Откъс от:

Гетика „За произхода и деянията на гетите“. Римска история – извадки, Йордан (551); Византийска история, Малх. Пълно издание на български 2017, 130 стр., Редактор: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-4-8, Издателство ГУТА-Н, 31.07.2017, София, 130 стр. Цена 10 лв. 0.180 kg.

https://www.book.store.bg/p205268/getika-za-proizhoda-i-deianiata-na-getite-rimska-istoria-izvadki-vizantijska-istoria-jordan-malh.html

https://ciela.com/getika-za-proizhoda-i-deyaniyata-na-getite-rimska-istoriya-izvadki-malh-vizantiyska-istoriya.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=45977

{254} Атила, както разказва историкът Приск, към самия край на живота си, след като имал по обичая на своя народ безброй много жени, сключил брак с едно много хубаво момиче на име Илдико. Когато през време на сватбата си той се отдал на прекалена веселба, а след това, обременен от вино и обхванат от сън, бил легнал възнак, кръвта, която обикновено изобилно текла от носа му, сега се изляла смъртоносно в гърлото, понеже обичайният ѝ изход бил препречен и го задушила. Така пиянството сложило позорен край на прославилия се във войни цар.

На следната утрин, когато голяма част от деня се била вече изминала, царските прислужници, които подозирали нещо печално, след като надали големи викове, разбили вратите. Те намерили Атила мъртъв без всякаква рана, починал от кръвоизлив, а момичето със сведена глава - да плаче под булото си. Тогава {255} според племенния си обичай те отрязали част от косите си и обезобразили с дълбоки рани грозните си лица, та да оплачат превъзходния воин не с женски вайкания и сълзи, но с мъжка кръв.

При това случило се и следното чудо: бог се явил на сън на източния император Марциан (450-457), който нямал спокойствие поради толкова опасния неприятел, и му съобщил, че през тази нощ е счупен лъкът на Атила, с което оръжие самото племе се гордеело твърде много. Историкът Приск казва, че той твърди това въз основа на сигурни данни. Наистина Атила до такава степен бил страшен за големите държави, че небето възвестило на владетелите неговата смърт като дар. {256}

Нека не пропуснем да разкажем малко от многото, което се говори за това как неговото племе е почело душата му. Като поставили мъртвеца всред полето, и то под копринена палатка, те устроили необикновено и тържествено зрелище. {257} Най-отбрани конници от цялото хунско племе обикаляли както при циркови надбягвания около онова място, където бил изложен, и с погребална песен възпявали неговите дела по следния начин: „Велик е царят на хуните Атила, син на Мунджук, господар на най-храбрите племена! Той с нечувана преди него мощ сам завладя скитското и германското царство. Като превземаше градовете, той всяваше страх и на двете правителства на Римската империя. Умилостивен от молбите им, вземаше от тях годишен данък, за да не бъдат подложени на опленяване останалите земи. След като доведе всички тия дела до щастлив край, той завърши живота си не ранен от неприятел, не от коварството на близките си, но всред веселие, радостен, без да почувства болка, без да пострада племето му. Кой прочее би сметнал за смърт това, против което никой не би помислил да протестира?""

{258} След като бил оплакан с такива погребални песни, те с голямо пиршество отпразнували на гроба му така наречената от самите тях „страва“[1]. Като свързвали противоположности, те изразявали скръб по покойника, смесена с радост. През нощта те покрили трупа първо със златен, след това със сребърен и най-после с железен капак и тайно го заровили в земята. С това те искали да покажат, че на най-могъщия цар подхожда всичко: желязото, понеже бил покорил народи, златото и среброто, понеже получил украшенията на двете държави. Прибавили и оръжия, взети от избитите неприятели, скъпоценни фалери с блясъка на различни геми и различни видове отличия, чрез които се отдава почит и се изтъква царското достойнство. За да предотвратят човешкото любопитство пред толкова огромни богатства, те убили всички, на които било поръчано това дело, като по такъв отвратителен начин ги възнаградили. Мигновена смърт постигнала погребващите, така както постигнала и погребания.

[1] И днес българският народ нарича „струване“, подаването на храна за помен на умрелите в определени дни на годината. Думата стръв в българския език се е запазила като примамка за риболов или в израза „мечка стръвница“. На чешки страва значи храна.

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

Здравей, hystoyibg2018. Мисля, че Атила е бил господар на половин Европа и от значение за другата половина. На Каталунските полета се събират всички свободни по негово време държави, за да се изправят срещу него. Зная, че е отровен, а знаменования за неговата смърт има. Той е от тези личности, които са повлияли върху историята на света. Както и при други видни владетели раждането и животът му са обвити в легенди.
Поздрави!