Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08 09:41 - Шест августовски дена, през които с кръвта на руси и българи се реши съдбата на България, 1877
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 922 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
            И тъй, на 9 август турците атакуваха прохода. Настъплението срещу източния фронт дойде откъм Малкия Бедек. Осем бесни турски атаки бяха отблъснати от орловци и опълченци него ден, което повдига духа им.

 

На 10 август през целия ден се води ожесточена артилерийска престрелка от двете страни. Под прикритието на артилерийски и пушечен огън турците успяха да изкачат войски и оръдия на връх Малуша. Със заемането на тази височина турците почнаха ефикасно да обстрелват батареите и окопите на защитниците с тилен и флангов огън, както Св. Никола, така и двете страни на шосето.

 

Този ден беше страшно горещ. Защитниците страдаха от мъчителна жажда. Мъката от жаждата принуждава руси и опълченци на групи, с риск да бъдат избити, да правят излази от окопите си към изворите.

 

Атанас Бендерев, който всеки ден, независимо от това какво му беше дереджето, си правеше записки, записа на заник слънце следното в тефтера, който носеше винаги със себе си:

 

„ ... Днес един излаз за вода от доброволци беше разрешен на втора дружина, която се намираше до един от най-богатите със сладка и студена вода извори. За началник на групата пожела да бъде назначен храбрият поручик Александров, а в числото на дванадесетте доброволци се намираше юнкерът Андрей  Блъсков[1]. С всички предпазни мерки групата тръгна към извора, но докато го достигне, трима от героите бяха сразени от куршуми, които летяха от трите страни. При самия извор бяха ранени още 3-4 доброволци. Когато на връщане турците усилиха огъня си откъм югоизточна страна, юнкерът Блъсков забеляза една турска група от 15-20 турци, разположени в скалите и насочили огъня си срещу опълченците доброволци, събра веднага около себе си 5-6 души доброволци, в числото им и ранените, обстрелва със сполучлив огън манафците[2] и с „ура“ се спусна на атака. Тази дързост така изненадва турците, че те избягаха от скалите. И другите, скрити в разни места на гората, турци престанаха да стрелят.

 

Поручик Александров побърза да използва това затишие за отстъпване, сам с 3-4 доброволци зае позиция и заповяда на юнкера Блъсков да отстъпи под тяхно прикритие. Когато групата на доблестните герои се върна в окопите на дружината, тя вече имаше 3 убити и 7 ранени и само 3 опълченци, в това число и героят Блъсков, бяха невредими. За този подвиг цялата рота единодушно предложи на командването да се даде на юнкера Блъсков орден за храброст „Св. Георги IV степен…“.

 

Боят на 10 август беше за турците подготвителен бой за решителната атака, която трябваше да се произведе на следния ден, в който Сюлейман паша смяташе, че „неприятелят или ще капитулира, или ще загине до последния човек“.

 

И наистина, на 11 август 20 оръдия от изток и 8 оръдия от запад почнаха да бълват огън срещу защитниците. От изток турците настъпиха с 21 батальона, излизайки откъм Малкия Бедек, река Еловица и Манастирската гора, с цел да заемат шосето за  Габрово. От запад, откъм Малуша, тръгнаха в атака 4 батальона. Сюлейман беше оставил в село Шипка за общ резерв 15 батальона с 14 оръдия, от който резерв през целия ден се изпращаха потребните поддръжки на трите ударни колони.

 

До пладне на този трети ден всички турски атаки и на трите фронта на позицията бяха отблъснати, така че опитът на турците да завладеят прохода не успя. Но това не подобри положението на защитниците. Големите загуби на хора, моралната и физическа умора от липса на вода, храна и недостиг от снаряди и патрони при съзнанието, че са обградени от три страни и че четвъртата страна е също в опасност; всичко това силно угнетява духа и действа разрушително върху останалите защитници. Единствената надежда, че към 10 часа преди обяд откъм Габрово ще пристигне помощ изчезва поради неявяването ѝ към уреченото време. А турският обръч продължа да се стяга все повече и повече.

 

Към пладне между защитниците настъпи паника, която се увеличи от тежкото положение на ранените и санитарите. Изскочилата турска колона откъм манастирската гора, в състав 5 батальона, приближи шосето и застраши пътя на отстъплението. В един часа след обяд атаката на турците откъм връх Малуша се поднови и към пет часа Волинската височина пада в турски ръце. Със завземането ѝ турците се явиха с огъня си в тил на Св. Никола и явно го заплашиха с пълно отрязване. Това обстоятелство внесе голяма деморализация измежду защитниците, като смущението почна да се предава и на усамотената източна група на защитата, състояща се предимно от опълченци. Щом като командирът на трета опълченска дружина, майор Челяев, забелязва отпадане на духа и на своята калена и храбра дружина, запя „Шуми Марица“. Мелодията се поде от опълченците и на трите разположени редом дружини и вся бодрост. Настъпи успокоение, което се предаде и на другите части от защитата.

 

Даже достигналите до превързочния пункт здрави и леко ранени войници бяха събрани от горещия патриот българина д-р Вязенков и върнати в частите им. Отстраненото зло скоро се увеличи отново от недостига на патрони и пълна липса на снаряди. Даде се заповед за изпращане знамената към тила, а за Самарското знаме генерал Столетов нареди в случай на обкръжаване да се изгори. Към 6 часа, привечер, стоманената батарея на Св. Никола млъкна, защото остана без снаряди. Централната батарея остана само с по три снаряда на оръдие, с които можеше да посрещне неприятеля в последния и най-критичния момент от агонията на Габровския отряд.

