Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05 08:23 - Константин - професор в Магнаурската школа
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 131 Коментари: 0 Гласове:
3



Честит празник!

Следва извадка от книгата: 
 

Учителите на българите, исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049386-7, София, 186 стр.
https://www.book.store.bg/p160594/uchitelite-na-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html
image



Теоктист и Варда го приеха и въведоха при Теодора. Всички не се скъпяха на похвали за вчерашния ден, в града се говореше само за това… Тодора се обърна към Теоктист и той започна бавно и много внимателно:

- Философе, твоят разум и твоята мъдрост отдавна ме карат да те обичам. Ето, аз имам духовна дъщеря, която съм възприел от светия купел - красива, от добър и богат род. Ако искаш, ще ти я дам за съпруга. И от царя сега ще получиш голяма чест и княжение, а в бъдеще очаквай и повече: скоро ще станеш стратег[1].

Константин отговори бавно, почтително, с тих, но решителен глас:

- Наистина този дар е голям, но за ония, които го търсят; а за мене няма нищо по-велико от науката, чрез която ще придобия мъдрост и ще потърся прародителската чест и богатство[2].

       Всички знаеха, че той говори за дядо си, кана-ювиги Телериг. Варга погледна към Теодора, тя кимна и той каза:

       - Помисли си, млади момко. Не ни отговаряй днес. Махна с ръка към един от мечоносците и те донесоха голямо златно блюдо с тегло поне два килограма. Това е дар от императрицата ни Теодора. Надяваме се да помогнеш на християнството и на империята с твоите знания.

       Константин стана, поклони се дълбоко в знак на благодарност и тихо каза:

       - Владетелко! И този дар е голям, но за ония, които го търсят. Но аз не мога да го приема, защото душата ми е в света на книгите, на учението, на просвещението на хората.

       Варга отново приятелски повтори:

       - Помисли си, млади момко. Не ни отговаряй днес!

       След като поднесоха десертите, Константин се сбогува и напусна двореца.

       Варга познаваше характерите на хората и знаеше кое за кого е ценно. Той искрено сподели опасенията си, че Константин ще откаже.

       Тогава Теоктист се обърна към Теодора и ѝ каза:

- Този млад философ не обича тоя живот; но за да не го изпуснем за обществото, нека да го подстрижем, да го посветим на духовно звание и да му дадем служба – да бъде библиотекар на патриарха в „Света София“, та поне така да го задържим.

В края на краищата Константи не прие да поеме пътя на политиката във византийския двор. Тогава Теодора извика патриарх Игнатий I и в негово присъствие нареди да се издаде грамота на името на Константин, син на Лъв, син на Телериг, за главен библиотекар на Хагиа София – най-голямата библиотека в света[3]. Дадоха му и подходяща къща на брега на Босфора. Тази длъжност означаваше, че той е назначен и за преподавател в школата на Теодосий. Константин обаче отказа да се подстриже.

       Най-после Констанин имаше време да се отдаде на единственото нещо, което в момента искаше да прави и за което се беше подготвял цял живот. Той започна да преработва преводите на Урфил на съвременен български. Използваше неговата азбука. През целите три години до 850 той не забеляза никакво несъвършенство на глаголицата. Тя беше най-гениалното изобретение на българите досега. Преведе от гръцки и книгата за войните, която Урфил не беше превел. Така Старият завет беше напълно преведен.

Разбира се, той привлече няколко български монаси в библиотеката от Охрид, които му помагаха. Разходите се носеха изцяло от цар Михаил в Охрид. По време на тази работа малкият император Михаил израсна от 7 до 10 години. Играеше с акраните си в градините на двореца и нямаше нищо общо с тези работи.

Това беше огромен труд. В началото Константин мислеше, че езикът се е изменил малко, но това не беше така. Оказа се, че езикът е живо същество. За изминалите четири века езикът беше претърпял съществени изменения под влиянието на множеството народностни групи, които живееха в България. Помощта на монасите се изразяваше в това, че те вземаха черновите и ги преписваха старателно на чисто. Разбира се, те се грижеха за закупуване на пергамент, мастила, кожи за подвързване и всичко, което беше нужно.

Преподаваше с голямо удоволствие и увлечение едновременно с работата по превода. Но всяка свободна секунда от живота му беше обвързана с превода. Той си лягаше и ставаше с фрази и граматични форми. Имаше толкова млади и красиви момичета от неговите ученички, които си умираха по него, но той сякаш беше от друга планета. Беше най-реалният и най-земният, когато обясняваше природни явления или въпроси от вярата, и най-недостъпният мъж, към когото една жена би се стремила.

