Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05 17:26 - Кои книги са превели Константин и Методий?
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 150 Коментари: 0 Гласове:
4



160. Така нашите първоучители, започвайки превода на славянските книги в България, продължават тази дейност в Моравия и превели, както казва Четиа Минeа, „есъ къ церковному правили потребные книгы с греческого на славенское чтение, яко же евангелие, и апостолъ, и литургиариона, и прочеыя“. А книгите, които така превели, били именно следните:

1)      Евангелието и Апостола[1] са преведени вероятно още в България и не по реда, в който са ги писали евангелистите и апостолските послания, но в който ред се четат повседневно в годината, и както и до днес гърците печaтат тези книги за църковното си употребление и това e известно от онова, което казва Йоан Екзарх Български за св. Кирил: от Евангелието и Апостола превежда избор[2], сиреч избрани четения.

2)      Служебник и Требник две необходими книги за архиерея, свещеника и диакона, първата за общественото богослужение, понеже съдържа в себе си всичко, което те са длъжни да четат на вечерня, на утринна и на св. литургия, а втората за разните случаи на частното богослужение като кръщене, бракосъчетание, водосвещение, погребение и пр. Тези две книги тогава гърците събирали в една, която именували литургион[3].

3)      Часослов и Псалтир, две книги също необходими в църквата за клирическия чин, както литургиона за свещеническия чин. За превода на Часослова ни казват {3-251} Четиа Минеа и Латинската легенда и Бохемската книга на Людмиле, а за Псалтира Панонското Методиево житие, Нестор и Диоклейския свещеник.

4)      Октоих или Осмогласник, книга също така необходима за клироса в църковното богослужение. За превода на тази книга споменава само Нестор.

5)      Минея общая, книга, подобна на октоиха, съдържаща църковните послания на празниците богородични и предтечееви, и общи последования на цели чинове на светиите. Като на пророци, апостоли, светители, мъченици и пр. В най-старите издания на Общата Минея на славянски език, а именно в изданието от 1599 г. и в 1609 г. се намира отбелязано на края на книгата, че тази книга е творение на светия отец Кирил Философ, учител на славяни и българи[4].

Освен тези и други като паримийник и устав на църковното богослужение през цялата година, прилично необходими за богослужение книги, които в това време двамата славянски първоучители са превели от гръцки на славянски, Методий превел след това сам и други, но за тях ще кажем по-долу на съответното място. От споменатите книги най-стари ръкописи се намират:

 

Ш  Евангелие:

1° Остромирово (1056-1057 г.) в Импер. Публ. Библиот;

2° Местиславово (1125-1132 г.) в Москва.

Ш  Апостол, 1195 г. в Москва и Погодина, служебник 1147 в Синод. Моск. библиот. {3-252}

Ш  Требник, в най древните ръкописи го няма.

Ш  Часослов, XIII-век.

Ш  Псалтир, XI-век, при Погодин.

Ш  Октоих, XIII-век, в Румянцевския музей.

Ш  Обща Минеа, няма.

Ш  Паримийник, 1271 г. в Импер. публ. библ.

Ш  Устав, няма.

 

Езикът на преводите

Но на кое словенско наречие са били преведени всичките тези и други книги?

На този въпрос различни писатели дават различни отговори, но повечето клонят към това, че преводът на славянските книги е станал на българско наречие. Приемайки това мнение, ние добавяме, че преводът както е започнал в България по български (виж по-горе 156), така е продължил и в Моравия на истинския език:

1)      Защото както преводачите Константин и Методий, както и техните помощници Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава, бидейки родени солунчани или българи са говорили на български, а не на друг словенски език, който там не е имало;

2)      Защото естествено пише и превежда някой на свой език, на езика, който знае, а не на езика, който не знае;

3)      Защото мораво-панонското наречие според Добровски и Шафарик, и двамата познавачи на този предмет, не е било и тогава доста различно от българското, не толкова, че да не се разбира първото от българите, а второто от моравците.

4)      Защото, колкото и старославянски ръкописи са се запазили, няма нито един, който да се припознае за написан на тъждествено или приличащо на моравското наречие, а много от тях са написани на българско наречие, а най-старите от тях се припознават несъмнено за български.

5)      И най-после, защото се намират свидетелства, които казват, че преводът е станал на български, а няма никакво свидетелство, че е станал на моравски. 

От тези свидетелства да оставим св. Климентовото житие, което говори, да речем, за превода като извършен в България и да кажем за други, които нарочно говорят за Моравия. Такива свидетелства имаме най-вече тези: 

Ш  Един градищенски монах (в Моравия през XII век), говорещ за повикването на солунските братя в Моравия, нарича изобретените от тях букви български (Шлец. Нестор, II, гл. 10).

Ш  В един молитвеник, или служебник, който Б. Бодянски е открил през 1842 г. в Бреславската гимназиална библиотека, се намират написани следните думи: „В царството на този цар Михаил бе кръстен словенският език (народ) на Морава и им беше даден епископ Методий, и дойде с него брат му Кирил, и двамата истински философи, синове на Леон Солончанина. Те преведоха всички божествени писания от гръцките книги на словенския български език (Журн. Минист. Народ. Просв., 1843 г., Иуниа, стр. 134 и Шафар. Памят древн. Писмен. Югослав. Прага, 1851, стр. 67-69). Тук става дума точно за превода, извършен в Моравия, казва обаче, че е извършен на български.

Извадка от новоизлязлата: Гаврил КръстевичБългарска история, Том 3 (668-1041 г.). Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-124, Издателство ГУТА-Н, 2019, София, 498 стр. Цена 30 лв.

https://www.book.store.bg/p253829/bylgarska-istoria-tom-3-668-1041-g-rykopis-zavyrshen-predi-1865-gavril-krystevich.html

image

[1] Пан. жит. Конст.; Чет. Мин.; Йо. Екз. Болг.; Нест. и проч. „Философът преведе първо Евангелието с Апостола и избрани църковни служби.“ (Пан. жит. Мет. § XV).

[2] Йо. Екз. Български в пролог превода Богосл. Йо. Дамаск.

[3] Allatii dissert. de libris Graeseis ecelesrast. in Sect. de Euohologio.

[4] Опис. Стропеч. Книгъ хранящ. В библиот. Графа Толстова. Москва. 1829, n° 49 стр. 92/93. Опытъ Русской Библиогр. Сопикова Ч. 1, стр. 83.




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 192820
Постинги: 178
Коментари: 240
Гласове: 664
Архив
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930