Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01 14:40 - Зографска българска история
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 405 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 16.01 11:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Току що излезе: 

Академик Йордан Иванов, Зографска българска история, Преписана през 1785 г. от монах Яков, в параклиса Св. Апостоли, Препис на новобългарски: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2019. ISBN 978-619-7444-25-4.  Цена 10 лв.

https://www.book.store.bg/p271761/zografska-bylgarska-istoria-jordan-ivanov.html

https://bgkniga.bg/shop/зографска-българска-история/

https://ciela.com/zografska-balgarska-istoriya.html

image

https://www.book.store.bg/c/p-pc/id-12287/knigi-ot-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://bgkniga.bg/izdatelstvo/%D0%B3%D1%83%D1%82%D0%B0-%D0%BD/


  

Няколко думи за този препис

             Уважаеми читателю,

 В ръцете си държиш най-кратката българска история, намерена в Зографския манастир и наречена Зографска българска история. Тя е съставена преди или около времето на Паисий и съпоставяйки историите на Паисий и Спиридон Габровски[1], виждаме, че тези наши възрожденци „са черпили, но всеки по своему от някои общи извори“.

 Съпоставяйки тази история със съвременните ни сведения, виждаме удивителна точност на голяма част от споменатите сведения. Наред с това има кратки сведения, които намирам единствено и само в нея. Например отбелязва се, че княз Кардан, или Кардам, е дошъл на власт на 70-годишна възраст. Тъй като знаем колко години е бил на власт от други автори и годината на смъртта му, то ние можем да определим благодарение на този документ годината на раждането му. Същото е и със сведението, че след завладяването на Самуиловата държава византийците са завзели хиляди „железа“, т.е. железни ризници, които „служели на владетелите с облечените в тях войници да разбиват фланговете на враговете“. От това разбираме технологичния напредък на нашата армия по това време, водил до множество победи. Удивително е сведението за императорите на Източната римска империя, които са били, забележете, българи: „Максим, мъченик от Андрианопол, Юстин Цариградски от Андрианопол, Юстиниан Велики от Охрид, Юстин Сестринич (сестрино чедо) на Юстиниан, Юстин Млади от Охрид“ и др.

 Заслугата да четем този документ днес е на Раковски, който пръв съобщава за него, и на големия български учен Йордан Иванов, който го печата за пръв път на стар правопис[2].

 Под линията на настоящия препис има множество пояснителни бележки, означени с източник Колев, последвано от номер на страница. В случая става дума за изчерпателна сбирка на тематично подредени текстове на стари автори, публикувана в „Българска история до XII век през погледа на старите автори”, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр., от които 101 цветни.

 Със съкращенията ГИБИ и ЛИБИ са означени изданията на Българската академия на науките Гръцки и Латински източници за българската история, следвани от номера на тома и номера на страницата, например ЛИБИ 3, 241.

 Пряко датиране в текста на Зографската история на българските владетели няма, но има сведения за времето на царуването на онези източноримски императори, с които се застъпва тяхното царуване. Това е добър ориентир във времето и по тази причина в коментари са дадени годините на царуването на съответните императори.

 Драги читателю, надявам се този документ да бъде ценно допълнение в твоята сбирка от историческа литература.

 15 януари 2020

 д-р Николай Иванов Колев

 Херцогенаурах

 Германия


 

Предговор към „Зографска българска история

           Ето една друга българска история от XVIII в., независима от Паисиевата. Тя е озаглавена Iсторiа в кратцѣ ω Болгарословенскω народѣ. Намира се в ръкописния сборник № 701 на Зографската библиотека[3]. В този ръкопис, 61 лист на 8°, с извънредно красиво полууставно писмо е поместена още Историята на Атон, преписана от печатаната през 1659 г. книга „Рай мысленны“; прибавен е и образец за условно, сключено в Солун през 1708 г. Целият ръкопис е преписван през 1785 г. от краснописеца монах Яков в параклиса „Св. апостоли”, който отстои на 20 минути източно от Зограф. На лист 31б преписвачът добавя: „Писал монах IAкωвъ при церквы Светыхъ Апостелъ: в предѣлѣхъ мнстирѧ Зографа: повелѣнїемъ тоѧбители. Всепреподобнѣйшему господину проигумену кѷръ Кωнстантїю. В лѣто _афпе  (1785). месца декемврїѧ”. Тоя Яков е преписвал същата година и една служба за архимандрит Акакий – Зографскїѧ обители повелителѧ, както четем на началния лист на ръкописа № 139. Проигумен Константий преди своята смърт, 1802 г., подарил българската си история на отец Иларион, който много пъти му услужвал с преписване[4]. На листове 1-17 на ръкопис № 701 е разхвърляна приписката: „Сїю книжицу даровалъ азъ проигумен Константїй при смерти своей отцу Iларїωну понеже онъ мнѣ писанїемъ многажды послужи 1802 год. Iюнїа”: 18:

