Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08 17:50 - „Ако се нестарайме мы (за нашата история) кой ще ся, старае за нас?“, Васил Евстатиев Априлов, 1838 г.
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 199 Коментари: 3 Гласове:
7



          Априлов пръв между просветените българи по онова време схваща значението на етнографските материали за делото на българския народ. Едничък между всички той се явява в услуга на Венелина по събиране на такива материали да ги прави чрез него, а след смъртта му и сам лично достояние на учения свят. Големият интерес, проявен от Априлов в това направление, ни дава право да го наречем първи български етнограф. И наистина, той пише в България писма за събиране на етнографски, исторически и археологически материали: на сестра си Кера в Габрово например той пише: Съберете онези моми и жени дето знайте, че знаят такива песни, и ако са бедни, платете им да ги казват със хорти, да ги пише някой и колкото по-много съберете, толко по-добре…“[1]; на сестриния си зет х. Иоан Манафов, който в 1839 г. му събира 30 песни от „кеменчежиите“ (музикантите)[2]; на отец Неофит Рилски; на Р. Попович в Карлово; на Васкидоузич в Свищов и др. На отец Иларион Макариополски пише: „... Ви писах доде останахте там (Цариград) да изпитате за разни стари работи, монети, книги и пр. Ако минете през Шумен, да идете на Арменските гробища, там има един вехт камък с гръцка надпис, която упоменава и българите. Снимайте му вярно описанието... Ако не минете през Шумен, заръчайте на другиго...“

Априлов не е забравял и лично да напътства в това направление българи, които са се връщали от Русия. Така от писмото на габровците х. Йоан П. Манафов и син му Петко до о. Неофит Рилски с дата 22 февруари 1839 г. научаваме, че Лазар Калоферецът се върнал от Одеса, минал през Габрово и донесъл много здраве от съотечествениците на Априлов и Палаузов, които му поръчали през кои градове да мине, при кои приятели ца се яви, да ги поздравява от тяхна страна и да пита всекиго за песни и монети; а като мине през Търново, да го опише, какви стари развалини има,  за Трапезица, имало ли е железни врати и пр., и пр., които въпроси му били написани дори[3].

В писмото си до Венелин с дата 22 май 1836 г. Априлов между другото пише: Между тем мы с нетерпение ожидаем последних частей вашей Истории. Мы уже писали отцу Неофиту, по Вашему требованию, собрать разных народных песен, ибо, как уверяют здесь наши соотечественники, Габрово славится пиитическим духом и лучший ми художника ми музыки, так что они импровизируют на дан предмет прозою и рими“.

            В 1838 г. той праща на о. Неофит тънка прозрачна хартия, за да снеме копие от хрисовула на Рилския манастир; а в писмо от 10 април същата година, което носи и подписа на Н. Ст. Палаузов, го моли да търси и събира български монети, които да му изпраща, за да извади Шафарик от заблуждението, че българите нямали свои сечени пари и че били татари[4]. За исторически и етнографски материали Априлов се обръща не само към частни лица, но и към манастирите, чрез нему познати и влиятелни манастирски служители. Така в цитираното по-горе негово писмо до Иларион Макариополски четем следното: „... Освен това и обещанието си, что ми даде Х. Викентий, че като иде в манастира (Зограф) ще заръча да испишат иконата на царя Асена, что я има в маностира в царско одеяние, и това до сега не изпълни така и то, чи ще ми прати  копията на Хрисовулат на императора Андроника, что се съхранява в монастирят. - Моля му се барем сега да заръча, да сторят исписание на иконата и Хрисовулът. - Ако се нестарайме мы кой ще ся, старае за нас?“

               В 1843 г. училищното настоятелство в Габрово изпраща на Априлов а 23 монети с тегло 27 1/2 драма и купени за 84 гроша; в 1844 г. му изпращат други 15 монети и пр. Училищното настоятелство е изпращало монети и след смъртта на Априлова, на неговия душеприказчик и сподвижник Н. Ст. Палаузов, комуто в 1849 г. например изпраща такива.

