Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2018 14:49 - Изгнанието на кан Телериг
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 1068 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 26.07.2020 20:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Откъс от: 3-00-049386-7, София, 186 стр. Цена 10 лв. 0.253 kg.

https://www.book.store.bg/p160594/uchitelite-na-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uchitelite-na-balgarite.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39107#%D0%A1%D1%93%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5

image

Учителите на българите, исторически роман с приложение: сведения на старите автори за Константин и Методий, 2019, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-18-6, 27.09.2019, София, 232 стр. Цена 18 лв. 0.300 kg.

https://www.book.store.bg/p265560/uchitelite-na-bylgarite-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/uchitelite-na-balgarite-nikolaj-kolev.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=52471#%D0%A1%D1%93%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D0%85%D0%A0%C2%B0-%D0%A0%C2%B1%D0%A1%D0%89%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%96%D0%A0%C2%B0%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%C2%B5-%D0%A0%D1%91%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%C2%B5%D0%A1%D0%83%D0%A0%D1%94%D0%A0%D1%91-%D0%A1%D0%82%D0%A0%D1%95%D0%A0%D1%98%D0%A0%C2%B0%D0%A0%D0%85


През 777 кан Телер беше вече от 13 години на власт. Тюрките и българите в Хазария го наричаха Телер-кан, а славяните в България - Теле-рих. Рих на гетски беше еднакво с кан и значеше император. Славяните бяха фактическите наследници на гетите.

През 774 Телериг реши да изпрати 12 000 конници към Охрид с цел да изсели берзити от Македония в Мизия. Плановете му бяха изцяло предадени от шпионите в двора му и Константин V го чакаше в Тракия с 80 000-на войска. На Телериг не му остана нищо друго, освен да се върне, без да воюва. Това май че беше най-големият успех на Константин срещу България. Телериг обаче му писа, че има огромни проблеми с част от болярите и нищо чудно да му се наложи да емигрира от България. Затова не би ли му казал Константин на кои хора може да се довери, за да напусне България. Константин му прати по един исавриец[1] списък с доверените си хора в България. Тогава Телериг изби всички, назовани в списъка. Това, разбира се, се разчу и подигравките в двора на Константин срещу невероятната му глупост не стихваха. Император Константин V беше нападал България до времето на Телериг 8 пъти и не си извоюва нищо друго освен прякора Компроним[2], който му даде собствения му народ, тъй като го изтощаваше в безсмислени военни операции. Кой дявол го накара да опита за девети път щастието си срещу българите, и то през януари с морски поход, никой не знаеше. Гърците бяха стар морски народ и стратегът на флотата го увещаваше многократно и напразно да изчака летните месеци. Византийската сухопътна войска се беше насочила към Ахелой – най-древните землища на Ахил, мирмидонеца. На 21 януари 775 година буря около Месембрия потопи 2600 кораба с войници и коне. Телериг прецени правилно, че ще може да унищожи и сухопътната армия и го стори. Битката се състоя при Анхиало. Българската конници изчакаха в горите на Хем, над Анхиало, докато византийската сухопътна войска дойде в равнината под тях. Тогава Телериг даде заповед за нападение. Битката беше страшна, понеже гърците разбраха, че не могат да получат помощ от морето, и се биеха отчаяно. Привечер победата наклони към българската армия и започна лудо двудневно преследване чак до Дебелт. Армията на Византия си остави костите, които се виждаха даже и по Крумово време около Анхиало.

Въпреки тези успехи на Телериг древната фамилия на Кардам разширяваше непрекъснато влиянието си в България. Кардам беше възпитан в персийски традиции, което допадаше на народа. Тяхната фамилия впрочем още управляваше области на жети в Индия. В битката при Анхиало той блестящо ръководеше поверените му части и така си спечели огромен авторитет сред народа. През 777 на народен събор той беше издигнат за пръв владетел, а Телериг за съвладетел и негов подчинен. Телериг отлично знаеше, че е добър владетел и че при него България беше станала още по-силна в сравнения с България през размирните времената на Телец, Сабин и Паган, но великите боляри сметнаха, че Кардам ще е още по-силна обединяваща личност след страшните размирици, при които кан Сабин избяга във Византия. Телериг знаеше, че Сабин беше направен патриций във Византия и се радваше там на почит. След смъртта на Константин с  новия император Лъв IV Хазар си разменяха много любезни писма. В известна степен Лъв беше благодарен на Телериг, загдето фактически ликвидира военната мощ на конкурента му. Макар че Телериг се закле да служи вярно на Кардама, гордостта му не можеше да понесе това състояние и по ирония на съдбата написа второ писмо до новия византийски император, но този път с истински намерения да емигрира. Това стана, когато той беше със свитата си в крепостта Меркели. Една нощ те напуснаха Меркели и стигнаха до Анхиало, а оттам с кораб стигнаха до Цариград. Лъв много се зарадва и му устрои пищно посрещане. Обясни му предварително, че за да има формално право да го облагодетелства, той трябва да се ожени за принцеса от царския род. Така Телериг първо беше покръстен, като лично императорът му стана кръстник. След това като християнин се ожени за братовчедка на императрицата Ирина и при официална церемония беше удостоен със званието патриций. Получи малък дворец, за да прекара живота си. С жена си и с императрица Ирина се разбираха на български, понеже те бяха хазарски принцеси и говореха български. По тази причина и императорът, Лъв IV[3], имаше прозвището Хазар.

