Русия на изток, Д-р К. Г. Раковски, Историческо изследване на руската политика на изток и частно - в България по официални, официозни руски и други чужди източници. Издадена за първи път във Варна от книжарницата на К. Евстатиев през 1898. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, 22.11.2017, София, ISBN 978-619-90656-9-3, 166 стр., Цена 15 лв. 0.230 kg.

https://www.book.store.bg/p215173/rusia-na-iztok-d-r-k-g-rakovski.html

https://ciela.com/rusiya-na-iztok.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=47134#%D0%A1%D0%82%D0%A1%D1%93%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%8F-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B7%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%94

https://m.helikon.bg/210797-%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA.-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5.html

Предисловие на издателя

Драги читателю,

Ти държиш в ръцете си препис на съвременен български език на книгата на д-р К. Г. Раковски

Руссия на истокъ, историческо изследвание на Русската политика на Истокъ и частно - въ България по Официални, официозни русски и други чужди источници. ИЗДАНИЕ ПЪРВО 1898. Във Варна. Издава книжарницата на К. Евстатиевъ.

            Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на новата българската история и политология. Второто фототипно издание излиза през 1994 г., а препис, редактиран от Луко Захариев, през 2004 от Издателска къща „Стрелец“. Настоящият препис е направен от оригиналното издание. Старинни изрази и думи са заменени с използваните днес с еквивалентно значение. Старинният словоред е заменен с употребявания днес.

Повод за настоящето издание е изказването на президента на Руската федерация г. Владимир Путин в смисъл, че люлка на културата на славяните е Македония, на пръв поглед вярно и безобидно изказване. Замисляйки се обаче, че планините, долините и реките на географската област Македония не притежават култура, а народът, който живее там, виждаме, че има българска култура, разпространена по-късно сред славянските народи. Но случайно ли е това изказване на умния г. Путин? Прочитайки тази книга и припомняйки си отношението на Русия към Балканите от цар Петър Първи насам, ти, драги читателю, ще се усъмниш основателно в това.

            Изключително добре образован, авторът е съвременник и следи с остро и наблюдателно око вътрешната ежедневна политика в Батенбергова и Фердинандова България, дебатите в европейските парламенти, официалните вестници и публикации, мемоарната и историческата литература и прави задълбочен анализ на причинно-следствените връзки на руската политика на Изток и в частност на Балканите.

Когато на Запад някои политици искат да опишат хаотичност и неразбирателство в политиката, те употребяват израза „балканщина“. Четейки тази книга, читателят ще види, че балканските народи са играчка в ръцете на великите сили, и само по щастливо за тях стечение на противоречията между великите сили те съществуват днес в рамките на много или малко самостоятелни държави и че терминът „балканщина“ се отнася за великите сили, а не за стремежа на балканските народи да живеят в демократичен режим, мир и независимост. 

Книгата е изпълнена с данни, прикривани от официалната комунистическа идеология в миналото, за опустошаване на земите, през които минава руската армия в многобройните си войни с Турция, за варварското отношение на руските войски в България към българското население, за масовото принудително изселване на българи в Русия, принудило Г. С. Раковски да изкрещи през 1869: „Къде отивате, о, нещастни българи! В Русия, освен голите и диви пустини, ще ви чака онова тежко робство, от което никога не можете се отърва.“; с данни за ограбване на национални богатства например 25 милиона лева окупационен дълг към Русия, предназначен за „предприятия, целта на които е да закрепят родствените връзки на Русия в България, уреждане на руски женски институти, поставени под покровителството на господарката императрица, заплати на учителите по руски език в българските училища, заплати на руските офицери на българска служба, основаване и поддържане на вестници, които да защитават началата на руско-българската солидарност, премии на литературни и научни съчинения в същия дух, преводи на български език на образцовите руски писатели, субсидии на различни железопътни или параходни дружества, които биха пожелали да разпространяват своите действия в България и т.н.“; с данни за нескончаемата поредица от войни и интриги с цел превръщането на Черно море във вътрешно руско езеро и завладяването на проливите и Цариград.

