Извадка от романа: Ураган над Балканите (Тракийските императори и българите), исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049610-3, Издателство ГУТА-Н, София, 156 стр. Цена 10 лв. 0.213 kg.

https://www.book.store.bg/p164302/uragan-nad-balkanite-trakijskite-imperatori-i-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uragan-nad-balkanite-trakijskite-imperatori-i-balgarite.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39643#%D0%A1%D1%93%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D2%91-%D0%A0%C2%B1%D0%A0%C2%B0%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%94%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A1%E2%80%9A%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%91%D0%A0%E2%84%96%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91%D0%A0%D1%98%D0%A0%D1%97%D0%A0%C2%B5%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5.

Ураган над Балканите (Тракийските императори и българите). Исторически роман с приложение: Сведения на старите автори за епохата на Анастасий, Юстин, Юстиниан и българите, 27.09.2019, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-19-3, Издателство ГУТА-Н, София, 256 стр. Цена 21 лв. 0.325 kg.

https://www.book.store.bg/p265556/uragan-nad-balkanite-trakijskite-imperatori-i-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uragan-nad-balkanite.html

Гърците страшно негодуваха от това, че Юстиниан се помири с арианите, тоест с целите Балкани, с Теодорих и с папата. На критиката, че аринството било езичество Юстиниан им отговори, че те все още ходят в елинските храмове в Делфи. Един ден издаде закон да се конфискуват всички древни богатства на храмовете в полза на държавата. Трябваха му пари за войната с вандалите в Африка. Гърците, след като се смятаха за най-православните християни, нямаха никакъв религиозен аргумент да си ги искат обратно, но затаиха страшна омраза срещу него. Закри и академията на Платон в Атина през 529. На това отгоре атлетите и конете на богатите тракийци печелеха много често в хиподрума. Партията на пресините, която уж беше партия на запалянковци, си беше определена политическа сила в Цариград и нескривано ликуваше от новопридобитите свободи. Гърците обаче винаги воюваха с тази партия, а българинът Юстиниан като представител на тракийската партия на пресините, естествено, беше трън в очите им и беше само въпрос на време кога запалянковщината щеше да се превърне в опит за преврат. През 531 след едно от надбягванията, на което отново спечелиха пресините, партиите превърнаха улиците на Цариград във военен театър. Бяха избити хора и от двете страни. Юстиниан нареди да се арестуват виновниците и ги осъди на смърт за предумишлено убийство. Партиите, особено гръцките, искаха обаче пълно освобождаване.

През 532 Юстиниан замени смъртните присъди със затвор, но това не успокои тълпата. Този път те недвусмислено показаха, че са против българите, като изгориха църквата „Света София“, построена от великия Константин, прародителя на Юстиниан. Това беше нечувано. Влезе в действие план да се свали Юстиниан и на негово място да се постави на трона неговият племенник Ипатий. Бунтовниците си избраха паролата „победа“, която на гръцки се произнася „ника“, за да се разпознават при военните действия. В уречения ден те тръгнаха към хиподрума. Като влязоха там, Ипатий, който също живееше в двореца, веднага излезе на балкона, където е обичайно да седи императорът, и седна на императорския престол, от който императорът имаше обичай винаги да наблюдава конните и гимнастическите състезания. Тълпата скандираше: „Ипатий император!“

