Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2019 18:02 - За трудолюбието на българина
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 5846 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 12.05.2021 18:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Името „мирмидони” означава мравки и е свързано с мита, в който Зевс превръща мравките от остров Егина в хора. Но Страбон казва и още:

 „…Казват, че егинците се наричали мирмидони - не заради казаното в мита, че когато веднъж имало глад, мравките се превърнали в човешки същества в отговор на молитва на Еак, а защото разкопавали земята като мравки и разпръсвали почвата над камъните, за да могат да орат, и живеели в землянки, отказвайки да използват пръстта за тухли.”

 А Йоан Малала, който е живял между 491 и 578, в своята „Хронография“, ГИБИ 2 205, направо нарича Ахиловите мирмидонци – българи: „…И така споменатият Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи.“

 След като знаем това, за нас не е чудно, че 15 века по-късно в Константинопол една от бронзовите статуи на българин изобразява орач с рало:

 „...Забележителност четвърта, която се намира в „Хлебарските тържища”... Но там имало българин, който оре с вол, като че е готов да прокара бразда по земята. Каква чудна гледка за зрителите!”, ГИБИ 3 224, Анонимна хроника, писана между 741 и 829.

 Преди 913 арабският пътешественик и историк Ибн-Руста посещавайки България на Волга ще констатира:

 „...Българите са земеделски народ и произвеждат всякакъв вид зърнени храни, като: пшеница, ячемик, просо и др.“, Ибн-Руста (913).

 Нека на това място споменем още веднъж и гореспоменатата извадка от речта на скитските пратеници пред Александър Македонски, които го призовават да не воюва с тях, от която се вижда, че българите са земеделски народ от древни времена:

„...Знай, на нас, скитите, са дадени следните дарове: впряг от волове, плуг, копие, стрела и чаша. С тях се ползваме като общуваме с приятели и врагове. Плодовете, добити с труда на воловете, ние поднасяме на приятелите; от чаши заедно с тях възливаме вино за боговете; със стрела поразяваме враговете си отдалече, а с копие – отблизо.“, Руф (I. в.) кн. 6, гл. 6 §8-28.

 Същата история разказват наследниците на скитските посления в Индия на английските аристократи-офицери по време на английската окупация на Индия. Населените в Индия скити възлизат днес на около 30 милиона, наричат се жети, както Раковски нарича всички скити и живеят в Пакистан и Индия в щатите Пунжаб, Харияна, Синд, Раджастан и Кашмир, Dhillon (1994).

  Интересно е, че Георги Раковски, в книгата си „Основни начала на българската най-стара повестност“ сдадена през 1865г. анализирайки самкритската и индо-зедската религия и митология намира много общо в старите предихристиянски обичаи на българите и тези на индийците. Той констатира, че българите са правите потомци на ариите и името българин е равно на името ария което означава орач.

Това бяха извадки от: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

 image

А сега нека обърнем внимание на литографийте на Йозеф Каниц направени 3000 години след мирмидоните на Ахил.

 image

Образ 32. В българското село Топчии

image

Образ 35. Българска пещ в Алмали

image

Образ 37. Вятърни мелници при Карнобат

 image

Образ 43. На кладенеца в с. Дервиш Иван

 image

Образ 44. Кладенец на колело при Карлъбей

image

Образ 45. Българска диканя на Огоста

 image

Образ 47. Български земеделец

image

Образ 48. Български кожар в Берковица

image

Образ 49. Гайтанджийска работилница в Трявна

image

Образ 50. Дестилация на розово масло в Трявна

image

Образ 51. Розобер при Казанлък

От литографиите и текста към тях се вижда високо развито стопанство, с което „най-трудолюбивото население в османската империя“, както го нарича Каниц, търпящо множество данъци и ангарии, изхранва поробителите си, които му оставят 1/10 от произведеното от него. 

