Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2018 09:33 - Малко геофизика и генетика
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 781 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.07.2020 12:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Макар че човек възниква вероятно преди около 2-3 мил. години, генетиците установяват много малко разнообразие на живеещите сега хора на Земята. Колкото и ние да изглеждаме различни, за генетиците това не е така. Любопитният по този въпрос читател би могъл да прочете интересната и популярно написана книга на Брайън Сайкс „Седемте дъщери на Ева“. С методите на генетиците се узнава, че разнообразието сочи за еволюция на днешните хора от около 45 хиляди години. Тоест една от поредните природни катастрофи унищожава огромната част от живите същества, включително и хората пo това време. Геолозите намират, че преди 45 хиляди години избухва вулкан в Малайзия и изхвърленият слой прах около Земята снижава значително температурата на Земята. В последвалото затопляне малка група хора, останали в Африка, започва отново населяването на Земята и то в посока Египет, Азия, Европа, Северна и Южна Америка. Това се разчита от гените на тези групи хора.

Група от български и италиански учени, проследявайки през 2013 митохондриалния участък на гените на 900 българи, който винаги се наследява от майката, и сравнявайки резултатите с различни народностни групи, стигна до следния извод:

„...По женска линия българите са най-близки с източноевропейските и средиземноморските популации. По мъжка линия пък най-близки до нас са гърците (по-специално Северна Гърция) и сме доста далеч от алтайските и тюркските популации. От това може да заключим, че както древните българи, така и съвременните нямат общ произход с алтайските и тюрските популации.

Друг интересен резултат от изследването е, че няма разлика между хората от различните краища на България – дали са от югоизточната или северозападната част на страната. От всичко това може да заключим, че наблюдаваният образец на митохондриална ДНК показва, че българският митохондриален пул е географски хомогенен в страната и че се характеризира с една крайно висока честота на западноевразийски тип.

С други думи – българите се локализират между източноевропейските и средиземноморските популации, което е в съответствие и с историческите данни. От тях може да предположим, че средиземноморската, така да се каже, принадлежност може да се припише на траките, а източните приноси се дължат на древните българи, произхождащи от Средния изток и на славяните, мигриращи от Североизточна Европа.“, Karachanak (2013).

Този резултат ликвидира многострадалната дискусия през последните 200 години за така наречения тюркски произход на днешните българи и за така нареченото магическото изчезване на траките от Балканите, въпреки сведението на Херодот, че по негово време те били най-многобройни след индийците. През 1901 година Индия имала 282 милиона жители, а днес около 1.2 милиарда. Така че броят на днешните наследници на тракийците е също от този порядък.

И така, преди около 45-50 000 години е имало силно застудяване на Земята, траещо около 12 000 години и водещо до снижаване на нивото на Световния океан. Берингово море е било суша, която е могла да бъде използвана от хората за преминаване до Америка. Следващото застудяване, наричано последен ледников период, е настъпило преди 25 000 години и е траяло до преди около 13 000 години, Brian (2001) стр. 308.