Със събираните етнографски и други материали Априлов е бил в услуга на Венелина, който, като негов ръководител, му е  дал и първите упътвания върху програмата за изучаване на българския народ в езиково, етнографско и историческо отношение[5]. На Венелина Априлов е изпратил и един препис от историята на о. Паисий. Това е било още в 1837 г.[6] През 1839 г. Априлов загубва своя ръководител - Венелина. От благодарност към него, той взема инициатива за събиране на средства за издигане подобающ паметник, с който ца се увековечи името му. Средствата се събират скоро и паметникът бива поръчан в Италия.

Извадка от: 
Д-р Петър Цончев, Из общественото и културно минало на Габрово, I. издание 1934 г. Печатница "Художникъ", София. II. издание Габрово 1996, Печатница „Абагар“, Велико Търново.               


[1] Известия на Нар. етнограф. музей. София, 1921 г. Кн. II. Стр. 72.

[2] Шишманов, Ив. Д. Нови студии. Цит. съч. Сар. 206.

[3] Шишманов, Ив. Д. Нови студии. Стр. 206.

[4] Шишманов, Ив. Д. Нови студии. Стр. 182.

[5] Гл. писмото на Венелина до Априлова. Сб. Н. ум. Кн. И. Стр. 177.

[6] България 1000 години, София 1930, Т. I. Стр. 279.




Гласувай:
8
1



1. iliyanv - Комай само ти не видиш, че Априлов е руски
20.08 19:01
агент със специални задачи по кражба на български културно-исторически ценности и артефакти.
цитирай
2. historybg2018 - Здравейте Илиан!
21.08 09:53
Делото на Априлов е документирано с големи подробности в посочената книга и много други материали. Априлов с лични средства създава и издържа гимназиалното образование в България. Четете писмата му, протоколите от решенията на габровци за въвеждане първо на взаимоучителната система, а след това и на гимназиалното образование. Всичко това става със систематично подготвяне на учители (около 40 души е издържал лично той (6 държавни стипендии)) и се е грижел да се върнат в Габрово и да преподават. Когато Мидхат ги изпъжда той вместо да извади очите на българите им ги изписва, защото тези подготвени хора отиват в други градове и създават там нови гимназии. В първите десетки години гимназиалното образование е безплатно за всеки българин, подкрепено единствено от Априлов и габровския еснаф. И през целия си живот този велик габровец е болен и немощен физически, но духовен гигант. На него дължим схващането, че първо българите трябва да се освободят от духовното робство на гърците, да се образоват, а след това те сами ще решат как и срещу кого да се борят за своята политическа свобода. На него дължим премахването на гръцкия език от училищата и въвеждане на българския в обучението му. Това му навлича омразата на гръцката общественост в Одеса и се стига до физически заплахи, пък и убийства (за сведение: неговия баща е убит от турците на път за църквата, след което чичовците му се изселват от Габрово когато той е на 10 години). Да се говори, че той е руски агент, значи 1) да не се познава поне малко неговата биография и дело и 2) да се петни името на този свят човек. Къде са сега "Априловци и Палаузовци"?
Що се отнася до русофилството на българската интелигенция по време на робството, то то е естествен процес и следствие на това, че тази славянска държава е велика сила, развива своята култура, която е естествено продължение на българската, свободно, и е опора на надеждите на българина за освобождение, което в края на краищата се сбъдна. Но това не прави габровеца Ваисил Априлов руски агент! Моля Ви прочетете книгата оказана в постинга и нека тогава дискутираме още веднъж тази тема. Бъдете здрав!
цитирай
3. antonra - Юрий Венелин
31.08 12:03
Кога ще дойде време да се издаде "Древние и нынешние Болгаре", 1829, на български?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 207925
Постинги: 183
Коментари: 253
Гласове: 764
Архив
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30