Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06 18:16 - Познавате ли Г. С. Раковски като учен?
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 580 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 27.07 20:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Току що излезе: Георги Раковски, Българска старина: книга I. Второ издание: препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, Колев, София, ISBN 978-619-7444-30-8, 264 стр., Цена 22 лв. (Издадена за първи път в книгопечатницата на Стефан Расидеска, Букурещ, месец червен (юли) 12, 1865 г.) Съдържа: Основни начала на българската най-стара повестност; Българското старонародно вероизповедание; За древността на българския език; Преимуществото на българския език над староелински или истинския състав на елинския език; Обстойно доказателство за древността на българския език; Кимбри или кимерии.
image
Книгата за сега може да се купи единствено от: 

https://www.book.store.bg/p281893/bylgarska-starina-georgi-stojkov-rakovski.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=54920



                                         Няколко думи за този препис



Уважаеми читателю,

 

Г. С. Раковски издава списанието БЪЛГАРСКА СТАРИНА за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било.

В книга 1 на това списание са отпечатани неговите фундаментални изследвания по старата българска история:

1. Основни начала на българската най-стара повестност.

2. Българското старонародно вероизповедание.

3. За древността на българския език.

4. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския език.

5. Кимбри или кимерии.

Настоящето издание на съвременен български е първото пълно издание на тази книга след 155 години.

            Удивителното при Раковски е, че ние го познаваме като енергичен основоположник на организираната подготовка на народа ни за всенародно въстание за освобождението от турско иго, след неуспеха на легията да пренесе борбата от Сърбия в България, познаваме го и като писател, но малцина знаят, че той е и един блестящ български учен. Познавайки езиците на османската империя, старогръцки и латински, той се озовава в Марсилия, където изучава току-що разчетените самскритски и зендски езици, с помощта на френски научни публикации.

Тънките му познания по структурата, граматиката и богатството на българския език във всичките негови диалекти и придобитите познания по сравнително езикознание, го водят до фундаменталното откритие за родството на българския език със самскритския и зендския, за неговата първичност в Европа и за неговото влияние особено върху гръцкия.

Тънкото познание на българския фолклор го води до сравнение на нашите народни песни за галското нашествие на Балканите с историческите сведения от старите автори, чрез което доказва, че нашият народ има действителни спомени за исторически събития, станали на Балканите в трети век преди Христа.

А съпоставяйки сведения на стари автори с национални сведения, той стига до фундаменталния извод, че кимерийският народ е и български народ.

Тези фундаментални изводи за българската история са валидни и днес.

            Величието на Раковски е и в това, че той прави тези открития в невероятно тежки условия на своя личен живот: затвори, преследвания, участие във военни кампании и въстания, книжовна дейност, революционна организаторска дейност и т.н., във време, в което народът ни тъне в безправно и унищожително робство, като същевременно е изложен и на перфидното систематично старание на пан-гърцизма да затрие българската нация.

Речникът на Раковски е грижливо избран и обоснован от самите резултати на неговите изследвания. Така например той отказва да използва гръцкото понятие „история“, защото е произлязло от далеч по-стара самскритска и българска дума и по тази причина предпочита оригинала – повестност. Същото важи и за мъдрословие, а не „философия“, любословие, а не „литература“, баснословие, а не „легенди и митове“, Бабилон, а не „Вавилон“, самскритски език, а не „санскритски“, земеописание на място, а не „топоним“ и т.н.

            Задавал съм си лично въпроса защо поне „диктатурата на пролетариата“ не преиздаваше тази книга между 1944 и 1990 година, в края на краищата мястото на Раковски в Пантеона на великите българи е неоспоримо? Вероятно защото 1) изводите на Раковски противоречат на панславизма, господстващ в съветската литература по това време, пък и сега, и 2) което е още по-парадоксално, защото изводът, че българите имат родова общност с арийците от Хиндистан, го е „доближавал“ в доктринерския поглед на властта към германските национал-социалисти, което, разбира се, е абсурдно! Но сега времената са други и ние свободно можем да се насладим на огромната ерудиция, подкупващата логика и изящен научен стил на този велик българин.