Книгата възбужда и неочаквани асоциации за неизменността на външната политика на Русия, независимо от нейните владетели и политически системи. Читателят ще намери много паралели между подхода на руската агентура в царска България и подхода на съветската агентура в комунистическа България с едничката цел – подчинението на България на руските интереси; избиването на полските офицери при поробването на Полша при Екатерина II и избиването на полските офицери от Сталин в Катино при окупацията на Полша преди Втората световна война; поставянето „под опекунство“ на руския цар на кримските татари и превземането на Крим от Путин в наше време; откъсването на Босна и Херцеговина от Сърбия и предаването им на Австро-Унгария, за да се насочат интересите на Сърбия към Македония с цел България и Сърбия да са в непрекъсната вражда, и неотдавнашното вече споменато „безобидно“ изказване на Путин за Македония като извор на славянската култура, сякаш мотото на цар Николай II, изказано пред патриарх Климент: „Аз съм млад, министърът ми е нов, но политиката ми е стара“ живее и днес.

И накрая, пророчеството на Раковски в думите: „най-омразното нещо за Русия и за ликвидиране на руското влияние на Балканите е обединение на балканските народи и тяхното присъединяване към някоя от великите сили, независими от Русия“. Самото повтаряне на тази идея от Александър Стамболийски и Георги Димитров доведе до тяхната насилствена смърт. При щастливи обстоятелства обаче това предсказание се реализира с членството на Словения, Хърватско, Румъния, България и Гърция в европейската общност и стана ценно завещание, което разумът налага да бъде съхранено от идните поколения българи.

От издателя,

Николай Иванов Колев

6.11.2017

Херцогенаурах, Германия

Съдържание

Встъпление

• Вътрешна Русия

Руския режим и влиянието на татарското владичество. Цареубийствата.  Ролята на Петър Велики. Материалните и моралните сили на Русия.  Намеренията на Петър Велики.

• Руската дипломация

Основанието на Чуждестранната колегия при Петър Велики. Съставът на руската дипломация. Характерът на русина и на дипломата. Двете главни течения всред руските дипломати. Личните черти на някои руски дипломати. Подкупване на чужди агенти. Руски шпиони. Намесата във вътрешните работи на другите държави. 3а да се издигне Русия, Европа трябва да се превърне в развалини (мнение на един руски дипломат). Силата на руската дипломация.

• Русия на запад до раздялата на Полша

Русия в Швеция. Нищадският мир и неговите последствия за Швеция.  Междуособните борби в шведската аристокрация: партиите на Шапките и Кюляфите. Намесата на Русия във вътрешните шведски работи. Подкупите, правени от руските посланици Корф, Панин и Остерман. Наставленията на Елисавета и Екатерина. Появяването на руското оръжие в Средна Европа през Седемогодишната война. В навечерието на раздялата на Полша.

• Раздялата на Полша и Русия

Полша вътрешна. Русия и полската конституция. Изборът на Станислав Лещински. Тайният договор между Русия и Прусия. Изборът на Станислав Понятовски. Действията на руските посланици Кайзерлинг и Репнин. Дисидентският въпрос. Първото поделяне на Полша между Русия, Прусия и Австрия. Изменението на полската конституция. Новото нахлуване на руските войски и втората подялба на Полша между Русия и Прусия. Полското въстание, потъпкването му и третата и последна подялба на Полша между трите държави. Букет от български русофилски изменения.

• Русия на запад

Тешенският договор и Русия. Френската революция и Екатерина II. Участието на Павел I и Александър I във войните на коалицията против Франция. Свещеният съюз и неговите дела. Юлското въстание във Франция. Февруарската революция. Николай I и революционните движения в Европа. Александър II против италианското обединение. Александър II и Франко- пруската война. Русия и европейската реакция.

Руските мечти

Завещанието на Петър Велики и въпросът за неговата автентичност. Руските стремежи към Цариград. Военностратегическите мотиви: значението на Босфора за отбраната на Русия. Търговско-икономическото значение на Босфора за Русия. Неутрализацията на проливите. Искането на Русия да бъде пълна и изключителна господарка над Черно море и Проливите. „Естественото право“ на Русия върху последните. По-нататъшните намерения на Русия. Въпросът за Цариград във времето на Екатерина II. Нейните приготовления за превземането му. Мнението и действията на Николай I по същия въпрос. Войната през 1877-78 и Цариград. Днешното състояние на въпроса.

