Тези бележки са записани на листа 121, 60 и 61 на книгата „Георги Раковски, Българска старина: книга I. Издадена за първи път в книгопечатницата на Стефан Расидеска, Букурещ, месец червен (юли) 12, 1865 г.“, екземпляр намиращ се в Станфордската университетска библиотека, от неизвестен неин притежател от град Елена. Те не са публикувани до сега. Бележките съдържат свежа, неподправена информация за събития в град Елена по време на войната от очевидец и за това са ценни.

(Лист 121)

За спомен

През 1878 дойде Русия дойде да ни освободи от проклетото турско иго и тиранство. Дойде на Търново на 26 юни, а в Елена дойдоха донските казаци на 30 юни. В него ден дойде на негово величество Александър Николаевич брат му Николай Николаевич, който беше главнокомандващ на всичката армия за в България. Горните донци като дойдоха, опряха до Бебриво, и се върнаха пак назад. След това дойдоха с голяма конница драгуни и един полк само пехота и се установиха срещу  (маренъ ?). И като се посборичкаха цяло лято с проклетите турци, и тъй като не знаеха русите турските позиции и злополука стана и сполучиха турците та обраха Бебриво на Преображение. От тогава, подире турците пак взеха да се усилват и прииждат и запалиха махалата Игнатовци, а ние Елинчани се уплашихме да поизнесем нещо от къщята си. В историята четем във военно време градовете са се изпразнели, а ние още внасяхме  (подусени…?)  стока. У тъй някои си поради (борбите … ?) изнесли дрехите по манастирите и по други места и при свършването на октомври като се поумножи руската сила си върнахме дрехите.

И тъй на 22 ноември, като усилиха турците с пре-огромна сила и като узнаха със шпиони за руската сила, нападнаха Елена та я обраха до най-последна степен и като намериха няколко стари хора ги изклаха, и най-богатите къщи изгориха, около 45 здания така и пре-красивия … (лицоам…?) изгориха половината. А ние еленчани с колибите побягнахме на Фидобските лозя и по околните села и по Миняювските лозя. Тогава какво направиха турците и русите и ето що: Турците се установиха в Елена защото те тук намериха пре-огромни храни, които бяха пренесени от колибите за пребиваващите хора. Аз забравих да пиша колко беше турската сили и колко руската. Не намирам листа… и там пише 60.

(лист 60, 61)

Тук ще явим колко е била турската войска и колко руската. За турската войска казаха около 40 000 до 60 000 (с башибозуците), а за руската само 6 000 и те не бяха всички на позициите си, но пък се противопоставяха на толкова голяма сила. Ако имаше отзад на града още 2 000 руси турците не биха могли да ги надвият. Тук турците намериха пре-огромно богатство, но след това им излезе писало (получиха известие), та след като стояха десет дена - побягнаха. И ние се върнахме при русите (петеля не чухме далеч около един месец). След като руската сила се умножи като препълзяваха и като нападнаха на всичките тозлук, та го изгониха на 25 декември през най-лошия студ. И тогава отидохме нашите колибари и селяни и от околните села та взеха много храна и разграбиха всичките тозлук, и ако не беше тази храна много свят щеше да умре. Пролетта ни хвана една тежка епидемична болест, та измряха много хора.

Аз до толкова знаех, толкова писах и които иска много да узнай, нека чете историята.

Моля Ви се да не ми се сърдете на думите, че не са хубави. Простете ме!

Писано на 16 юни 1878 год.

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D