Крали Марко, който е господарувал в българска земя над българи, е извънредно много популярен по цялата българска земя. Много чудновати форми в скалите, тъмни дълбоки пещери, уединени развалини на стари крепости у нас името на Крали Марко. Още в Безолтовия пътепис на Лихтенщайновото посолство се споменава към Траяновите врата развалини от замъка на Mareco Cralowitzo, последен български княз и господар на България, чиито подвизи срещу турците местните хора възпявали в традиционна песен[1]. Също и хърватският поет Качич Миошич още в началото на 18 век пише, че България слави Крали Марко[2]. В моя роден град Ловеч, който лежи далеко от земята, дето се подвизавал Крали Марко, се сочат по околните скали и в реката Осъм калпакът на Крали Марко, коритото му, лакътят, неговата стъпка и на коня му, банята на Крали Марко и други, а същото нещо се среща и в останалите краища на България.

Сръбският деспот Тома Прелубов Комнен, който господарувал над Янина, през 1379 година употребил българи и власи, за да накаже въстаналите албанци в град Янина[3]. Няма съмнение, че българите, които били на служба при деспота в Янина, са били родом от Южна Македония.

Турските историци цитират често фермана на султан Мурат I от 773 год. от хегира, в който се намира султанска заповед до Лала Шахина да превземе „българската земя, що управлявал българският крал Константин в Кюстендил“[4]. И действително Кюстендилското княжество на Константин било покорено от турците през 1372 год. За това събитие е писано в ръкописната обща и турска история (Тархи умуми-иле тархи Османи) от Рамазан заде, която се намира в Софийската народна библиотека, на лист 298 следното: През 773 г. (или 1372 г.) султанът заминал сам за Румелия, а Шахин паша завзел областта Кюстендил и я турнал под свое покровителство. След като били завоювани и останалите градове и места, кюстендилският господар, който владеел българската земя със златните и сребърни рудници . . . предаде ключовете на крепостите[5].

Също и историкът Саадедин, който нарича земята на Константин „българска страна“, разправя, че той владеел много провинции, имал голяма войска и царувал в България[6].

В стария поменник на пшинския манастир „Св. Прохор” княз Константин е записан: Рабъ божiй Костадинъ Воевода Булгарскiй[7].

Хаджи Халфа нарича Кюстендил „българска столица“[8].

Приведените в последните страници сведения ни свидетелстват, че във времето на Вълкашин, Углеш, Крали Марко и Константин Деянов Македония се смятала от сърби, гърци, албанци и турци за българска страна, а жителите ѝ за българи. Макар някои сведения да  датират от един или два  века по-късно, но те отразяват в себе си истината на миналото и са изказани въз основа на действителността за времето, когато са писани. Турците опознали македонските славяни, когато ги покорили, като българи и така са ги именували в говор и писмени документи от това време и до днес.

От 15 век, когато Македония била покорена от турците, имаме сведения за българи в Охрид[9], Дебър[10] и Скопско. Най-ранният западноевропеец, който ни е оставил пътни бележки за Македония после нейното покоряване, е рицарят Arnold von Harff, който минал от Кюстендил през Скопие и Косово поле за Адриатическо море. Той нарича Северна Македония Bulgaria Superior provincia, а областта на Горни Вардар друга България[11].

[1] Lewenclaw, Neuw Chronica. Frankfurt an Main, 1595, стр. 527.

[2] Материали, 27. Сравни още Georgius Phranzes, Бонско издание, стр. 54; цитираното съчинение на Руварац, О Кнезу Лазару, стр. 414-422. А. Иширков, Крали Марко у старите западни историци. Български преглед, год. III, кн. XII, 163-164; А. Шопов, Мемоарите на Иван и Константин Музаки. Спсн. LXIV, стр. 124-142 и други.

[3] Ιστορικον Κομνηνου μοναχοθ και Προκλου μοναχου παρι διαφορων δεσποτων της Ηπειρου και του τυραννου Θωμα του δεσποτου και Κομνηνου του Πρελουμπου – Историческое сказание инока Комнина и инока Прокла о разных деспотах и о тиране Том Прелумбов Комнин деспот. С греческого перевел и объяснил Гавриил Дестунис. Санкт-Петербург, 1858, стр. 21-22. Вж. Гласник XIV (1862) стр. 257.

[4] Гюлшени М. Ариф, Тархи (история), печатана в Цариград 1785 г. Т. 1, стр. 442.

[5] Йордан Иванов, Северна Македония. София, 1906, стр. 411.

[6] Bratutti, Cronica dell origine e progressi della casa Ottomana, т. 1, стр. 106.

[7] К. Я. Грот, Философский Вестник, 1884, кн. 4. М. Дринов, Сборниче за юбилея на професора М. С. Дринов, 1900, стр. 124.

[8] Hadschi Chalta, Rumeli und Bosna, Хамеров превод, 1812, стр. 88.

[9] Материали, стр. 3. Посмото на архиепископ Доротей.

[10] Материали, стр. 11. Lavardin се е ползвал от съчинения, писани във времето, когато Скендербег се е биел с турците, подпомогнат от българи дебрани. Според изследванията на руския професор В. Макушев майката на Скандербег- Воисава, била дъщеря на българския болярин от Полог (Тетовско). Сравни В. Мокушев, Исторические разыскивания о славянах в Албании в средние века. Варшава, 1871, стр. 81.

[11] Die Pilgerfahrt des Ritters Arnold von Harff. Kцln, 1860, S. 211, 254

Това беше малка част от първа глава от книгата на нашият именит учен:

Проф. д-р А. Иширков: Западните краища на българската земя. 1915, София, Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, 28.01.2020, София. ISBN 978-619-7444-24-7. 348 стр., Цена 25 лв. 0.445 kg.

https://www.book.store.bg/p272532/zapadnite-kraishta-na-bylgarskata-zemia-prof-d-r-anastas-ishirkov.html

https://ciela.com/zapadnite-kraishta-na-balgarskata-zemya-atanas-ishirkov.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=53716#%D0%A0%C2%B7%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D1%97%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D2%91%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%94%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%B0%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B7%D0%A0%C2%B5%D0%A0%D1%98%D0%A1%D0%8F

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

Тук не бива да забравяме писмените свидетелства на венециански роботърговци от Кандия (о-в Крит),които описват как през 14-15 век са продали на арабите много нашенци родом от Костур, Воден, Мелник, Серес и пр.,които били отвлечени от турците.

Имаме продажни политици, които не мислят така. Сравнете действията на Гърция с нашата продажна политика.

Така е! Аз съм си задвал въпроса, кога точно настъпва промята в морала на народа ни, от онзи за който съвременниците говорят, че "при тях се издига онзи, който окървави оръжието си с кръвта на най-много врагове...", или, че "...хората бягаха при тях заради тяхната справедливост..." Отговорът, ми се струва, се съдържа в "Повестта на готския топарх". И въпреки всичко, ние трябва да запазим нашата историческа памет, и към това са носочени моите скромни усилия. Бъдете здрава!