Италия без да му се противопоставят „победителите“.
Тези и много други неща са чудесно преразказани от Гаврил Кръстевич, най-големия познавач на старите автори по тази тема, в споменатата книга. Препоръчвам я на всеки който обича българската история. Ние нямаме толкова много ерудирани автори като него, макар книгата да е написана преди 150 години.

Приятен ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 106910
Постинги: 151
Коментари: 196
Гласове: 389
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31