Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11 19:19 - КАКВО ОБЩО ИМА МЕЖДУ ЕНЬОВДЕН, КОЛЕДА, БЪДНИ ВЕЧЕР И РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО?
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 652 Коментари: 7 Гласове:
5

Последна промяна: 22.11 19:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  От дълбока древност хората са запазили спомена за природни катастрофи като последния ледников период и мн. др. Неумението да се обяснят природните сили е довело до тяхното обожествяване. Живителната сила на светлината и топлината побеждаваща мрака и студа е била най-висшето божество – Слънцето. Смяната на лятото със зимата им е напомняла непрекъснато за ужасните студове в дълбока древност.

Хората отдавна са започнали да наблюдават систематично времето и забелязали, че сянката на забития на равно стожер изменя своята максимална дължина. Онзи ден, в който тя започва да расте (интересно, това е 24. декември, денят с който започва българската нова година), е бил най-големия празник за тях, празник ознаменуващ идващата топлина и светлина и победата ѝ над мрака и студа. Това е празника на Слънцето. По късно природните явления се персонифицират и получават човешки имена. И наистина, Слънцето се нарича от траките с различни имена – Зевскип, Зевс, Ян, Бан и др. Празника на който се ражда Ян се нарича Рождество Яново, Яновден, Еньовден. Първият месец на годината е посветен на Ян – Яну-арий.

На този ден се отсича голямо дърво и пънът му се слага в огнището, за да се поддържа вечния огън. Този пън се нарича Бъдник, оттам и вечерта се нарича Бъдни вечер. Защо пък Бъдник? Тракийската богиня на бъдещето е Бендида. Тя се изобразява винаги с прасе до нея. Тъкмо тази вечер е посветена и на тракийската богиня Бендида и се нарича Бъдни вечер. А прасето? Сега разбираме защо на този ден се коли прасето, жертва на богинята Бендида! Един безкрайно древен тракийски обичай, продиктуван от необходимостта да се запаси семейството с калорична храна за идващите сурови месеци „децата на Ян, Голям и Малък Сечко“). Защо Сечко – защото се отсича дървото Бъдник, за да има винаги огън в идните студени месеци Голям и Малък Сечко.

До Бъдника на огнището се поставя керамична конусообразна фигурка, която се нарича поп, попец, която да бди за огъня. Интересно, е че в римските обичаи девица от знатно семейство се назначава да подържа ежедневно огъня, а онзи служител, който бди за него се нарича поп. Тази девица се нарича Веста. Сега разбираме, защо току що омъжено момиче се нарича от нашия народ не-веста.

Отсеченото дърво според географския район може и да е елха. Оттам идва и обичая да се внася в дома елха по това време. Нейните смолисти клони служат през идните вечерите за факли, като за осветление в къщи, така и при шествията през селото.

А Коледа, откъде пък идва това име? Съгласно легендите за произхода на българите записани от Спиридон Габровски, когато на диктаторът Болг се родил син Колад, той наредил да се чества Рождество Коладово. А кой ден би бил по подходящ за това от Рождество Яново! И така Еньвден, става Коледа. Но хората си наричат първия месец Яну-арий и си запазват спомена за раждането на Ян. От този ден насетне обаче, хората наричат и всеки първи ден на месеца коленди (календи, а системата на отброяване на дните – календар).

Ами какво става когато траките възприемат християнството и неговия най-висш празник, Рождество Христово? Кой ден би бил най-подходящ за това без да се изправи народът срещу управляващите? И така Рождество Яново, което вече е станало Рождество Коладово или Коледа, става Рождество Христово, на което се коли свиня в чест на Бендида, което няма нищо общо с Христос, на което се докарва пън в огнището наречен Бъдник, което няма нищо общо с Христос, и т.н. Свещениците на тази религия се наричат попове.

Каква удивителна приемственост на народните вярвания и обичаи от хилядолетия!

