Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01 17:52 - Как един милион българи останаха извън нашата западна граница след 1878 г., как българските градове Белград, Ниш, Пирот и др. станаха „сръбски“?
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 955 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 23.01 09:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Току що излезе: Проф. д-р Анастас Иширков, Западните краища на българската земя, 1915, София, Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2019, ISBN 978-619-7444-24-7. 330 стр.

https://ciela.com/zapadnite-kraishta-na-balgarskata-zemya-atanas-ishirkov.html
https://bgkniga.bg/shop/западните-краища-на-българската-земя/

image

Други книги на това издателство:

https://www.book.store.bg/c/p-pc/id-12287/knigi-ot-nikolaj-ivanov-kolev.html

 
Няколко думи за този препис

 

            Уважаеми читателю,

 

В ръцете си държиш книгата на един изключителен български учен и родолюбец, проф. Анастас Иширков на тема, която и днес, за съжаление е малко позната на българския читател. Кратки сведени за автора са даден в глава 13, в края на тази книга.

Според именника на българските владетели, държава с име България от лявата страна на Дунава съществува 515 години преди княз Аспарух да пресече Дунава, т.е. от около 165 г., а според анонимен български източник от около 130 г. Това е народ изселил се доброволно или принудително от Балканите, чиято история е писана с непрекъснатите му борби за завоюване на загубеното си отечество в съюз с останалите му под римско владичество сънародници[1]. Завоюването на Балканите от Рим трае от времето на македонския владетел Персей от около 150 г. пХ, до около 103 г. по времето на владетеля на даките Децибал. Част от народа ни е изтласкан на запад в Панония, на север в Прусия и на изток от река Буг. Между 106 и 273 г. Остроготи основават империя и изтласкват римската армия на Дунава, който става граница на империя. В началото на третото столетие по ред причини обединени готски и хунски войски унищожават армията на император Валент и завземат Цариград, така, че изпратения император Теодосий управлява първо от Солун, а след това се споразумява с балканските народи срещу други от тях и отива в Цариград. Следват непрекъснати въстания вътре в империята и нашествия вън от нея на народа ни, кулминиращи с построяването на дългата стена от Черно до Бяло море в началото на 6 век от император Анастасий, срещу българи и готи. Ако тези хора идваха от Хиндокуш, това едва ли би било нужно, но те живеят в Тракия, и застрашават столицата непосредствено. По времето на император Зенон, след като двамата Теодомировци предводители на готи се споразумяват за нападение на Цариград, един хронист записва, че Зенон повикал българите на помощ. Теодомировци са в Тракия и ако българите трябва да дойдат от Хиндокуш или Монголия, Цариград ще бъде отдавна зает – но българите са в Тракия! Всъщност дългата стена е етническата граница на народ с име българи до геноцида на гърците между реките Места и Марица[2] и геноцида на турците между Марица и дългата стена[3] след 1919 г. и изселване на оживелите в България. Така в общи линии се оформя нашата съвременна южна граница. А нашата югозападна и западна граница?

След около 278 г. остроготите създават империя за около 100 години на територията на днешна Румъния, Полша, Прусия и т.н. със столица – старата столица на даките. След победата на хуните през 378 г. над остроготите първа сила в Европа е вече хунската държава начело с Баламбер, Руа, следван от Муенджук, следван от Атила[4].

Умният владетел Атила[5] привлича победените гепидски и остроготски князе, като съветници и съвладетели и създава империя от Кавказ до Англия. Центъра на неговата държа е територията на угрите, днешна Унгария, която днешните ѝ жители наричат Магяр и себе си магяри. Името на нашите българи (наричани там угри) обаче е останало, като име на държавата, и част от народа ни е слят с унгарския след девети век. Друга част от народа ни е слят с римските преселници и така след повече от 1700 години възниква народа на днешна Румъния.

Синът на Атила, Ирник, е споменат в именника като един от българските владетели, а когато синовете на Атила се преселват в земите от които са дошли в Панония, в Илирия, Пелопонес, Тесалия, по Черноморието около долния Дунав и Добруджа[6], почват да се наричат изключително българи[7].

Проф. Иширков, не се занимава с това как съвместната ни граница с германците при Атила, Крум и Маламир се премества към Драва, Сава, Белград и т.н.[8] Той се занимава по-скоро с изучаване на 108 източника, които доказват еднозначно етнографската структура на западните балкани, и политическите интриги, както на великите сили, така и на Сърбия при формирането на нашата днешна западна граница. Ти ще научиш, драги читателю, как един милион българи останаха извън нашата западна граница след 1878 г., как българските градове Белград, Ниш, Пирот и др. станаха „сръбски“ и т.н.