• Славянофилство и Византизъм

Мечтата на княз Платон Зубов. Пророчествата на патриарсите и на Мартин Задека. Славянофилското течение и неговите икономически основи. Неговото историческо начало. Политическите, религиозните и обществени догмати на славянофилството. Развитието на славянофилството в съчиненията на Хомяков, Аксаков и Данилевски.  Самодържавието и православието, основни начала на славянофилството. Българските емигранти и славянофилството. Славянофилство, славизъм и византизъм. Аскетическият идеал в славянофилството. Борбата на славяно-византийската култура с романо-германската. Бъдещият източнославянски съюз, неговият състав и наредба. Условията за неговото тържество. Българското русофилство и славянофилството. Руското правителство и славянофилството. Заключение.

• Източният въпрос

Руските стремежи на Изток и Европа. Намесата на Пит в полза на Турция. Наполеон I и руската опасност. Следствията на Запад от руското нарастване на Изток. Дефиницията на Източният въпрос. Европейските интереси на Изток. Отношенията на Австрия към източните работи. Политическото учение за спазването на целокупността на Турската империя. Същността на това учение. Различните мнения за Изтока между европейските държавни мъже. Система на малки независими балкански държави и европейското равновесие. Русия против Европа. Действията на руската дипломация против европейския концерт. Как тя го мотивира. Стремлението на руската дипломация да монополизира Източния въпрос. Антагонизмът между Русия и европейските държави от гледна точка на интересите на балканските народи.

• Руските предположения за раздяла на Турция

Как Русия се ползва от вътрешното положение на европейските държави и от техните взаимни отношения, за да ги подчини на своите цели. Проектът за дележа на Турция и основната причина за неговата несполука.  Проектът на Екатерина II с Йосиф II. Предложението на  Ростопчин при Павел I. Преговорите по същия въпрос между Наполеон I и Александър I в Тилзит и Ерфурт. Александър I и Австрия. Проектът на Каподистрия и дебатите по него в тайния комитет. Николай I и Карл Х. Предложение от Николай I на сър Хамилтон Сеймур за раздялата на Турция. Предложение от същия на Австрия да окупира Босна и Херцеговина. Мисията на генерал-адютанта граф Орлов във Виена. Страхът на Австрия. Мисията на Сумароков през 1876 във Виена. Мястото на България в различните проекти. Заключение.

• Войните на Русия с Турция. Епохата на Екатерина II

Ролята на войната. Вътрешното състояние на Турция: признаци на турското разкапване. Войната на Турция със Западна Европа: битките, ръководени от дон Жуан, Монтекукули, Ян Собески, Евгений Савойски и др.  Вероятната съдба на Турция без руското появяване на Изток. Руско-турската война: първа сериозна война при цар Теодор Алексеевич, двете войни на Петър Велики против Турция, походът на Миних в съюз с австрийците против Турция. Възцаряването на Екатерина II. Характерът ѝ. Икономическото развитие на Русия. Екатерина II издава драконовски закони против руските селяни. Екатерининият разкош и изтощението на Русия. Въстанието на селяните (Погачовщината). Чумата. Политиката на Екатерина в Крим. Нейните интриги сред татарите. Екатерина прави Крим „независим“, за да улесни завоюването му. Официални документи по въпроса. Първа война на Екатерина против Турция и Кючук-Кайнарджишкият мир. Русия получава правото да покровителства християните. Втората война на Екатерина против Турция в съюз с Австрия. Смъртта на Екатерина II.

• Войните на Русия с Турция. Епохата на Николай I

Царуването на Павел I и трагичната му смърт. Александър I и неговите действия на Запад. Неговите действия на север: превземането на Финландия. Неговите действия на юг: окупирането на Влашко и Молдова, войната му с Турция и заграбването на Бесарабия. Николай I и икономическото разоряване на Русия. Реакционната политика на Николай I: преследването на науката и  литературата. Цензурата при Николай и нейните действия. Николай в Полша. Той иска да ѝ отнеме и малката автономия, която ѝ отпусна Александър I. Възванието на поляците към Европа. Героичната борба на поляците против войските на Николай I.  Измамата. Престъпното съучастие на Австрия. Николай с постоянната си намеса възбужда Европа против себе си. Гръцкото въстание и европейската намеса в полза на Гърция. Битката при Наварин.  Походът на Дибич Забалкански. Целта на Николай. Русия получава Дунавското устие. Русия става ръководителка на турската политика. Спорът за „светите места“ между Русия и Франция. Ултиматумът на Меншиков. Руските войски окупират Дунавските княжества. Войната.  Поражението на Русия. Сключването на Парижкия договор и неговите последствия за Русия и християните.

