Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2019 09:20 - Защо пред Университета в София стоят паметници на братя Георгиеви, а не паметника на д-р Никола Василиади?
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 237 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 16.11.2019 09:25


За габровския благодетел д-р Никола Василиади биографските сведения са твърде оскъдни. Той е роден в Букурещ, където баща му - Васил Георгеско, родом от габровското село Гачевци, се е бил преселил в първата четвърт на XIX в. Годината на раждането му не се знае. Основно и гимназиално образование той е подучил в Букурещ, а университетско - в Париж, откъдето се връща доктор по медицината.

 

image

Д-р Никола Василиади

 Както бащата, така и синът е попаднал още отначало под чуждо влияние. За това свидетелстват техните фамилни имена - българското име Васил Георгюв се порумънчва от бащата и става Васил Георгеско, а сина, Никола Василюв, се погърчва и става Никола Василиади. Това изменение, на фамилните имена обаче никак не е попречило да не забравят своя произход, че са българи.

В Букурещ младият доктор се запознава с много тамошни българи и влиза в приятелски връзки с някои от тях, между, които Евлоги Георгиев, д-р Г. Атанасович, Стати Станкович, Юрдан х. Димитров, д-р Петър Протич, Иван Д. Бакалоолу и др.

Д-р Н. Василиади скоро се отдава на полезна обществено дейност. Той съдейства на българската добродетелна дружина в Букурещ за постигане на поставените ѝ цели. На 2 януари 1867 г. в град Търново се открива българска болница „Козма и Дамян“,  където са постъпвали болни от целия Търновски санджак, между които и габровците Цоню Петков, Андрея Пенчов, Недялко Иванов, Иван Христов и И. Данаилов. Ефорията на тази болница и училището при нея е била в Букурещ. Един от членовете на тая ефория е бил и д-р Н. Василиади[1].

Веднага след Освобождението д-р Василиади идва в България да предложи услугите си на своето отечество. В 1878 г. той бива назначен окръжен лекар в Дупница. Позастарял, той наскоро се връща в Букурещ на по-спокоен живот. Там той прави своя завет, понеже останал неженен, без наследници.

Убеден, че една възраждаща се нация има нужда не само от общо образование, но и от техническо, за постигане на повече материални блага, той на 10 юни 1881 г. завещава на Габрово лъвската част от своя имот: два хотела в Букурещ на стойност повече от 300 000 лева тогавашни пари с поръка от продажбата им да се основе в Габрово едно политехническо училище, което да носи неговото име[2]. Но понеже се страхувал да не би румънското правителство да развали завета му, за да обсеби неговия имот като румънски поданик, останал без наследници, д-р Василиади вписва в завета си един допълнителен член: „7. Ако се случи да се унищожи това завещание, по какъвто и да било мотив, тогава целият ми движим и недвижим имот ще вземат и наследят г. Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович без никаква друга тежест (charge) или условия“. И уверен, че поменатите лица ще изпълнят волята му, той умира спокойно.

Опасенията на д-р Василиади се оправдават наскоро след неговата смърт. Но наличността на току-що цитирания добавения член спасява завещаното. Благодарение на Евлоги Георгиев, добър българин и патриот, волята на завещателя е била изпълнена, завещаното остава за предназначената цел Двата хотела в Букурещ се заменят със зданието на Хаджиенов в София - срещу двореца, в което здание се помещава днес университетът. Получаваните приходи от това здание са се внасяли във фонда „Д-р Н. Василиади“, който фонд в наличност и здания възлиза на 1 2700 000 лева[3] фондът се управлява отдавна от държавата, която е поела издръжката на самото училище.

Поради нехайството на много лица, властимеющи и неимеющи, компетентни и некомпетентни, училището на Д-р Василиади и днес още вегетира, не може да се издигне на подобаващата му висота.

Училището няма още достатъчно класни стаи и кабинети. Едва в 1931 г. се направи здание на Падало за работилници, след като няколко години стоя недоизкарано[4]. Учащите се и днес дори продължават да се скитат из града в другите училища да търсят свободни класни стаи за учебните си занятия.

Това е извадка от: Д-ръ Петъръ Цончевъ, Изъ общественото и културно минало на Габрово, исторически приноси, София, 1934, Печатница Художникъ.

[1] Соф нар. библ. Арх. Отдел № 3290 и № 3331. Папка № 20.

[2] 2 Според писмото на букурещкия габровец Ив. Грудов от 12 април 1882 г. до Ганчо Гаврилов в Габрово имотът на д-р Н. Василиади е струвал 60 000 минца или 720 000 лева.

[3] В. „Известия“ на габровската библиотека „Априлов-Палаузов“. Г VII 1930, бр. 53.

[4] По постройката на училищното здание, както по уредбата на училището виж по-подробно нашите статии във в. „Търговия и индустрия“ 1912 г., бр. 70 и 71; във в. „Зора“ - 1919 г, бр, 117; във в, „Пряпорец“ 1920 г., бр. 241.




Гласувай:
5
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 251737
Постинги: 200
Коментари: 273
Гласове: 974
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829