Тези литогтафий с описание към тях ще намерите в току що излязлата

Стоян Романски, България в образите на Феликс Каниц, Второ издание, Издателство ГУТА-Н, София. 2019. (Първо издание: Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1939.) Препис: д-р Николай Иванов Колев, ISBN, 226 стр., от които 8 цветни. Цена 20 лв.

https://www.book.store.bg/p257108/bylgaria-v-obrazite-na-feliks-kanic-stoian-romanski.html

https://ciela.com/balgariya-v-obrazite-na-feliks-kanits.html

 

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=51913


image

Предисловие на издателя

Драги читателю,

         Когато изследователите на просветена Европа през 19 век се устремяват към неизвестни краища на Земята с цел да ги изучат, картират, документират и представят на цивилизования свят, Александър фон Хумболд се отправя към Южна Америка, а Феликс Каниц се отправя към забравената от света България, поробена от турците.

Каниц пристига на Балканите с неизчерпаема енергия, с горящото любопитство на географ, историк, геолог, пътешественик и блестящ художник. Пътеписите му са издадени първо на немски, а след големия им успех на френски и руски. У нас преводът от немски на тритомника му е издаван за последен път през 1996 г.: Феликс Каниц, Дунавска България и Балканът, Борина, Второ преработено издание, Том 1, 2 и 3, 1996, София.

Трудовете му са една от най-красивите и изчерпателни документации на природата на България, на архитектурата и бита на българина около Освободителната война.

Дали красивите литографии, скици, карти и акварели се допълват от красиви прецизни и възторжени пътеписи, или картините допълват пътеписите, прецени сам от тази кратка извадка от цялото му творчество, направена през 1939 г. от Стоян Романски.

Дори в тази кратка извадка от огромния му труд ти, драги читателю, ще откриеш едно възторжено възхищение от трудолюбието, културата и историята на заробения българин, отличаващи го положително от всички жители на Балканите.

 

От издателя

Д-р Николай Иванов Колев

15.6.2019

Херцогенаурах, Германия


СЪДЪРЖАНИЕ

 

УВОДНИ БЕЛЕЖКИ

ОБРАЗИ ОТ БЪЛГАРИЯ

I. ПРИРОДА

II. ГРАДОВЕ И КРЕПОСТИ

III. МАНАСТИРИ И ЧЕРКВИ

IV. СЕЛА И СЕЛСКИ СГРАДИ

V. БЪЛГАРСКИ БИТОВИ СЦЕНИ

VI. ТУРСКИ БИТ И ПОДОБНИ

VII. МОСТОВЕ

VII. РАЗНИ СТАРИНИ

IX. ИЗ БЪЛГАРСКАТА СТАРА И НОВА ИСТОРИЯ

Х. ОКОЛО ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА

XI. ЛИЧНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ НА КАНИЦ

XII. КАРТИ

ПОКАЗАЛЕЦ

 

Образи от България

 

