Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09 16:54 - Изселилите се гети в южна Франция и Испания след 410 г. се наричат до 13 век българи
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 340 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 17.09 16:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
             Както ще видим, манихейството е дошло още през четвъртото столетие чрез готите и вандалите в Африка, Испания и Южна Франция.

Манихейството, дошло през четвъртото столетие в Южна Франция, се нарича българска религия.

Cange привежда в своя Glossarium под името българи много доказателства за това, че манихеите в Септимания биват наричани българи:

Matth. Paris ann. 1238 de quodam Roberto Dominicano scribens, qui in Flandriam missus et cum officio Inquisiotoris: Ipsos autem nomine vulgari Bugaros appellavit, sive essent Peterini, sive Joviniani, vel Albigenses vel aliis haeresibus maculati. Philippus Mouskes, de eodem Roberto:

Si estoient Bougre nomme

De fausse loy pris et prouve, etc.

Monachus Altisiod ann. 1201: Evraudus Miles haeresis illius, quam Bulgarorum vocant, coram Legato arguitur. Idem ann. 1206: Haereticos, quos Bulgaros vocant, vehementer studiut insectari, ejusque instantia actum est, ut plerique rebus suis exinanirentur, exterminarentur allii, allii cremarentur. Anno denique 1207, satis docet idem Scriptor, eosdem fuisse Bulgaros cum Albigensibus: Per idem tempus Bulgarorum haeresis execranda, errorum omnium faex exterma, multis serpebat in locis, tanto nocentius, quanto latentius; sed invaluerat maxime in terra Comitis Tolesani, et Principum vicinorum. Aelde Nangium in chron. eod. anno 1027: Rist. Fran. eorum MS quae exstat in Bibl. Memmiana, ann. 1223 (219) de Philippo Aug: Envoia son fils en Albigeois pour destruire l"heresie des Bougres du pays . . . Alla, quae desinit in ann. 1322 ad ann. 1225: En cest an fist ardoir les Bougres freres Jeans, qui estoit de l"Ordre des Freres Prescheurs.

Schmidt привежда в своята „Histoire et doctrine de la secte des cathares en albigeois“ много такива примери:

Burgari quia latibulurn eorum Speciale est in Burgada (Steph. de Bellavilla, 86, 90) Bu1garorum haeresis (Chronol. Robert. Altissiod, 274… cels de Bolgaria…). (Guil de Tudele, S. 4, V 45) „quos quidam vocabant Bulgaros… „(Chron. S. Medardi 491) „Bulgri sive Bulgari" (Albelicus II, 569). Le nom de Bulgare, contracte et corrompu en Bougre devint trиs commun en France. „Bugares… Bugre…“ (Matth. Paris, 236). „Bogri“ (Chron. Lobiense, 1427). Les Bougres en Aubigeois (Vie de saint Louis, par le confesseur de la reine Marguerite, chez Bouquet, XX, 63), Villehardouin (chez Buchon, III, 172 etc.) avait dйjа appelй la Bulgarie. Bougrie (voy. aussi Ducange, 1, 800, 801)[1]. Измежду писаните през 610 г. в Испания писма „Epistolae wisigothicae“ има и такива от Bu1gar comes Septimaniae[2]. Този Bulgar трябва да е бил роден около 560. Тук имаме един пример, при който един готски княз носи името на българите. Българи биват наричани и визиготите, които са навлезли и са се населили Испания. Ние четем във „Walahfridi Strabos carmina“ между другото: 

Ursus, aper, timidusque lepus, cervique fugaces / Damma, lupus immone boumque examen agrestum, Sie Vu1gar / Sarraque cenus malus hospes Hiberis / Subdat honorandis sua colla exterlita dextris[3].