 

          За съществуването на нашата история, която Златарски добре нарече Зографска[5], пръв оповести Раковски в своята „Българска старина”, 1865 год., стр. 200 и сл., и помести началото ѝ. Сега с обнародването на цялата Зографска българска история[6], ще се даде възможност на учените да направят своите заключения за нейното потекло и извори, за явните връзки на отец- Спиридоновата българска история и Зографската, за отношенията между Паисиевата история и Зографската и т.н. За улеснения на бъдещите издирвания ще приведа някои указания, които се намират в зографските ръкописи:

 1.    Книгата Рай мысленный се намира в Зографската библиотека, подвързана заедно с друга книга Дїоптра или Зерцало, № 332. От нея компилаторът на № 701 е взел Историята на Атон.  

 2.    Чудото на св. Георги на 1714 г., станало на полуостров Лонгос, където Зографският манастир има владения, е прибавено в № 701 от № 136, където то е записано най-напред, т. е. около 1714 год.

 3.    Другата прибавка в сборника № 701, гдето е поместена Зографската история, именно продавателното (ходжет), е от година 1708.

 4.    В прибавките за българските светци е поменат, както и при Паисий, битолският светец Ангел, който бил мъчен през 1750 г. Според това прибавката за светците ще трябва да се отнесе след тази дата.

 5.    Прибавката за българските светци се среща и в друг зографски ръкопис, № 124 (Мали патерик), писан към края на XVIII век. Преписвачът ѝ е бил дошъл, както казва на лист 64б, в Зограф през 1793 г. и се покалугерил през 1795.

 6.    Характерен е един израз в историята: по немъ наста. Iωанна Калимана сынъ Асѣнов. Явно е, че компилаторът е имал пред себе си славянски текст, чиито форми Iωанна Калимана той тук е схванал в именителен падеж. Той вероятно е използван Калимановата грамота, печатана по-горе, стр. 602 сл.

 7.    В Зографската библиотека се намират съчиненията на Бароний, Дим. Ростовски, стари и нови издания на минеите, летописни сборници, славянски превод на Зонара, Паисиевата история (ръкопис) и др. източници.

 8.    Още от първата сричка се вижда, че отец Спиридон, който написал трета българска история през 1792 г., е имал на ръка Зографската история и се ползвал много от нея, като взел дори и заглавието ѝ.

 9.    Изобщо цялата редакция на Зографската история, съобщените в нея вести, някои гръцки и други форми и думи говорят за отделен труд по българска история. Особено личи, че Паисий и авторът на Зографската история са черпили, но всеки по своему от някои общи извори. Внимателната критика ще реши кога е била съставена Зографската история.

 Йордан Иванов, 1908 г.

 

 

Съдържание

 1. История в кратце о болгарословенско народе

 2. Именник на българските владетели според Зографската българска история

 3. Именник на българските владетели, извлечен от поп Йовчо от Трявна преди 1855 г.

 4. Фототипно копие на Зографска българска история

 

 

 


[1] Спиридон Габровски, История во кратце о болгарском народе словенском. Пето издание. Първо издание: 1792 г. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев, Издателство ГУТА-Н, София, 2019. ISBN 978-619-7444-21-6.

[2] Йордан Иванов, Български старини из Македония, събрани от Йордан Иванов, лектор в Софийския университет, издадени от Българското книжовно дружество, София, Държавна печатница 1908, Фототипно издание: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-05-6, 322 стр.

[3] Историята се помества на л. 39-51 на ръкописа, но си има отделна пагинация  и т.н.

[4] Че Иларион се е занимавал с преписване, виждаме от приписката на л. 97б в № 152 (Каноник): „Сей параклиси два писа азъ Iларїонъ монах богатїй во гресехъ, оубогїй к добродѣтелехъ в лѣто 1797 года: маїй месець”.

[5] Спиридонъ, Исторiя во кратцѣ о болгарскомъ народѣ славенскомъ. Обн. В. Златарски. София 1900, стр. XIII.

[6] Тя бе напечатана от С. Аргиров в Псп. LXVIII, но с променени препинателни знаци и без придихания.

 




Гласувай:
5
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 258338
Постинги: 203
Коментари: 276
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031