Учителите на българите, исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049386-7, София, 186 стр. Цена 10 лв. 0.253 kg.

https://www.book.store.bg/p160594/uchitelite-na-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uchitelite-na-balgarite.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39107#%D0%A1%D1%93%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5

Учителите на българите, исторически роман с приложение: сведения на старите автори за Константин и Методий, 2019, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-18-6, 27.09.2019, София, 232 стр. Цена 18 лв. 0.300 kg.

https://www.book.store.bg/p265560/uchitelite-na-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uchitelite-na-balgarite-nikolaj-kolev.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=52471#%D0%A1%D1%93%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%C2%B5%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%91-%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%98%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85

28 юли 811. България. Писъците и стоновете от зверствата на византийския император Никифор не бяха стихнали, пожарите след унищожаването на армията му още не бяха изгаснали. Между Дунава и Балкана хората търсеха близките си или техните трупове, за да ги погребат. Търсеха и стадата си или това, което беше останало от тях. Канът на българите Крум беше повикал всички воеводи, за да обмислят следващите действия. Лагерът му беше близко до първата клисура на Тича откъм Преслав. Наоколо беше пълно с войска, която събираше оръжията на убитите гърци. Дойдоха всички със свитите си в пълно снаряжение, никой даже и не мислеше за минута покой. На всекиго душата беше разкъсана от мъка по загинали членове на семейството. В погледите на младите нямаше нищо друго освен неутолима жажда за мъст. Старите обаче знаеха, че едната глава на ламята е отсечена, но че има и други и че действията трябва да са точно премерени. Конници със съобщения пристигаха непрекъснато и след като получаваха нареждания, си отиваха.

Крум беше силен физически и много издръжлив. Възпитанието му беше в старата традиция на берзитите, което изискваше непрекъснати физически упражнения. Пред палатката му бяха запалени множество огньове. Имаше и каруци с храни и съоръжения за походните военни работилници. След като съобщиха, че воеводите са се събрали и чакат, Крум излезе. Брат му Андаг[1] пристъпи към него и те силно се прегърнаха. Всички станаха на крака, свалиха шлемовете и подшлемните шапки и наведоха почтително глави. Тогава Крум изслуша един по един всички каквото имаха да му кажат. Настъпи мълчание, което никой не смееше да наруши.

- Слушай моята дума!

Гласът му не издаваше никакво вълнение. Глашатаят повтаряше гръмко.

- След два дена ще пристигнат войски от Срем, Банат и Влахия. За главнокомандващ и мой заместник назначавам брат си Андаг!

- Да бъде, кане! – отекнаха гласове на съгласие.

- Андаг ще поведе тази войска към три направления! Първото е към Сардика. Да се укрепи там нашата власт[2], за да няма изненади откъм гърба ни! Второто е към Констанция. Да не се допуска дебаркиране на византийска флота! Да се конфискуват всички кораби и да се отправят с тях войници да блокират доставките към Месембрия! Третото направление е Месембрия, Дебелт и Адрианопол. Да се примами адрианополският гарнизон към Версиникия и да се проведе сражение при наши условия. Те да нападат първи!

- Стратегът Лъв да бъде подчинен на Андаг!

Лъв се прекръсти и каза силно:

- Кълна се в Бога, че ще ви служа вярно, кане!

Лъв беше византийски пълководец от български произход, преминал на страната на българите, след като Никифор изтръгна азиатско население от родните му места, продаде имотите му, и го насели почти като роби в Тракия. Целта на Никифор беше да отслаби славянските общности, но се получи точно обратното. Някои се самоубиваха поради загубата на средства за препитание, но мнозинството преминаваше масово на страната на българите.

       - На юг от Балкана, от Бероя до Бяло море, Дултроини да е пръв! Той да е ичиргу боил за дясната ми страна! Стратезите Вардан и Яни да са му подчинени!

       - Да бъде, кане!

            - Другата третина от войската се насочва към Анхиало, Дебелт, Созопол и Ранули. Тя да е на подчинение на боила кавхана Иратис за лявата ми страна. Негови подчинени да са Кордил и Григора!

          - Да бъде, кане!