Образ 1. Долината на Стрема при Карлово

Образ 2. Провадийското ущелие

Образ 3. Искърския пролом пред Черепишкия манастир

Образ 4. Вратцата при гр. Враца

Образ 5. Искърското ущелие при Карлуково

Образ 6. Ущелието на Вит при Садовец

Образ 7. Северен изглед на Средна Стара планина

Образ 8. Средна Стара планина между Габрово и Севлиево

Образ 9. Пътят въз Калабашкия баир през Котленския Балкан

Образ 10. Сливен и Сините камъни

Образ 11. Българска крепост във Видин

Образ 12. Римска крепост в Оряхово

Образ 13. Никопол на Дунав

Образ 14. Свищов на Дунав

Образ 15. Валийският град Русе

Образ 16. Русе на Дунава

Образ 17. Силистра на Дунава

Образ 18. Укрепения град Шумен

Образ 19. Хан и Голямата джамия в Разград

Образ 20. Двор в Белоградчишката крепост

Образ 22. Град Варна и неговият залив

Образ 23. Варна на Черно Море

Образ 24. Картина на Черно море

Образ 25. Черноморският скален град Месмбрия

Образ 26. Индустриалният град Карлово

Образ 27. Троянски манастир

Образ 28. Женски манастир при Калофер

Образ 29. Черквата Св. София

Образ 30. Новата черква в Севлиево

Образ 31. Български двор в Сухиндол

Образ 32. В българското село Топчии

Образ 33. Католическо-български калугерки в Ореше

Образ 34. Българска гостна стая в Беброво

Образ 35. Българска пещ в Алмали

Образ 36. Село от землянки в Ломско

Образ 37. Вятърни мелници при Карнобат

Образ 38. Иконостас в Кюлевча

Образ 39. Българско хоро

Образ 40. Селска носия в Байрамдере и кьопрюкьой

Образ 41. Носия в с. Големи-Ченгел

Образ 42. Плащане данък в Горна Оряховица

Образ 43. На кладенеца в с. Дервиш Иван

Образ 44. Кладенец на колело при Карлъбей

Образ 45. Българска диканя на Огоста

Образ 46. Султанска военна шаячна фабрика в Сливен

Образ 47. Български земеделец

Образ 48. Български кожар в Берковица

Образ 49. Гайтанджийска работилница в Трявна

Образ 50. Дестилация на розово масло в Трявна

Образ 51. Розобер при Казанлък

Образ 52. Текето на шейх Хасан Демир баба Пехливан

Образ 53. Турски меджелис в Делиормана

Образ 54. В хана на Червен Георги в Ески-Джумая

Образ 55. Циганско разиграване на кукли в Махала

Образ 56. Мостът на Янтра при Бяла

Образ 57. Старобългарски мост при Дерекьой

Образ 58. Мостът на Янтра при Габрово

Образ 59. Развалини на Преслав

Образ 60. Развалини от крепост при с. Червен

Образ 61. Развалина на Никопол на Росица – Никюп

Образ 62. Дикилиташ при Ялар

Образ 63. Развалините на Кула

Образ 64. Римска крепост „Коритен“ при Лютиброд

Образ 65. Осиковско градище в Искърския пролом

Образ 66. Джамията Саръ-Хюсеин в Провадия

Образ 67. Трескав към Силистра

Образ 68. В текето на Хасан Демир баба Пехливан

 

ТАБЛИЦА 1 Южен склон на Стара планина при Сопот

ТАБЛИЦА 2 София при Витоша

ТАБЛИЦА 3 Царевец - Търново

ТАБЛИЦА 4 Балканския град Габрово на Янтра

ТАБЛИЦА 5 Севлиево с мост на Росица

ТАБЛИЦА 6 Белоградчишката крепост

ТАБЛИЦА 7 Балчик на Черно море

ТАБЛИЦА 8 Двор в Троянския манастир

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image

 

 

 

 

 

 

 












Гласувай:
6



1. leonleonovpom2 - Поздрави!
26.06.2019 15:45
Каниц е име наистина!
Но не само той пише ласкаво за Българите
Ами Буе, Ламартин, Сейже, френски пътешесттвеници от 19- ти век, отбелязват също трудолюбието на Българина !Че отдалече си личат кои села са Български - те са най- подредените в империята, като китни градини са! И така нататък!....

Хубав ден!
цитирай
2. historybg2018 - Да така е! Но тука повода е публикуването на тази книга.
27.06.2019 09:27
Аз разполагам с всички пътеписи на чужденци минавали през Балканите през грозните 5 века и на това отгоре съм ги чел. Силно впечатление прави сведенията за всенародната образователна система в България от училища, читалища и църкви издигнати със средствата на поробеното население. Даже Буе възкликва на едно място, че във Франция няма толкова много. Мене за това ми се къса сърцето като пътувам през северо-западна България и виждам изчезващи села, някои новоокупирани от цигани, с разрушени читалища и училища. А за ония които говорят за "турско присъствие": прочете тези пътеписи за да научите за веригите от заробени българи, за черепите подредени по пътя за Белград и какво ли не разтърсващо, на фона на разкошните описания на българското трудолюбие, култура и красива природа. Всичко хубаво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959688
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031