И така, надявам се, драги читателю, тази книга да бъде ценно допълнение в твоята сбирка от историческа литература.

 

1 юни 2020

д-р Николай Иванов Колев

Херцогенаурах

Германия


 

Предговор

 

            Българската старина ще се издава в неопределено време и в непределен размер, а предметът и съдържанието на това списание ще бъдат следните:

1.     Отломки от откритите досега български древности и старини с любословни изследвания;

2.     Любословни изследвания за древния български език;

3.      Изследвания на българското баснословие, или старото вероизповедание на българите, съхранени в народните обичаи, празници, приказки, баяния, умивания с води и прочие;

4.      Основни начала на българската най-стара повестност;

5.      Черковната българска повестност.

Това временно списание „Българска старина“ няма да съдържа нищо политическо, нито ще бъде насочено срещу когото и да било. То ще има свободен път навсякъде, който желае може да се сдобие с него или да каже къде да му бъде изпратено от назначените на края настоятели.

Колкото за първобитността и важността на предмета, който обнародва „Българска старина“, остава учените да решат със своя здрав разум.

 

Съчинителят

 

                                        План на настоящето изследване 

           
           Основни начала на най-старата българска повесност. Увод, разясняващ, къде трябва да се търсят истинските начала на повестността на всеки народ, а именно и на българския. Няколко думи за всемирната повестност. Определение на посвестността. Начало на повесността. Предмет на повестността. Източници на повестността. Разделение на повестността и мнение за необоснованите летоброения.

***

            Най старото българско вероизповедание. Увод, разясняващ къде трябва то да се търси.

            Пълно описание на народния празник на Бога Сура-Сура, празнувано от целия народ в България на 1 януари в деня на Свети Василий. Сравнение на съхранените в България обреди, извършвани на този празник с индийските вярвания в Сива и обрядите, извършвани там и прочее.

***

            За старинността на българския език. Увод, разясняващ защо българският език е съхранил стария си крой (строеж) на първобитния език, а другите така наречени славянски езици, са се отдалечили от това преимущество. Начало на езика.

***

            Обосновка на ключа на българския език. Разложението на думата iaзык. Преимуществото над всички езици в това наричане на думата iaзык.

***

            Отрицаващите частици думи, тяхното начало и истинско тълкуване чрез българския език. Самскритски думи с отрицаващо а. Самскритски думи с отрицаващи частици на и ни. Самскритски думи с отрицаваща частица вы. Гръцки думи с отрицаващо а. Български думи с отрицаващо а. Състав и тълкуване на буквата а, на сричките ны и вы.

***

            Старинност на българския език, доказана в обширност или няколко отломки от старите зендски богослужебни книги, сравнени с българския наш говорен и писмен език, както и със самскритския език.

***

            Преимуществото на българския език над старо-еленския, или истинския състав на елинския език в обширно доказателство.

***

            Кимбри или Кимерии. Първите потомци на арияните, гебрите (думата гьбри изкривена от старите гърци на Κιμπροι, а след това и на Κιμμεροι), дошли няколко века преди Христа от север в България, смесили се в Тракия с по-предишните арияни, които били дошли чрез Мала Азия, чрез Мала Азия, а именно през Босфора и Дарданелите, под известното в повестността име пелазги, които са представлявали голям тракийски народ на българо-словените, който Херодот описва, че бил най-големият народ на света след индийския. От тях е пренесено и Заратовото вероизповедание, както и особените свойства на зендския език, чиито цели остатки се намират в днешния български народ и в неговия говорен и писмен език.

 

I. Обширно разяснение на името Frank = фрѫгъ

II. Приписваният стар език на келто-кимбрите, или имената на области, реки и собствените име на предводителите на галато-фръгите, както и народните имена на цели племена, принадлежащи на тази народност, според историците, съхранили явно и живо значението си в българския език.

III. Старото вероизповедание на келто-кимбрите, или дриудизма, съхранени в българските народни вярвания и обреди.

            Старонародните български песни, разясняващи доста обширно живота на друидите, живели някога действително по горите, усамотени от обществото и народа, и после станали баснословни същества под името змейюве и змеици, самодиви, горски диви, юди и прочее.

