Откъс от: Х. Йонков-Владикин, Зачатките на българската история. Отпечатани за първи път в Т-Пазарджик, Печатница „24 април“ на Цветан Радулов, 1901, препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN  978-619-7444-00-1, 136 стр., 12 лв.
https://www.book.store.bg/p219959/zachatkite-na-bylgarskata-istoria-h-jonkov-vladikin.html

Бръги – брезаци

               Миеците, както казахме, са тежки, тромави, малко подвижни, макар и красиви: голяма популярност представляват съседите им, бръзаци, които се отличават с голяма, неизчерпаема пъргавина, подвижност, бързане във всичко, работа и ход, вследствие на които си природни качества те добили още в дълбока древност името бръзаци и го запазили до наше време. Иречек казва: „Още и сега живеят в Македония бръзаци или бърсяци около Прилеп, Велес, Битоля и в областта Тиквеш“. Авторът забравя да каже, че в Охридско, Железник са все бързаци. Древните ги простирали дори до Воден.

            Правилното име е бръги, защото по тяхното наречие бързо се изговаря бръго. Така именно ги пишат древните автори: Херодот ги пише Bryges – бръги и хвали храбростта им:

            „Междувременно Мардоной и войската му, като се разположи на лагер в Македония, през нощта беше нападнат от траките бръги. Бръгите изклаха много персийци. Раниха и самия Мардоной. Обаче и бръгите не останаха неподчинени на персийците, защото Мардоний първо покори жителите на тези места и после се върна. След това той отстъпи назад, тъй като сухопътната му войска бе избита от бръгите. И така персийските пълчища се върнаха в Азия със срам“[1].

            Плиний ги записва Brygas[2] – бръги; също така ги записва и Страбон[3] и много други автори от древността.

            Бръгите са известни в дълбока древност като колонисти в Мала Азия, където те основали племето фръги или фриги. Тяхното скитане по чужбина от най-стари времена досега е в същия си образ.

            В надписа на Черпан, който ние първи публикувахме в превод, се споменава, че дошли основатели на този град от селата Струмило, вероятно днешната Струмица; и от Крачалопара, град Крачанците, които са бръзаците. Струва ни се, че те имат и трето име: тръчаци, което е стара дума и се намира в самскритски под формата на тръкш, откъдето произлиза Омировото и Херодотовото трийк, а отпосле опростен трак и тракиец. Такава роля приписва историята на това пъргаво, живо и впечатлително племе, което много рано имало стълкновение с гърците и те го записали като представляващо целия тракийски народ. На друго място ние обширно разискваме този предмет, колкото се касае до именуването на старите жители на отечеството ни.

[1] Херодот, VI, 45.

[2] Плиний Старий, V, 41.

[3] Страбон,

VII, 3, 2.

 

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://bgkniga.bg/izdatelstvo/гута-н/