Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10 12:23 - Спиридон Габровски, История во кратце о болгарском народе словенском.
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 472 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 22.10 12:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Току що излезе, 

Спиридон Габровски, История во кратце о болгарском народе словенском. Пето издание. Първо издание: 1792 г. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев, Издателство ГУТА-Н, София, 2019. ISBN 978-619-7444-21-6 Цена 14 лв.
https://ciela.com/istoriya-vo-krattse-o-bolgarskom-narode-slovenskom.html

image

Съдържание

Съдържание........................................................................................................... 1

Предисловие.......................................................................................................... 5

История во кратце болгарском народе славенском...................................... 10

За татарите........................................................................................................... 15

За цимбрите......................................................................................................... 16

За Мосох, прародителя славянобългарски и за племето му....................... 17

За Иллирик, първия български крал............................................................... 18

За Бладилий, втория крал иллирически......................................................... 19

За Колад, третия крал иллирически................................................................ 20

За Брем, четвъртия крал иллирически............................................................ 20

За Болг, петия крал иллирически.................................................................... 21

За Лил или Ладо, шести крал българский...................................................... 21

За Перун или Пеперуд, крал български.......................................................... 22

За Александър Македонски.............................................................................. 22

За Троян, римски кесар..................................................................................... 23

За великия Константин и Ликиний................................................................. 25

За Константин, син Константинов, и за Ликиний, син Ликиниев............. 26

За Уалент, римски кесар................................................................................... 27

За Ахолий, епископ Тесалонитски.................................................................. 28

За Теодосий Велики........................................................................................... 28

За малкия цар Теодосий.................................................................................... 29

За Анастасий, гръцки цар................................................................................. 29

За Юстиниан Първи, гръцки цар..................................................................... 30

От друг летопис за българските князе, лето господне 428......................... 30

От друг летопис за Константин Погонат, гръцки цар.................................. 31

За Юстиниан, син на Константин Погонат.................................................... 31

За Филипик, наричан Вардан, гръцки цар..................................................... 32

За Артемий, гръцки цар, лето господне 713.................................................. 32

За Константин Копроним, гръцки цар............................................................ 33

За свещеномъчениците, които бяха убити в България, триста

седемдесет и седем............................................................................................ 35

За Маврикий, гръцкия цар, и българския Вукич.......................................... 37

За Фока мъчителя, гръцки цар, в България Вукич....................................... 39

За пророчеството на Хозроя, персийския цар, за гръцкия народ............... 39

За Ираклий, гръцки цар, в България Драгич................................................. 40

За Арманд, епископ Траержиески................................................................... 40

След смъртта на цар Ираклий дойде неговият по-голям син

Константин Трети, бе отровен от мащехата си Мартина, едва четири месеца царува       40

За Константин Погонат, гръцки цар, на българите Обрат.......................... 41

За цар Юстиниан Втори, в България княз Батуя, син Обратов.................. 41

За Батуя, български княз................................................................................... 42

За Тривелий, български княз............................................................................ 42

За Филипик, гръцки цар, Моисей Български................................................ 44

За Лъв Исавър, гръцки кесар, и Моисей, крал български........................... 44

За Асен Велики, Български.............................................................................. 45

За Константин и за Таган, български цар...................................................... 46

За Телерик, български цар................................................................................ 46

За Лъв Четвърти, гръцки цар............................................................................ 47

За Кардан, български цар.................................................................................. 47

За Корун Велики, български цар..................................................................... 48

За Никифор, гръцки кесар................................................................................ 48

За Михаил кесар и за Крун, български цар.................................................... 49

За Михаил Балбо, кесар, и за Зок, български цар......................................... 51

За Богарис, български цар, и за неговото кръщение.................................... 52

За Кирил Философ............................................................................................. 53

За Тома Отстъпника........................................................................................... 54

За Петър Куфар.................................................................................................. 57

За посланието на българския цар до папа Николай..................................... 58

За посланието на гръцките кесари Михаил и Василий до българския

цар......................................................................................................................... 59

За Осмия събор, който бе по времето на Василий Македон в Константинопол и по времето на българския Михаил и немския

Лудовик................................................................................................................ 60

За прението на гърците с латините за българите.......................................... 60

За славянската азбука и за Кирил.................................................................... 61

За Лъв, гръцки кесар, и Симеон, български цар........................................... 64

За Петър, български цар.................................................................................... 70

За Борис Втори, български цар........................................................................ 71

За Давид, български цар................................................................................... 73

За Самуил, царя български, и за Василий и Константин, гръцки кесари. 73

За Романа или Радомира, български цар........................................................ 77

