Постинг
16.01.2019 08:26 -
Споделени мълчания
Автор: vania23
Категория: Поезия
Прочетен: 3173 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2019 16:29
Прочетен: 3173 Коментари: 17 Гласове:
22
Последна промяна: 16.01.2019 16:29
Ще седна някой ден пред психолога,
когато повече не се търпи,
и от натрупан стрес и от тревога,
и с приспивателното не се спи...
Без страх - а той дали ще ме хареса?
в платения от мене кратък час,
ще смъкна задушаваща завеса
и жадно въздух ще поема аз...
Навярно трудно ще намирам думи,
ще се залутам в собствения свят -
натрупани мълчания,... заблуди
със сълзи може би ще се взривят...
По-лека и свободна ще си ида,
макар че ще изпитам глупав срам,
ако познат пред кабинета видя -
прието е в тъгата да си сам...
И да си носиш маската "приятен"
с абсурдното: "Бъди, какъвто си!",
а тайно и от брат, и от приятел,
да търсиш психолог да те спаси...
макар моята максима в живота да е друга, но има правдивост в творбата ти. Хората сме различни. Аз лично бих казала: "Направи го да си говори сам", вместо да те праща при психолога.
цитирайПодобна максима е категорично неприемлива за мен - лошото лавинообразно увеличава лошото...
цитирайvania23 написа:
Подобна максима е категорично неприемлива за мен - лошото лавинообразно увеличава лошото...
макар да е може би - утопично, всички да си подадем ръка и да спрем да се мразим. И да разберем, че колкото и да е малка Земята, за всеки от нас има място и основание да съществува под Слънцето, защото е различен от всички останали и ги допълва по някакъв начин.
цитирайПознато усещане! Да, светът не ни е виновен – нямаме право да товарим своите близки и приятели с проблемите си… И мълчим, и се усмихваме – и натрупваме тия мълчания, оставяме ги с години да дълбаят в нас – после се чудим на кардиолог ли да ходим, на психолог ли…
Моята майка имаше навик всичко да записва в тетрадки: чула нещо по телевизията, хрумнало й, спомнила си, сънувала…Тетрадките бяха изпълнени със стотици косвени обръщения към нас, нейните деца, с имплицитни диалози, съвети, укори, напътствия, коментари… Останала вдовица на трийсет и няколко години, нямаше друг живот освен нас, а когато се пръснахме и рядко открадвахме време за нея, взе да трупа всичко в тетрадки – рисунки, изрезки от вестници, музикални поздрави – много по-късно разбрах, че в тези писания беше намерила своя отдушник, душеприказчик, своеобразно бягство от самотата и страха…
Защо си го спомних? Мисля, че и този блог, мила Ваня, до голяма степен играе същата – хм, терапевтична роля едновременно на изповедник и предпазен клапан. И нищо, че прилича малко на Траяновата дупка – споделиш ли нещо веднъж, многократно го чуваш да резонира от блог в блог с мълвата за това какви дълги магарешки уши имаш:))) Все пак помага – и го обичаме.
Чудесно си претворила в стих всичко, което добрият човек, в желанието си да не нарани другите, изживява. Много ми хареса! Благодаря ти за споделената емоция! Поздрави!
цитирайМоята майка имаше навик всичко да записва в тетрадки: чула нещо по телевизията, хрумнало й, спомнила си, сънувала…Тетрадките бяха изпълнени със стотици косвени обръщения към нас, нейните деца, с имплицитни диалози, съвети, укори, напътствия, коментари… Останала вдовица на трийсет и няколко години, нямаше друг живот освен нас, а когато се пръснахме и рядко открадвахме време за нея, взе да трупа всичко в тетрадки – рисунки, изрезки от вестници, музикални поздрави – много по-късно разбрах, че в тези писания беше намерила своя отдушник, душеприказчик, своеобразно бягство от самотата и страха…
Защо си го спомних? Мисля, че и този блог, мила Ваня, до голяма степен играе същата – хм, терапевтична роля едновременно на изповедник и предпазен клапан. И нищо, че прилича малко на Траяновата дупка – споделиш ли нещо веднъж, многократно го чуваш да резонира от блог в блог с мълвата за това какви дълги магарешки уши имаш:))) Все пак помага – и го обичаме.
Чудесно си претворила в стих всичко, което добрият човек, в желанието си да не нарани другите, изживява. Много ми хареса! Благодаря ти за споделената емоция! Поздрави!
Ако извади късмет,човек може да намери психолог и между хората,които не са професионалисти- не казвам че специалността ти е лека но знам че има природно надарени хора,които могат да излекуват терзанията на всеки.
цитирайvania23 написа:
макар да е може би - утопично, всички да си подадем ръка и да спрем да се мразим. И да разберем, че колкото и да е малка Земята, за всеки от нас има място и основание да съществува под Слънцето, защото е различен от всички останали и ги допълва по някакъв начин.
Аз също не намирам,че безсмислената омраза е полезна- напротив,тя е в състояние да разболее човека та даже и обществото.