Граматиката беше най-големият му проблем. По време на целия превод той си правеше бележки по граматическите структури в езика. Едва сега той разбра, че българският има около 19 времена, че има общо взето пълна свобода в словореда и мн. др. неща. Изясни си падежните структури. Когато той прочете преписаните на чисто книги, беше отчаян. Всъщност нямаше единни граматични правила и много еднакви езикови структури бяха записани различно. Константин трескаво разсъждаваше за произхода на българския език и затова какви граматически правила е имало в езика майка на българския. Цар Михаил му беше казал в Охрид, че в Преслав има много, ама наистина много стари книги, донесени навремето от котрагите, които след време се бяха населили в Котрагия[4]. Константин го попита:

- Имаш ли човек да ми назове как се наричат те и приблизително какво съдържание имат? Аз бих могъл да ги потърся в библиотеката на Хагиа Софиа в Цариград.

Тогава извикаха един възрастен човек, който му каза следното:

- Сине, в преславския двор има много халдейски книги. Между тях са:

Сендаша“ или „Сенда-Веста“ – жива вест, знание. Това е молитвена и богослужебна книга;

„Веда“ или ведение, което ще рече знание.

От Хиндустан  и Сиам са донесени книгите:

„Триподак“ – три моста;

„Патимок“ – книга с правила;

„Правини“ – книга със закони;

„Мисленик“ – Логиката „на Аристотел“ изпратена в Гърция от Калистен, Александров пълководец;

„Пътник“ – география;

„Коледник“ – наръчник за празниците;

„Пет-Звезди“ – астрономия и др.

От този ден Константин изпадна в неистова треска. Беше сякаш обсебен от духове, които искаха той непременно да намери тези книги, да види на какъв език са писани и какво общо имат с българския. В края на краищата намери с помощта на предишния библиотекар всички от назованите му в Охрид книги. Бяха написани на санкритски. Имаше в Цариград хора, които говореха съвременен санкритски, които му помогнаха да се оправи с шрифта. И тогава беше смаян: оказа се, че езикът на свещените книга Авеста е много близък до българския. Даже с диалектите, които се говореха по негово време, можеха да се разбират цели изречения и дори пасажи от свещените текстове. Едва тогава забеляза, че граматическият строеж не е нещо произволно, а „военна дисциплина“, както обичаше да казва на учениците си. Тогава той седна и написа първата българска граматика – сборник от правила за структурата на езика. Наложи се да обучи българските монаси на тези правила и това трая почти три месеца. Едва тогава им възложи да преработят преписите, стриктно спазвайки неговата граматика.

В разгара на тази дейност логотетът Теоктист го повика в двореца и в канцеларията си го помоли да отиде на мисия в Багдат. Грижата по всички материални и военни въпроси беше поръчана на асикрита[5] Георгий Полаша. Теоктист се обърна с най-голяма строгост към Георгий:

       - За един паднал косъм от главата на Философа ще взема твоята глава! Вземи всичко, което смяташ за нужно за неговото добруване и охрана.

Константин нареди работата да продължи в негово отсъствие и почна да се приготвя за мисията.

В тази година кан ювиги Персиан изпрати в Цариград стария кан Омуртаг с внука си Борис и огромна делегация, за да подновят 30-годишния мирен договор подписан през 820 година, който беше изтекъл. Имаше величествени празненства. Бяха организирани игри на хиподрума и циркови представления в двореца. Тогава именно българите бяха довели един непобедим борец. Младият Василий, който беше в свитата на императора, непрекъснато правеше физиономии на недоволство, когато българинът сваляше един след друг противниците си. Накрая императорът му нареди, щом се чувства толкова силен, нека той да опита щастието си с българина. В началото Василий изпитваше значителни трудности, но в края на краищата в България борбата беше национално забавление и наученото в България му помогна да победи. Борис го попита той откъде е, на което Василий му отговори на български:

- От Адрианопол, господарю!

Борис се засмя гръмко и каза на всеослушание:

- И все пак грък не можа да победи нашия борец!

Това събитие донесе голяма слава на Василий и в този момент изгря неговата звезда в политиката.

Една година след това Омуртаг почина и в Константинопол отслужиха панихида за вечната му памет. Омуртаг живя общо взето в мир с Византия и това се отрази много добре на живота на хората и в двете страни.


[1]  Стара българска литература (1986) том 4. Житиеписни творби. Български писател, София

[2] „Пространно житие на Константин“

[3] Да стане монах

[4] Кюстендил

[5] Придворния секретар




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 192826
Постинги: 178
Коментари: 240
Гласове: 664
Архив
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930