От първата си жена в България имаше син, на когото, също както и на самия него, самият император стана кръстник и го нарече на своето име – Лъв. Тогава той беше на 7 години. Всичко това изглеждаше само на повърхността като приятелски жест. Всъщност Византия имаше много опит със знатни бегълци и императорът знаеше, че може да се случи с помощта на външни войски, бегълците да посегнат към неговия престол. Така че такива бегълци бяха държани съвсем учтиво далеч от властта в обкръжение на много войска. След време изселиха семейство на Телериг при арменските аристократи в Адрианопол. Адрианопол имаше най-силния военен гарнизон в Европа. Тогава именно Телериг разбра, че династията му изгуби окончателно богатството и влиянието си и че трябва да се започва отначало. На пръстена му сега наистина пишеше „Христе, помагай на твоя роб Телериг, богохранимият патриций[4], както и на пръстена на великия Кубрат - „На патриция Кубрат“, но Кубрат беше патриций преди да стане кан-ювиги, а Телериг - след като беше кан-ювиги. Какво падение! От владетел на най-могъщата държава до провинциален велможа във войнишки град, на който всеки стратег можеше да заповядва. Наскоро след преселването в Адрианопол Телериг почина. Погребаха го с големи почести. Лъв, синът на Телериг, се беше издигнал до 813 в чин подстратег. Задачата му по време на войната през тази година беше да се грижи за снабдяването на Адрианопол и за това, оръжейните фабрики да работят непрекъснато. През юли 813 дойдоха в окаяно състояние оживелите от Версиникия и разказаха за поражението на армията. Лъв знаеше, че предстои безкръвно превземане на Адрианопол. В душата му воюваха два свята: единият – аз съм българин, а другият, аз съм византийски подстратег. От баща си в България обаче беше научил, че каквото и да се случи, по-способните и силните имат отговорност в обществото да водят и да помагат на общините, да организират живота на хората в тях и той следваше този пример. Съветваше хората да продадат на последните спекуланти по Хеброс обемни имущества за малко обемни скъпоценности, защото знаеше политиката на дедите си – граничните райони на завзетите територии се очистват от възможни съюзници на вражеската държава. Лъв беше добре дошъл във всички знатни арменски семейства. Когато преди столетия Армения загуби независимостта си, царските родове избягаха в Цариград, но след като към тях бяха отправили апетитите си перси и араби, те бяха изселени в Адрианопол. Много генерации наред те се женеха само помежду си и не загубиха рода си и гордостта си на владетели. С един от тях беше сприятелен и Лъв, с управителя на Адрианопол. Той беше женен за българка и те имаха двегодишно дете, което кръстиха Васил[5]. Градът беше в паника и онези, които имаха роднини в Константинопол, се изселваха, но семейства на войниците, които не се върнаха от Версиникия, тръпнеха пред неизвестното бъдеще. Цените на лодкарските услуги бяха баснословни. Управителят помоли Лъв да прати конници парламентаристи да изпреварят пристигането на Крумовата армия и да предадат на български, че градът няма да се съпротивлява и че ще се подчини на волята на Крум, разчитайки на прочутата му справедливост. Андаг пристигна и нареди на войниците да конфискуват всички лодки по Тунджа и Марица. С това беше отрязана възможността за лесно бягство от града надолу по река Европа. Последваха разпоредби за евакуация на населението към Анхиало.

 - Нека всеки вземе всичко, което може да носи и което е необходимо, за да си създаде стопанство на ново място и да се започне нов живот! Да се натоварят хранителни резерви и семена за посев! „Вашето имущество няма да бъде разграбено, вие само се преселвате от едно място на друго. Вие не сте пленници, а свободни хора.“

По-богатите товареха коли и със съкровищата си си осигуряваха що-годе сносно пътуване до новите селища, по-бедните трябваше да се задоволят с това, което носят на гърба си. Много от оцелелите войни последваха кервана, понеже не знаеха иначе как могат да се изхранват. Малка група от арменските дворяни заедно с прислугата си бяха откарани в Търново. Между тях беше и семейството на малкия Васил. Андаг нареди на всички строителни майстори да се отделят и със специален конвой ги изпрати в Търново. След разрухата на Плиска Крум искаше да пренесе столицата си в Търново и сега там предстоеше огромно строителство[6].


[1] Жител на областта Исаврия, Централна Мала Азия. Исаврйците са известни с дивия си характер. Император Зенон ги докарва като гвардия в Цариград, но след него са пропъдени.

[2] на български език „Лайното“

[3] Царува от 25.I.775 до 8.IX.780

[4] Пръстенът е запазен до днес

[5] Василий I, баща на Василий II Българоубиец

[6] За това говори Паисий Хилендарски

 

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

image

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 419916
Постинги: 255
Коментари: 385
Гласове: 1366
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930