За свети Владимир, български цар.................................................................. 77

За Владислав, български цар............................................................................ 78

За гръцките царе, които владееха България.................................................. 79

За Михаил, Константинополския патриарх, и за Лъв, Български архиепископ    80

За Михаил, гръцкия цар, и за Долиян, български цар................................. 83

За сърбите и каква кралска корона получиха................................................ 84

За кесар Алексей Комнин Първи и за Йоан-Асен Втори, 75 български

цар......................................................................................................................... 85

За Кало-Йоан, гръцкия цар............................................................................... 86

За Исакий Ангел. През неговото време бе превзет Цариград.................... 87

За турците и как дойдоха в източните страни............................................... 87

За Калоян, българския цар................................................................................ 87

За превземането на Цариград от римляните заедно с французите,

немците и вендеците в лето господне 1204................................................... 88

За Йоан Дука Ватаци, гръцки цар................................................................... 92

За Асен Трети, български цар.......................................................................... 93

За Теодор Ласкар и за Михаил Палеолог, гръцки царе............................... 94

За Михаил Палеолог, гръцкия цар.................................................................. 95

За Владислав, български цар......................................................................... 101

За Кало-Йоан, български цар......................................................................... 102

Повест за Света гора, как дойдоха и я плениха.......................................... 103

Повест за Зограф, български манастир........................................................ 106

Прение на Свети Тома с римляните............................................................. 111

За Андроник Палеолог, син на Михаил Палеолог..................................... 111

За Михаил, български цар.............................................................................. 112

За Михаил Палеолог Втори, гръцки цар...................................................... 112

За Андроник Втори Палеолог........................................................................ 113

За турските царе............................................................................................... 113

За Йоан Кандикозин и Йоан Палеолог, синът на Андроник.................... 113

За Александър, български цар....................................................................... 114

За Йоан-Шишман, царя български............................................................... 114

За Сигизмунд, угорския крал......................................................................... 119

За Баязет, турския цар..................................................................................... 119

За Иозум Муслуман и Муса, неговия брат, турски царе........................... 120

За Мурат Втори, турски цар........................................................................... 121

За Георги, българския цар.............................................................................. 123

За Георги Арбанас, наричан Скендер........................................................... 123

За Мехмет, турски султан............................................................................... 124

За гръцките царе.............................................................................................. 128

За Селим Втори, турски султан..................................................................... 130

За второто разорение на България................................................................ 131

За Мустафа Трети, турски султан................................................................. 133

За сръбския род и за князете му.................................................................... 135

Второ родословие............................................................................................ 136


Предисловие на автора

На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че нито един, и не само от простите, но и от учените хора не знаеше (за това). И нито се споменава за българското царство или патриаршество в сегашните векове. Поради това аз съжалих своя народ, и макар да не съм учен, дръзнах и написах кратко и малко, за да не остане в забвение до край. И не се удивлявай ти, възлюблени читателю, понеже аз писах не заради изкуството, а заради любовта си. За нашия славянобългарски народ е много трудно да се узнае истината и да се намери корена на рода му и от кое племе идва. И не само българите, но и целия славянски род, понеже те в древните времена на своя език писание не са имали, но писанията от чужди езици намираме, сиреч от чуждите летописи. На чуждите езици са писали за своите, и само за някои случки са писали за нашите, и ако са писали, не всичко е еднакво и вярно, затова казах че е много трудно. Свети Димитър Ростовски[1] в своя летопис пише така: от шестия син Иафетов - Мосох - произлязоха кападоки, миссини, иллирийци, още и целият славянски език от Мосоха произлезе. Привежда и свидетел светият пророк Иезекиил говори именно, че Мосох е бил руски княз: обаче някои не се съгласяват; едни (казват), че не е от Мосох, а от Рифат, сина на Гомер; други (казват че) от Догорм, брата на Рифат; а трети (казват че) от Сармоф, праправнука на Арфадзад, синът на Сим. И за нашия български народ пишат, че българите са дошли от река Волга в лято господне 428. И като повоювали в Дация, сиреч Влахия, в лято господне 484 преминали Дунав и завоювали Мисия, сиреч Доброджа.

А в друг летопис пише, че българите са дошли на Дунава от Азовско море по времето на цар Уалент, и като помолили Уалента, той им дал земя и се населили по Дунава.

В друг летопис пише, че даки и мисагити са дошли от северните страни и се заселили от двете страни на Дунава. В своя летопис Йоан Зонар[2] именно даките и сърбите нарича мисагитови българи; а в друг летопис пише: и дойдоха мисагитите в лято от сътворение мира 4522 (986 преди Христа) и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая (земя) Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик[3]. А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мира 4785 (=723 преди Христа), се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя[4]; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе (земята) на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са иллирически.

