Кубрат, исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048781-1, Издателство ГУТА-Н, София, 138 стр. Цена 6 лв. 0.190 kg.

https://www.book.store.bg/p157601/kubrat-nikolaj-ivanov-kolev.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39099#%D0%A0%D1%94%D0%A1%D1%93%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A

Кубрат, исторически роман с приложение: сведения на старите автори за Кубрат, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048781-1, Издателство ГУТА-Н, 25.06.2019, София, 178 стр. Цена 15 лв. 0.224 kg.

https://www.book.store.bg/p255381/kubrat-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/kubrat.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=51787#%D0%A0%D1%94%D0%A1%D1%93%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%82%D0%A0%C2%B0%D0%A1%E2%80%9A

Като през 685 умря Константин IV Погонат, той бе сменен от 16-годишния младеж Юстиниан II. За цариградчани Юстиниан беше безподобна хаймана. Той прекарваше повече време на хиподрума отколкото където и да е другаде. Имаше рояк от наложници, и въпреки съветите на патриарх Павел, не се отказваше от разпуснатия си живот. Юстиниан нито имаше добро образование, нито зрялост на владетел, а освен това не му стигаше акъла да разбере, че трябва да се вслушва в сената и в съветите на опитните пълководци. Той смяташе, че завземането на Македония, Епир, Тесалия, Беломорска Тракия, двете Мизии е временно явление и че сега той ще изпъди с лекота българите от там, понеже баща му беше страхливец, а той не. Първо смяташе да си възвърне Солун. Наистина Мавровите войници бяха прехвърлени в Мала Азия и нямаха връзка с Кубер, но след като флотата напусна преди шест години Солун, българите просто завзеха града отвътре без бой. Всички сенатори му напомниха завета на баща му да спазва мирния договор с българите, но той им се изсмя, нарече ги страхливци и им препоръча да се топлят до задниците на жените си и да не се месят в работи, които никога не ще проумеят. Сенаторите го намразиха. Първо прехвърли конница от Азия в Тракия. Мирът беше нарушен през 687 с пладнешки грабежи по границата. Нямаше силна ответна реакция и това окуражи Юстиниан. През 688 той започна масивна кампания. Конницата вървеше успоредно на брега по бяло Море, а флотата я следваше. Снабдяването ставаше от корабите, тъй като България владееше континенталните земи. Славяните и българите се занимаваха мирно, всеки със своето занятие, когато конниците нахлуха в техните поля и селища. Славяните имаха самостоятелни княжества освободени от Кубер и Аспарух от данъци, но със задачата да воюват срещу Византия в случай на нужда. Гърците ги наричаха Славинии. Изненадата имаше успех и войниците отведоха около 100000 души, като отбраха 30000 българи и славяни от тях за войници и ги прехвърлиха в Азия, в Опсикон, тема в северозападна Мала Азия, южно от Мраморно море, като пресякоха морето при Абидос на малоазийския бряг на Хелеспонта. Там където някои славяни се виждаха беззащитни, доброволно заявяваха, че ще се подчинят на Юстиниан стига да им даде нови места за обработване. Юстиниан се фукаше, а сенаторите само клатеха глава и му казаха, че още не е видял българска войска, което само предизвикваше гръмкият смях на Юстиниан и на полупияната му свита. В отговор на подигравките на сенаторите Юстиниан нареди отделените 30 000 души да бъдат въоръжени и ги нарече „отбрана войска“. За техен началник постави един от благородниците българи, наречен Небул. Небул знаеше какво стана с Мавър, знаеше че беше хванат в клещи и си траеше, изчакваше удобен момент да се измъкне. Останалите Юстиниан посели в долината на Струма и нарече тази малка клисура „тема“.

Кубер беше известен и изпрати силна конница в полето до Солун. Когато Константин пристигна и видя, че не може да се бие с нея, тръгна назад. Кубер беше известил Аспарух и Аспарух изпрати Тервел с кутригурската конница да слезе по река Места до Бяло Море. Нареди им да водят силно разузнаване и да пропуснат Константин до Солун. Да маскират конницата в многобройните свързани една с друга малки клисури над прохода между Кавала и Ксанти, и да чакат. При връщането си, когато гърците стигнаха до Места, беше даден сигнал за нападение. От хълм на хълм, чрез пушек, всички войски бяха информирани. Атакуваха откъм Кавала и подкарваха всичко живо като овце към река Места. Стрелците от хълмовете избиха много народ. Места беше пълноводна река и не беше лесна за преминаване. Коне и хора се тълпяха по брега и се спасиха само ония, които не търсеха брод, а натириха конете във водата и я преплуваха с тях. Между тях беше и Юстиниан. Един негов приятел по пиене му подхвърли преди да влязат в Константинопол изпаднали като роби:

- Юсти, Юсти, изглежда че войната с хуните не е като залагане на конни надбягвания.