А аз прозаично отдавна съм убеден че „научната“ психология и почитателите и ПсхоСпасци, може само да затвърди и задълбочи и вмени даже още повече психическите проблеми на людете милите :-)
Скоро ми попадна и един сайт със потвърденото становище на т.нар. Шамани…
https://novotopoznanie/madrostta-na-shamanite-kakvo-mislyat-te-za-psihichnite-zabolyavania/
Споделени със слънцето днес помълчавания ти желая :-)
цитирайСкоро ми попадна и един сайт със потвърденото становище на т.нар. Шамани…
https://novotopoznanie/madrostta-na-shamanite-kakvo-mislyat-te-za-psihichnite-zabolyavania/
Споделени със слънцето днес помълчавания ти желая :-)
Ти се погледна в него и видя майка си и нейните тетдрадки, блога ни - като отдушник и предпазен клапан... Прецени, че споделянето на истинското ни "аз" в ежедневието ще е натоварващо за останалите...
Благодаря за прочита!
Да споделя ли моята гледна точка? Ами, да я споделя, защо пък не :)
Страхливо живеем, Вени, и лицемерно, и суетно... И от натрупани мълчания, поради причини..."а какво ще си помислят за мен другите?", "а така не е прието!", "трябва да си силен, срамно е да си слаб!", ще се пръснем накрая и разболеем... Още по-лошо - ще се загубим в нищото. Говорим купища празни приказки, но истинското, важното за нас, си го мълчим, защото на кого да го кажем... Как да се доверим? Как да смъкнем тонове защита от предадено преди това доверие? И си мълчим, и се усмихваме, или говорим празни приказки, и просто се стремим да сме приятни. Но стресът се трупа, тревогите също, самотата - онази вътрешна, несподелима - и тя! Остава ни психологът като някакъв изход, но... ех, живеем в България, където е срамно някой да си признае, че ходи на психолог, защото културата ни е такава - понякога никаква я няма, а невежество, колкото щеш. Та тук толкова хора дори не правят разлика между психолог и психиатър и за тях, ходещите на психолог са луди... И в това трябва да се криеш.
цитирайБлагодаря за прочита!
Да споделя ли моята гледна точка? Ами, да я споделя, защо пък не :)
Страхливо живеем, Вени, и лицемерно, и суетно... И от натрупани мълчания, поради причини..."а какво ще си помислят за мен другите?", "а така не е прието!", "трябва да си силен, срамно е да си слаб!", ще се пръснем накрая и разболеем... Още по-лошо - ще се загубим в нищото. Говорим купища празни приказки, но истинското, важното за нас, си го мълчим, защото на кого да го кажем... Как да се доверим? Как да смъкнем тонове защита от предадено преди това доверие? И си мълчим, и се усмихваме, или говорим празни приказки, и просто се стремим да сме приятни. Но стресът се трупа, тревогите също, самотата - онази вътрешна, несподелима - и тя! Остава ни психологът като някакъв изход, но... ех, живеем в България, където е срамно някой да си признае, че ходи на психолог, защото културата ни е такава - понякога никаква я няма, а невежество, колкото щеш. Та тук толкова хора дори не правят разлика между психолог и психиатър и за тях, ходещите на психолог са луди... И в това трябва да се криеш.
ти сериозно ли мислиш, че съм психолог? :) "Не казвам, че специалността ти е лека." Аз съм само несбъднат такъв и съм от другата страна - не на специалиста, а на клиента :)
Колкото, че имало такива хора - възможно е, ама де ги?
цитирайКолкото, че имало такива хора - възможно е, ама де ги?
Така ли мислиш? А аз така мислех преди десетина години. От тогава доста вода изтече... и мнението ми драстично се промени.
Благодаря за прочита!
цитирайБлагодаря за прочита!
shtaparov написа:
Ако извади късмет,човек може да намери психолог и между хората,които не са професионалисти- не казвам че специалността ти е лека но знам че има природно надарени хора,които могат да излекуват терзанията на всеки.
....аз бях Лечителката на моя съпруг..цял Живот...
по този начин,той пък беше мой най строг и Добър Учител
.. така работи Закона за "Кармата".. във Вселената...
а, по това ,че блога е най активна/и полезна/Психоанализа и Психотерапия
мисля, че ще се съгласим..всички..
Благодаря, ваничка!
/ след Зимата,гледам навън, Пролетта пристъпва плахо ,и категорично..
Ако е за учене, при желание всеки може да се поучи от всеки. Съгласна съм.
А тук си е зима още, но надеждата за пролет започва да се ражда и в мен :)
цитирайА тук си е зима още, но надеждата за пролет започва да се ражда и в мен :)
vania23 написа:
Ти се погледна в него и видя майка си и нейните тетдрадки, блога ни - като отдушник и предпазен клапан... Прецени, че споделянето на истинското ни "аз" в ежедневието ще е натоварващо за останалите...
Благодаря за прочита!