- Тази заповед да се изсече на камък[3]! Целта на цялата ни следваща война е да се слее територията ни на юг от Балкана с тази в Македония, Илирия и Дардания. Кан Телериг се опита през 774, но не успя. Издадоха го християните в двора му. Византийците го очакваха, когато тръгна към Струма, и трябваше да се върне. Сега е времето обаче да завършим това, което той започна. За целта да се окупира цяла Тракия и превземе цялото течение на Хеброс[4]! Още веднъж: първо се унищожава Адрианополският гарнизон, след това се тръгва нагоре по Хеброс. И помнете: колкото и да е тежко, боляри мои, отнасяйте се добре с пленниците! Иначе няма византийски общини да преминават масово към нас. И помнете от какво загина Аварската държава. От несправедливост! Не от липса на богатства!

Агланпст, воеводата на аварските наемници, който също беше на този сбор, преглътна.

- Хората, които идват при нас, искат да живеят със справедливи закони и обичаи – продължи Крум.

Той недвусмислено, дълго и интензивно отправи погледа си към стратезите - аварина Агланпст, ромеите Лъв, Кордил и Григора, сякаш за да им засвидетелства още веднъж непоколебимата си воля да живеят при равни условия, както всички българи и славяни.

Яни потръпна, като си спомни как Никифоровите хора заповядаха да се съберат малките деца от Преслав и да минат по тях с дикани[5]. Яни и хората му водеха отчаян и неравен бой при раздиращия им писък, за да ги спасят, но бяха принудени да отстъпят. Яни беше силен по дух човек, но такава жестокост не се побираше в неговото съществувание. Преди няколко дни Дултроини едва възпираше малобройните си останали войници да нападат неподготвени, когато гърците деряха ивици от кожа на воловете и воят им огласяше цялата вселена. Стратегът Лъв си спомни за десетките осквернени християнски църкви от хората на Никифор. „Това бяха диви езичници“ - си мислеше той. Сякаш четейки мислите на воеводите си, Крум добави:

- Помнете също, че тия, които извършиха зверствата в нашата страна, са вече мъртви[6]!

Настъпи гробно мълчание, което крещеше от болка!

- Черепът на Никифор да се обвари многократно и обкове със сребро като чаша!

- У у у у у! – разнесе се жесток вик на одобрение.

Когато, след успешната война на българите срещу беси-гетите на Кимерийския полуостров, българите победиха в полите на Северен Кавказ и гордите, силни и красиви алани, този алански обичай се пренесе и у българите. Оттогава насетне аланите служеха и в българската, и във византийската, и в гетската армия.

В армията на Крум имаше много жени. Когато плениха Никифор, мъжете умишлено се отдръпнаха и оставиха жените напред. Никоя от въоръжените жени не посегна към оръжието си. Всички грабнаха камъни и го смазаха, както прилича на най-долното същество, затрило децата им. Крум продължи:

- И помнете едно! Тая война ще трае 3-4 години. За това пазете нашите войници! Да се води усилено разузнаване с двойно повече конници от обичайното! Да не се влиза във военни действия преди да е осигурено преимущество! Още веднъж: най-важното е да пазите нашите войници и ресурси. Византия е богата страна и ние можем да я победим само като стъпка по стъпка ѝ отнемаме богатството и го накараме да ни служи!

Събитията се развиваха бързо и сякаш винаги в полза на умния Крум. Раненият в Плиска син на Никифор Ставракий[7] абдикира още на 2 октомври 811. Наследи го Михаил II Рангаве. Малко след това, на 5 ноември 811, Крум превзе Несебър, като взе 36 огнеметни помпи. Това беше голям удар срещу гърците, тъй като те пазеха много строго тайната на течния огън, с който се бореха успешно срещу всяка флотилия от столетия насам. Братът на Крум превзе с обсада Дебелт и изсели жителите му. Гръцките войски от Опсикион и тракезийците започнаха бунт против Михаил. Това се разчу и армията на ромеите се деморализира напълно. Византийците напуснаха панически Анхиало, Бероя[8], Никея[9], Проват, Филипопол[10], Филипи и цялата долина на р. Струма. И най-после Крум знаеше, че беше събрал достатъчно сили да срази Адрианополския гарнизон.