• Руско-турското приятелство

Историческата сцена на политическите роли на Изток. Западна Европа и Турция. Русия сменя Западна Европа. Демокрацията сменя Русия. Руското туркофилство и историческото му развитие. Записката на Кочубей до Александър I. Докладът на Неселрод до великия княз  Константин Павлович. Мотивите на руското туркофилство през 830-1840. Войната между Турция и Египет. Руската военна намеса в полза на първата. Ункяр-Скелешкия договор. Русия и Турция в арменските кланета - официозно мнение в Русия за руско-турската духовна и културна солидарност. Русия и християните на Изток. Реакцията в руските кръгове против освободителната политика на Изток. „Непризнателността“ на освободените към освободителите - значението на Армения за руския малоазиатски път към Средиземно море и Индийския океан. Общите причини, които карат Русия да поддържа сегашния ред на работите на Изток. Мирните преговори на Русия с Турция за вземането на Босфора от Русия. Обещанието на Русия към Турция. Последствията им за балканските народи.

• Русия в Армения

Поведението на Русия през арменските ужаси. Отзивите на Лобанов по кланетата в Муш. Русия поддържа сегашния ред на нещата. Русия иска да потули истината по кланетата в Мала Азия. Тя отхвърля проекта за широки реформи в Мaла Азия. Русия не иска да създаде „една друга България“. Подбудите, които карат руската дипломация да се противи на широки реформи в Турция. Ползата, която извлича Русия от анархията на Изток и нейният интерес да подържа тази анархия. Русия не иска да се употребява давление върху Портата за прокарването на реформите. Безсилието на Европа и желанието на Русия да се разпорежда „сама“ със съдбата на Турция. Защитниците на Русия по нейното поведение в арменските работи. Русия и Армения в миналото. Предателствата и лъжите на руската дипломация. Руските репресии против арменците в Кавказ. Френската преса и макиавелизма на руската дипломация. Английската преса и Русия. Руската преса и Армения. Руската цензура и султановият харем. Руската опасност. Значението на арменските жертви за балканските народи.

• Русите в Крит

Гръцко-турската война. Отговорността и съучастието на Русия.  Нейните подбуди да предизвиква войната между Турция и Гърция. В руската официозна преса явно се желае фиаското на гръцкото патриотическо революционно движение. Подобно поражение е нужно за усилването на царската власт в Гърция и възстановяването на руското влияние на Изток. Дипломатическите постъпки на Русия да осуети всяко мирно разрешение на Кримския въпрос. Радостта в официалните руски кръгове от падането на Лариса в ръцете на турците. Русия постигна целта си. Гърция изкупува самостоятелното си поведение. Русия се намесва в полза на Гърция. Русия и кандидатурата на гръцкия княз Георги за критски губернатор. Поучението за балканските държави.

Русия в България

• Балканските държави и Русия

Отношението на Русия и на другите велики сили към балканските държави. Русия окупира  Румъния два пъти с цел да остане завинаги там. Намесата на Русия в Сърбия при избора на княз Георгиевич. Русия възбужда въстанически движения между християните в своя полза. Русия осъжда и потушава тези въстания, когато не са в нейна полза. Отношението на Русия към първото българско съзаклятие в Капиновския манастир. Русия лъже румънците и сърбите. Предателството на Русия към Босна и Херцеговина. Тайният договор между Русия и Австрия от януари 1877, с който Русия отпуща на Австрия Босна и Херцеговина, а за себе си задържа България. Репресиите на руските войски в Молдова, Влашко и България: грабене на имот, добитък, откарване на роби и други ужасни подробности. Русия сее раздори между балканските държави - тя е против техния съюз. Какво трябва да правят балканските държави?