Да споделя ли моята гледна точка? Ами, да я споделя, защо пък не :)
Страхливо живеем, Вени, и лицемерно, и суетно... И от натрупани мълчания, поради причини..."а какво ще си помислят за мен другите?", "а така не е прието!", "трябва да си силен, срамно е да си слаб!", ще се пръснем накрая и разболеем... Още по-лошо - ще се загубим в нищото. Говорим купища празни приказки, но истинското, важното за нас, си го мълчим, защото на кого да го кажем... Как да се доверим? Как да смъкнем тонове защита от предадено преди това доверие? И си мълчим, и се усмихваме, или говорим празни приказки, и просто се стремим да сме приятни. Но стресът се трупа, тревогите също, самотата - онази вътрешна, несподелима - и тя! Остава ни психологът като някакъв изход, но... ех, живеем в България, където е срамно някой да си признае, че ходи на психолог, защото културата ни е такава - понякога никаква я няма, а невежество, колкото щеш. Та тук толкова хора дори не правят разлика между психолог и психиатър и за тях, ходещите на психолог са луди... И в това трябва да се криеш.
Благодаря за прочита!
Да споделя ли моята гледна точка? Ами, да я споделя, защо пък не :)
Страхливо живеем, Вени, и лицемерно, и суетно... И от натрупани мълчания, поради причини..."а какво ще си помислят за мен другите?", "а така не е прието!", "трябва да си силен, срамно е да си слаб!", ще се пръснем накрая и разболеем... Още по-лошо - ще се загубим в нищото. Говорим купища празни приказки, но истинското, важното за нас, си го мълчим, защото на кого да го кажем... Как да се доверим? Как да смъкнем тонове защита от предадено преди това доверие? И си мълчим, и се усмихваме, или говорим празни приказки, и просто се стремим да сме приятни. Но стресът се трупа, тревогите също, самотата - онази вътрешна, несподелима - и тя! Остава ни психологът като някакъв изход, но... ех, живеем в България, където е срамно някой да си признае, че ходи на психолог, защото културата ни е такава - понякога никаква я няма, а невежество, колкото щеш. Та тук толкова хора дори не правят разлика между психолог и психиатър и за тях, ходещите на психолог са луди... И в това трябва да се криеш.
По-добре човек да отиде на психолог,ако му се налага,оотколкото да споделя с неподходящи хора.
В това отношение сме къде-къде по-назад от развитите общества.
А пък и с тия мизерни доходи тук за какви психолози можем да си говорим?!!?
Истина е,че едно безпристрастно изслушване понякога носи голямо облекчение,пък било и то пред непознат.
Аз напоследък се улавям,че по-скоро обичат да сподет с мен,отколкото аз да споделям.
Някой беше писал,че споделянето в един блог,писането,само по себе си е вид терапия.
Аз бях без нет няколко месеца,почти година,и после си чета моите си писаници,и се улавям колко малко време имаме да се опознаем нас самите...чудя се аз ли съм писала всички тези неща.
Пишман психолози под път и над път. С усмивка си спомних за една моя приятелка - фризьорка - хе, казва ми - Ванче, аз съм страхотен психолог! Само като влезе някой в салона и го погледна - все едно ми е прочетена книга :) А дано, но едва ли, си мисля пък аз. Да, усещаш го по някакъв начин, но и го набутваш в някоя рамка и вече горкият, и да иска - няма начин да излезе от нея. А за разни подли постъпки на разни близки, приятели, роднини, на които се случва да споделиш, пък после да съжаляваш - всеки си има своите примери. Може би в един друг и по-добър свят, с други единствено добри, емпатични и мили хора, утопията, която наднича зад тъгата на лирическата ми говорителка, щеше да се превърне в реалност...
Това за споделянето в блога е същото като споделянето във фейсбук и всякакви други сайтове. Нож с две остриета - рядко нещо добро ще последва. Но... има и положителни неща този толкова важен вече интернет. Тласък е за всеки, който желае да се развива. И самоубийство за останалите. "Консумирайте с удоволствие и мярка" - това май беше от реклама за бира - валидно е и за всичко останало :)
Да, последното, което пишеш, че се чудиш старите писаници ти ли си ги писала, ми е познато. Навремето имах друг блог, с друг ник - преди няколко години го активирах за малко, попрочетох и се хванах за главата :) Това беше някой друг и този друг изобщо не ми харесваше.
цитирайТова за споделянето в блога е същото като споделянето във фейсбук и всякакви други сайтове. Нож с две остриета - рядко нещо добро ще последва. Но... има и положителни неща този толкова важен вече интернет. Тласък е за всеки, който желае да се развива. И самоубийство за останалите. "Консумирайте с удоволствие и мярка" - това май беше от реклама за бира - валидно е и за всичко останало :)
Да, последното, което пишеш, че се чудиш старите писаници ти ли си ги писала, ми е познато. Навремето имах друг блог, с друг ник - преди няколко години го активирах за малко, попрочетох и се хванах за главата :) Това беше някой друг и този друг изобщо не ми харесваше.
Много е трогателно, Ваня!
Прати го на Добромир, ще го усмихнеш!
цитирайПрати го на Добромир, ще го усмихнеш!
депресирам като види колко работа само него чака :)
Той ще го види сам, надявам се, Веси :)
цитирайТой ще го види сам, надявам се, Веси :)