Тази книга е трудна за издаване, защото е писана на езиците, които владее автора: старобългарски, български и руски преди последната писмена реформа, немски, френски, италиански, сръбски и гръцки. При подготовката на книгата българските и руските текстове са преписани на съответните съвременен нормирани езици. Някои старинни форми в немските текстове са заменени с разбираеми за съвременния немец, а старобългарските, френските, италианските, сръбските и гръцките са предадени непроменени. В главата с материали са добавени в скобки страниците на оригиналното издание, понеже препратките от текста са към тези страници. Някой от картите, издадени навремето в низко качество са копирани цветни от използваните оригинали.

Бих искал да изкажа моите най-сърдечни благодарности на г-а Велина Парахулева, преподавателка по български език и литература в Априловската гимназия, Габрово, в която е учил и младия Анастас Иширков, за грижливите корекции на българските текстове.

 

15 декември 2019

Д-р Николай Иванов Колев

Херцогенаурах

Германия

 

Предговор

 

 

Средновековните граници на балканските държави се променяли твърде често без оглед към етнографското разпределение на народите. При силни български царе българската държава достигала моретата Черно, Бяло н Синьо и се ширила далеко на северозапад и отвъд Сава и Дунав, но често пъти нейната южна граница едвам минавала Стара-планина, западната, западната - река Струма, а един път България дори попаднала под византийска власт (1018-1186 г). Когато турците покорили Балканския полуостров изчезнали старите политически граници в него, лека полека се заличили техните следи и захванало да добива сила главно етнографското разпределение на различните народи.

Разположението на българите край главните пътища на Балканския полуостров беше посочено от много пътешественици във времето от 15 до 19 век, също и мисионерите на католическата пропаганда в нашите страни чрез своите релации и писма допринесоха много за изучването на Балканския полуостров и на разпространението на българите в него, но първи отец Паисий Хилендарски, възродител на новобългарската книжнина, в своята история, написана в 1762 год., и неговите преписвачи определиха  по-точно разпределението на българите в турската империя през втората половина на 18 век. Още по-добре ни представиха разширението и границите на българското племе многочислените изследователи на Европейска Турция в първите три четвъртини на миналия век и то както в текстове, така и в четливи етнографски карти. Заслужава да се споменат имената на Пукевил, Ани Буе, Гризебах, Григорович, Хан, Макензи и Ирби, Лежан, Каниц и други.

За етнографското разпределение на българите в Балканския полуостров имат говно значение опитите да се определят границите на българското племе чрез държавни и международни постановления. А такива са:

 

1.    Султанският ферман за основаването на българската екзархия от февруари 1870 година и султанските берати на българските владици в Скопие, Охрид, Битоля, Велес, Дебър, Неврокоп и Струмица.

2.    Създаването на двете автономни области под име България от Цариградската конференция в 1876-1878 год., чиито граници бяха определени в прибавка В на протокол № 1 от 11/23 декември 1876 година.

3.    Границите на Сан-Стефанска България според предварителния мирен договор, подписан от руските и турски делегати в Сан-Стефано на 19 февруари 1878 година.

 

В границите на Сан-Стефанска България влязоха земите населени предимно от българи.

В Берлинския конгрес (l юни - 1 юли 1878 год.) Сан Стефанска България беше разпокъсана на много дялове, но не поради етнографски несгоди, а по политически съображения на известни велики сили. За нас, българите, границите на Сан Стефанска България останаха като идеал не толкоз политически, колкото национален, защото чрез тях се приближавахме най-вече до обединението на българския народ.

Много пъти от различни страни, а най-вече от сръбска страна, се е подмятало, че границите на Сан Стефанска България не са етнографски, а са политически, създадени под влиянието на шовинисти българи и славянофили руси. С настоящия си труд се опитах да посоча главно етнографската правдивост на западната граница на Сан Стефанска България, като проследих, как се определиха постепенно чрез литература и народна проява западните поселения на българското племе.

С това мое съчинение съм дирил истината досежно западните  краища на българската земя, като систематизирах въз основа на историко-географски метод ония данни, които ми са били достъпни[9]. Когато се убедих в истинността на резултатите, до които дойдох чрез изследванията си, аз ценя сега моята работа и от практическо становище.

Между народите на Балканския полуостров после албанците ние сме най-малочислени, нашата земя е най-малка и затова ние трябва високо да ценим всяка педя земя, която наший прадеди са заселили чрез мирно проникване или военно завладяване. До като Гърция живее с блянове за Мала Азия, северен Епир и дори за Цариград, Сърбия - за Босна и Херцеговина, Далмация, Банат, Срем и Бачка, - Румъния за Бесарабия, Трансилвания и Буковина; до като за Турция са открити широки простори в предна Азия, за нас българите остават отрано определените и тясно ограничените области България, Тракия и Македония. И днес, когато голяма част от тия български земи ги владеят сърби, гърци,  турци и румъни, наша свещена длъжност е да се стремим да ги присъединим към царството си и с това обединим народа си, създадем естествени граници на държавата и придобием икономически сгоди, които отговарят на доброто географско положение на българската земя. Сега се води ужасна война между народите на Европа и нейна последица ще бъде ново разграничение на държави и народи. Когато дойде денят за прокарване на нови граници в Балканския полуостров, ние трябва да заявим високо и защитим упорито права върху българската земя с всички средства, които са нужни и с които разполагаме. Лаская се, че в такъв случай и чистата наука може да бъде полезна и моя труд върху западните  краища на българската земя може да допринесе известна опора при определението на западната ни граница, ако нашето правителство съумее да защити правилно българските интереси, защото тъкмо наший западни съседи, сърбите, настояват днес най-много върху принципа на народността при бъдещето определение на границите у балканските държави.

