Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2018 18:28 - Азбуката
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1692 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 20.10.2020 19:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Нека си припомним, че Урфил създава за трако-илирийците, наречени гети, а по-късно готи, глаголицата. По онова време центърът на готския народ е в Северна България, който център постепенно се пренася към Западна България, Италия, днешна Франция и Испания. Така че от паметниците на славянската култура, които имаме на глаголица, виждаме, че тя живее дълго почти до днес, в Западния Балкански полуостров и рядко се среща в Северна България, там, където в началото е била най-разпространена. Причината е в масивното населване на Аспаруховите българи в Северна България, които са в по-голямата си част езичници. В едно по-старо време те са имали писменост, както научаваме от Черноризец Храбър (IX или X в.):

„...Преди, прочее, славяните нямаха книги, но бидейки още езичници, съ черти и резки четяха и гадаеха...“, Дуйчев (1943) стр. 65.

Нека си спомним находчивите анализи на Георги Сава Раковски на санкритски текстове и превеждането им, използвайки тогавашния български език. Йонковъ-Владикинъ (1901) записва на 6-7 страници началото на речник на санкритски думи и тяхното днешно българско звучене и значение – удивителен документ! А санкритските текстове са написани с клиновидно писмо, тоест писани с използване на черти и резки. Политиката на българските владетели - пленници от Византия да се заселват далеч от византийските граници - води до смесване на латинци-и-гърци с българи-и-славяни около Дунава, в Панония, в днешна Румъния и днешна Северна България. Някои от тях са образовани хора. Така че за записване на важни неща е била използвана гръцка азбука най-вече с тяхна помощ. Звуковата структура на двата езика – славянски и гръцки- е твърде различна поради дългото разделено съществуване на двете народностни групи и с времето се вижда, че освен гръцките са необходими и знаци за други звуци, за да се възпроизвежда пълноценно българската реч, особено пък ако става дума за превеждане на многослойна религиозна литература.

Черноризец Храбър ни напомня, че гърците почват да пишат с финикийски букви, след това Панамид им създава 16, Кадъм Милески 3, Симонид 2, Епихарий 3, Дионис Граматик 6, после друг 5 и 3 за знаци на числа, за да стигнат до 38 знака. А Светото писание е преведено от 70 книжовници от еврейски на гръцки. Очевидно Черноризец Храбър е познавал трудовете на Захарий Митиленски (ок. 465-536…) в един от които четем:

„...Сега Птолемей Филаделфийски, цар на Египет (309-246 пХ), така както съобщава Хрониката на Евсевий Кесарийски, повече от 280 пХ, в началото на царуването си, дава свобода на еврейските пленници в Египет и изпраща предложение в Ерусалим до Ел’азар, който бил свещеник в онова време и събрал 70 мъже, научени на закона и имащи Светото писание в превод от езика иврит на гръцки.“, Zachariah of Mitylene (1899), глава 7 на книга 12 написна в 555.

Очевидно Черноризец храбър е познавал и трудовете на Дидор (I. в. пХ) в един от които четем:

„...Но ето ви и съобщението на Дионис: Измежду гърците Лин беше първият, който откри различни ритми и песни и когато Кадъм донесе от Финикия буквите, така както те се и наричат (финикийски), Лин беше отново първият, който ги преведе на гръцки език, който даде име на всяка буква и им установи формата. Сега, буквите образуват група (азбука) и се наричат финикийски, защото те са донесени на гърците от Финикия, но като единични букви пеласгите бяха първите които използваха донесените букви и така те бяха наречени пеласгийски. Лин, на когото се възхищаваха заради неговата поезия и пеене имаше много ученици, но трима от тях бяха много известни: Херакъл, Тамира и Орфей.

...Сега Лин, както казват, създаде съчинение с пеласгийски букви за делата на първият Дионис, за другите митични легенди и ги постави сред своите спомени. По същият начин използваха пелазгийски букви Орфей и Пронапид, който беше учител на Омир и талантлив писател на песни; също и Тимоет, син на Тимоет, син на Лаомедон, който живя по същото време на Орфей, пропътува много страни на населения свят, навлезе в западната част на Либия (Африка) чак до океана. Той посети също и Ниса, където древните местни жители на града разказват, че Дионис е израсъл там, и, след като научил от Нисанците  делата на този бог веднъж за винаги, композирал „Фригийската поема“, както я наричат, като използва по стар начин и говора и буквите. “, Diodorus of Sicily (публикувана около 49 пХ) кн. 6 §67.

Плиний Стари (23-25.VIII.79) в своята „Естествена история“ свидетелства, че първата латинска азбука е също пелазгийската:

„…Аз съм на мнение, че асирийците винаги са имали писменост, но други, като Гелий, държат на това, че тя е била изобретена в Египет от Меркурий, докато други мислят, че е била открита в Сирия; двете философски школи вярват, че Кадъм е внесъл в Гърция от Финикия азбука от 16 букви, и че този Паламид по времето на Троянската война е добавил четирите букви ΖΨΦΧ, и след него Симонид, лирическия поет добавя други четири ΥΞΩΘ, всичките представящи звуци, разпознати и в римската азбука. Аристотел държи на това, че примитивната азбука е имала 18 букви, и че Ψ и Ζ са били добавени по-вероятно от Ефихарм, отколкото от Паламед. Антиклид записва човек наричан Мен, който е изобретил азбуката в Египет 15 000 години преди Форон, най-стария цар на гърците, и той се опитва да докаже това с архитектурни паметници. От друга страна, Ефигений, един авторите от първа степен, учи, че Вавилонците имат астрономически наблюдения от 730 000 години записани на печени тухли; а тези които указват най-късия период, Берос и Критодем, казват 490 000 години; от което излиза, че азбука е използвана от много стари времена.“, Pliny (23-79) VII-LVI-193.