В следните стихове името Булгар се отнася към готи, тъй като вандалите воюват с готите:

Et Valens iunctus beatis

hoc precetur omnibus (220)

Vestra pax ut pace cunctos

firmet apta subditos Imperator

Intus, extra, longe, iuxta

fulgeat concordia;

Britto cedat atque Bulgar

Omnis ardor hostium Imperator[4].

 

И в „Ermennici Elwangensis Epistola ad Grimaldum Abbatum“ се казва:

Hinc etiam in barbaris nominibus eandem regulam observandum, ut, Wascones, Britones (Wiscones britones) Vulgares quod tune tantum produciter, cum populus, sequiter, ut, Vulgares populi vel homines. Item similiter „Amazonesu ut Virgilius in XI.

Също така и в „Ermoldi Nigelli carmina in honorum Hludowici“ се казва:

Francus, Wasco, Getha, Sive Aquitana cohors[5].

Значи, българите се назовават тук на мястото на готите наред с васконците, тоест наред с жителите по брега на реката Хиберус в Пиренеите. А също и в Африка, където са се населили вандалите, учените споменават следи от славяни. Така например известният изследовател на Изтока Deguigne пише в една рецензия на „Rerum Arabicum quae ad historiam spectant ampla collecto opera et studio Rosarii Gregorio Eccl. Panorus in le journal des savants 1791“:

Par nos lectures de quelques manuscrits Africains nous avons йtй convaincus qu"il y avait en Afrique des villages habites par des Esclavons ou Seclab ce qui est assez singulier. Il parait que ces Seclab faisaient des courses en Sicile jusqu"а l"an 951. Nous apprenons par cette mкme Chronique qu"un autre Seklab passe d’Afrique en Sicile avec armйe nombreuse de terre et de mer et des chameaux. По-натък Deguigne обръща внимание на следния паметник :

Chronicon Siciliae, dйjа imprime d"aprиs un manuscrit de la bibliotheque de Cambridge par Carusius, en Arabe et en Latin. Mais dans cette nouvelle йdition on a revu et corrige (221) le texte. Er fдhrt weiter fort. „On ignore quel est le nom de l"auteur de la Chronique de Sicile appelйe Chronique de Cambridge. Cave et quelques autres ont cru que cette Chronique йtait l"ouvrage d"Eutychius, patriarche d"Alexandrie dont nous avouйs des Annales. Eutychius est mort l"an 950 de. J. C. M. Gregorio pense que l"auteur de cette chronique йtait un Mahomйtan ne en Sicile : en effet cet йcrivain parait avoir parfaitement connu cette isle par la maniиre dont il on parle de plus en comptant les annйes il se conforme a l"usage des Siciliens et non pas a celui de l’йglise d’Alexandrie.

Хрониката започва с 827 и отива до 968… „A l"an 924 l"auteur Arabe dit qu"un personnage nomme Saklabi vient d"Afrique et s"empara en Sicile de la forteresse de S-te Agathe[6].


[1]C. Schmidt, Histoire de la secte des cathar es ou albigeois t. II, Paris 1849. S. 282.

[2]Monum. Germ. Bd. III. S. 677- 685.

[3]Monum. Germ. Bd. II, S. 378. Poetae latini aevi Carolini,Walliidi Strabi carmina.

[4]Monum. Germ. Bd. II. S. 406.

[5]Monum. Germ. Bd. II, S. 13.

[6]Дадено от Ламански: О славянах в Малой Азии, в Африке и в Испании. Петербург 1859. S. 198.

Това беше извадка от:

Д-р Ганчо Ценов, Готи или Българи, Критично изследване на източниците за историята на старите скити, траки и македонци с две карти, ЛАЙПЦИГ 1915, Leipzig 1915, Verlag der Dykschen Buchhandlung, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-09-4. Стр. 270, Цена 18 лв.

https://www.book.store.bg/p238666/goti-ili-bylgari-d-r-gancho-cenov.html
image

https://ciela.com/goti-ili-balgari.html




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 215646
Постинги: 188
Коментари: 253
Гласове: 808
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031