Паметта на нашия народ е запазила всичко това в нашите народни песни и приказки, виж:

Миладиновци, Димитър и Константин: Български народни песни, събрани от Братя Миладиновци. Издадени от Константина в Загребъ въ книгопечатницата на А. Акича. 1861.

 

https://books.google.bg/books?id=4I_KAAAAMAAJ&dq=%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0&hl=bg&pg=PP5#v=onepage&q&f=false

Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, Издава Министерството на Народното Просвѣщение, Книга I-XXIV, София, Държавна печатница, 1889

http://macedonia.kroraina.com/sbnu/sbnu_index.htm#01

и един великолепен анализ на Ганчо Ценов на нашето народно творчество по тези въпроси в:

Д-р Ганчо Ценов, Готи или Българи, Критично изследване на източниците за историята на старите скити, траки и македонци с две карти, ЛАЙПЦИГ 1915, Leipzig 1915, Verlag der Dykschen Buchhandlung, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-09-4. Стр. 270, Цена 18 лв.

 

http://bgkniga.bg/articul/18695/Goti_ili_Bylgari_Kritichno_izsledvane_na_iztochnicite_za_istoriqta_na_starite_skiti_traki_i_makedonci.html

 

 https://www.book.store.bg/p238666/goti-ili-bylgari-d-r-gancho-cenov.html

https://ciela.com/goti-ili-balgari.html


image



Гласувай:
5
0



1. leonleonovpom2 - Поздрави!
22.11 20:38
Интересно! Според римляните януари е свъзан с двуликия бог Янус А тук- със Слънцето Но и то има две лица-Вечер, когато заспива, умира и сутрин-когато се събужда !Но какво да се чудим, римляните чрез фригите и етруските са свързани с траките!

Хубава вечер!
цитирай
2. historybg2018 - Ян има едно лице.
22.11 20:59
А този с двете лица е Ди-ян!

А когато Деница и Янкул (малкият Ян) се женят, за да не им завиждат хората излитат на небето, и всеки ден се появяват, сутрин изгрява Деница (Зорница) а вечер Вечерницата (Янкул)… красиви народни приказки. Нашия фолклор е по-богат от гръцката и латинската митология, защото е по стар... много латински и гръцки митове могат да се разберат едва като се знаят българските... Всичко хубаво!
цитирай
3. leonleonovpom2 - Така е, съгласен съм! Ние не по...
22.11 22:15
Така е, съгласен съм!
Ние не познаваме така нашата митология, да не се каже направо, че изобщо не я знаем, както знаем чуждите?....
Както и обичаят Герман, който на запад е известен като свети Жермен Има и град в античността-Сапарева баня, наричащ се Германеа Има го и в Румъния, явно когато соа живели Българи там като-Калоянис!
Но това не съм го чел в учебници по история или литература Никъде го няма!
Защо, трудно обяснимо!

Хубава вечер!
цитирай
4. historybg2018 - За обичая Герман вижте стр. 88 в
22.11 22:32
Д-р Ганчо Ценов, Готи или Българи, Критично изследване на източниците за историята на старите скити, траки и македонци с две карти, ЛАЙПЦИГ 1915, Leipzig 1915, Verlag der Dykschen Buchhandlung, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-09-4. Стр. 270, Цена 18 лв.
http://bgkniga/articul/18695/Goti_ili_Bylgari_Kritichno_izsledvane_na_iztochnicite_za_istoriqta_na_starite_skiti_traki_i_makedonci.html
https://www.book.store/p238666/goti-ili-bylgari-d-r-gancho-cenov.html
https://ciela/goti-ili-balgari.html