Очевидно Черноризец храбър е познавал и трудовете на Плиний Стари. Човек не престава да се учудва на изключителната начетеност, на този български учен от девети век. Известно е, че гръцката азбука се формира между VIII и III век пХ. А Орфей (1283 пХ…), според Дидор, е бил на 100 години, когато е била Троянската война (1183 пХ…), тоест траките са имали писменост през XII век пХ.

Това са забележителни свидетелства, показващи че пеласгите дошли от Египет и населили Балканския полуостров, са имали писменост и култура преди гърците. А всички стари автори ни казват, че тракийците са пелазги, тоест, тракийците са имали писменост и култура преди гърците.

Раковски също е познавал съчиненията на Дидор през 1865, Раковски (2008) стр. 17. Тъй като вече знаем, че финикийците са фриги или бриги, изселници в Азия от река Брегалница, то е естествено, имайки същият език като бригите пеласгите, да възприемат писмеността по-бързо от гърците. А кой друг, ако не най-добрия ученик на Лин, тракиеца Орфей е писал с тези букви на собствения си език. Сега ни става ясно, това което научихме в глава 10 за Авар, син на Сефт, който пристигнал в Елада от страната на скитите и написал изключителни художествени произведения, ГИБИ 5 308. Духовната пустиня не ражда такъв талант, той, както и Орфей, са деца на стара културна традиция. А сега нека си зададем въпросът наизуст ли е знаел Омир (XI. в. пХ) огромната Елиада и Енеида, без каквато и да е писменост? Разбира се не. Дидор ни казва, че Пронапид също е пишел с пеласгийски букви и че прочутия певец Омир му е бил ученик. Естествено Омир е пишел също с пеласгийски букви. Сега разбираме, защо произхода по бащина линия на кумира на „гръцката“ култура Омир се премълчава: Павзаний (II в. пХ) ни казва, че в светилището в Делфи на Омир са посветени стиховете „…Ти търсиш бащината си родина; но имаш само майчина земя“ и че „…обитателите на (остров) Йос показват гроба на Омир на острова, а в друга част – този на Климена, която според тях била майката на Омир…“, но за бащата не се казва и дума.

Извод: Бащата на Омир е бил тракиец, Омир е записвал крупните произведения Илиада и Енеида на пеласгийски език с пелазгийски букви. Преводът на гръцки е извършен далеч след смъртта му, след като гърците имат собствена писменост.

 Но сега нека се върнем към явлението „Кирил и Методий“, което е уникално в световната история. Тъй като няма азбука в света, създадена и наложена от един или двама души, мнозина се съмняват дали това е изобщо възможно. Но кирилицата е факт.

Черноризец Храбър, който е съвременник на тези събития, ни казва, че подобни на гръцките букви са:

А, Б, Г, Д, Е, З, И(ѳ, I), К, Л, М, Н, ѯ, О, П, Р, С, Т, У, Ф, Х, Ж,ω

а четиринадесет са новодобавени, за да отразят спецификата на славянския език:

В, Ж, S, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ы, Ь, ѣ, Ю, ѫ, ѧ.

Черноризец Храбър завършва съчинението си с това, че ако запиташ други народи кой им е създал буквите и им е превел книгите, те не знаят, а ако запиташ българите, те ще ти отговорят:

„...Свети Константин Философ, наричаемъ Кирилъ: той и азбука сътвори, и книгите преведе заедно с брат си Методия. Още съ живи ония, които са ги видели. А ако запиташ, в кое време, то знаят и ще рекатъ, че това е станало въ времето на гръцкия царь Михаила, на българския князъ Бориса, на моравския Растица и на блатненския княз Коцеля – в годината от създанието на света 6363 (– 5501 = 855). “

От думите „Още съ живи ония, които са ги видели“ разбираме, че Черноризец Храбър е живял, когато са били живи Климент, Наум, Ангеларий, Теофилакт

и др., за които ще научим след малко. Брилянтният, аналитичен и сбит стил на автора, дълбоките му познания на гръцката култура и въпреки безспорното уважение към нея, искрящият възторг, с който възхвалява делото на братята, говори, че това надали е друг освен самият Симеон, становище, изказвано в годините от много историци. Симеон е съзнавал значението на културата за съществуването на всеки народ и е най-ревностният неин крепител, който някога България е имала.
 

Откъс от: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни, Цена 100 лв. 3.010 kg.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

image






Гласувай:
5



1. leonleonovpom2 - Здравейте!
26.08.2018 21:32
Аз също стигнах до извода ,че автор на труда е Симеон Велики !
При всички случаи е писан под негово ръководство Той е ерудиран, знае езици, писателите творят под негова закрила и наблюдение
черноризец Храбър вероятно е недоразумение като автор
Защото " О писменех "е отговор на труда на франкския монах Храбан Мавър Което съответства на Черноризец Храбър
Който ,въпреки ,че е съвременник на братята, отрича делото им Вместо тяхната азбука, изтъква хърватска глаголица!
Книгата аргументирано защитава делото на братята Тя не може да е дело на обикновен писар-монах Авторът владее латински и гръцки-перфектно След 300 години във Велико Търново не се намира Българин, да преведе на латински писмата на Калоян до папата А тук авторът владее перфектно латински
Кой е той?
Кръгът се стеснява до някой, учил в Магнаурската школа, Симеон е бил там, със сигурност!
Възможно е и, да е приел псевдонима, за да се знае, че е отговор на автора Храбан Мавър
Не върви цар да отговаря на монах, но още повече е недопустимо, този монах да разпространява нелепости за едно велико дело
Затова царят остава анонимен, въпреки ,че такава практика за царе няма! Тогава!

Хубава вечер!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 955926
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2520
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031