Беше 22 юни 813. 44 км източно от Одрин. Версиникия. От 15 дена стоят една срещу друга две огромни войски. Михаил беше събрал наред с редовните отреди и каква ли не пасмина, хора от кол и от въже[11], всякакви прашкаджии, селяни с примитивни оръжия… Срещу 60-те хиляди конници на Крум имаше 100 000-на армия. През тези петнадесет дена Крум сменяше редовно предните войници, които бяха задължени да бодърстват, а останалите войници и коне почиваха. Знаеше, че отсрещните ще капнат от умора и че или ще нападнат безкръвно или ще се разбягат при първите жертви. А беше възможно и самонадеяни генерали да изтълкуват неговата заповед - да не напада първи - като слабост. Това би било най-доброто, което можеше да се случи. От огромното количество бегълци имаха пълна картина на ромейската войска, състоянието на нейното снабдяване и морал. И въпреки това конници следяха непрекъснато и най-малкото движение на противника. Болката от поражението в Плиска беше толкова силна, че той не можеше и за миг да си позволи да бъде изненадан. 

Михаил II Рангаве беше некомпетентен стратег. Неговият генерал Лъв беше този, който имаше изключителна енергия и би следвало той да ръководи битката, но съдбата искаше той да се подчинява на императора Михаил. Това му се отдаваше много трудно. Съветниците на Михаил наистина изтълкуваха поведението на Крум като слабост и го убедиха да започне първи сражението. Българската армия това и чакаше. Сменящи се стрелци се доближаваха и отдалечаваха от настъпващата пехота и ромеите даваха много жертви. Лъв обаче схвана тактиката на Крум и нареди при контакт с българите да образуват костенурки[12] и само стрелците от втори ред да хвърлят стрели. Това стабилизираше неговите отреди. Тъкмо в това време му съобщиха, че отредите на император Михаил се огъват и отстъпват. Тогава огромната ревност, която беше натрупал в душата си от години експлодира и той реши веднъж завинаги да свърши с Михаил. Нареди на войските да отстъпят организирано и да се отправят бързо към Константинопол. Нито Михаил, нито Крум разбраха в началото това действие. Крум реши, че това е клопка, и нареди на 500 конници да сноват към тила на ромеите и да съобщават точно какво става. Най-после сведенията рисуваха еднозначна картина. Във византийската армия има борба за власт! Лъв с голямо темпо отива да завземе властта в Цариград и оставя Михаил на произвола на Крум! Крум нареди обграждане в котел на отредите на Михаил. Това и стана. Започна масово избиване на гръцката армия. Михаил с малка свита успя да се отскубне, но беше вече закъснял в надбягването към Цариград – Лъв зае престола. И отредите на Лъв претърпяха големи загуби – изоставащите или се предаваха, или ако се съпротивляваха, бяха избивани от българските войници, които бяха озверели от загубите на близките си, избити от Никифор. След тази битка цяла Тракия беше вече подчинена на Крум. Оставаше само да се заеме обезкървеният Адрианопол. Крум изпрати брат си с малка войска и му каза:

- Адрианопол е пълен с арменци и българи. След като се предадат, а те ще го сторят, понеже нямат никаква защита, закарай цялото население до Месембрия, натовари го на кораби и го изсели по устието на Дунава. Оттам ще ги разселим по-късно по Дунава и ще ги предадем на външните боляри[13]. Те трябва да са около 100 000 души със семействата си. Това ще трае няколко месеца, но нека това да е твоята задача. И никакви насилия! Нека в новите си гранични селища да се освободят от всякакви данъци, за да имат средства да участват в отбраната на границите. Отберете дворяните и ги пратете заедно със семействата им в Търново. Да им се дадат обичайните за гости боляри плащания и да се оставят да живеят свободно. Ако има от арменската династия - да не падне косъм от главата им!

- Аз отивам към Цариград!

- Бог с тебе, бате! – отвърна Андаг.

[1] Истинското име на брат му не е останало до нас

[2] Крум вече е превзел Сардика преди 8 април 809 година, но властта му не е била трайна до 811.

[3] Крумов надпис с тези разпореждания е намерен на една могила при село Хамбарлии, сега с. Маламирово, Елховско

[4] р. Марица

[5] Дървени талпи, слепени една до друга със завита нагоре предница. На долната им част има равномерно набити кремъчни остри камъни.

[6] На 26 юли 811 е унищожена Никифоровата армия при Плиска.

[7] † 12.1.812

[8] дн. Стара Загора

[9] дн. Хасфа, югозападно от Одрин

[10] Пловдив

[11] от кол и от въже означава хора престъпници, които преди това са били вързани

[12] доближени един до друг щитове, които защитават като под похлупак групи войници

[13] боляри, които управляват гранични области

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606