За това свидетелстват древните летописи: „Буфиер франзиский, георграф[5], говори: където преди беше земята Миссия, сега се нарича Сербия и Болгария, а дето се зовеше Иллирик сега се зове Славония“. И пак Бароний[6] говори, че има град в Иллирик, сиреч в Мисия и Дакия, наричан Сардика[7], сега се нарича Средец, той беше столичен град болгарский посред Болгария. И пак унгарския летопис говори така: Чешкия княз Брем произлезе от Иллирик, дето беше цялата словенска войска и дето се беше заселил целият български народ; и отиде на запад да иска за себе си земя в немските страни и се заседя между реките Висла и Албин и Висурка, сиреч Венсера, за които се знае, че са в немската земя, и на тези води построи град здрав и му даде име Бремен или Брземен, сиреч от обременение се успокои. Това е свидетелство, че и словени, и болгари, и чехи, всички са иллирически народ. И ако някой рече, че иллириците не са славянски народ, аз ще докажа със свидетелство, слушано във времето на римския цар Диоклетиан.

Тук Скарг[8] отстъпва малко от Барония, за древността на нашия славянски народ говори така: „даже до тази година беше възможно да се съмняват какъв е този народ, който се нарича слави или склавини, или словене, или болгаре, или беми, за тях се споменава в летописите отпреди няколко столетия, като че и са се заселили в Тракия близо до Константинопол и гърци и далмати, и в други страни, даже до Панония и Иллирия, дето сега е венгерската земя, но и до тази година като идваме и като четем французките летописи, не можем да се съмняваме, че тези народи са наши: полски чешки, руски, словенски, болгарски, харватски,  далматски и прочие. Понеже немците и до сега наричат чехите „бенами“, и това е името на техния вожд - Лион. Приемаха за начален този народ, и нашият, рече, такова подобно име имаше. И за удобство се разбра, че от тези страни произлизат тези народи, дето сега е полската, чешката, руската и московската земя, даже до Волга - от нея (са произлезли) волгаргите или както се наричат болгари; и там, в източните страни дето се умножиха, тук отново отчасти се върнаха тия народи в първото свое поселение. Сиреч: когато бяха изгонени от Трояна кесаря[9], дойдоха в Русия. По времето на Уалента се завърнаха, искащи своето отечество и колко войни водиха с гуните, които сега се наричат венгри, показвайки древните свои, (полстии) предели; и съседство имаме с тях“. Това пише Скарг.


[1] Димитър Ростовски (1651- 1709), руски писател и светител, епископ. Написал книгата „Летопис иже во святих отца нашего Димитрия, митрополита Ростовскаго…“, Москва 1784 год., също „Чети-миней“ или Житиета на светиите почитани от православната църква.

[2] Зунар-Йоан Зонар (XI- XII в.) византийски писател, монах от края на XI и началото на ХП век. Написал „Паралипомен Зонары от XV век“, издаден в превод на О. М. Бодянски в „Чтения“ в 1847 год. Книгата е всеобща хроника, която започва от сътворението на света и завършва с покачването на престола на император Йоан Комнин в 1118 год.

[3] Илирик- Съвременните автори оспорват т. нар. илирическа теория. Ив. Радев говори за „мита илирик“ (История на българската литература през Възраждането. В. Търново, 1997, с.68).

[4] Бележка на издателя: Виж също знаменита книга Приятен разговор за словенския народ” на Андрия Качич-Миошич (Andrija Kačić Miošić) (1756). 

[5] Географ Буфиер Франзиский - Клауде Буфиер (1661-1737), френски писател. Спиридон е ползвал неговото съчинение от втора ръка.

[6] Бароний- Цезар Бароний (15З8- 1607) известен католишки църковен писател- библиотекар на Ватикана, кардинал. Написал книгата „Annales ecclesiaticae а Cristo nata ad annum, 1198 год.“. Спиридон е ползвал руския превод на „Деяния церковния и гражданския...“, издадена в 1719 год.

[7] Сардика, Средец- древно название на град София, днешна столица на България.

[8] Скарг- Петър Скарг (1536-1612), известен полски езуит и писател, който поддържа илирическата теория за произхода на славянските народи.

[9] Троян кесаря. Римски император Траян (97-117). По негово време е построен мост на Дунав при Дробета (днес Турно Северин).





Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 223271
Постинги: 190
Коментари: 253
Гласове: 849
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930