След последния ледников период възникват редица реки и езера, между които и бъдещето Черно море. Черно море е било най-големият сладководен басейн за времето си, отделен от днешното Средиземно море чрез малка скална ивица. Благоприятните климатични условия по неговото крайбрежие привличат заселници, които създават най-старата известна нам цивилизация в Европа. Че Черно море е било в началото недостъпно за плаване, научаваме от Омировата „Илиада“, в която то се нарича „...негостоприемно „аксинско” поради зимните бури и дивостта на околните племена, особено (дивостта) скитите, тъй като последните са принасяли в жертва на боговете си човешки жертви, яли са тяхното месо, а черепи употребявали вместо чаши.” Страбон, който живее между 63 година преди Христос и 23 година след Христос в Амазея на Черно море, ни съобщава в своята прочута „География“, че „...впоследствие, след основаването от йонийците на градове по крайбрежието, това море е наречено „евксинско”, тоест гостоприемно море. Натрупването на население по крайбрежието на морето, но също и по крайбрежието на най-голямата вливаща се в него река, днешния Дунав, нарастването на благоденствието на това население и неговото умножаване са били причини за неговото периодично разселване във всички посоки. Древният Босфор е бил в миналото река, извираща в близост до Средиземно море и вливаща се  днешното Черно море. Разликата в нивата на Средиземно и Черно море преди 9750 години е била около 100 м, Райън и Питман (2000). Районът на днешните Егейски острови е силно земетръсен район. Византийските хроники са изпълнени със съобщения за чести земетресения в този район. Вероятно в едно от поредните земетресения „крехката” преграда между двата водни басейна се разрушава. В продължение на около сто дена нивата се изравняват и сладководният басейн се превръща в солено море - виж фиг. 2.1. Не само огромната начална вълна и последвалото драматично покачване на нивото, но и унищожаването на рибното богатство и непосредствения източник на питейна вода налагат масово разселване на населението. Тези сведения дължим на Петко Димитров, Уйлям Райън и Уолтър Питман, виж Райън и Питман (2000) – показващи явната връзка между библейските разкази, легендите на много евроазиатските народи и това природно събитие.  Спорове на тази тема, разбира се, има, тъй като само глупостта е неоспорима.

В светлината на това откритие не може да не предизвика у нас възхищение записът на древните автори:

„...След това (Ератостен) хвали мнението на Стратон, който отива още по-далече по въпроса за причините, защото казва, че според него Евксинският понт първоначално не е имал устие при Византион, но реките, които се вливат в него, са пробили със сила протока, а след това водата се е изляла в Пропонтида и Хелеспонт.“,  Страбон, гл. 1, кн. 3.

Още по-старият от Страбон, Дидор Сицилийски (I в. пХ), ни казва в кн. 5 гл. 47 §3-5 за остров Самотраки следното:

„...(3) Местните жители говорели на собствения си древен език, много думи от който се употребяват и до сега по време на жертвоприношения. Самотракийците разказват, че още преди потопите, които са ставали в други (земи), при тях станал голям потоп, в началото на който се открил пролив между Кианейските скали, а след това и Хелеспонта (Дарданелите). (4) Морето на мястото на днешния Понт (Черно море) е било всъщност езеро, което до толкова се напълнило от изливащите се в него реки, че излишните води като бурен поток се излели в Хелеспонта, потопявайки значителна част от приморска Азия, и образували също обширно море в равнинната част на Самотракия. Поради тази причина в много по-късни времена се е случвало рибарите да вадят в мрежите си каменни капители на колони, тъй като били потопени цели градове. (5) Спасявайки се от потопа, хората бягали в по-високите части на острова. Тъй като морето се вдигало все повече, местните жители помолили бога и получавайки спасение обградили целия остров в кръг отбелязвайки (по този начин) границите на спасената земя и издигнали жертвеници, на които извършват жертвоприношения и до сега. По това се вижда, че и до потопа Самотракия е била обитаема.“

Дъното на Егейско море е плато изпълнено с планини, чиито върхове днес са острови, виж фиг. 2.2. Дидор говори за заливане на равнините на остров Самотраки, виж фиг. 2.3. Тъй като данните на подводната геология говорят за повишаване на нивото на Черно море след потопа, то заливането на бившата Самотракийска равнина е единствено възможно, ако преди този потоп или най-южния рид включващ остров Крит, или линията минаваща по остров Евбея до малоазийския град Sцke, са изолирали Средиземно море от земята която днес е дъно на Егейско море. Разрушаването на тази преграда може да стане само след земетресение.

Разбира се, преди появяването на Босфора хората са смятали днешния Кавказ, Сакар, Родопи, Пирин за една планина, наричана често в древността просто Кавказ.

Впрочем последица от това явление е не само появяването на Босфора, но и появяването на провлак, свързващ днешното Азовско море с Черно море, който също е наречен Босфор.