• Поведението на Русия в Българо-гръцката църковна разпра

Танзиматът и Хати Хумаюна и тяхното значение за икономическото, духовното и политическото пробуждане на българите. Борбата за църковната автономия. Нейният политически характер. Отношението на някои руски славянофили към българските църковни искания. Руската дипломация в българо-гръцката църковна разпра. Русия поддържа патриаршията.  Двусмисленото ѝ поведение към българите. Генерал Игнатиев се противи на отделянето на българите от патриаршията. По искане на Игнатиев турският везир заточава тримата български владици. Днес Русия се стреми към унищожението на „схизмата“ и възвръщането на върховните права на патриарха. Характерен паралел.

• Руско-турската война през 1877-78 (Епохата на Александър II)

Настроението на руското общество на другия ден след поражението в Крим. Гласове, които искат реформи. Революцията на прага. За да предупреди революцията “отдолу“, Александър II прави реформи „отгоре“.  Изгонването на татарите от Крим и намерението на Русия да пресели българите от Турция в Русия. Нейните маневри. Гласът на протест на Раковски. Свирепото изтребване на кавказките полунезависими планинци от Русия. Въстанието в Полша. Борбата между руския царизъм и руските революционери. Чудовищното преследване на Чернишевски. Войната като отводно действие против вътрешните трудности. Русия иска да спечели загубеното по Парижкия договор. Благоприятното настроение на Европа в полза на Русия.

• Цариградската конференция и договорите в Сан Стефано и Берлин

Границите на България според Цариградската конференция. Планът на лорд Солзбери да създаде една велика България, за да противодейства на руското напредване към Цариград. Английската агитация в този дух между българите във времето на Дибичовия поход. Планът на лорд Солзбери пред съда на руските официозни вестници. Антагонизмът между Солзбери и Биконсфилд и мечтите на последния. Биконсфилд осуетява решенията на Цариградската конференция. Европа и Русия в навечерието на Руско-турската война. На Русия се позволява да води война против Турция само след формалното нейно обещание, че тази война ще бъде освободителна. Сан-Стефанският договор няма за Русия реално значение. Сравнение между Цариградска и Сан-Стефанска България. Двусмисленото поведение на Русия на Берлинския конгрес.

• Русия, князът и политическите партии

Значението на действията на руската дипломация в България за всеобщата история и в частност за българската. Защитниците струпват отговорността за някои действия върху отделните руски дипломати. Мнението на Бисмарк за България. Предричанията на Солзбери. Постепенното падане на България под фактическото руското господство. Този факт се признава от руски  дипломати. Княз Батенберг и Русия. Руските дипломати предупредени против княза, защото последният се явяваше олицетворител и оръдие на Берлинския конгрес. Княз Батенберг несправедливо обвиняват в лоши замисли против Русия. Неговата грешка. Руските дипломати третират Батенберг като quantitй nйgligeable. Униженията и оскърбленията, нанесени на княза от Йонин и от генералите Кирилов, Ридигер, Соболев и Каулбарс. Руската дипломация, като не може да направи Батенберг едно абсолютно послушно оръдие, реши неговото сваляне. Интригите ѝ между българските партии.  Интригите на Цанков против Каравелов, на Начович  против Цанков. Общият недостатък на епохата и на личностите. Признанията на самите руски дипломати.

• Превратът

Проектът за конституция на княз Черкаски. Проектът на Дондуков и Първото българско учредително събрание. Съзаклятието в черквата „Св. Петка“. Превратът, князът и консерваторите. Участието на Русия. Руската реакционна преса и конституционният български режим. Деликатното положение на Русия. Поддръжката, която Русия дава на Батенберг. Циркулярът на Гирс. Европейските държави и превратът. Съмненията на руските дипломати и промяната в политиката към княз Батенберг.

• Царуването на генералите

Въпросът за железницата при разните български министерства. Поляков и Гинсберг. Хаджиенов и консерваторите. Линията Свищов - София и значението ѝ за Русия. Встъпването на Соболев и Каулбарс в България и техните подвизи. Князът и генералите. Борбата между министрите консерватори и генералите. Опитът на княза в Русия и спънките, които му правят генералите. Хладният прием, който намерил князът в Русия. Заговорът на 30 август. Пристигането на Йонин в София. Неговият ултиматум. Помирението между княза и либералите и възстановяването на конституцията. Грандиозният проект на генералите за порусването на България. Славата на генералите в Русия.