            Разяснение на десет подобни песни.

IV. Галатите в България под предводителството на Брен и Болг (280 год, преди Христа) и живото възпоменание на тези събития от днешните българи.

V. Тектосагите и толистобоите, имена взети от историците за народи, са носили най-старото име Belgarum = българи.

            Разбор на народното име българин.

VI. Народни български повестователни паметници, потвърждаващи че българите от древността са носили името кимбри или кимерий и че Брен и Болг са били български царе.

 

            Заключение в което се начертават положително вкратце истинските начала на българското най-старо битие и на общо словенското.


Съдържание

 

 

Няколко думи за този препис

Предговор.

План на настоящето изследване

1. Основни начала на българската най-стара повестност.

1.1 Увод.

1.2 Няколко думи за всемирната повестност

2. Българското старонародно вероизповедание

2.1 Увод

2.2 Сурваки, или Бог Сур-сива

3. За древността на българския език

3.1 Увод.

3.2 Начало на езика

3.3 Основите на ключа на българския език

3.4 Отрицателните частици-думи, тяхното начало и истинско тълкуване от българския език

3.5 Обстойно доказателство за древността на българския език

3.6 Превод на текстове от „Commentaire sur le Yaҫna“, CHAPITRE I. XIII, на Евгений Бурнуф

3.7 Превод на текстове от „Commentaire sur le Yaҫna“, CHAPITRE I. XIV, на Евгений Бурнуф

3.8 Превод на текстове от „Commentaire sur le Yaҫna“, CHAPITRE I. XI, на Евгений Бурнуф

4. Преимуществото на българския език над старославянския или истинския състав на елинския език

4.1 Увод

4.2 Изгубените в елинския език придихателни стари звуци

4.3 В кой език са намират днес неправилните глаголи в елинския език и така наречените от тях неупотребителни глаголи, от които се заемат някои времена?

5. КИМБРИ или КИМЕРИИ

5.1 Съвременно състояние на въпроса според френските изследователи (1865 г.)

5.2 Името Frank = фрѫгъ

5.3 Келто-кимбрийски наименования и връзката им с българския език

5.4 Старото вероизповедание на келто-кимбрите, или Друидизма

6. Старонародни български песни за друиди

6.1 Само-дивите искат да придумат и отведат мома Мирянка да я

направят сомо-дивска попадия и прочeе

6.2 Радкината женитба със змея

6.3 Женитбата на Стоян със Самодива

6.4 Еню Михов и защитницата на стадата му Горска-дива

6.5 Убиването на Стоян от Само-дива, помощта на Вихровете и Върхушките

6.6 Неволна любов на Тодор със Змеица и излекуването му с омразни змейови и змеицини билки (треви)

6.7 Похищението на Рада от огнения Змей

6.8 Саракиня измамва любовника си Змея да ѝ каже разделна билка, научена от любовника си мирянин

6.9 Нено и Юда се надпреварват, той със свирнята, а тя с играта си и прочее

6.10 Женитбата на Ива от Меглен, българска войвода при царуването на цар Шишман

7. Галатите в България

7.1 Исторически сведения

7.2 Български народни песни, възпоменаващи галатите в България, които се пеят и до днес от народа

7.3 Прибавка

8. Имената тектосаги и толисто-бои, взети от историците за народни, e носил народ с най-старото общо име belgarum = българи

9. Народни повестователни паметници, потвърждаващи, че българите в древността са носили името кимбри или кимерии и че Брен и Болг са  били български царе

10. Заключение

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606
image

 





Гласувай:
7
0



1. barin - Зная го, Колев. В моята тема писах за ...
28.06 20:15
Зная го, Колев. В моята тема писах за Раковски като историк. Изглежда е писал неудобни за мнозина неща и затова не са известни историческите му записки. Много зная за Раковски, но не всичко.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 303652
Постинги: 229
Коментари: 346
Гласове: 1128
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31