За да застана на по-правилна основа при изучване на западните краища на българската земя, ограничих моите изследвания само върху времето на турското владичество, когато не са ставали големи политически промени в областта на българите, а са се извършвали главно разселвания, които могат отчасти да се проследят.

За да се облекчи изложението на материята от много цитати и за да туря начало на една сбирка от по-важни документи по разпределението на българите в Балканския полуостров, напечатах отделно материалите, наредени по хронологически ред (стр. 1-89). Кога цитирам в изложението документи от отдела Материали, пиша само Материали и соча страниците. При по-охолни времена бих придружил документите на чужди езици с български превод, но сега, за да спестя време и не правя книгата обемиста и скъпа, ги оставих така, както ги заех от оригиналите.

Господин С. Аргиров, директор на университетската библиотека, ми услужи твърде много, като изработи показалеца и води коректурата, за което му изказвам тук моята най-голяма благодарност.

 

София, 14 май 1915

А. Иширков

 

 

Съдържание

 

 1. Когато турците покорили Македония, тя е била в етнографско отношение българска страна

 2. Охридската българска архиепископия (1019-1767 год.)

 3. Скопската област е останала българска и под духовното владичество  на Сръбската Ипекска патриаршия (1557-1766 год.)

 4. Долините на Българска Морава, Нишава и Тимок от края на 14 до средата на 19 век  55

 5. Наши и чужди списатели за западната етнографска граница на българите през 19 век (1800-1878 г.)

 6. Българският църковен въпрос и западните граници на българските епархии (1833—1897 г.)

 7. Цариградската конференция и западните граници на западната автономна област България

 8. Западните граници на Санстефанска България

 9. Как преминаха Пирот и Враня към Сърбия?

 10. Материали 

 11. Карти, бележки за приложените карти

 12. Използвана литература

 13. Няколко думи за автора на тази книга

 

 


[1] Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

[2] Атанас Спасов Разбойников, ОБЕЗБЪЛГАРЯВАНЕТО НА ЗАПАДНА ТРАКИЯ 1919 – 1924, Второ издание. Издателство ГУТА-Н, София, 2019. Първо издание: ТРАКИЙСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ, БИБЛИОТЕКА „ТРАКИЯ“, София, 1940. Препис на съвременен български език: Д-р Николай Иванов Колев. 144 стр. ISBN 978-619-7444-17-9

[3] Димитър поп Николов, (Обезбългаряването на) ОДРИНСКА ТРАКИЯ, Трето издание. Първо издание: Печатница „Военно-Издателски фондъ“, София, 1919. Препис: Д-р Николай Иванов Колев,

Издателство ГУТА-Н, София, 2019. ISBN 978-619-7444-22-3. 128 стр. Цена 10 лв.

[4] Йордан (551) Гетика „За произхода и деянията на гетите“. Римска история – извадки; Малх: Византийска история, Пълно издание на български 2017, 130 стр., Редактор: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-4-8, Издателство ГУТА-Н, София, 130 стр.

[5] Приск (448), Посланик при Атила – откъси. Пълно издание на български 2017, стр. 56, Редактор: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-5-5, Издателство ГУТА-Н, София, 56 стр.

[6] Гаврил Кръстевич, Българска история, Том 1 Българска история под името на хуните. Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-1-7, Издателство ГУТА-Н, 2017, София, 316 стр.

[7] Д-р Ганчо Ценов, ХУНИТЕ които основаха българската държава, техния произход и тяхното християнство, София 1940. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2019, ISBN 978-619-7444-23-0. 208 стр.

[8] Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни.

[9] В последно време хубав преглед на етнографско-езиковия спор върху македонските славяни даде Н. С. Державин в своя ценен труд: Богарско-сербския взаимоотношения и Макионский вопрос. Петроград. 1914, стр. 54-112. Сполучливо посочи някои типични етнографски и езикови белези у българите в областта на Българска Морава и Тимок.. Г. Занетов в книгата: Българи в Морава. Исторически и етнографически скици. София 1914.





Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 278047
Постинги: 214
Коментари: 339
Гласове: 1077
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031