Вестта за поражението на Юстиниан се разпространи по целия свят. Стигна даже и до франките. Един техен хронист записа лаконично: „689 Юстиниан нарушил сключения с българите мир и като влязъл в сражение с тях, отначало надвил, после бил внезапно нападнат от тях и едва се отървал.“

След победата Кубер покани Тервел в Охрид. Тервел уреди разположението на войската в Беломорска Тракия и отиде. Беше възхитен от природата на тази страна. Великолепно езеро богато на риба, обгърнато с венец от планини. Дворецът на Кубер беше обграден от яките охридски стени. Тервел се възхищаваше на римското строителство, как се строят акведукти, бани, жилищни сгради, театри… Градовете Охрид, Ресен, Струга и много други имаха разкошни църкви. Той обичаше да прекарва много време в тях. Осведомяваше се за всичко.

Една вече, на вечеря в двореца се бяха събрали всички знатни боляри със семействата си и прислугата. През деня бяха опекли волове и вечерта сервираха месо с много зеленчуци. Имаше много наздравици, песни и веселие и всички се радваха на плодовете на новата победа. Разказваха му легендите за Охрид, за пеоните, за това че в стари времена хората тук живеели в наколни селища.

- И сега имаме едно село което се казва Наколец. Със същото име както онова, в което влязохте с баща ти след като прекосихте Дунава. - подхвърли някой.

Хората правели отвори на пода на къщите си, пускали кошниците и вадели риба, толкова много риба имало в езерото. Тервел беше чувал тази приказка от дядо си Кубрат, който не пропускаше да им каже, че Херодот е важен писател и трябва да се знае. Кубрат се смееше, като казваше, че връзвали децата си с въженца, за да не цопнат във водата. А всеки младоженец, трябвало да отсече дърво от планината и да го забие във водата, за да се разширява селото. Имаха и странни песни, за някаква страхотна катастрофа в Егейско море, в която долините били залети и останали само върховете на планините като острови, и че се наложило на оживелите да се изселят по планините.

Тервел изведнъж запита:

- Чувам навсякъде в църквите тука се проповядва на български. От кога е това?

Патриархът започна бавно и поучително.

- От около 400-та година, когато епископа Никита от град Ремесиански, на който сега викаме Бяла Паланка, между Ниш и Пирот, проповядва сред бесите Евангелието, а още през V век, когато другите тракийски племена били повечето романизирани, у бесите християнското богослужение се извършвало на родния им език.

Патриархът на българите знаеше, че дядо му, и баща му и чичовците му бяха кръстени.

- Сине мой, душата ти се стреми към нашите църкви. Виждам с какво усърдие научи глаголицата и четеш книгите преведени от Урфил.

Патриарха даде знак и един от слугите донесе една съвсем нова книга.

- Вземи като дар тази книга. Преписът е специално за тебе. Написа я Богомил, учителят на Управда. На гръцки Богомил е Теодор, а латинците му казват Домино, така че не се чуди. Това е животоописание на Управда, който наричат и Юстиниан, нашият велик Юстиниан от Вередиана. Написана е на нашия език. Юстин го направи епископ на Сардика и му даде пари да издигне красива църква там. Посветиха я на Света София. Сега всички не казват повече на града Сардика, а София. Богомил беше първият епископ на тази църква и служеше на български. Сега софийското поле е пълно с утигури и кутригури, ти знаеш, че най-срещаното име сред тях е Уте и Куте.

Тервел пое книгата развълнувано.

- Знам, че на баща ти от войни не му остана време да те кръсти. Кажи ми, не искаш ли да приемеш Светото кръщене като баща си, като чичовците си и като дядо си, Великия Кубрат, да бъде светла паметта му!

Всички отляха от чашите си и в залата гръмна едно:

- Амин н н н!

- Да отче, искам. Но това ще го направим тържествено, с необходимата подготовка в близко бъдеще. Знаеш, че и народът трябва да се подготви. Сега трябва да се върна в Силибрия[1] на Дунава. Нали знаеш, че като умре един владетел, все се намират хора, с които трябва да се внимава.

Патриархът се усмихна, понеже знаеше с кои той трябва да внимава. Това беше синът на Тервел, който за жалост на всички, не вървеше по пътя на Кубрат, Аспарух и Тервел. След това кимна с глава. Кубер също кимна одобрително с глава.

- Да бъде волята ти кане!

Събитията в идните години позволиха едва през 703 Тервел да бъде кръстен в Охрид, заедно с много българи от стара Алания и Кубан. Прие името Теоктист. Хронистите записаха това важно събитие.

[1] дн. Силистра

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606