Пасхалната Хроника е наречена така, понеже съдържа наставление за определяне датата на Възкръсването на Христос. На иврит този празник се нарича Пасха, а на български Великден. Авторът е бил съвременник на император Иралий (610-641). В Пасхалната хроника световната ера започва от 21 март 5507, докато у повечето византийски автори на 1 септември 5508. Затова трябва да се внимава в преизчисленията на годините от този документ. В нея намираме интересно сведение за основаването на селището Византион: „...197, консули: Латеран и Руфин: Казват, че Византион бил тържище в Тракия и че негов управител бил Варвизий, баща на Федалия, и че докато бащата бил жив, тя съградила много постройки в това тържище и поставила в него статуята на съдбата, която нарекла Кероя. Когато баща ѝ Варвизий умирал, заповядал да изгради стена на самото това място, от море до море. Това е сегашната стара константинополска стена, която върви от тъй наречения (квартал) Петрион до вратата на св. Емилиан, близо до тъй наречения Равдос. Царят на Тракия Визас (според антична легенда син на нимфата Кероя) се оженил за казаната Федалия след смъртта на баща ѝ. Той нарекъл мястото, сиреч тържището, на свое име Византион. Сега там се намира така наречената Ники, близо до Килики. Той дал на това място градски права...“, ГИБИ 3 69.

Известно е също, че в миналото в Златният рог се е ловяло огромно количество риба. Така че от риболов и търговия пазарният район забогатява с времето и събужда апетитите на съседните владетели за грабеж. Обграждането на пазара с крепостна стена е било необходимо за опазване от нападения. Един пример за такива нападения ни съобщава „Анонимен автор“, писал през XI век, ГИБИ 5 322: „...Св. Текла в Контария (копия, местност в Цариград): Когато тракийският цар Хемус тръгнал срещу Византион, византийците...“

Между другото от този документ научаваме, че старото име на Стара планина, Хемус, е всъщност име на тракийски владетел.

https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/balgarska-istorija-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=39105