 

Почна се на места бой с камъни. От минута на минута катастрофата наближаваше, а помощ се не виждаше.

 image

Фиг. 15. Защитата на Орлово гнездо. Художник Алексей Попов

В туй време каруците и конете на Иван бяха в Габрово. Когато чу, че Радецки тръгва към 11 часа от Габрово с грохналата от умора и горещина 4-та стрелкова бригада, му предложи най-уморените войници да се качат на неговите каруци и Ангел с хората си да ги кара до първото Беклеме, а на връщане да взема ранените. След туй моите хора ще сменят конете и тъй, докато могат. Иван добави:

 

-        Тъй солдатите ще могат и малко да починат по път, па горе има и едно прикрито място, дето могат да почиват, докато се съберат всичките.

 

Радецки не каза нищо, прегърна го силно и го целуна по челото. Към Ангел се присъединиха и други габровци. Когато бригадата се събра, в 5 часа след обяд, Радецки прати напред две сотни казаци с двете планински оръдия, които придружаваха бригадата. Иван отговаряше за конете. Щом казаците стигнаха Узункуш, рипнаха от конете и атакуваха турците, които се канеха да отрежат шосето от запад. Иван с хората си навързваха конете един за друг и се спускаха да докарат втората партида казаци. Така следваща рота се присъедини към обречените.

 

            В туй време се чу бясна стрелба към Райската долина. Един конник в луд кариер пресече долината, без да бъде улучен, и извести на Столетов, че Радецки иде. Беше д-р Вязенков, от превързочния пункт при Узункуш. Носеше писмо от началника на 4-та стрелкова бригада. Каза му, че бригадата е взела всички срещнати или настигнати по пътя обозни и други коне и качва на тях стрелци, отправяйки ги напред, за да дойдат минута по-скоро.

 

От първите пристигнали при Узункуш стрелци се образува един отряд, който бе веднага отправен към най-застрашеното място - централната височина. Тъкмо в критичния момент, около 6 1/2 часа, стрелците пристигат на мястото и със сполучлив залпов огън от своите „берданки“ пушки и мощното „ура“, предадено по цялата позиция, дават да се разбере на всички защитници, че са спасени, че многоочакваната помощ вече е дошла. До 8 часа вечерта стегнатият от турците обръч около защитниците се разслаби малко, движението по шосето от и за Габрово се възстанови и боят се прекрати от двете страни за пръв път през последните три денонощия.

 

Настъпи хубава августовска нощ. Планинските щурци пееха луда песен, необезпокоявани от изстрели. Само стенанията на ранените сегиз-тогиз ги спираха и след туй пак продължаваха. По едно време земята почна да хвърля сянката си на свещената за турците месечина и тя почти за час изчезна. „Уууу аллах…аман-заман“ се чуваше от турските позиции. Турците сметнаха лунното затъмнение за лоша поличба. Към разсъмване освен цялата стрелкова бригада, пристигна още 55-ти Подолски и 56-ти Житомирски полк от 14-та дивизия на генерал Драгомиров.

 

Завършва решителният период в отбраната на Шипченския проход!

 

На следващия ден след преброяването донесоха на генерал Столетов, че загубите възлизат на около 1 000 души. Столетов пресметна, че това са 15 % от общия му състав. Когато Радецки докладва на престолонаследника Николай Николаевич, той го запита:

 

-        Кои са отличилите се, генерале?

-        Ваше Величество, за да кажеш кои са се отличили, трябва да назовеш всички!

 

С пристигналите подкрепления г-л Радецки реши да разшири турския обръч около защитниците. Настанаха нови тридневни боеве, които турците вече не нападаха, а се отбраняваха. В боя на 12 август бе ранен генерал Драгомиров, а на 13 падна убит генерал Дерожински при Узункуш.

 

На 14 август активните действия стихнаха, с което се свършиха паметните 6-дневни августовски боеве.  Настъпи периодът на пасивна самоотбрана и от двете страни, което продължи до падането на Плевен.

 

И тъй, защитниците на Балкана на 9, 10 и 11 август провалиха плана на Сюлейман паша.

 

През нощта на 13 август българското опълчение, с изключение на 4-та дружина, бе сменено, като 1, 2, 3 и 5 дружина бяха изпратени на почивка в района на община Зелено дърво, където от 11 август се е намираше и 10-та Габровска дружина.

 

В едно писмо до съпругата си д-р Пясецки записа:

 

„…През време на августовските боеве напливът от ранени в болницата е грамаден… Ранени се превързват и на открито в двора на гимназията. Дойдоха мъже и жени да помагат: мъжете пренасят ранените, жените раздават чай, вино, водка, тютюн, храна… Габрово страда заедно с ранените си синове…“

Откъс от романа: 

Стон и Величие, роман, 2017, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-3-1, София, 256 стр. Цена 17 лв.

https://www.book.store.bg/p201502/ston-i-velichie-nikolaj-ivanov-kolev.html

image

[1] След години шуменецът е запасен генерал от българската армия

[2] Анадолци




Гласувай:
5
0



1. barin - Здравей, historybg2018. На 24 а...
14.08 05:57
Здравей, historybg2018. На 24 август, когато са били най-тежките боеве на Шипка трябва всяка година да си спомняме и да се поклоним пред героите. Аз съм ходил поне 5-6 пъти на върха, дори и в лошо време преди година на 3 март.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 106910
Постинги: 151
Коментари: 196
Гласове: 389
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31