245. Шестият, Черноризец Храбър, ни е оставил едно много любопитно съчинение за славянските писмена, за което ние по-горе доста говорихме (§ 134). Това съчинение на Храбър съществува днес в четири ръкописа:

1-ят от тях се съхранява в Московската синодална библиотека под № 143 и заглавие „О писменехъ Черноризца Храбра“ е бил печатан многократно и от различни учени в Русия, а най-после от Калайдович през 1824 г. в своето съчинение „О Йо. Ексарха Болгарском“ стр. 189-192.

2-ят от 15 век се съхранява в библиотеката на Бреславската гимназия „Свети Методий” с надпис „Сказание какъ състави светы Кириллъ Словеномъ письмена противоу язикоу“ бил издаден от професор Бодянски в 38 том на „Журнал на министерството на народното просвещение”, отдел 2, стр. 147-157, с варианти издания на Калайдович и с няколко забележителни обяснения.

3-ят също от 15 век, който се намира в Московската духовна библиотека под № 145, където го откри първо професор Горский, и чийто надпис {4-288} е както и на първия: „О писменехъ Черноризца Храбра“ е бил напечатан първо от нашия съотечественик С. И. Палаузов в неговото съчинение Век Болгарского Царю Симеона, 1852 г., стр. 120-123.

4-ят най-после, съхраняван в Българо-сръбскомъ Спорнике Славинского монастира и с надпис „Черноризьца Храбъра отъвети о письменахъ“ бил открит заедно от покойния професор Прейса и от професор И. Ив. Сразнивски и напечатан от този последния с всички варианти на другите ръкописи и с много полезни коментари и обяснения в неговото съчинение „Древния писмена Словянския“ поместено в Ж. М. Н. Просвещения 1848 № 7.

За този последния ръкопис издателят му Срезневский мисли да е бил също от 15 век, но ние според правописа му въобще и особено защото съдържа буквата ъ, която се среща само в най-старите ръкописи, като в Остромировото Евангелие и други такива мислим, напротив, че принадлежи най-малко на 11 век или че е била преписана от друг препис от този век. {4-289} Действително, това съчинение има съвършено старобългарски правопис и съдържа в себе си отговори на въпроси, които били най-много важни в онова време. Освен това в третия, духовно академическия, и в четвъртия, савинския, ръкопис се намират думи, които няма в двата първи ръкописа, като че ли били нарочно изоставени като непотребни от другите преписвачи и които, ако са съществували в съчинението открай, както е вероятно, са достатъчни сами да покажат близостта му до времето на Кирил и Методий и следователно до съвременния му цар Симеон.

Наистина духовно-академическият ръкопис като казва, както и другите, че „този Константин Философ, наричан Кирил, създаде тази писменост и книги преведе и Методий, неговият брат“ и добавя, „още са живи онези, които са ги видели“, а Савинският ръкопис там, където другите пишат само, че „Константин, наричан Кирил, и писмена сътвори, и книги преведе“, той добавя и думата нине (сега): „и писмена нине сътвори…“.

               Освен това съчинение друго на Храбър нямаме. Вероятно е обаче да е имало и други, понеже {4-290} той казва там накрая, че имал намерение да пише и друго нещо: „съть же и ини отъвети, яже инъте речем, а нине иесть времени.“

Извадка от: 

Българска история, Том 3 (668-1041 г.), Гаврил Кръстевич. Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-124, Издателство ГУТА-Н, 16.05.2019, София, 498 стр. Цена 30 лв. 0.5.87 kg.

https://www.book.store.bg/p253829/bylgarska-istoria-tom-3-668-1041-g-rykopis-zavyrshen-predi-1865-gavril-krystevich.html

https://ciela.com/balgarska-istoriya-tom-3-668-1041-g.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=51579#%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%98-iii-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%8F-668-1041-%D0%A0%D1%96

Други книги на този издател:

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

Доколкото знам, има около двеста преписа и първият е от дванадесети век Разбираемо е защо няма оригинал! Пергаментът има живот около хиляда години, при положение, че се полагат грижи за съхранението му
Черноризец Храбър всъщност е превод на автор, който критикува новата писменост, че няма право да е свещена! И папата трпябва да промени решението си! Отговор на него е, защита на писмеността!
Много се ровех и написах постинг хо темата--.......
Авторът, за мен вереатно е Самият Симеон или е групово дело ,но пак подс ръководството на Симеон Прави блестяща защита на азбуката Ясно е ,че е писана в първата четвърт на Десети век, защото твърди, че са живи още учениците на Братята
И всички съмнения за делото и житието на Кирил и Методий трябва да отпаднат! От рода ,че са Ватиканска измислица от седемнадесети век? Ами църквата е обединена в девети век и Ватикана е центърът, затова са във Ватикана братята
Да не преразказвам.....
Стилът, защитата, са на високообразован човек, владеешщ гръцки и латински до съвършенство!Такъв е Симеон и затова съмненията са ,че е негово дело книгата!

Хубав ден!

На мене най-силно впечатление ми прави, че Черноризец Храбър познава в детайли труда на Дидор и Павзаний. Това е белег на дотъп до знаието на времето и изключителна начетеност - виж стр. 503, в Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.
https://www.book/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html
където оригиналните цитати са дадени. Приятен ден!