Населението от европейското черноморско крайбрежие се разселва към Европа, което довежда до нарастване на стопанското производство в Западна Европа. Онова черноморско население около днешния Кавказ се разселва към Мала Азия, а малоазиатците - към вътрешността на Азия. Тези разселвания поставят началото на нови държави. В този период става и връщане на население обратно в Египет. Осъзнаването на тези процеси е съществено за разбирането на процесите на Балканския полуостров.

Будният читател си е задал вече въпроса: „Какви са доказателствата за достоверността на така описаната картина?“. Експедиции в Черно море с участието на Петко Димитров, Уйлям Райън и Уолтър Питман и откривателя на потъналия кораб „Титаник“, Робърт Баларт, констатират, че до 100 метра дълбочина отлаганията по дъното, или както ги наричат учените „седиментите“, са соленоводни седименти, а под 100 метра – сладководни. Анализът от утаечни проби, взети в открито море пред българския бряг, използвайки въглеродния метод (C14), показва, че преди 9750 години Черно море е било сладководно езеро. Тънкият преходен слой говори, че промяната е настъпила за около 100 дена. Датирането на този слой със средствата на ядрената физика говори, че събитието е станало преди около 7 600 години. Още от времето на завоевателната експедиция на цар Дарий персите записали, че е възможно плуване срещу силния поток на Босфора с лодка, ако лодката се завърже за кош с камъни, който се спуска на такава дълбочина, щото течението на подводната река в Босфора да увлече коша и с това и лодката. Съвременни изследвания потвърждават и наличието на река на дъното на Босфора.

Какво знаем за най-ранната черноморска цивилизация?

Петко Димитров открива в Черно море през 1985 керамична чиния на предполагаема възраст около 9 000 години с нанесени писмени знаци, от които 23 са повтарящи се, фиг. 2.4. Повтарящи се знаци в текст говорят, че се използва азбука, а не картинно писмо. Това сензационно откритие придобива своята стойност чрез труда на Боно Шкодров „Писмените знаци на българите“, Шкодров (2006), в който чрез сравнение с писмени обекти, намирани по териториите на разселване на българите, се вижда, че част от тези стари знаци живеят и днес чрез кирилицата и други известни модерни азбуки и че са използвани 9 хилядолетия без прекъсване.

Най-старите археологически находки, говорещи за развита култура на тогавашното население на днешна България, са намерени в с. Хотница, Търновско (350 гр. злато, около 4 000 пХ), и в град Варна над 1 кг злато (3 200 - 3000 пХ). Примери от тези находки са показани на фигури 2.5 а) и 2.5 б).

Това са еднозначни свидетелства за висока степен на материално и обществено развитие на тогавашното население на България.

Всъщност представата на древните гърци за Европа е представата за днешния Балкански полуостров, в чиято централна част се намира днешна България. Съществуват доста писмени сведения, главно от гръцки автори, за тогавашното население на днешната бългаска територия до идването на римляните на Балканите, на които ще се спрем по-подробно. Засега нека спомена в резюме: С общото название Тракия, Македония, Илирия, Мизия и Малка Скития са означени географските райони съставящи днешния Балкански полуостров. От тези райони стават многократни доброволни или принудителни разселвания на местно население, чиито главни групи са тракийци, македонци и скити. Известни са също и многократни масивни завръщания на емигрирало население. Тотален геноцид, тоест всеобщо унищожаване на населението на тези райони не е известно. Болшинството от названията на днешните реки, планини и селища се променят от трети до осми век, през което време се завръща поредната вълна от тракийско-скитски изселници от преди стотици години. Така че изучаването на историята на България е неизменно свързано с понятията на съответното историческо време, които могат да имат друго значение днес. Често завръщащите се носят своята променена култура и държавна традиция, а също и модифициран език. Има достатъчно сведения обаче, че общи обществени ценности на разделящите се и след това отново обединяващи се групи са били съхранявани в хилядолетията.

Това е откъс от 

Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни, Цена 100 лв. 3.010 kg.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105

image

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

image

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959608
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2527
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031