       Юстиниан имаше много шпиони и беше предизвестен за датата на бунта. Затова се погрижи двама от най-талантливите му пълководци, българите Мундо и Белицар, да са в града. С Мундо се бяха сприятели още когато беше заложник при Теодорих. Двамата ги свързваха и онези безгрижни спомени за времената,  през които не можеха да се наситят на младите момичета в Равена. Мундо, който вече беше назначен за стратег на Илирик, беше извикан в Константинопол, да доведе със себе си и хунския народ херули[1]. Много писатели пишеха, че в еди-кое си сражение херулите били напълно унищожени, но херулите си живееха и бяха търсени войници за леката пехота на всяка държава. Белицар пък върна от войната с персите една калена в тежки и опасни битки войска, в която имаше множество копиеносци и щитоносци. Бяха се разбрали Белицар да е отвън, а Мундо вътре в двореца. Мундо излезе от двореца към тълпата през вратата, която се нарича „охлюв“ поради това, че се слиза надолу кръгообразно. Отначало Белицар се насочи срещу Ипатий и императорския престол, но когато стигна до близката сграда, където открай време се намираше дворцовата военна стража, викна на войниците и им заповяда да му отворят вратата колкото може по-скоро, за да се отправи срещу узурпатора. Войниците обаче бяха решили да не помагат нито на едната, нито на другата страна, докато едната от тях не спечели ясно победата. Така че те не се подчиниха и не отвориха вратата. Затова Белицар забърза към императора и заяви, че работата им е пропаднала, тъй като против него се възбунтували и войниците, на които била поверена дворцовата стража. Тогава Юстиниан му заповяда:

- Иди при Халкидийската врата и тамошните преддверия!

Белицар прекоси развалини и полуопожарени места и с големи затруднения и опасност за себе си и за войниците си успя да стигне до Хиподрума. След като стигна при портата на венетите[2], която се намира надясно от императорския престол, поиска да се отправи най-напред срещу Ипатий, тъй като там имаше малка вратичка, която беше затворена и отвътре  беше пазена от войниците на Ипатий. Белицар прецени обаче, че ако влезе в тази тясна стълба, много лесно би бил затворен вътре и така ще загине с хората си. Единственият начин да преживее този ден, беше първо да изколи тълпата, а след това лесно и удобно да се насочи към Юстиниан и поеме защитата му.

- Готови за бой! – надвика неистовия шум.

Войниците съвсем хладнокръвно подредиха щит до щит и насочиха мечове и копия напред над тях. Тълпата не виждаше главите им, а чуваше само гъгнещ шум „раз-два, раз-два…“ на настъпващите войници. Изглеждаха като оловночерен облак, надвиснал ниско над земята, който изсипва ледени парчета като големи камъни. Кръвта на неорганизираната тълпа почна да насища пясъка. Настъпи страхотен вой на умиращи хора. Въздухът се насити с мръсния дъх на вътрешности и кръв. „Раз-два, раз-два…“ настъпваха войниците. Мнозина искаха да бягат, но нямаше къде. В отчаянието си се хвърляха и искаха с теглото си да спрат тези убиващи железни машини. Макар и много опитни, войниците на Белицар не бяха ония митични спартанци, за които гърците съчиниха, че с 300 човека уплашили един милион войници на Ксеркс, и гибелта им беше повече от сигурна. Още повече, че в тълпата имаше и войници на Ипатий.  В този момент Мундо нахлу през оня изход на Хиподрума, който хората наричаха Некра и значеше смърт. През него при игри изнасяха обикновено убитите от хиподрума. Едва в късен следобед отрядите на Белицар и Мундо застанаха един срещу друг. Хиподрума не познаваше такава гледка откак беше построен. Телата на 30 000 души се въргаляха в кървавия пясък и стоновете на умиращите разтърсваха небето и земята. Войниците, облети в кръв като касапи, коленичили дишаха дълбоко и често и сами не вярваха, че са живи. Рамо до рамо с Мундо се сражаваха и Бораид[3], брат на прочутия военачалник Герман, и Юст[4], и двамата племенници на Юстиниан. Тогава те се насочиха към витата стълба и войниците чинно отвориха врата и ги оставиха да се изкачат при Ипатий. Ипатий и брат му Помпей трепереха.

Без да ги връзват, ги закараха при Юстиниан.

Навсякъде по тази земя неуспелите превратаджии се убиват.

Беше 13 януари 532.

[1] III век северното черноморско крайбрежие, V век по течение на река Тиса

[2] общински обществени организации: венети, прасини, левки и русии отговарящи на сини, зелени, вели и червени

[3] брат на Герман, след смъртта на Герман 548-549 настойник на неговите деца

[4] починал през 545

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606