Преданието за борбата между царя на Троя и бога на водите се е съхранило не само в българските народни песни, но и в българските народни обичаи.
Когато падне много дъжд, българските селяни принасят жертва на водата, която се нарича Герман. Това е една кукла, направена от глина и парчета облекло. Този направен от глина Герман се разглежда като един починал човек. Взема се един ковчег, в него се поставя Герман, украсява се, отдават му се всички почести, които, според народните обичаи, се полагат на един починал. След като ковчегът е съвсем (100) готов, той се оплаква като че ли е починал много близък човек. В областите около Дунава ковчегът се запалва, спуска се по водата на Дунава, задвижва се и хората се прибират вкъщи, където междувременно е подредена една маса. Сега те сядат да ядат и пият и молят за опрощаване на греховете на Герман. Този ритуал обикновено се провежда на 9 и 12 май. В Северна България този обичай е дотолкова разпространен, че даже най-уважаваните хора на селото задължават дъщерите и внучките си да направят един Герман. Момичетата първо минават насам-натам през селото, за да съберат брашно, зеленчуци, месо, накратко всичко, което е необходимо за приготвяне на угощението. След това те отиват на най-близката река, за да направят от глина куклата Герман, следват вече споменатите народни обичаи и плачат при погребението като при истински мъртви.
цитирай
5. historybg2018 - За обичая Герман вижте стр. 88 в (продължение)
22.11 22:34
След това следва угощението. Герман е една латинска дума и означава любим, любим брат или любима сестра. Любима била и дъщерята на царя на Троя, която била обречена на морето, за да престанат наводненията и унищожаването на пшеницата. Хората в древни времена наистина са вярвали, че трябва да жертват най-милото на природните сили, за да ги умилостивят. Чувството, което придружава погребания или дадения в жертва на водата Герман, е най-добро доказателство, че в древни времена един жив човек е бил даван в жертва на водната стихия. Това се изразява и в една песен, записана в Ловешки окръг:…
цитирай
6. harta - Относно поддържащия огъня
23.11 19:05
"да подържа ежедневно огъня, а онзи служител,
който бди за него се нарича поп".

Покривната конструкция на една къща е поставена на поддържащи я диреци, които се наричат попове. Сигурно сте чували израза: "сложил съм го на три попа". Изразът е двусмислен и поражда въпроса - защо пък трябва да са попове?

Благодаря ти historybg2018, сега знам защо.
цитирай
7. barin - Здравей, historybg2018. Аз нам...
24.11 22:55
Здравей, historybg2018. Аз намирам общо между посочените празници и Игнажде. Точно Игнажде, наричан преди Еднажден е българската нова година по стария календар. Изместен е само с един ден напред по Григориянския. Коледа е рождението на божия син Исус Христос, а Нова година настъпва по-късно. След Еднажден се е поставял допълнителния ден Алем, 365-тия ден в годината. Еднажде е бил важен празник някъде докъм края на X в.
Поздрави!
цитирай
8. historybg2018 - Грешите г-н "brian"
03.12 09:36
Баба ми се наричаше Гана и си честваше именния ден на Егинжден. Така, че този обичай не е траел до 10 век, а трае и до днес. Впрочем,


Бог Ян се чества не само на 24 декември, но и на 24 юни. На 24 декем-ври дните започват да стават по-дълги. На 24 юни светлината е дос-тигнала зенита си, а природата - своето изобилие. Хората мислят за Ян и му посвещават този ден. На български той се нарича Еньов или Еневден, т.е. Яновден. Значи, Ян се е празнувал един път за нарастване и един път за намаляване на светлината. Църквата е въвела на 24 де-кември на мястото на рождеството на светлината рождеството на Христос. На 24 юни е определен денят на свети Йоан, защото се е вяр-вало, че Еньовден и Йовановден е едно и също, и по този начин са християнизирани онези празници, които са се вкоренили така дълбоко в душата на европейските народи.

Виж. Любенов, Баба Яга 18; М. Арнаудов, Обреди и легенди. В списание на Българс-ката академия, София 1912, стр. 73.

Всико хубаво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 106910
Постинги: 151
Коментари: 196
Гласове: 389
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31