• Съединението и Русия

Руските агитации в полза на Съединението. Съединението извършено от самите българи, не е одобрено от Русия. Русия свиква в Цариград конференция, за да върне Източна Румелия на Турция. Втората Цариградска конференция. Русия предлага военната окупация на Източна Румелия. Фалшификациите на руската дипломация. Русия заедно с Австрия подклаждат Сръбско-българската война.

• От 8 август 1886 до 2 февруари 1896

Русия решава да изпълни решението си: свалянето на княза. Политическото късогледство и отговорността на г. Каравелов. Офицерите и техните маневри. 9 август. Русофобската реставрация. Мисията на Каулбарс и неговите подвизи. Разменените ноти между Русия и Турция. Личната уния между Русия и България е идеалът на емигрантите. Българските  емигранти в Русия и вън от нея. Емигрантите, руският цар и България. Страхът на Русия от Европа. Русия не се решава да предизвиква общоевропейска война.

• Примирието

Новото помирително движение в руската дипломация. Причините, които го породиха. Александър III. Княз Фердинанд и неговата изолираност. Руското тържество. Връщаните на офицерите емигранти. Русия, България и Турция. Русия и идеята за Велика България. Русия в Македония. Тя предпочита Македония да стане по-скоро австрийска, а не българска.

Заключение

Обещанието на хората и логиката на нещата. География на руската политика. Какво трябва  да е нашето поведение към Русия. Последствията за нас и за Европа от един конституционен преврат в Русия. Балкански съюз.  Тържеството на европейската демокрация. Вървежът напред.

За автора

Кръстьо Георгиев Станчев е роден на 1/13 август 1873 г. в град Котел, в семейството на Мария и Георги Станчеви. Майка му е дъщеря на Нанка Търпанска, която пък е сестра на видния български революционер, писател и историк Георги Сава Раковски. Родителите му се изселват в Мангалия, Румъния. Като ученик във Варна той приема името Кръстьо Раковски. Получава най-доброто образование за времето си, учейки в гимназиите във Варна и Габрово, а от 1890 г. започва да следва медицина в Женева, Швейцария. По-късно следва в университетите в Берлин и Цюрих и защитава докторска дисертация по психиатрия в университета в Монпелие, Франция.

Силно загрижен за свободата на България, Раковски достига до извода, че огромната опасност за заробването на България от Русия иде от мракобесния руски абсолютизъм, който той смята за сроден с османския, и че всеобщата демократизация на народите води към тяхното светло бъдеще. Това именно го прави демократ, а по-късно и социалдемократ по убеждение.

Виждаме го сред основателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва активно в дейността на Втория интернационал и на Българската работническа социалдемократическа партия. През 1919 г. участва в учредяването на Третия комунистически интернационал. От 1905 до 1917 г. е сред водачите на румънското социалистическо движение. Опитва неуспешно да организира революция в Румъния, заради което е изгонен от страната.

След Октомврийската революция е първият министър-председател на Украйна през периода 1919-1923 г. През 1923 г. за кратко е заместник-народен комисар на външните работи на СССР. Между 1923 и 1925 г. е автор на няколко политически публикации. През периода 1923-1925 г. е първият съветски посланик в Лондон, а през 1925-1927 г. е посланик във Франция.

Близък до Лев Троцки, той е изключен от Болшевишката партия и заточен от Сталин в Централна Азия през 1928 г. През 1934 г. се връща в Москва, през 1935 г. е възстановен в партията и работи известно време в Министерството на здравеопазването. През 1937 г. отново е подсъдим заедно с Бухарин, Алексей Риков и Хенрих Ягода. Осъден е на 20 години трудов лагер. На 11 септември 1941 г. Раковски е разстрелян по т.н. сталински списъци.

Ирония на съдбата е, че именно стремежът му към по-добра обществена система на човечеството го направи жертва на сталинския терор. Така едно от колената на Георги Сава Раковски, което води корените си от пълководците на цар Симеон, е затрито от Сталин, но остана тази изключително полезна за българите книга наред с другото му творчество.

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D